Относно Земеделец
Обяви за земеделска техника, инвентар и продукция
Съжаляваме, не са намерени обяви.
Консервационното земеделие — ползи за почвата и предизвикателствата пред прехода
Консервационното земеделие набира популярност като алтернатива на интензивните технологии, тъй като намалява механичното въздействие върху почвата и ограничава водната и ветрова ерозия. Въпреки значителния потенциал на тази система, тя все още не намира широко приложение в европейските стопанства, а в България присъства по-скоро като изключение.
Какво е консервационното земеделие
Консервационното земеделие се определя като концепция на ресурсно-пестящо производство, чиито цели са запазване на почвите и околната среда, постигане на високи и устойчиви нива на добиви и приемлива печалба. Според Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) системата се основава на три основни принципа.
- Минимално механично нарушаване на почвата — свежда деградационните процеси до минимум и предпазва почвата от ерозия. Най-популярният подход е системата на нулева обработка (No Till или Zero Till), известна още като директна сеитба.
- Постоянна органична покривка — поддържането на мулч от растителни остатъци върху почвената повърхност я предпазва от разрушителното действие на водната и ветрова ерозия, подобрява водния режим и минералното хранене на растенията, а също така стимулира синтеза на нови хумусни вещества.
- Задължително редуване на повече от два вида култури — сеитбообращението действа като „натурален“ фунгицид, хербицид и инсектицид, ограничава размножаването на специфични болести, неприятели и плевели, а различните коренови зони на редуваните видове позволяват по-добра инфилтрация и запазване на почвената влага.
Към трите основни принципа се препоръчва включването и на допълнителни агропрактики: отглеждане на покривни култури, зелено торене, запазване на растителни остатъци, прилагане на интегрирана растителна защита и ограничен механичен трафик върху земеделските земи.
Ползи за производството и за околната среда
Консервационното земеделие носи ползи едновременно за растениевъдното производство и за околната среда.
- Добивите са съпоставими с тези при интензивните и редуцирани системи на обработка, а в някои стопанства се отчитат дори по-добри резултати.
- Оптимизира се режимът на почвена влага чрез подобрена инфилтрация и задържане на водата — особено важно за райони със засушлив климат и в години с продължителна суша.
- Повишава се съдържанието на органична материя в повърхностния почвен слой.
- Намалява се разходът на гориво, спестява се работно време и се ограничава употребата на машини, съответно нуждата от резервни части.
- Намалява се почвената ерозия в сравнение с интензивната технология.
- Комбинирането на консервационната система с оптимизирано торене и интегрирана растителна защита може да намали замърсяването на подпочвените и повърхностни води.
- Консервативните обработки подобряват условията за живот на дивеча — осигуряват обитания, храна и заслони.
Предизвикателства и ограничения
Въпреки ползите, преходът към консервационното земеделие е свързан с редица трудности. Стопанствата се нуждаят от ново специализирано оборудване за третиране на растителни остатъци, обработка на почвата и сеитба. Признава се, че в началото на прехода е възможно да има финансови загуби, тъй като са необходими години, докато добивите се стабилизират на по-високо ниво.
Системата изисква диференцирани решения, съобразени с почвената, климатичната и социално-икономическата специфика на отделните райони — унифицирани приложения, каквито са характерни за традиционното земеделие с дълбока оран, тук не са възможни. От технологична гледна точка ключово значение имат третирането на растителните остатъци, сеитбата при условия на растителен мулч и съчетаването на качествена повърхностна с вертикална обработка в по-дълбоките уплътнени почвени слоеве.
С инициативата за зелените политики в Европейския съюз се предполагаше, че консервационното земеделие ще заеме по-голямо място в стопанствата от Общността, но подкрепата към него все още остава ограничена. Като основна причина за слабия интерес от страна на земеделците се посочват ограничените почвени ресурси на повечето европейски страни, налагащи прилагането на по-интензивно земеделие. В България системата се среща предимно при биологичното производство.
Вредители и болести по мушкатата и сакъзите през лятото
През летните месеци заедно с цветята се развиват и техните врагове — вредителите и патогените, които застрашават мушкатата и сакъзите. Гъсениците, охлювите, трипсите и белокрилката са сред най-честите заплахи, а болести като ръждата и сивото гниене се появяват при влажно и хладно време. Ето какво трябва да знаят градинарите, за да опазят цветята си.
Гъсеници и охлюви — нощните нашественици
Мушкатата и сакъзите по принцип не се нападат от голям брой вредители, но гъсениците са изключение, което не бива да се подценява. Те похапват млади листа, превръщайки ги в продупчени дантели, а когато се хранят с пъпките и цветовете, щетите са особено разочароващи.
Гъсениците са активни в късните вечерни и ранните сутрешни часове — точно тогава е най-удачният момент за ръчното им събиране и унищожаване. Употребата на фенерче значително увеличава шансовете за успех при обхождането на цветята.
В същите нощни часове може да се появят и голи охлюви. Те избягват мъхести или силно ароматни листа, но при липса на друга храна не пренебрегват мушкатата. Дори само преминаването им по листата оставя видими и неприятни следи.
При избор на подход градинарите разполагат с два варианта: химично третиране или по-внимателен подход — опознаване на конкретния вредител и реагиране според ситуацията. Второто се препоръчва като по-щадящо и безопасно.
Листни въшки и трипси — по-редки, но коварни
Нападението на листни въшки при пеларгониевите видове е рядкост, но не е невъзможно. Насекомите предпочитат младите тъкани — те са най-крехки и добре оводнени. При установяване на проблема се препоръчва обилно измиване с хладка вода за механично отстраняване на неприятелите. Ако се прецени, че е необходимо пръскане, обикновена сапунена вода е достатъчна.
Трипсите също са рядък, но труден за борба вредител при мушкатата и сакъзите. Те се хранят с растителния сок на цветовете и причиняват безформени обезцветявания. Насекомите са изключително дребни — с размер по-малък от върха на топлийка. Поради устойчивостта им употребата на препарати при трипсите е почти неизбежна.
Белокрилката — най-упоритият гост на балкона
Белокрилката е определяна като най-нежелания гост на балкона и в градината. Тя е устойчива на повечето химични препарати и се размножава много бързо. Напада предимно английските мушкати и техните дребноцветни производни, докато сакъзчето и мушкатото са много редки нейни жертви.
Масовото намножаване или подценяването на проблема може да доведе до тотални щети и заразяване на съседни видове. Препоръчва се редовно проследяване на популацията чрез броя на яйцата по долните повърхности на листата.
Според учените белокрилката се размножава по-слабо в райони с преобладаващи ветрове и висока влажност на въздуха. Затова решението включва едновременно създаване на неподходяща среда за насекомото и провеждане на адекватна растителна защита.
Болести и физиологични проблеми при пеларгониевите
Сред опасните патогени за пеларгониеви и гераниуми се открояват ръждата, сивото и другите видове гниене. Всички те се проявяват в хладно и влажно време или когато листата биват системно мокрени при поливане. Препоръчва се поливане сутрин, така че надземните части да изсъхнат в хода на деня. При първи симптоми на заболяване е важно да се потърси консултация със специалист.
В хладни и влажни условия при сакъзите може да се появи и физиологичен проблем, известен като едема. Тя се причинява от прекомерно оводняване на тъканите и разпукване на клетъчните стени. Растението реагира, като затваря раните — тъканите загрубяват, вкорковяват се и остават с нелечими сиво-кафяви образувания. За да се избегне едемата, не трябва да се прелива, а при дъжд е препоръчително листата и цветовете да бъдат предпазвани.
Държавната помощ за напояване през 2025 г. е едва 13 707 лв.
„Напоителни системи“ ЕАД са отпуснали държавна помощ за напояване в размер на едва 13 707 лв. за 2025 г. — сума, която се равнява на около 4 стотинки (0,04 лв.) на декар поливна площ. Данните стават известни след официален отговор на дружеството, предоставен десет дни след отправено запитване.
Сключени договори и обслужени площи
През миналата година „Напоителни системи“ ЕАД са сключили 2 094 договора за доставка на вода, обхващащи 349 846 декара в цялата страна. Статистиката на дружеството сочи, че поливните декари, за които е изплатена помощта, са възлизали на 334 562 дка през 2024 г. През 2025 г. тази площ се е увеличила само с 5% спрямо предходната година.
Към момента дружеството все още не е приключило с новите договори, но поливният сезон е в ход. Площите, до които е доставена вода, надхвърлят размера на обслужените площи през последния приключил поливен сезон. Окончателният брой договори и размерът на поливните площи ще бъдат обобщени след края му, посочват от агроминистерството.
Промяна в механизма за подпомагане
От „Напоителни системи“ обясняват, че през 2023 и 2024 г. земеделските производители са получавали държавна помощ, покриваща до 80% от разходите за вода за напояване. След проверка от Фонд „Земеделие“ и „Напоителни системи“ обаче, през 2025 г. този механизъм беше заменен с нов модел — услуга от общ икономически интерес. В резултат на това самата цена на водата за напояване беше трайно намалена.
- На земеделските производители, заплатили по старите цени, надвзетите суми са възстановени.
- Останалите стопани са заплатили по новите, по-ниски цени.
- По този начин всички отговарящи на условията за подпомагане са получили предвидената подкрепа, според дружеството.
Амбиции и реалност до 2030 г.
От години се заявява, че с новите инвестиции в основните напоителни канали страната трябва да осигури вода за 2 милиона декара до 2030 г. На фона на тази цел площите, обхванати от договори за напояване, се увеличават бавно — факт, който контрастира рязко с декларираните намерения за мащабно разширяване на поливното земеделие в България.
Промишлено отглеждане на бройлери: технология, рискове и финансови показатели
Отглеждането на бройлери е сред най-динамичните сектори в съвременното птицевъдство — с кратък производствен цикъл и висока ефективност на усвояване на фуража, но с нулева толерантност към грешки в микроклимата, храненето и биосигурността. Промишленото отглеждане на бройлери изисква стриктно спазване на технологичните, ветеринарните и микроклиматичните стандарти, тъй като всяко отклонение може да доведе до висока смъртност и сериозни финансови загуби.
Хибриди и генетичен потенциал
В индустриалното птицевъдство не се използват чисти породи в класическия смисъл, а високопродуктивни кросове — резултат от дългогодишна селекция и кръстосване на линии, генетично заложени за бърз растеж и добре развити гръдни мускули. Сред най-разпространените търговски хибриди са:
- Ross 308 — световен лидер с отличен темп на растеж, висок рандеман на месото (особено на гърдите) и добра конверсия на фуража. Препоръчва се за производители, търсещи балансирани резултати.
- Cobb 500 — смятан за най-ефективен по отношение на конверсията на фураж при по-тежки тегла. Характеризира се с изключително развито бяло месо и отлична еднородност на стадото.
- Hubbard — предпочитан на пазари, изискващи по-висока жизненост и устойчивост на стрес, или при специфични схеми на екстензивно отглеждане.
При правилно управление генетичният потенциал на тези хибриди позволява достигане на живо тегло от 2,4 до 2,7 кг за около 38 до 42 дни.
Микроклимат и подготовка на халето
Съвременното отглеждане се основава на принципа „всичко пълно — всичко празно“: еднодневни пилета от една и съща възраст се настаняват и извеждат едновременно за клане, след което следва пълен санитарен прозорец с минимум 14 дни за почистване и дезинфекция.
Преди настаняването халето преминава през механично измиване с водоструйка под високо налягане, дезинфекция с одобрени препарати и фумигация. Насипва се чист, обезпрашен дървесен чипс или нарязана слама с дебелина 5–7 см. Халето трябва да се затопли 24–48 часа предварително, така че температурата на постелята да достигне 28–30°C, а тази на въздуха — 32–33°C.
Контролът на микроклимата е критичен, тъй като през първите две седмици пилетата нямат развита терморегулация. Температурата се понижава постепенно — от 32–33°C в първите дни до 18–20°C в края на цикъла, а относителната влажност се поддържа между 50 и 70%. Вентилацията преминава от минимален въздухообмен в началото до тунелна вентилация при горещо време.
Осветлението в първите 24–48 часа е 23 часа светлина с интензитет 30–40 лукса. След това се въвеждат задължителни тъмни периоди (минимум 4–6 часа дневно), важни за развитието на имунната система, секрецията на мелатонин, правилното изграждане на скелета и намаляването на смъртността от асцит и синдром на внезапната смърт.
Технология на хранене и поене
Фуражът представлява 65–70% от общите разходи за отглеждане на бройлери. Прилага се фазово хранене с високоенергийни балансирани комбинирани фуражи:
- Стартер (0–10 ден) — богат на суров протеин и лесносмилаеми аминокиселини. Целта е бързо развитие на храносмилателния тракт и имунната система. Форма: фини трохи.
- Растеж (11–28 ден) — балансиран протеин с повишено съдържание на обменна енергия (около 3100–3150 ккал/кг). Форма: пелети 2–3 мм.
- Финална фаза (от 29 ден до клане) — по-ниско съдържание на протеин, но висока енергия (над 3200 ккал/кг). Важно: фуражът не трябва да съдържа кокцидиостатици поради изискванията за каренция преди клане.
Водата трябва да отговаря на качеството на питейна вода. Препоръчват се нипелни поилки с капкоуловители в съотношение 1 нипел на 10–12 пилета. Идеалната температура на водата е 18–22°C — при стойности над 30°C пилетата пият по-малко, което директно намалява консумацията на фураж.
Управление на рисковете
Успехът в бройлерното производство се гради на превенция — лечението на болно стадо рядко е икономически оправдано. Основните рискове включват:
- Куцота — следствие от небалансиран калций/фосфор, липса на витамин D3 и прекалено дълъг светлинен ден в ранна възраст. Решението е спазване на тъмните периоди за почивка и контрол на качеството на фуража.
- Асцит и синдром на внезапната смърт — чести при бързорастящи пилета, отглеждани при ниски температури или лоша вентилация. Предотвратяват се чрез стриктен контрол на нивата на въглероден диоксид и амоняк.
- Кокцидиоза — паразитно заболяване на чревния тракт, причинено от еймерии, водещо до кървава диария и рязко влошаване на конверсията на фуража. Управлява се с кокцидиостатици или ваксинация в люпилнята, като сухата постеля спира развитието на ооцистите.
- Топлинен стрес — при температури над 30°C и висока влажност рискът от масова смъртност е висок. Решението е тунелна вентилация с въздушна скорост над 2,5 м/сек и изпарителни охлаждащи панели.
Ключови производствени показатели
За да бъде фермата рентабилна, е необходимо постигане на следните индустриални стандарти:
- Коефициент на конверсия на фуража (FCR) — показва колко килограма фураж са изразходвани за производството на 1 кг живо тегло. Целеви показател: 1,45–1,55. Стойности над 1,75 сигнализират за проблем в управлението или заболяване.
- Процент на смъртност — целеви показател: под 3,5–4% за целия цикъл.
- Европейски бройлерен индекс (EPEF) — комплексен показател за ефективност. Целеви показател: над 380–420. Стойности над 400 се считат за отличен мениджмънт.
FCR е и основен инструмент за ранно диагностициране на проблеми: покачването му е първият сигнал за некачествен фураж, ниска температура в халето или скрито заболяване. За сравнение — при свинете за угояване добър FCR е около 2,5–3, а при говедата може да надхвърли 6–7.
Примерен финансов разчет за 10 000 бройлера
Следният разчет е за условна мини-промишлена ферма с капацитет 10 000 бройлера на един цикъл. Цените са ориентировъчни за европейския пазар.
- Еднократна инвестиция в оборудване (автоматизирани линии за хранене, поене, вентилация и отопление): около 25 000–35 000 евро.
- Оперативни разходи за един цикъл (42 дни):
- Закупуване на 10 200 еднодневни пилета (с 2% технологичен брак при транспорт) по 0,45 евро: 4 590 евро
- Фураж (при FCR 1,52 и крайно тегло 2,6 кг, около 38 тона по средна цена 450 евро/тон): 17 100 евро
- Електричество и отопление: 1 200 евро
- Ветеринарни разходи: 1 200 евро
- Постеля: 350 евро
- Труд и режийни: 1 500 евро
- Непредвидени разходи (3%): 780 евро
- Общо оперативни разходи за цикъл: 26 720 евро
При 5% обща смъртност до края на цикъла достигат 9 700 пилета. При изкупна цена на живо тегло около 1,25 евро/кг брутната печалба за един оборот възлиза на около 4 805 евро. При добър мениджмънт фермата може да реализира 5,5 до 6 оборота годишно, което означава потенциална годишна брутна печалба от около 26 000–28 800 евро от капацитет 10 000 птици — преди данъци и амортизация на оборудването.
Индрише в компота: защо се слага и как да отгледате растението
Индришето е класическа добавка при приготвянето на домашни компоти, сокове и сиропи. Цитрусовият му аромат се дължи на етеричните масла в листата, които придават свеж, леко лимонов привкус и подсилват вкуса на плодовете. Наред с това етеричните масла имат тонизиращо, освежаващо и бактерицидно действие.
Колко индрише се слага и с какво може да се комбинира
Препоръката на опитните домакини е да не се прекалява с количеството — на един голям буркан се слага само едно листо. Индришето не е единствената подправка, подходяща за плодови консерви. Ето още няколко варианта:
- Канела — подходяща за ябълки, круши и праскови; придава сладък и топъл аромат.
- Карамфил — с по-силен и остър аромат, добавя се в малки количества.
- Ванилия — ароматизира леко и е подходяща за праскови и кайсии.
- Мента или маточина — листенце-две при ягоди или череши прави напитката освежаваща.
- Босилек — необичайна, но интересна комбинация с ягоди или праскови.
Как да изберете и засадите индрише
Индришето вече се предлага в повечето градински центрове и магазини за цветя — в различни размери, а дори и в сортове с аромат на шоколад или с интересни цветове на листата. При покупка на растение в саксия е препоръчително да се избере добре разклонен и облистен екземпляр, който може веднага да се използва в кулинарни цели. Трябва да се внимава основата на стъблото да няма покафенели или черни участъци, тъй като това е сигнал за гниене.
При набавяне на резници е достатъчно да се поставят във вода, докато развият коренчета — процес, който обикновено отнема седмица-две. След това се засаждат в нов субстрат и се оставят на слънчево място.
Отглеждане и поливане
Индришето, подобно на мушкатото и сакъзчето, предпочита слънчево изложение, но понася добре и леко засенчване. Доказано е, че колкото повече слънчева светлина получават растенията, толкова по-наситени са ароматните и етерични масла в тях. Въпреки репутацията си на сухоустойчиво растение, индришето в саксия се нуждае от редовно поливане — колкото по-голяма е листната маса и колкото по-малка е саксията, толкова по-чести трябва да бъдат поливките. Подхранването веднъж месечно е достатъчно и не бива да се прекалява с него.
Семейство чака наследствени ниви 19 години заради блокирана реституция
Момчил Йорданов от София е изпратил писмо до Народното събрание, в което разказва за реституция на земеделски земи, продължаваща вече 19 години без окончателно разрешаване. Случаят е цитиран в контекста на внесения на 15 юли законопроект за изменения и допълнения в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).
Съдебно решение от 2007 г., останало без изпълнение
Одисеята на семейството в съдебната си част започва през 2007 г., когато районният съд постановява решение, с което признава правото му на обезщетение с плодородни земи — от първа и втора категория — в района на Панчарево. Съгласно чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ Общинската земеделска служба е имала задължение да изпълни решението, но това не се случва.
Службата посочва като мотив, че София все още няма утвърден план за обезщетения и че общинският земеделски фонд не разполага с достатъчен ресурс, за да задоволи претенциите на всички реститути. Вместо решението да бъде изпратено към Столичния общински съвет за гласуване, то остава без движение.
Жалби, прехвърляния и пропуснати срокове
Йорданов внася жалба в Административен съд София-град, която е прехвърлена към АС София-област. Към съда той представя доказателства, че общината разполага с земеделски фонд и е извършвала обезщетения към други реститути. Прилага и писмо от 2016 г. от началника на Общинска служба по земеделие „Източна“, в което служителят писмено заявява, че службата не разполага със земи и не се разпорежда с тях.
Разглеждайки именно това писмо, АС София-област преценява, че Йорданов е пропуснал срока за обжалване на твърдението на началника, и спира производството. „Тъй като ние сме нормално мизерно семейство и не разполагаме с пари за адвокати, не можахме да обжалваме пред ВАС“, пише Йорданов в писмото до депутатите.
Правото на семейството е потвърждавано многократно
Според изпратеното писмо правото на семейството да получи наследствените земи е потвърждавано на различни нива: от тогавашния земеделски министър Румен Порожанов през 2017 г., от практиката на ВАС, както и от решения на Столичния общински съвет по аналогични случаи на наследници в района на Панчарево.
Какво предвижда законопроектът от 15 юли
Писмото е изпратено до Народното събрание именно във връзка с внесения законопроект за изменения и допълнения на ЗСПЗЗ. В текстовете му е предвидена възможност собственици или наследници на невъзстановени до момента земи да заявят желанието си за възстановяване на правото си, като то може да се трансформира в право на обезщетение.
- Общинските съвети ще бъдат задължени да предоставят общински имоти със заявените площи.
- При липса на решение в двумесечен срок задачата се прехвърля на съответния областен управител.
- При липса на земеделски земи от общинския поземлен фонд собствениците се обезщетяват с поименни компенсационни бонове.
Йорданов изразява благодарност към депутатите, подготвили законопроекта, с надежда, че приемането му ще сложи край на подобни многогодишни блокирани реституционни случаи.
Защо малините дават малко плодове или не плододават изобщо
Липсата на плодове по малините или рязко намалялата реколта е проблем, с който се сблъскват немалко стопани. Причините за това явление са няколко — от неблагоприятни климатични условия до грешки в отглеждането, и всяка от тях изисква различен подход за отстраняване.
Суша и недостиг на влага
Малините са влаголюбиви растения и се нуждаят от достатъчно вода особено по време на цъфтежа и завръзването на плодовете. При сухо и горещо време в този период резултатът може да бъде пълна липса на плодове или образуване само на единични такива.
При засушаване малиновите храсти трябва да се поливат обилно поне веднъж седмично. Важно е почвата да се навлажнява на дълбочина до 30 см, тъй като именно там се намират повечето корени. Поливането трябва да продължи през целия период на цъфтеж и образуване на плодове.
За задържане на влагата се препоръчва мулчиране с хумус, окосена трева, слама или подобни материали. Мулчиращият слой изпълнява едновременно няколко функции: задържа влагата, предпазва кореновата система от прегряване, ограничава растежа на плевелите и предотвратява уплътняването на почвата.
Възраст на храста
Твърде младите малинови храсти не плододават — и това е напълно нормално. Повечето сортове малини дават плодове върху издънките от предходната година, затова първите плодове се появяват едва година след засаждането, а пълна реколта може да се очаква след още една-две години.
На другия край на скалата са твърде старите храсти — те също могат да дадат малко или никакви плодове, а ако все пак плододават, плодовете са дребни и малко на брой. Малиновите насаждения се нуждаят от периодично подмладяване: ежегодно трябва да се отстраняват старите издънки, както и нежеланите млади. Приблизително 10–12 години след засаждането растенията се нуждаят от цялостно презасаждане. За целта всички храсти се срязват напролет, като се оставят само малки издънки с височина около 10 см, от които през лятото израстват нови.
Гъсто насаждение и неправилна резитба
Прекалено гъстото засаждане е друга честа причина за слаба реколта. При такива условия растенията нямат достатъчно светлина, въздух и хранителни вещества. Редовната резитба, която разрежда насаждението, може да отстрани проблема.
Резитбата на малините обикновено се извършва напролет, съобразно метеорологичните условия. Отстраняват се всички отслабени, измръзнали, повредени и слаби издънки, а останалите клони се скъсяват до първата здрава пъпка. Не трябва да се оставят повече от 15–20 издънки на линеен метър — излишните се отрязват в основата, дори и да изглеждат здрави, за да се избегне сгъстяване.
Хранителни дефицити и торене
Недостигът на хранителни вещества също може да доведе до липса на плодове. Причината е, че многобройните коренови издънки отнемат значителна част от хранителните вещества от плодните клони.
За торене могат да се използват органични торове:
- Оборски тор и компост — внасят се веднъж на всеки 3–4 месеца.
- Дървесна пепел — внася се ежегодно през есента, след прибиране на реколтата; освен калий, помага и за намаляване на киселинността на почвата.
- Хумус или торф</strong) — използват се като мулч; за зимата се внасят около храстите на слой от 10–15 см.
Освен органични се прилагат и минерални торове. Напролет, когато малините започват активен растеж, е необходимо голямо количество азот — прилагат се урея или амониев нитрат. По-късно нуждата от азот намалява и на преден план излизат калиево-фосфорните торове като суперфосфат и калиев сулфат. Микроелементните торове, прилагани листно, могат да подобрят вида и вкуса на плодовете.
Болести и неприятели
Малините са податливи на вредители и болести, които могат да причинят не само намаляване на реколтата, но и загиване на растенията. За предотвратяване на проблема се препоръчват следните превантивни мерки:
- Използване на висококачествен посадъчен материал без признаци на увреждане или болести, от проверени производители.
- Избор на сортове, по-малко податливи на вредители и по-добре понасящи неблагоприятните климатични условия в съответния регион — суша, слана и др.
- Редовни грижи: торене, резитба, отстраняване на коренови издънки.
- Редовна проверка на насаждението и незабавно третиране при първи признаци на увреждане от вредители.
Градинските арки: видове, предимства и как да изберем правилната
Градинските арки са съществен елемент от ландшафтния дизайн, който добавя структура, визуална привлекателност и уют към всяка градина. Те могат да изпълняват различни функции — от разделяне на пространството до създаване на уютни кътчета — и при правилен избор, монтаж и поддръжка носят радост в продължение на много години.
Видове градински арки
На пазара се предлагат три основни типа градински арки, всеки с различни характеристики.
- Дървени арки — популярни заради естествения си вид и хармоничното сливане с природата. Подходящи са за градини в селски или провансалски стил, но изискват редовна поддръжка и третиране срещу влага и вредители.
- Метални арки — здрави и издръжливи, предлагат се в разнообразни стилове — от класически до модерен. Изискват минимална поддръжка, основно периодично боядисване за защита от корозия.
- Пластмасови арки — леки и лесни за монтаж, устойчиви са на атмосферни влияния и не изискват специална поддръжка. Видът им обаче може да изглежда по-неестествено в сравнение с дърво или метал.
Предимства на градинските арки
Арките в градината служат едновременно за практически и декоративни цели. На първо място, те разделят пространството, като маркират прехода между различни зони и създават усещане за разнообразие и интимност. На второ — представляват идеална опора за увивни растения като рози, грозде или клематис, което позволява оформянето на зелени тунели и сводове с цъфтящи растения в течение на целия сезон. Не на последно място, арките добавят вертикална структура към равния пейзаж и могат да служат като фокусна точка на фона на зеленина и цветя.
Как да изберем правилната арка
При избора на арка трябва да се вземат предвид три основни фактора:
- Стил на градината — за традиционни градини са подходящи дървени или метални арки с класически форми, докато за модерни — метални с прости геометрични форми или пластмасови.
- Размер и мащаб — в по-малките градини се препоръчват компактни арки, за да се избегне претрупване, докато по-просторните градини позволяват монтаж на по-големи и по-високи конструкции.
- Функционалност — ако арката ще поддържа увивни растения, трябва да се избере такава с достатъчно здрава конструкция и напречни греди.
Монтаж, поддръжка и идеи за използване
За осигуряване на стабилност и издръжливост монтажът е най-добре да се повери на професионалисти. При самостоятелна инсталация е важно арката да бъде здраво закрепена към земята. Що се отнася до поддръжката: дървените арки изискват редовно третиране с влагозащитни средства, металните — периодична проверка за ръжда и боядисване при необходимост, а пластмасовите се нуждаят единствено от почистване.
Що се отнася до приложенията, арките могат да се поставят на входа на градината за драматичен и приветлив вход, украсени с увивни растения. Поредица от арки над пътека създава красива алея с романтичен облик. Арка в зоната за отдих, под която е наредена пейка или маса, осигурява уютно и уединено място на сянка. На последно място, арките са ефективен инструмент за зониране — те очертават ясни граници между отделните части на градината и я правят по-функционална.
Нова кризисна помощ се обмисля, за да се спасят 200 млн. евро от Стратегическия план
Министерството на земеделието и храните (МЗХ) е започнало преговори с Европейската комисия с цел спасяване на около 200 милиона евро от Стратегическия план за развитие на селските райони, чието усвояване е под въпрос до края на декември 2026 г. Рискът произтича от правилото N+2 за автоматично отчисляване на неусвоени средства — същото правило, по което земеделците вече изгубиха 47,5 милиона евро, неразплатени по Стратегическия план за периода от 2023 г. до края на 2024 г.
Какво се е случило
Преговорите с Европейската комисия са стартирали преди няколко седмици, като целта е да бъде спасена поне част от 200-те милиона евро, предвидени за усвояване от европейската помощ за селските райони до края на 2026 г. МЗХ поясни, че посочената сума представлява прогнозен риск, свързан с общия размер на средствата, които трябва да бъдат разплатени в рамките на съответния период, а не сбор от средства, които ще бъдат загубени по отделни мерки.
Съгласно разясненията на министерството, правилото N+2 не се прилага на ниво отделна интервенция, а върху общото изпълнение на бюджета по Стратегическия план. При евентуално задействане на процедурата за автоматична отмяна на бюджетни задължения са предвидени три варианта: пропорционално отчисляване по всеки вид интервенция от страна на Комисията, ако държавата членка не внесе предложение за изменение; пропорционално отчисляване, предвидено от самата държава членка в предложение за изменение; или отчисляване от конкретна интервенция или от няколко интервенции по избор на държавата членка.
Мерки за ускоряване на разплащането
За намаляване на риска от прилагане на правилото за автоматично отчисляване МЗХ е набелязало конкретни действия. Сред тях са:
- изплащане на кампания 2026 за интервенциите, свързани с площи, още в рамките на календарната 2026 година;
- разглеждане, договаряне и извършване на авансови, междинни и окончателни плащания по сключените договори по инвестиционните интервенции до края на 2026 г.
Целта на тези мерки, според ведомството, е да бъде сведен до минимум размерът на средствата, подлежащи на правилото за автоматично отчисляване в края на 2026 г.
Пренасочване на средства и промени в работната програма
Към момента МЗХ все още обмисля възможностите за прехвърляне на средства към конкретни интервенции, като окончателното предложение ще бъде взето след консултация със заинтересованите страни. Усилията са насочени към интервенции, при които има реална възможност за бързо договаряне и разплащане.
В рамките на обсъждането е предвидено предложение за промяна в Индикативната годишна работна програма за 2026 г. (ИГРП). Конкретно се разглеждат следните възможности:
- Втори прием по интервенцията за млади фермери до края на годината — след преглед на условията за кандидатстване с цел облекчаване на изискванията и намаляване на административната тежест;
- Начало на прием по интервенция II.И.1. „Консултантски услуги и повишаване на консултантския капацитет“ за предоставяне на съвети, насочени към млади или нови земеделски стопани, включително с цел осигуряване на безплатни проекти;
- Стартиране в спешен порядък на интервенцията за поддръжка на гори — II.A.15 „Поддръжка на новосъздадени и възстановени гори“, и прием по интервенция II.А.14 „Подпомагане по Натура 2000 за гори“;
- Включване на нова интервенция за подпомагане на земеделските стопани при кризи вследствие на природни бедствия, неблагоприятни климатични явления или катастрофални събития, предвидена като възможност съгласно чл. 78а от Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г.
Рискът ЕК да не приеме предложенията
На въпроса дали съществува риск Европейската комисия да не приеме българските предложения за пренасочване на средствата, от МЗХ поясниха, че всички предложения за изменение на Стратегическия план се разработват в съответствие с европейското законодателство и с изискванията за допустимост. Ведомството обаче призна, че „на този етап не може да се даде окончателен отговор дали Европейската комисия ще приеме всички предложения, тъй като пакетът за шестото изменение на Стратегическия план все още не е финализиран“.
Земните пчели изчезват от България: климатът, пестицидите и рискът за храната
Земните пчели (Bombus) изчезват от редица райони на България под натиска на климатичните промени, пестицидите и загубата на местообитания. Ранните затопляния, летните суши, проливните дъждове и градушките действат като „смъртоносен коктейл“, който разстройва жизнения цикъл на тези ключови опрашители — а с намаляването им под заплаха е и производството на плодове и зеленчуци в страната.
Невидимата криза с опрашителите
България е сред най-богатите на биоразнообразие страни в Европа, но учени и пчелари регистрират тревожни промени в популациите на земните пчели. Тези косматите, бавни братовчедки на медоносната пчела живеят в по-малки семейства, но компенсират това с изключителна ефективност при опрашването. Способността им да извършват т.нар. buzz pollination — жужене с определена честота, която освобождава полен от прашниците — ги прави незаменими за домати, чушки, патладжани, боровинки и ягоди.
В България са разпространени два екологично различни вида. Bombus terrestris — земната пчела, е генералист, който се справя добре в открити, топли и дори силно променени от човека ландшафти. Bombus lucorum — планинската земна пчела, е специалист, тясно свързан с хладни и влажни горски местообитания в планините — Рила, Пирин, Стара планина и Родопите. С покачването на температурите подходящите местообитания за планинската земна пчела постепенно се свиват и тя бива изтласквана все по-нагоре към върховете, без допълнително пространство за отстъпление.
Как климатът разстройва жизнения цикъл
Основният удар на климатичните промени не е покачването на средните температури, а екстремността и непостоянството на времето. По-меките зими събуждат цариците от зимен сън по-рано, но природата все още не е готова — растенията може да поникват, но цветовете за нектар липсват. Последвалите късни пролетни слани, чести дори през април и май, унищожават младите филизи и цветовете на овощките и дивите растения. Събудените и гладни царици не намират храна, за да подхранят първото си поколение, и загиват, преди да са основали колония.
Ако царицата е отслабена от недохранване, тя или умира, или произвежда по-малко и по-слаби работнички. Това води до низходяща спирала: по-слабите колонии произвеждат по-малко нови царици в края на сезона, общата популация намалява, а заедно с нея — и генетичното разнообразие на вида.
Ако колонията все пак успее да се установи, следващото предизвикателство е лятото. Продължителни периоди на екстремна жега и суша — понякога от четири до шест месеца — превръщат цветните поляни в прашни пустини. Растенията спират да цъфтят и да произвеждат нектар точно когато колонията се нуждае от най-много ресурси, за да отгледа новите царици за следващата година. Проливните дъждове, наводненията и градушките допълват картината: земните пчели гнездят предимно в земята, а цели гнезда биват заливани и унищожавани.
Токсичният коктейл: климат и пестициди
Климатичният стрес взаимодейства с широкото използване на пестициди в земеделието. Мащабно проучване на биолози от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ за последните седем години открива в проби от мъртви пчели над 35 различни пестицида с токсично действие. В условия на недохранване и дехидратация имунната система на пчелите е отслабена и токсини, които при нормални условия може и да не ги убият, нанасят необратими щети на клетъчно ниво.
Ситуацията се утежнява и от наличието на забранени вещества. Пестицидите с активно вещество хлорпирифос са забранени в ЕС от 2019 г., но продължават да се откриват в проби от мед и в зимната храна на пчелите. Проучване в Ихтиманска Средна гора от 2025 г. отчита ниска активност на земните пчели в близост до земеделски площи, докато в по-отдалечените горски райони все още се наблюдава сравнително нормална активност — което потвърждава, че горските масиви служат като убежище за по-чувствителните видове.
Данните от регионите: хронична висока смъртност
Данните от различни части на страната рисуват тревожна картина:
- В Северна България (област Русе) зимната смъртност при пчелните семейства през 2025 г. е между 50 и 70%. Пчелари от региона съобщават, че проблемът се задълбочава всяка година и традиционните методи за зимно подхранване вече не са достатъчни.
- В Южна България (област Ямбол) смъртността достига 80–100% при някои пчелини — следствие от комбинацията на по-топъл климат, по-интензивно земеделие и по-висока употреба на пестициди.
- В Ихтиманска Средна гора изследванията от 2025 г. показват много ниска активност на земните пчели в близост до земеделски площи.
Резултатът е дългосрочна физиологична деградация: мастното тяло и хемолимфата на пчелните ларви се променят, излюпват се недоразвити и деформирани пчели с нисък имунитет и намален праг на поносимост към паразити. Пчеларски организации настояват за спешна държавна помощ, като отбелязват, че високата смъртност вече е хроничен проблем.
Икономическите последици за земеделието
Изчезването на земните пчели е не само екологична, но и икономическа заплаха. Производството на домати, чушки и ягоди в България е силно зависимо от тях. Намаляването на техния брой вече води до по-слабо опрашване и по-малко и деформирани плодове. Производителите на череши, ябълки и праскови съобщават за 50–70% по-ниски добиви при овощните култури — следствие от комбинацията на късни слани, унищожили цветовете, и липса на опрашители през краткия прозорец на цъфтеж. Годината 2025 е определена като „абсолютно нулева“ по отношение на черешите в някои райони.
В дългосрочен план продължаващият спад на опрашителите може да доведе до преструктуриране на земеделието: стопаните ще бъдат принудени да се откажат от култури, силно зависими от опрашване, и да преминат към зърнени или други, които не изискват опрашители. Това би довело до загуба на поминък и влошаване на хранителния баланс.
Какво може да се направи
Спасяването на земните пчели изисква едновременно политически решения, промени в земеделието и по-голяма обществена ангажираност. Авторът на материала — агрономът Роман Рачков, председател на Българската асоциация по биологична растителна защита — посочва необходимостта от Национална стратегия за защита на опрашителите, която да ограничи употребата на пестициди, да въведе по-строг контрол върху пръскането и нелегалния внос на забранени вещества, и да изгради системи за ранно предупреждение на пчеларите.
Сред конкретните мерки са създаването на буферни зони около обработваемите площи с местни растения, които цъфтят през целия сезон, прилагането на интегрирано управление на вредителите и биологични методи в земеделието, както и поддържането на разнообразни местообитания — живи плетове, горски пояси и стари гори. Практиките за производство, щадящи опрашителите, могат да бъдат насърчавани чрез специални сертификати и пазарни стимули.
МЗХ не подкрепя законопроекта за подпомагане на земеделски производители
Министерството на земеделието и храните (МЗХ) е излязло със становище, в което не подкрепя внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Макар ведомството принципно да подкрепя инициативите за усъвършенстване на закона, то счита, че предложените изменения не отразяват в достатъчна степен актуалното развитие на политиката за подпомагане на земеделието, управлението на риска и промените в европейската нормативна рамка.
Законопроект на депутати от „Прогресивна България“
Законопроектът е внесен от група народни представители от „Прогресивна България“. Становището на МЗХ е входирано от депутата от ГЕРБ и бивш министър на земеделието Десислава Танева и носи дата 16 юни. Към 17 юли на страницата на Комисията по земеделието, храните и горите все още не са публикувани становища по законопроектите за ЗПЗП и за Закона за собствеността и ползването на земеделската земя.
Според МЗХ част от предложенията вече не са актуални, а други не съответстват на новите възможности, които европейското законодателство предоставя за подпомагане на земеделските стопани при извънредни пазарни и природни събития. Затова ведомството счита, че е необходим по-цялостен подход към законодателните промени.
Стратегическият план и натрупаният опит
Министерството посочва, че законопроектът не отчита в достатъчна степен промените, настъпили при изпълнението на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г., включително последните му изменения и практическите потребности, установени при прилагането на интервенциите. Натрупаният опит показва необходимост от цялостен преглед на ЗПЗП, докато внесеният законопроект предлага само частични изменения, които не решават в пълнота идентифицираните проблеми.
МЗХ изтъква също, че проектът не е съобразен с влошената пазарна среда през първото полугодие на настоящата година — характеризираща се с висока нестабилност на пазарите на земеделски суровини и производствени ресурси. Освен това не са отчетени предприетите от Европейската комисия мерки за разширяване на инструментите за подпомагане на земеделските стопани при неблагоприятни пазарни и природни събития. Според ведомството това налага своевременно адаптиране на националното законодателство, за да могат новите възможности да бъдат ефективно приложени.
Взаимоспомагателен фонд и цифров регистър
МЗХ оценява положително предложението за създаване на правно основание за издаване на наредба относно прилагането на Взаимоспомагателния фонд, но счита, че тази промяна сама по себе си не е достатъчна, за да осигури своевременното му въвеждане и ефективно функциониране. Законопроектът не отчита развитието на националния модел за управление на фонда, нито необходимостта националната нормативна уредба да бъде съобразена с новите възможности от европейското законодателство. Липсата на цялостна регламентация, предупреждава министерството, създава риск от забавяне при въвеждането на фонда и от непълно използване на механизмите за подпомагане.
В същото време ведомството принципно подкрепя предложението по § 5 за създаване и поддържане на географски цифрови данни за площите с оранжерии и трайни насаждения. Подобен регистър би подобрил проследимостта на предоставяната финансова подкрепа, както и планирането и разпределението на средствата по схемите и интервенциите.
Конкретни бележки по текста
По § 7 МЗХ счита, че включването на Взаимоспомагателния фонд в т. 4 и т. 5 на ал. 2 на чл. 70 е неправилно. Плащанията от фонда имат компенсаторен характер и са предназначени за обезщетяване на щети от природни бедствия и неблагоприятни събития — обикновено определяни на база площ или брой животни. Поради това те не следва да бъдат обвързвани с административните проверки по интервенции за развитие на селските райони, несвързани с площи или животни. Министерството допълва, че при компенсиране на щети не е целесъобразно да се прилага мониторингов срок, тъй като изискването за дълготрайност е относимо единствено към инвестиционните интервенции.
По § 8 МЗХ предлага техническа редакция — числото „46″ да бъде заменено с „45″.
Позиция: необходим е цялостен законодателен пакет
В заключителната си оценка министерството подчертава, че внесеният законопроект не предлага достатъчно систематичен и последователен подход към необходимите промени. Това създава риск от приемане на частични решения, които няма да отговорят трайно на потребностите на сектора и могат да затруднят както административното прилагане на закона, така и неговата практическа ефективност. МЗХ счита, че следва да бъде изготвен цялостен пакет от изменения и допълнения в ЗПЗП — такъв, който да отчете резултатите от изпълнението на Стратегическия план, променените икономически и обществени условия, а също и развитието на европейската нормативна рамка.
Как да предпазите лозите от засушаване през юли
Средата на юли е един от най-тежките периоди за лозовите насаждения. Продължителните горещини, високите температури и липсата на валежи водят до бързо изпаряване на почвената влага и поставят лозата в условия на воден стрес. Недостигът на вода не само забавя растежа на растенията, но може да повлияе неблагоприятно и върху едрината на гроздовете, натрупването на захари и качеството на бъдещото вино. Чрез правилни агротехнически мероприятия лозарите могат значително да ограничат загубите на влага при лози засушаване юли и да подпомогнат растенията да преминат успешно през най-горещия период на годината.
Поддържайте почвата рохкава
Плитката обработка на почвата е една от най-ефективните мерки за съхраняване на влагата. След валеж или поливане върху почвената повърхност нерядко се образува плътна кора, която затруднява проникването на въздух към корените. Разрохкването на почвата на дълбочина между 5 и 8 см прекъсва капилярите, по които водата се придвижва към повърхността, и по този начин значително намалява влагозагубите.
Освен че ограничава изпарението, плитката обработка подобрява аерацията на почвата, стимулира развитието на полезните почвени микроорганизми и създава по-благоприятни условия за усвояване на хранителни вещества. Добре аерираната почва подпомага и развитието на младите корени — особено важно обстоятелство в периода на интензивно нарастване на гроздовете.
Обработките е препоръчително да се извършват скоро след валеж или напояване, когато почвата е започнала леко да просъхва, но все още е достатъчно влажна. Важно е те да бъдат плитки, за да не се поврежда активната коренова система — прекалено дълбоката обработка, особено през летните месеци, може да прекъсне фините всмукателни корени, което отслабва лозите именно когато нуждите им от вода са най-високи. При насаждения по склонове или върху по-леки почви обработките трябва да са съобразени с риска от ерозия.
Унищожавайте плевелите навреме
Плевелите са основни конкуренти на лозата за вода, хранителни вещества и светлина. В условия на ограничена почвена влага те могат да задълбочат водния стрес при лозовите растения — особено неблагоприятно в периода на наедряване и прошарване на гроздето, когато нуждите на лозата от вода са повишени.
Силното заплевеляване води до по-слаб растеж на летораслите, по-малки гроздове и понижаване на качеството на продукцията. Освен това някои плевелни видове могат да служат като гостоприемници на вредители и причинители на болести, което допълнително повишава риска за насажденията.
Редовното унищожаване на плевелите чрез плитки механични обработки, окопаване или косене позволява по-голяма част от почвената влага да остане на разположение на лозовите растения. Борбата с плевелите е най-ефективна в началните фази на тяхното развитие, когато те все още не са изградили мощна коренова система. При използване на хербициди трябва стриктно да се спазват препоръките на производителя и действащите изисквания за безопасна употреба на продукти за растителна защита.
Мулчирайте редовете
Мулчирането е сред най-ефективните практики за съхраняване на почвената влага в условия на продължителни летни засушавания. Покриването на почвената повърхност със слама, дървесен чипс, окосена трева, компост или други органични материали създава защитен слой, който значително намалява изпарението — влагата се запазва за по-дълъг период и остава достъпна за кореновата система.
Мулчът поддържа по-ниска и по-стабилна температура на почвата в горещите дни, предпазва корените от прегряване и едновременно с това потиска поникването на плевели. Органичните мулчиращи материали постепенно се разграждат и обогатяват почвата с органично вещество, подобрявайки структурата, водозадържащата способност и биологичната активност.
За добър ефект мулчът се разстила равномерно в редовете на лозите на слой с дебелина около 5–10 см. Препоръчително е мулчиращият материал да не се допира непосредствено до стъблата, тъй като задържането на прекомерна влага около основата на растенията повишава риска от гъбни заболявания.
Поддържайте балансирана листна маса
Листата са основният орган на фотосинтезата при лозата — чрез тях се синтезират въглехидратите, необходими за растежа на летораслите, развитието на гроздовете и натрупването на захари. Едновременно с това листната маса регулира водния баланс на растението чрез транспирация и формира благоприятен микроклимат в зоната на гроздовете.
През юли лозарите нерядко извършват зелени операции — колтучене, кършене на летораслите и частично обезлистване, — които подобряват проветряването и намаляват риска от болести. При екстремно високи температури и силно слънчево греене обаче прекомерното премахване на листа може да има неблагоприятни последици. Листната маса изпълнява важна защитна функция, като засенчва гроздовете от директното въздействие на слънчевите лъчи.
При силно оголване на гроздовете се повишава рискът от слънчев пригор, проявяващ се с покафеняване, некротизиране и изсъхване на зърната. Освен преките наранявания, високата температура може да понижи съдържанието на ароматни вещества, да ускори разграждането на органичните киселини и да влоши технологичните качества на реколтата.
При засушаване прекомерното намаляване на листната повърхност нарушава физиологичното равновесие на лозата: по-малката листна маса намалява транспирацията, но едновременно с това ограничава фотосинтетичната активност и способността за натрупване на асимилати, необходими за нормалното узряване на гроздето. Зелените операции трябва да се извършват умерено и да са съобразени със силата на растеж, сортовите особености, натоварването с гроздове и конкретните климатични условия. В години с екстремни горещини е препоръчително да се запази достатъчна листна маса около гроздовете — особено от южната и западната страна на редовете, където слънчевото греене е най-интензивно.
Почвопокривни растения като алтернатива на морава в градината
Почвопокривните растения предлагат практична и естетична алтернатива на традиционната морава, като задържат влагата в почвата, контролират ерозията и заплевеляването, осигуряват храна за опрашителите и изискват значително по-малко поддръжка. Изборът на подходящ вид зависи преди всичко от количеството светлина, което получава съответната площ.
Светлината — основен критерий при избора
Слънцелюбивите почвопокривни растения имат нужда от не по-малко от 6 до 8 часа директно слънчево греене. Видовете, подходящи за частично засенчване, се развиват при 3 до 6 часа дневна светлина, докато сенколюбивите могат да се задоволят с до 3 часа слънце — и то не в обедните и следобедните часове.
Подходящи видове за различни условия
Глехома е многогодишно нисичко растение, което стеле стъбълца по почвата и образува плътен килим с бяло-зелени листенца. Цъфти в края на пролетта, расте добре както на слънце, така и на сянка, и предпочита плодородни и рохкави почви. При подходящи условия се вкоренява самостоятелно и може да се наложи да бъде ограничавана.
Цимбалария се развива отлично на бедни и сухи почви и не поставя изисквания към изложението. Покрива сравнително малки площи и при контакт с подходящ субстрат се вкоренява в него, включително по зидани огради. Растението не се предлага в търговската мрежа и може да се набави от настоящ притежател — вкореняването е лесно и не изисква много вода.
Седуми, сукуленти и красули обичат слънце, малко вода и лека почва с отличен дренаж. Седумите и сукулентите покриват сравнително малки площи, докато почвопокривните красули се разрастват значително повече. Цъфтят с нежни звездовидни цветчета в жълто, розово или бяло и са подходящи за скални кътове и алпинеуми.
Аюга толерира разнообразни условия — сянка и слънце, суша и влага. Ефективна е срещу ерозия на наклонени терени. През лятото цъфти в сини, пурпурни или бели нюанси, а листата варират от тъмнозелени до бронзови или шоколадови в зависимост от сорта. Щом се настани успешно, се разпространява самостоятелно.
Допълнителни варианти
Към изброените видове могат да се добавят и аубриетите, флоксът, винката, алисумите, някои кампанули, бакопата, цеструмът, деloспермата, дъхавата мащерка, бялата почвопокривна детелина и някои карамфили.
Добивите от пшеница растат с над 7% спрямо 2025 г., царевицата губи площи
Средният добив от пшеница в България е нараснал с 7,1% спрямо същата дата на миналата година, достигайки 632 килограма от декар към 10 юли 2026 г. Това показват данните от оперативния анализ на Министерството на земеделието и храните. Добивите от пшеница се повишават на фона на свито производство при царевицата, чиито засети площи са намалели с близо една четвърт спрямо 2025 г.
Закъснялата кампания намали ожънатите площи
Въпреки по-добрите средни добиви, ожънатата пшеница към 10 юли е с 47,7% по-малко спрямо същата дата на 2025 г. Причината, посочена в оперативния анализ на министерството, е закъснялото започване на жътвената кампания тази година.
Ечемикът и рапицата също отчитат ръст в добивите
Положителна тенденция се наблюдава и при другите есенни култури. Средният добив от ечемик е нараснал с над 4%, а при маслодайната рапица увеличението е малко под 4% спрямо съответния период на предходната година, сочат оперативните данни на ведомството.
Слънчогледът и царевицата губят засети площи
При пролетните култури картината е по-неблагоприятна откъм засети площи. Според последните оперативни данни:
- Засетите площи със слънчоглед са намалели с 7,8% спрямо 2025 г. до 8 749 420 декара.
- Засетите площи с царевица са свити с 24,1% до 3 180 250 декара.
Данните са предоставени от оперативния анализ на Министерството на земеделието и храните към 10 юли 2026 г.
Тиквички на фурна: 10 лесни и вкусни рецепти за всеки вкус
Тиквичките на фурна са вкусна и здравословна алтернатива на пърженето в масло. Независимо дали предпочитате диетични, постни или месни ястия, сред следващите рецепти ще намерите подходяща за всеки случай — от закуска до вечеря, подходящи дори за деца и хора, които следят фигурата си.
Хрупкави тиквички с пармезан
За хрупкава коричка ще са нужни 450 г тиквички, 30 г пармезан, 2 супени лъжици брашно, 2 супени лъжици зехтин, по 1 чаена лъжица сушен чесън, босилек и червен пипер, 0,5 чаена лъжица риган и щипка лют пипер, сол. Нарежете тиквичките на филийки, посолете ги, разбъркайте и ги оставете 10 минути, след което отцедете излишния сок. Поставете ги върху домакинска хартия, за да отстраните остатъчната влага. Покрийте тава с хартия за печене и намажете леко със зехтин. В плик смесете брашното и подправките, добавете тиквичките и разбъркайте. Наредете ги в тавата, поръсете с настърган пармезан и печете 12–15 минути на 210 градуса. За по-хрупкав резултат включете грила за няколко минути в края.
Тиквички със сирене и билки
При тази рецепта тиквичките се овалват в галета, което им придава изразена хрупкавост. Необходими са 3 тиквички, 120 г пармезан, по 0,5 чаена лъжица босилек, мащерка, риган и чесън на прах, сол, черен пипер и 2 супени лъжици растително масло. Смесете всички билки и подправки с настърганото сирене. Нарежете тиквичките по дължина, наредете ги в тавата и поръсете с пикантната смес. Полейте с олио и печете 15 минути на 180 градуса.
Тиквички с хлебни трохи и бекон
Сочно и оригинално ястие за четирима. Нужни са 4 тиквички, 150 г бекон, 1 глава лук, 100 г хлебни трохи, 1 скилидка чесън, 1 лимон, 4 супени лъжици зехтин, 50 г масло, 2 домата и 4 супени лъжици настъргано сирене. Нарежете тиквичките по дължина и ги мариновайте 15 минути в смес от растително масло, лимонов сок и кора, чесън и подправки. Запържете лука и бекона, добавете маслото и малко лимонова кора, след това хлебните трохи и билки на вкус. Печете тиквичките върху решетка 7 минути на 200 градуса. Наредете в лодките от тиквички плънката от лук, бекон и трохи, покрийте с резени домат, поръсете с настъргано сирене и върнете във фурната за още 7 минути.
Тиквички със сметана
За нежна, кремообразна текстура са нужни само 1 тиквичка, 100 г сметана, 70 г сирене, 1 скилидка чесън, билки и подправки. Нарежете тиквичката на филийки, подправете и наредете в тава. Смесете сметаната с наситнен чесън, подправките и настърганото сирене. Поставете по лъжица от сместа върху всеки кръг, поръсете с билки и печете 20 минути на 180 градуса.
Запеканка с яйца
Универсална рецепта, подходяща за закуска, обяд или вечеря. Продуктите са: 2 тиквички, 150 мл прясно мляко, 3 яйца, 50 г сирене, 6 супени лъжици брашно, половин връзка билки и зехтин. Нарежете тиквичките на кубчета и ги наредете в намаслена тава. Разбийте яйцата с млякото, добавете подправките, нарязаните билки, настърганото сирене, брашното и малко масло. Изсипете сместа равномерно върху тиквичките и печете 40 минути на 180 градуса.
Тиквички с картофи и домати
За по-засищащо ястие ще са нужни 2 тиквички, 2 домата, 1 картоф, 150 г сирене, 1 глава лук и подправки. Нарежете лука на кубчета, леко запържете и поставете в съд за печене. Нарежете тиквичките, доматите и картофите на филийки с дебелина около 5 мм и наредете върху лука. Поръсете с подправки и печете с фолио 30 минути на 200 градуса. Отстранете фолиото, поръсете със сирене и върнете във фурната, докато се разтопи.
Тиквички с доматено-сметанов сос
Необичайна, но много вкусна рецепта. Нужни са 1 кг тиквички, 1 чаша заквасена сметана, 1 чаша доматено пюре, 1 супена лъжица растително масло, подправки и билки. Нарежете тиквичките на средни кубчета, поръсете с подправки, напръскайте с олио и печете 20 минути на 190 градуса. Смесете заквасената сметана с доматеното пюре, подправките и нарязаните билки, оставете соса да заври и разбъркайте до гладкост. Изсипете соса върху изпечените тиквички и поставете във фурната за още 5 минути.
Фритата с тиквички
Фриtatata е пухкав италиански омлет, приготвен във фурната. За него ще са нужни 2 тиквички, 3 скилидки чесън, 6 яйца, 4 супени лъжици растително масло, 80 г пармезан, 1 глава лук и 2 супени лъжици босилек. Запържете лука в половината масло, добавете чесъна и тиквичките и гответе 3–5 минути. Разбийте яйцата с нарязания босилек и половината пармезан, изсипете върху тиквичките. Прехвърлете в намаслена тава, поръсете с останалия пармезан и печете 10–15 минути на 200 градуса.
Тиквички с кайма
Пълноценно основно ястие: 3 тиквички, 350 г кайма, 1 морков, 1 домат, 1 глава лук, чесън, билки, подправки, зехтин и сирене. Разрежете тиквичките по дължина и издълбайте сърцевината. Настържете морковите, нарежете лука и обеления домат на кубчета и запържете зеленчуците. Отделно запържете каймата, след което я смесете с зеленчуците, подправките, билките и чесъна. Напълнете тиквичките-лодки с плънката, поръсете с настъргано сирене и печете около 30 минути на 180 градуса.
Пухкави тиганици от тиквички на фурна
Дори любимите тиганици могат да се приготвят без пържене. Необходими са 1 кг тиквички, 1 яйце, 60 г брашно, сол, черен пипер, 2 скилидки чесън и билки. Настържете тиквичките, посолете и оставете 15 минути, след което отцедете течността. Добавете яйцето, нарязаните билки и чесъна, разбъркайте, след което добавете брашното и подправките. С лъжица оформете кръгли питки в тава с хартия за печене и печете 15 минути на 180 градуса, след което обърнете и печете още 15 минути.