Италия остава най-големият производител на паста в Европейския съюз, като през 2025 г. страната е произвела над 4,2 млн. тона макаронени изделия. Това представлява 69% от общото производство в ЕС, което възлиза на около 6,1 млн. тона. Данните са на Евростат, цитирани от германската Федерална статистическа служба (Destatis) по повод Световния ден на пастата – 25 октомври.

Кой колко паста произвежда в ЕС

След Италия класацията на най-големите производители в Съюза изглежда така:

• Испания – 379 хил. тона, или 6% от производството в ЕС;
• Германия – над 304 хил. тона, или 5% от производството в ЕС.

Германия предпочита яйчените макаронени изделия

Данните показват съществена разлика в рецептурата между отделните страни. В Германия яйцата се използват по-често при производството на паста – през 2025 г. 46% от произведените в страната макаронени изделия са съдържали яйца. За сравнение, в Италия делът на яйчената паста е 17%, а в Испания – едва 2%.

На ниво Европейски съюз 18% от произведените макаронени изделия съдържат яйца, докато останалите 82% са без яйца.

Здравето на копитата при селскостопанските животни – предимно преживни и коне, е пряко свързано с тяхната продуктивност, благосъстояние и дълголетие. Копитото е високоспециализирана модификация на кожата, чиято основна функция е да поема механичното натоварване, да предпазва вътрешните чувствителни структури и да осигурява сцепление с повърхността. Балансираното минерално хранене и достатъчният прием на биотин играят ключова роля за изграждането на здрав копитен рог.

Кератинът – основен градивен елемент на копитото

Основната изграждаща единица на копитната стена, подметката и петите е кератинът – фиброзен, фибриларен протеин с изключителна механична здравина и химична устойчивост. Кератинизацията (корнификацията) е сложен биохимичен и клетъчен процес, при който живите епителни клетки (кератиноцити) синтезират кератинови междинни филаменти, губят своите ядра и органели и преминават в мъртви, вложени една в друга рогови клетки (корнеоцити).

Кератиновите протеини биват два основни типа. Твърдият кератин, който изгражда копитната стена, се характеризира с голяма концентрация на сяросъдържащата аминокиселина цистеин. Цистеиновите остатъци образуват ковалентни дисулфидни връзки, които кръстосано свързват протеиновите вериги. Мекият кератин, разположен в стрелката и подметката, съдържа по-малко дисулфидни мостове и повече водородни и йонни връзки, което му придава по-голяма гъвкавост и амортизиращи свойства.

Между корнеоцитите се намира междуклетъчен цимент (междуклетъчен матрикс), съставен от гликолипиди, фосфолипиди, свободни мастни киселини и протеини. Той действа като водонепроницаема бариера, която регулира хидратацията на роговия слой. При липса на структурен интегритет на този матрикс влагата от външната среда лесно прониква в рога, което води до размекване, или бързо се изпарява, което причинява трошливост и напукване.

Ролята на биотина (витамин B7)

Биотинът е водоразтворим витамин от група B, който функционира като жизненоважен коензим за редица карбоксилази, участващи в липидния, въглехидратния и протеиновия метаболизъм. Чрез поддържане на мастната киселинна синтеза биотинът осигурява производството на липидите, които изпълват пространството между корнеоцитите, и създава хидрофобна бариера, предпазваща от бактериална и гъбична инвазия. Освен това биотинът активира експресията на гени, отговорни за синтеза на кератин и съпътстващите кератина протеини (KAPs), и контролира правилното узряване на кератиноцитите в базиларния и спинозния слой на епидермиса на копитата.

Дефицитът на биотин се проявява с фундаментални структурни дефекти – намалена якост на опън и износване на копитната стена, вертикални и хоризонтални пукнатини по повърхността на рога, разслояване на бялата линия (Linea alba), предразполагащо към абсцеси и гниене на стрелката и подметката, както и увеличена шупливост и загуба на междуклетъчен цимент.

Микро- и макроелементи за здравето на копитата

За правилното образуване на кератина и нормалната функция на съдовия апарат на копитото е необходим балансиран прием на минерални вещества. Оптималното ниво на цинк предотвратява паракератоза, омекване на роговия слой, бавен растеж на копитната стена и уязвимост към некробацилоза (гниене на копитата). Дефицитът на мед води до нарушено образуване на напречни връзки в кератина и колагена, отделяне на копитната стена от дермата (ламинит) и механична нестабилност.

При преживните животни сярата е необходима и за микробиалния синтез на сяросъдържащи аминокиселини в търбуха, при оптимално съотношение между азот и сяра. Оптималното съотношение на калций и фосфор в дажбата също е от значение – отклоненията нарушават минерализацията на костните основи и засягат структурната подкрепа на копитото. Излишъкът на селен (селенова токсикоза) измества сярата от цистеина и метионина, образувайки селено-аминокиселини, което разрушава дисулфидните връзки и причинява падане на копитата.

Усвояването на микроелементите и витамините не протича изолирано – в храносмилателния тракт съществуват сложни биохимични взаимодействия, които могат драматично да повишат или потиснат бионаличността на ключови елементи.

Говеда – куцотата като водещ проблем за бракуване

При високопродуктивните млечни крави здравето на копитата е от ключово значение за икономическата ефективност. Куцотата е третият по значимост фактор за бракуване след маститите и репродуктивните проблеми.

Храненето с висококонцентратни дажби, богати на лесноразградими въглехидрати, води до понижаване на pH в търбуха и причинява субклинична руминална ацидоза (SARA). Това предизвиква масова смърт на грам-отрицателни бактерии и освобождаване на ендотоксини (LPS) и хистамин, които попадат в системното кръвообращение и предизвикват вазоконстрикция, последвана от вазодилатация в съдовете на копитата, водещи до асептичен ламинит. Дефицитът на цинк и биотин при кравите се асоциира пряко с появата на язви на роговата плочка (язва на Рустерхолц), дефекти на бялата линия и дигитален дерматит (болест на Мортеларо).

Коне – бавен растеж и риск от хранително индуциран ламинит

При конете роговата стена расте със скорост около 6 до 10 мм на месец, което означава, че пълната подмяна на копитната стена отнема между 9 и 12 месеца. Спортните и работните коне са подложени на огромни механични вибрации, а дефицитът на микроелементи води до „ронливи“ копита, които не могат да задържат подковите – рогът се нацепва по протежение на пироните и лесно развива бактериални инфекции.

Хранително индуциран ламинит настъпва при прекомерен прием на фруктани, например при паша на млада, богата на захари трева, или нишесте, причинявайки метаболитен срив и ламинарно отделяне на третата фаланга от роговата кутия.

Дребни преживни животни – уязвимост към копитен гнилец

Овцете и козите са силно уязвими към инфекциозен подкодерматит (копитен гнилец), причинен от съвместната инфекция на Dichelobacter nodosus и Fusobacterium necrophorum. Достатъчното съдържание на цинк и биотин поддържа целостта на епидермалната бариера в междинната цепка, предотвратявайки първоначалното мацериране на кожата и последващата бактериална инвазия.

Препоръчителни дози и продължителност на курса

За постигане на оптимален терапевтичен и профилактичен ефект, добавянето на биотин и микроелементи трябва да бъде прецизно дозирано и продължително във времето.

• За коне със стандартно тегло около 500 кг – профилактична доза биотин от 10 до 15 мг на ден, а при тежки дефекти – терапевтична доза от 20 до 35 мг на ден.
• Препоръчително е поне 33% от приема на цинк да е в органична форма.
• Мед за коне – между 100 и 125 мг на ден.
• Продължителност на курса за коне – минимум няколко месеца, поради бавния растеж на копитната стена.
• За млечни крави – биотин постоянно по време на лактацията и сухостойния период, което доказано намалява риска от язви на солата с над определен процент.

Диагностика и комплексен мениджмънт

Оценката на състоянието на копитата и хранителния статус изисква систематичен подход, който включва оценка на локомоцията (Locomotion Scoring) чрез визуална 5-бална система за определяне степента на куцота при стадото, оценка на качеството на рога чрез измерване на плътността, влажността и наличието на микропукнатини или грапавини по повърхността, както и лабораторен анализ на микроелементния състав в кръвната плазма или серум, включително нива на цинк и мед, активност на ензими като церулоплазмин за мед и алкална фосфатаза за цинк, и анализ на фуражите за съдържание на антагонисти като желязо, молибден и сяра.

Хранителните добавки с биотин и микроелементи са мощен инструмент, но те не могат да компенсират грешки в общото отглеждане на животните.

„

В японския град Кобе, разположен на около 20 километра от Осака, са изложени старинни медни съдове за дестилация на розово масло с надпис, удостоверяващ българския им произход. Съдовете се намират в музея на ароматите към туристическия комплекс Kobe Nunobiki Herb Gardens & Ropeway, където са поставени на видно място, оградени с въженце.

Музей на ароматите в планинската градина над Кобе

Комплексът се намира на около 400 метра надморска височина и се достига с панорамен лифт, от който се разкрива гледка към пристанището на Кобе и Осака. Крайната станция на лифта извежда до цъфтяща градина, заобиколена от сгради в старонемски архитектурен стил, в която е разположен музеят на ароматите. В музея посетителите могат да подушат различни миризми, представени през памучета в епруветки – част от тях приятни, други не толкова.

Именно там, сред експонатите, са поставени медните съдове за дестилиране на розово масло с обяснителен надпис на английски език, посочващ, че уредите са от България.

Градината около музея

От музея надолу по асфалтирана алея са засадени ароматни билки, подправки и цветя, а край пътеката има поставени хамаци за безплатна почивка на посетителите. Алеята води до оранжерии, оформени като ботаническа градина с безплатен вход, и до чайна с панорамна гледка, където посетителите могат да си поръчат чай, кафе или нещо сладко.

Кобе и репутацията на говеждото месо

Градът е известен сред японците най-вече заради стандарта за говеждо месо „Kobe Beef“. В Кобе, около града и в цялата префектура Хього, има ферми, отглеждащи специфичната японска порода черни говеда с месодайно направление, известна като Wagyu. Ресторантите, предлагащи сертифицирани стекове от тази порода, привличат както японци, така и чужденци, като в някои заведения клиентите сами изпичат месото на масата върху газов котлон.

Съдовете за розово масло в музея на ароматите в Кобе са поредно напомняне за традицията на България в производството на розово масло, която намира място и в далечна Япония.

„

Дъбовата бъчва може да придаде на виното дълбочина, мекота и богат аромат, но при неправилна употреба може и да заглуши плодовия му характер. Тайната не се крие в скъпата бъчва, а в умението да се намери точният баланс между дървото, виното и времето, с което отлежава то.

Има вина, които ни напомнят за ванилия, препечен хляб, карамфил, кокос или сладки подправки, докато други ухаят на череши, малини, цветя и билки, сякаш лозето току-що е прекрачило прага на избата. Разликата невинаги се крие в сорта, района или реколтата – понякога решаваща роля играе дървената бъчва.

Какво всъщност прави бъчвата с виното

От векове бъчвата е част от пътя на виното от гроздето до чашата. Някога тя е била преди всичко удобен съд за съхранение и превоз, но днес, особено когато е изработена от дъб, е и инструмент за оформяне на вкуса, аромата и структурата на виното. Този инструмент обаче има две остриета – при правилна употреба може да превърне едно добро вино в изключително, а при неправилна – да прикрие най-хубавите му качества под пласт от аромати.

Дъбът е предпочитан заради своята здравина, подходящата структура на дървесината и богатството на съединенията, които могат да преминат от него във виното. Влиянието на бъчвата обаче не се изчерпва с добавянето на аромат. През микроскопичните пространства на дървесината проникват малки количества кислород, а самият дъб взаимодейства с химичния състав на виното. Така постепенно се променят ароматите му, усещането за плътност и начинът, по който се възприемат танините.

Добре подбраният дъб може да внесе нотки на ванилия, подправки, ядки, карамел, кафе и препечено дърво. При червените вина отлежаването в бъчва може да подпомогне интегрирането на танините и да направи структурата по-хармонична, а при някои бели вина добавя кремообразно усещане. Важно е обаче да се разбере, че бъчвата не създава качество от нищото – тя може да развие качествата на доброто вино, но не може да замени доброто грозде и правилната работа в избата. Ако виното е бедно на аромат, прекалено кисело, окислено или лишено от баланс, дъбът рядко ще реши проблема, а понякога дори ще го направи по-очевиден.

Кои вина печелят от дъбовата бъчва

Не всяко вино има нужда от бъчва. За да се получи добър резултат, то трябва да разполага със собствена ароматна и структурна основа. Плътните червени вина, богати на цвят, плодови аромати и танини, често са добри кандидати за отлежаване в дъб. При подходящи условия сортове като Каберне Совиньон, Сира и някои стилове Мерло могат да спечелят от допълнителната сложност и постепенното развитие в бъчвата. Това не означава обаче, че всички червени вина трябва да бъдат поставяни в дъбова бъчва – едно младо, свежо и плодово червено вино може да бъде много по-приятно, когато запази непосредствеността си, вместо да бъде натоварено с ванилови и препечени аромати.

Новата бъчва обикновено отдава повече дървесни ароматни вещества от използваната. По-силното изпичане може да засили определени препечени, сладки и подправъчни нюанси, но ефектът зависи и от самата дървесина. Малките бъчви обикновено имат по-голяма контактна повърхност спрямо обема на виното, затова влиянието им често е по-осезаемо, докато в големите съдове дъбовият отпечатък обикновено е по-слаб, макар резултатът да зависи от множество фактори.

Старите бъчви отдават по-малко нови дървесни аромати. Те могат да бъдат полезни, когато целта е отлежаване с по-умерено влияние на дъба, но изискват добра поддръжка, защото неправилно съхраняваното дърво може да се превърне в източник на нежелани микроорганизми и дефекти.

Когато бялото вино има нужда от обем и текстура

Някои бели вина също могат да спечелят значително от отлежаването в дърво. При подходящ стил и технология сортът Шардоне например може да развие усещане за по-голяма плътност, кремообразност и ароматна дълбочина. В зависимост от избата, ферментацията и работата с фините утайки могат да се появят нюанси на препечен хляб, ядки, масло и подправки.

Това обаче не е универсално правило. Ако целта е да се запазят ярката киселинност, цитрусовите аромати и усещането за свежест, неръждаемият съд често е по-подходящ. При сортове с деликатен аромат, каквито могат да бъдат някои стилове Мискети, Мускат Отонел и други ароматни бели вина, силният дъб лесно може да измести сортовия характер.

Когато бъчвата изсушава вкуса

Дъбът съдържа собствени танини. Ако те се извлекат в прекомерно количество, виното може да стане грубо, стипчиво и неприятно сухо. Това е особено вероятно при вино, което няма достатъчно плодова плътност, за да балансира дървесното влияние. Понякога подобно вино се описва като прекалено дървено – определение, което често подсказва, че отделните елементи не са се обединили в хармонично цяло. Повече дъб не означава непременно повече структура – понякога означава просто повече танини.

Колко време трябва да отлежава виното в бъчва

Тук няма магическо число. Някои вина се нуждаят от няколко месеца, за да получат желания ефект, други могат да отлежават значително по-дълго. Продължителността зависи от размера и възрастта на бъчвата, температурата в избата, състава на виното и целта на производителя.

Важно е да се знае, че повече време не означава автоматично по-добър резултат. В един момент полезното влияние достига оптимума си, след което допълнителното отлежаване може да започне да намалява свежестта или да засилва нежеланите дървесни нотки. Затова добрият винар дегустира, сравнява различните бъчви и следи как се променя виното с течение на времето. Понякога решението то да бъде извадено от бъчвата навреме е по-важно от решението изобщо да бъде поставено в нея.

Българският фермерски съюз (БФС) предлага големите търговски вериги да осигурят за шест месеца безплатен достъп на земеделски производители и преработватели до своите щандове и складове. Идеята е на председателя на организацията Георги Стоянов, който предлага премахване на входните такси за производителите, така че те да доставят продукцията си директно до веригите.

Според Стоянов целта на мярката е да се провери дали съкращаването на посредниците може да доведе до по-ниски цени за потребителите. Предложението обхваща плодове, зеленчуци, консерви, мед, млечни и месни продукти, вино и други български храни.

Внос и липса на достъп до пазара

„В България земеделското производство намалява заради липсата на директен достъп до пазара и силния внос“, посочва Стоянов. По думите му държавата трябва да се съсредоточи върху функционирането на цялата търговска система, вместо да разчита на отделни кампании за намаляване на цените.

Като показателен пример той посочва празните сергии на пазарите в София. Производителите трудно достигат директно до потребителите, които плащат високи цени, докато земеделците получават малка част от крайната стойност на стоката, смята председателят на БФС.

Безплатни сергии в столицата

Стоянов предлага пазарите в София да предоставят безплатни сергии на фермерите поне веднъж седмично. За да останат конкурентоспособни, стопаните трябва да участват не само в производството, но и в съхранението, преработката, дистрибуцията и директните продажби. В противен случай значителна част от добавената стойност остава извън стопанствата им, предупреждава той.

Дигитални канали и подкрепа за младите фермери

Дигиталните канали дават възможност на малките стопанства да достигат до клиентите си чрез социалните мрежи и собствени сайтове, но засега тази практика не е масова. Много производители продължават да разчитат на фермерски изложения и лични срещи с потребителите.

Според Стоянов подкрепата за младите фермери чрез достъп до земя, обучение и обмен на добри практики е ключова за приемствеността в сектора. Без реални възможности за продажба обаче дори качествената българска продукция трудно намира път до потребителите, а производството, което не може да се реализира на пазара, постепенно губи бъдещето си.

Български фермерски съюз призовава големите търговски вериги да осигурят за шест месеца свободен достъп на земеделските производители и преработвателите до щандовете в магазините. Предложението е на председателя на организацията Георги Стоянов, а целта е намаляване на спекулата и прескачането на търговските посредници.

По думите на Стоянов в момента веригите искат такси, за да влязат българските производители и преработватели в тях. „Призоваваме ги да махнат таксите за 6 месеца и да видим дали ще паднат цените, а през този период да позволят на фермерите и преработвателите да доставят директно стоката си до складовете им“, каза той. Става въпрос за зеленчуци, плодове, туршии, консерви, мед, млечни и месни продукти, вино и други стоки.

Пазарната структура, а не отделни кампании

Според Георги Стоянов земеделското производство в България намалява заради липсата на директен достъп до пазара, а също и заради силния внос. Той смята, че държавата трябва да насочи усилията си към функционирането на пазара, а не към отделни кампании за намаление на цените.

„Трябва да бъде подредена цялата структура на търговията, тя не може да произвежда конкурентни цени. Отидете на който и да е пазар в София и вижте колко много празни сергии има. Това означава, че производителите не продават директно на потребителите, а минават през посредници. В крайна сметка потребителите купуват скъпо, а производителите получават малко за труда си. Очевидно има нещо, което ги гони от пазара – дали са високи наеми, административни тежести или друго“, коментира председателят на БФС.

Стоянов призовава пазарите в София да започнат да предоставят безплатно сергиите на земеделски производители веднъж седмично. Той посочи, че разходите на земеделците се увеличават, конкуренцията се засилва, а пазарната борба става все по-трудна.

Добавена стойност извън стопанствата

Според Георги Стоянов не е достатъчно стопаните само да произвеждат добра суровина. Ако те не участват в следващите етапи – съхранение, преработка, дистрибуция, създаване на собствена марка и директни продажби, голяма част от добавената стойност остава извън техните стопанства. По думите му фермерите трябва да изградят работещи партньорства, които да гарантират на производителя по-добра позиция и реален дял от стойността на крайния продукт.

България има капацитет да произвежда повече храни, отколкото потребява, но въпреки това разчита на внос, отбеляза Стоянов. Затова според него фокусът трябва да започне от вътрешния пазар – чрез планиране на обемите, осигуряване на постоянно количество и качество и свързване на земеделците с преработватели, търговци и местни пазари. Като успешна стъпка в тази посока той посочи концепцията „Нашето родно“ и проведените фермерски събития в различни градове – инициатива на Български фермерски съюз.

Дигиталното пространство като шанс за развитие

По-младите фермери рекламират продукцията си във Facebook или TikTok, където публикуват клипчета от процеса по отглеждане на растенията или животните. Те успяват да привличат клиенти, които виждат, че продуктите им са полезни и качествени, искат да се докоснат до тях и след като опитат, се убеждават в това. Фермерите, които се позиционират в дигиталното пространство, засега са единични случаи, а не масова практика, посочи Стоянов – става въпрос основно за малки стопанства от семеен тип.

Повечето земеделци разчитат на реални срещи с крайните клиенти, като фермерските изложения. Когато бизнесът е голям, той разчита на по-големи обеми от продажби, а българинът все още няма култура да пазарува всичко през интернет, отбеляза Стоянов. Все пак възможностите, които предлага интернет пространството, са шанс за развитие на фермерите, тъй като те трудно влизат в търговските вериги.

Производителите, които се насочват към дигиталното пространство за увеличаване на продажбите си, трябва да инвестират от личното си време, а също и известни средства за преносими камери и абонамент за канали, където да представят стоката си, коментира Стоянов. Напоследък фермерите, които произвеждат, са започнали да правят и собствени сайтове благодарение на по-достъпната им цена през последните години.

Според Георги Стоянов младите хора трябва да се насърчават, като им се осигури достъп до земя, както и възможности да се обучават и да обменят добри практики. Развиването на младите фермери е необходимо, за да се осигури приемственост, а креативността им може да тласне българското земеделие към конкурентната среда извън България.

Проверките в складовете на търговските вериги, които започнаха днес, ще бъдат обобщени другата седмица, след което НАП и БАБХ ще насочат проверки при производителите и доставчиците. Това заяви земеделският министър Пламен Абровски в склад на голям търговец в село Равно поле, където взе участие в проверка на логистичните складове на веригите.

Какво се случи

Министърът присъства на проверка, извършвана съвместно от БАБХ, НАП и Комисията за защита на потребителите в склад на търговска верига. По думите му резултатите от тези проверки ще бъдат обобщени през следващата седмица, след което институциите ще продължат надолу по веригата – към доставчиците и производителите.

Позицията на търговските вериги

От търговските вериги заявиха, че изнесените данни за надценки са неверни и че информация за тях може да бъде открита в отчетите на фирмите. От веригите допълниха, че са обект на непрекъснати проверки и не се притесняват от резултатите им. Те заявиха още, че се грижат за продоволствената сигурност на страната и очакват среща с премиера.

Контекст

Проверките в складовете на търговските вериги бяха обявени от БАБХ, КЗП и НАП, които инспектират логистичните бази на големите търговци. Според министър Абровски следващият етап от контролните действия ще обхване производители и доставчици.

Растителната защита през студения сезон остава важна задача за цветарите, тъй като ниските температури не спират вредителите да се хранят, размножават и разпространяват по новите растения. Процесите протичат по-бавно, но не секват, а много от неприятелите попадат в домовете ни незабелязано, заедно със саксийните и стайните растения, които презимуват на топло.

Защо отопляемите помещения са рай за акарите

Презимуването на саксийните растения обикновено става в отопляеми помещения с изкуствен топлоизточник, който изсушава въздуха. Именно тези условия – топло и сухо – са идеални за акарите, които са първият неприятел, разпознаван от опитните цветари през студения сезон. Самият акар е изключително дребен и почти незабележим с просто око, а присъствието му се издава от мрежата, която изплита – тя му служи едновременно за дом и за предпазен щит.

Акарите се крият най-вече по долната повърхност на листата, в листните пазви или около цветните пъпки и завръзи, като предпочитат младите и зелени части на растението. Хранят се с растителни сокове и предизвикват обезцветяване на листата. Паяжината им служи за защита и за дом, в който се снасят яйцата и се отглеждат малките паячета – колкото повече тя нараства, толкова по-трудна става борбата с вредителя.

Как да се отървем от акарите без тежки химикали

Повечето източници сочат, че акарите не обичат влага, затова сухото и горещо лято или отопляемото помещение през зимата са благоприятна среда за тях. Мокренето на листната маса и цветовете обаче има недостатък – може да повреди растението и да доведе до сериозни нападения от гъбни патогени и гниене на физиологично ниво.

Друга препоръка е механичното отстраняване на нападнатите части, което се посочва като кардинално, но не винаги напълно ефективно решение. Нападнатата част се поставя в плик, за да не изпадне акар, след което се отрязва. Препоръчва се внимателно наблюдение дали нападението няма да се повтори от изостанал вредител, а също и проверка на съседните цветя. При по-тежки случаи, когато цялото растение е засегнато, се процедира по същия начин – отрязват се надземните части, а след това се полагат грижи растението да се възстанови. Третирането е по-лесно върху по-малка повърхност, като не бива да се забравя и субстратът.

Натурални рецепти срещу акари на закрито

За да се избегне пръскането със силни синтетични акарициди в затворени помещения, може да се приложи комбинация от механични и натурални методи:

• Етерични масла: етерично масло от розмарин с малко сапун се превръща в средство за борба с акарите. Рецептата включва 3 супени лъжици масло, 1 чаена лъжичка сапун и литър вода. Разклаща се добре и се пръска, като дозата може да се намалява или увеличава според нуждите.
• Лимонов сок: киселината от цитрусовите плодове въздейства на нежното телце на акарите, стига да ги достигне. Пропорцията е 2:3 пресен лимонов сок и вода. Течността се налива в бутилка с пулверизатор и се изпръсква върху нападнатите растения и съседните им, като се препоръчва да се пазят очите. Разтворът е безопасен за хора и животни.
• Лют спрей: най-простата рецепта включва лъжица смлян лют пипер, няколко капки сапун и четвърт литър вода. Сместа се разклаща, престоява през нощта, прецежда се и е готова за употреба. Този извлек действа и срещу други насекоми, не само срещу акарите.

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) установи нерегламентирана продажба на животни по време на организирано събитие в землището на село Кърналово, община Петрич. Проверката е извършена от инспектори на Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Благоевград след постъпил сигнал, а общината е поставена под карантина заради огнища на шарка по дребните преживни животни.

Какво установиха инспекторите

При проверката са заловени шест лица, които предлагат за продажба над 150 животни – свине, кози, еднокопитни животни, патици, кокошки, токачки, папагали, канарчета и зайци. Търговията е извършвана в нарушение на действащата забрана за провеждане на пазари, изложби, събори и други мероприятия, свързани със събиране на животни, както и на ограниченията, въведени заради установените огнища на шарка по дребните преживни животни в областта.

Инспекторите са констатирали, че животните не са били придружени от необходимите ветеринарномедицински документи. Установени са и нарушения на изискванията за идентификация на животните.

Съставени актове и прекратена продажба

За констатираните нарушения са съставени шест акта за установяване на административни нарушения и шест констативни протокола. Продажбата на животните е преустановена. Предстои да бъдат връчени актове на кметовете на община Петрич и село Кърналово за неспазване на разпоредбите на въведените заповеди, както и на фирмата, организирала събитието.

Позиция на БАБХ

Агенцията напомня, че в настоящата епизоотична обстановка нерегламентираната търговия и придвижването на животни без необходимата идентификация и ветеринарномедицински контрол създават повишен риск от разпространение на заразни заболявания. Действащите ограничения имат за цел да предотвратят този риск и да защитят здравето на животните.

Земеделското министерство подготвя промени в наредбата за изискванията към производството на храни от животински произход в кланични пунктове, с които ще бъдат облекчени условията за клане на животни директно в животновъдните обекти. Това съобщи заместник-министърът на земеделието Крум Неделков. Според промените стопаните ще трябва да отговарят на минимални изисквания за помещението, а контролът ще може да се извършва и от регистрирани ветеринарни лекари, а не само от официалните ветеринари на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

Защо се правят промените

„Правим изменения, за да облекчим условията за клане в самите животновъдни обекти“, обясни Неделков. По думите му целта е да се улесни достъпът на прясно месо и месни продукти от малките стопанства до потребителите, без да се прави компромис с безопасността на храните.

Зам.-министърът посочи, че промените адресират дългогодишен проблем – голяма част от животните, особено около Великден и Гергьовден, се колят директно в животновъдните обекти, а месото се предлага на потребителите, без да преминава през официалната система за контрол. „Няма как да скрием, че голяма част от агнетата по Великден и по Гергьовден реално се колят в животновъдните обекти и се предлагат директно на потребителя, без реално да има сериозен контрол и надзор“, каза Неделков.

Той даде пример с данните за агнетата от миналата година – в официалната система са отчетени около 95 хиляди заклани агнета в кланици, докато общият брой на животните е близо 1 милион. „Вие сами разбирате, че при поголовие от 1 милион няма как да са продадени за клане 65 хиляди агнета в кланици. Очевидно останалите някъде другаде са изчезнали по агрохранителната верига“, коментира той. По думите на зам.-министъра промяната цели именно тази практика да бъде изсветлена, така че да е ясно откъде идва месото, предлагано на българския пазар.

Какво предвиждат промените

Сред предлаганите изменения е и възможността официалният контрол в кланичните пунктове да бъде извършван от регистрирани ветеринарни лекари при определени условия и чрез договор с областната дирекция по безопасност на храните. Досега този контрол е бил в правомощията единствено на официалните ветеринарни лекари, служители на БАБХ.

Предвижда се и разширяване на видовете животни, които могат да бъдат заклани в такива пунктове, чрез въвеждането на общото понятие „копитни животни“. Ще бъдат облекчени и изискванията към сградния фонд и оборудването – кланичният пункт ще може да разполага с най-малко едно помещение с ясно обособени зони, вместо да се изисква досегашният по-широк набор от помещения.

• Контрол и от регистрирани ветеринарни лекари, а не само от официални ветеринари на БАБХ
• Минимални изисквания за помещението вместо досегашния набор от помещения
• Въвеждане на общото понятие „копитни животни“ за разширяване на видовете животни, допускани за клане в пунктовете
• Поне едно помещение с ясно обособени зони вместо отделни специализирани помещения

Отворен въпрос за кооперативите

Отделно се обсъжда дали кооперативи ще могат да използват един кланичен пункт към животновъден обект за животни на различни свои членове. Според Неделков тук съществува риск за биосигурността заради усложнената епидемиологична обстановка. „Ако има кланичен пункт в един животновъден обект, дали може членовете на кооператива да водят животните си там и там да бъдат заклани? Притеснението ни е, че във връзка с усложнената епидемиологична обстановка въвеждането на множество животни от различни стопани в един кланичен пункт към животновъдния обект би създало риск за разпространение на заболявания и би компрометирало биосигурността“, обясни той.

Именно този текст предстои да бъде изчистен при следващото обсъждане на промените, планирано за средата на октомври. Амбицията на министерството е промените да бъдат финализирани до края на годината.

България предприема допълнителни организационни мерки за засилване на наблюдението и контрола на морските пространства, след като през октомври 2026 г. бяха регистрирани атаки срещу търговски кораби, включително инцидент в българската изключителна икономическа зона. Това става ясно от писмен отговор на министъра на транспорта и съобщенията Георги Пеев на депутатски въпрос, свързан със сигурността на морските коридори.

Въпросът е отправен от депутата Джипо Джипов от „Демократична България“, който пита дали е създаден или е в процес на спешно изграждане механизъм съвместно с Министерството на отбраната за мониторинг и гарантиране на сигурен воден и логистичен коридор за безпрепятствена доставка на критични товари през българската акватория след атаките в Черно море.

Система за интегрирано морско наблюдение

В отговора си министър Пеев посочва, че България разполага със система за интегрирано морско наблюдение InBulMars, която позволява на държавните институции да обменят информация за обстановката в морските пространства и да следят сигурността на доставките на критични товари. Системата е базирана на общата среда на Европейския съюз за обмен на информация в морската област, известна като CISE.

В InBulMars участват Военноморските сили, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, Главна дирекция „Гранична полиция“, Агенция „Митници“ и Държавна агенция „Национална сигурност“. Системата осигурява обмен на информация между различните институции, както и между държавите членки на ЕС. Чрез нея компетентните органи наблюдават българските териториални води и проследяват обстановката, свързана със сигурността на морския транспорт и доставките на критични товари.

Постоянен оперативен обмен на информация поддържат Морският спасителен координационен център, Военноморските сили, Гранична полиция, Изпълнителната агенция „Морска администрация“ и Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“. По думите на министъра морските пространства се наблюдават непрекъснато, а компетентните служби са в готовност да реагират при инциденти.

Допълнителен инструмент за наблюдение е системата VTMIS на Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“, която следи денонощно движението на корабите. Информацията от нея се предоставя на ангажираните служби съгласно установените процедури. Министерството на транспорта и съобщенията, чрез Изпълнителната агенция „Морска администрация“ и Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“, ще продължи да изпълнява законовите си функции и да взаимодейства с останалите компетентни институции за защита на пристанищната инфраструктура и нормалното функциониране на морския транспорт.

Какви са допълнителните мерки

В отговора си министърът посочва, че към момента се прилагат действащите процедури за взаимодействие между системите и службите, отговорни за наблюдението и контрола на морските пространства. Наред с това се предприемат допълнителни организационни мерки за засилване на наблюдението и контрола с цел повишаване на сигурността.

В отговора обаче не се посочват конкретни нови технически средства за противодействие на дронове, разполагане на допълнителни военни способности или подробности за отделен оперативен механизъм с Министерството на отбраната. Описаните мерки се отнасят основно до координацията между институциите, обмена на информация и наблюдението на корабния трафик. Отговорът не дава подробности за конкретни технически решения за физическо неутрализиране на безпилотни летателни апарати.

Освен неравномерната почвена влага, която е основна причина за напукване на доматите, съществуват още няколко фактора, водещи до същите поражения по плодовете. Температурните колебания, небалансираното торене и прекомерното премахване на листата също причиняват пукнатини по кожицата на доматите, съобщава бгфермер.бг.

Температурни колебания в оранжерии и на открито

В парниците и оранжериите през лятото температурите често надвишават 35°C. При такава жега изпарението на влага от листата и плодовете се увеличава рязко, което води до разтягане и изсъхване на кожицата. Вечер, след поливане, плодовете започват активно да абсорбират влага и тези температурни колебания допринасят за напукване на кората.

За да се предотврати напукването, оранжерията трябва редовно да се проветрява. Препоръчително е да се отварят не само вентилационните отвори, но и вратите от различни страни, за да се осигури свободна циркулация на въздуха. Това помага за намаляване на разликата между дневните и нощните температури.

Подобни проблеми са често срещани и при отглеждане на домати в градината. В края на лятото дните могат да бъдат все още горещи, но нощите стават хладни като през есента и често са съпроводени със студена роса. През деня под палещото слънце изпарението на влага от листата и плодовете се увеличава, което, както в оранжерия, води до изсъхване на кожицата. През нощта влагата се задържа в тъканите, създавайки допълнително вътрешно напрежение, а то води до пукнатини.

В открити лехи проблемът може да бъде частично решен чрез използване на покривен материал през нощта, който се поставя върху растенията, за да ги предпази от ниски температури.

Небалансирано торене

Друг важен фактор е дефицитът на ключови макро- и микроелементи в почвата, който може да се прояви в края на вегетационния период. През месеците на активен растеж, цъфтеж и завързване на плодове доматените растения почти напълно изчерпват хранителните запаси в кореновата зона, затова се нуждаят от редовно торене. Средно торът се прилага веднъж или два пъти месечно по време на вегетационния период, като на всеки етап от развитието доматите се нуждаят от различни хранителни вещества.

По време на узряването на плодовете растенията се нуждаят особено от калий. Този макроелемент регулира водния баланс в тъканите, подобрявайки вкуса, качеството и срока на годност на плодовете. Калцият обаче е също толкова важен за доматите в края на лятото – той играе решаваща роля за еластичността на растителните тъкани, отговорни за здравината и гъвкавостта на кората на плода. Ако има недостиг на калций, кожицата на домата става по-тънка, по-малко способна да се разтяга и следователно често се напуква.

Навременното торене може да помогне за коригиране на тази ситуация:

• По време на образуването и узряването на плодовете се прилагат калиеви торове, като калиев сулфат – 15-20 грама на 10 литра вода, по 1 литър разтвор на растение.
• Калций-съдържащите торове са най-подходящи за листно подхранване, тъй като калият в почвата възпрепятства усвояването на калция.
• Дървесната пепел е отличен тор за домати през лятото – пълноценен източник на калий, калций, фосфор и други полезни елементи. За разтвор от пепел се добавя една чаша пепел в кофа с вода, оставя се да се накисне за един час, след което доматите се поливат с получения разтвор – по 1 литър тор на растение.

Прекомерно премахване на листата

В края на сезона някои градинари започват да премахват голяма част от листата на доматените растения с цел да изложат плодовете на слънчева светлина, която да ускори узряването. Оголването на стъблата обаче е не само полезно, но и вредно. Листата са основните органи за фотосинтезата, но и най-важните регулатори на излишното изпарение на влага. Когато растението е лишено от естествената си възможност за изпарение, цялата вода, идваща от почвата през корените, се насочва изключително към плодовете. Излишната влага разкъсва доматите отвътре, причинявайки пукнатини в кожицата.

За да се предотврати тази ситуация, не бива да се премахва твърде много зеленина. Препоръчва се да се отрязват не повече от два или три долни листа на растение на ден и само под онези китки, на които доматите са напълно узрели или вече са започнали да променят цвета си. Горната част на растението трябва да остане облистена, за да му осигури достатъчно възможности да изпари излишната вода. В оранжерии се препоръчва 24-часова кръстосана вентилация, като вратите и вентилационните отвори се оставят отворени дори в хладни нощи, за да се предотврати кондензацията.

Невъзможно е напълно да се предотвратят пукнатини по доматите, особено ако има дъждовен период. Препоръчително е доматите да се берат малко по-рано, отколкото да се оставят на растението – плодовете узряват перфектно у дома при стайна температура.

Европейската комисия стартира обществена консултация по проект на предложение за целенасочено изменение на Директивата за нитратите, с което иска да помогне на земеделските производители да намалят разходите си и да разчитат по-малко на химически торове. Промяната би дала на държавите членки по-голяма гъвкавост да позволят на фермерите да използват определени течни дигестати, получени от животински тор.

Дигестатът е остатъчен продукт, който се получава при преработката на оборски тор от биогаз инсталации. В България функционират поне десетина такива инсталации, разположени предимно в големи животновъдни ферми, но те могат да съществуват и като самостоятелна инвестиция, работеща с животински и растителни суровини.

Защо се прави промяната

Предложението е обявено в Плана за действие на ЕС за торовете и в Стратегията за животновъдството. Инициативата се подкрепя и от нов доклад на Съвместния изследователски център на Комисията, в който се оценява потенциалът за безопасно използване на селскостопански дигестати като торови материали.

Според Комисията това се случва на фона на геополитическото напрежение и смущенията на световните пазари на торове, които продължават да влияят върху достъпността на торовете за земеделските производители. Чрез използването на хранителни вещества, които вече се съдържат в животинския тор, предложението би могло да намали зависимостта от вносни, енергоемки синтетични азотни торове и да доведе до по-ниски производствени разходи за земеделските стопани. Това би подпомогнало и по-ефективното и устойчиво използване на хранителните вещества, както и прехода към нисковъглеродни, кръгови торове, като същевременно би създало синергии с ролята на биогаза и биометана в енергийната сигурност на ЕС. Очаква се ползите да бъдат особено значими в животновъдните райони, където има оборски тор за производство на биогаз, а получените дигестати могат да се връщат обратно в земеделските земи.

Какво предвиждат правилата RENURE

Директивата за нитратите ограничава прилагането на животински тор, включително преработен тор, до 170 кг азот на хектар годишно. Правилата RENURE, въведени през март 2026 г., предоставят възможност на държавите членки да освободят от това задължение определени видове азотсъдържащи материали, извлечени от оборски тор, поради сходството им с химическите торове. Освобождаването е обвързано със строги условия и екологични предпазни мерки, включително критерии за качество по отношение на физическите характеристики на материалите – високо съдържание на минерали спрямо общ азот или ниско съотношение органичен въглерод към общ минерал.

В момента тази опция е ограничена до три специфични вида материали – амониеви соли, минерални концентрати и струвит. Предложеното изменение би разширило обхвата до определени видове течни дигестати, които също могат да отговарят на критериите RENURE. Дигестатите са остатъчен материал, оставащ след анаеробното разграждане на органичен материал за производството на биогаз или биометан. Те могат да бъдат полезни като органичен тор или подобрител на почвата и могат да се разделят на течни и твърди фракции, които подлежат на допълнителна обработка. Настоящата инициатива се отнася конкретно до определени видове течни фракции с високо съдържание на минерален азот и ниско съдържание на органичен материал.

Какво следва

Проектът на акт ще бъде подложен на едномесечен период за обществено обсъждане. След това трябва да бъде одобрен от квалифицирано мнозинство от държавите членки в Комитета по нитратите. Ако бъде подкрепено, предложението ще влезе в тримесечен период на контрол от Европейския парламент и Съвета, след което Комисията може официално да приеме изменението.

В Плана за действие на ЕС относно торовете, приет през май 2026 г., и в Стратегията за животновъдството, приета през юли 2026 г., беше обявено, че Комисията ще проучи разширяването на правилата за RENURE съгласно Директивата за нитратите, за да обхване някои течни дигестати на основата на оборски тор. В плана за действие се посочва, че Комисията ще се стреми да предостави решения на място до следващия вегетационен период, който започва през пролетта на 2027 г.

Зазимяването на цветната градина зависи от района, в който се намира тя, от видовете растения, които се отглеждат, и от установените с практиката навици. Няма универсално правило нито за точния момент, нито за начина на подготовка за зимата, но съществуват няколко доказани практики, които градинарите могат да приложат според конкретните условия.

Предзимна резитба на декоративни храсти и дървета

Предзимните резитби на декоративните храсти и дървета не са задължителни, но са препоръчителни, особено на места със силни ветрове или сериозно натрупване на сняг. Процедурата има санитарен и формиращ характер – целите са запазване или оформяне на короната, премахване на преплетени и повредени клонки и спиране на вегетативния растеж.

При чувствителните на мраз видове и тези с нестабилен зимен покой резитбата се прави високо, като се отнема само необходимото и се оставят много резерви. Дори някои стъбла или части от тях да измръзнат, напролет ще се развият нови клонки, а самата резитба тогава ще бъде по-прецизна. За розите това правило важи с пълна сила – режат се високо.

Макар напоследък много градинари да пропускат тази резитба, не бива да се забравя, че по-тежък сняг или по-силен порив на вятъра може да причини сериозни повреди – счупване на клони или дори изкореняване на цяло дърво с плитко разположена коренова система.

Плодчетата по растенията и падналите листа

Повечето широколистни храсти и дървета „оголват“ по това време на годината, но запазват плодовете си. Смята се, че щом плодовете узреят, растението насочва силите и хранителните вещества към корените. Затова премахването им би „объркало“ растението и вместо покой, резитбата може да провокира нова вегетация. Много от плодчетата и семената служат и за храна на птиците и дивите животни през зимата, затова градинарите трябва сами да преценят дали да извършват резитба в този случай, като вземат предвид и декоративния ефект на плодовете.

Ако листата не са паднали сами, препоръчително е да бъдат премахнати, тъй като в тях се запазват много от вредителите, а съществува и опасност от механични повреди.

Поливане, защита от слънце и мулчиране

От изключително голямо значение за успешното презимуване на декоративните растения е почвата да бъде обилно полята преди замръзването. Влажната почва предпазва корените, защото задържа повече топлина от сухата, а освен това работата на кореновата система не е възпрепятствана. Прекаляването с вода обаче трябва да се избягва, за да не се стигне до задушаване на корените.

Зимното слънце може да доведе до изгаряния по листата или дори едностранни изгаряния по стъблото – от страната на огряване. Получените по стволовете на дърветата пробойни са входна врата за болести и неприятели, а листата с пригор също не се възстановяват. Защитен екран от слънчевата страна решава този проблем. Такъв екран е полезен и на ветровити места с постоянен вятър от една посока, най-вече за растения с по-ниска студоустойчивост или такива, които не понасят силни и студени въздушни течения – за тях е добре да се подбере място на завет. При дърветата варосването на ствола може да го предпази.

Най-простите, евтини и доказани през годините практики за защита от студ са загребването и мулчирането. При загребването се използва почва, а при мулчирането – клонки, листа и слама. Мулчирането и загърлянето с почва са подходящи за по-компактни растения – тревисти видове и храсти като розите. Правилното загърляне се прави с допълнителна почва, донесена от друго място, а не с изкопана от основата на храста. За мулчиране е добре да се използват листа, клонки и слама без симптоми на заболяване или наличие на неприятели, а при използване на плевели и други треви те трябва да са неосеменени. Тези материали задържат топлината, а при угниването си отделят такава за сравнително дълъг период от време.

За градинари с екзотични и колекционерски видове се препоръчва изграждане на индивидуални структури около растенията, подобни на мини оранжерии. За палми и цитруси понякога е необходимо дори отопление с нагряващ маркуч.

Държавен фонд „Земеделие“ преведе още 90 хиляди евро обвързана подкрепа на 126 овощари, кандидатствали за плащане по схемата за млади градини, които все още не са встъпили в плододаване. Сумата е изплатена миналата седмица, съобщиха от фонда, след като браншовата камара „Плодове и зеленчуци“ на няколко пъти настояваше за превеждане на дължимите средства по Кампанията за директни плащания за 2025 г.

Първо плащане през април

От ДФЗ припомниха, че първите суми по тази схема за обвързана подкрепа са изплатени на 27 април тази година. Тогава плащане са получили 2205 кандидати, а общата стойност на преведените средства е надхвърлила 1,8 млн. евро.

Допълнителни 126 кандидати

На 12 октомври е одобрено ново, допълнително плащане към още 126 кандидати, които отговарят на установените критерии за подпомагане по схемата. Именно тези средства, в размер на 90 хиляди евро, са преведени през изминалата седмица, уточниха от фонда.

• 27 април 2026 г. – изплатени над 1,8 млн. евро на 2205 кандидати
• 12 октомври 2026 г. – одобрено плащане към 126 допълнителни кандидати
• Изплатена сума при второто плащане – 90 хил. евро

Настояване от бранша

От браншовата камара „Плодове и зеленчуци“ на няколко пъти са настоявали пред фонда за превеждане на дължимите суми по Кампанията за директни плащания 2025 г., след което е последвало допълнителното плащане към оставащите кандидати.