Традиционни винени сортове в България: ще ги отглеждаме ли след 20 години?
Мавруд, Гъмза, Широка мелнишка лоза, Димят, Червен мискет и Рубин са не просто генетичен ресурс – те са част от историята и идентичността на традиционните винени сортове в България. Въпросът дали ще можем да ги отглеждаме при климатичните условия на страната след 20 години вече не изглежда толкова далечен, колкото преди.
Климатът се промени, лозарят усеща последиците
Лозата е растение, което сравнително добре понася топлина и засушаване, но не е неуязвимо. Проблемът не се свежда единствено до покачване на средната температура. Все по-определящи стават продължителните горещи периоди, високите нощни температури, засушаването, екстремните валежи и резките климатични колебания.
Европейската агенция по околна среда посочва, че Европа се затопля по-бързо от всеки друг континент, а сушите, горещите вълни и другите екстремни явления се засилват. Централна и Източна Европа са сред районите, в които се очаква комбинация от засушаване, топлинен стрес и по-голяма климатична нестабилност. За България това е от особено значение: изследванията върху източноевропейското лозарство показват, че сушата се е превърнала във важен ограничаващ фактор за производството на грозде през последните 15–20 години. Наблюдава се тенденция към увеличаване на честотата и продължителността на засушаванията, включително в Тракийската низина и Североизточна България.
По-ранно узряване и промяна в качеството на гроздето
Една от първите промени, наблюдавани в различни лозарски райони по света, е ускоряването на фенологичното развитие. По-високите температури водят до по-ранно разпукване на пъпките, по-ранен цъфтеж и по-ранно узряване. На пръв поглед това може да изглежда като предимство, но крие сериозен проблем: гроздето може да достигне необходимата захарност, преди да е постигнало оптимален баланс на киселините, ароматите и фенолната зрялост.
При по-високи температури натрупването на захари може да се ускори, докато органичните киселини се разграждат по-интензивно. В резултат лозарят може да получи грозде с висока захарност, но с по-ниска киселинност – от него се произвежда вино с по-висок алкохолен градус, по-мека свежест и различен ароматен профил. Това вече се наблюдава в редица европейски лозарски райони. Научните обзори сочат, че в много традиционни лозарски региони беритбите са се изместили с около две до три седмици по-рано в сравнение с предходните десетилетия.
При белите сортове проблемът може да бъде още по-осезаем, защото ароматът и свежестта на белите вина са силно свързани с киселинността и момента на беритба. При червените сортове пък високите температури могат да ускорят натрупването на захари, без фенолната зрялост на семките и кожицата да следва същото темпо – което затруднява определянето на оптималния момент за гроздобер.
Маврудът – пример за предизвикателство и потенциал
Маврудът е особено интересен пример. Като къснозреещ сорт той може едновременно да спечели и да изгуби от промените в климата. По-топлите условия могат да подпомогнат по-пълното му узряване в райони, където в миналото не всяка година е достигал оптимална технологична и фенолна зрялост. Но ако затоплянето стане прекомерно, узряването може да се измести в най-горещата част на лятото и началото на есента.
Затова в бъдеще за Мавруда ще бъде от решаващо значение не само местоположението, но и микроклиматът на конкретното лозе – надморска височина, изложение, наклон, почва, воден режим и начин на отглеждане. Същият въпрос стои и пред останалите традиционни български сортове.
След 20 години е по-вероятно да говорим не за изчезване на тези сортове, а за промяна на местата, където те дават най-добри резултати. Една от най-големите грешки би била да се приеме, че ако даден сорт е отглеждан успешно в определен район през XX век, той автоматично ще се чувства добре там и през 2045 г.
Водата – ключовият ресурс за следващите десетилетия
Ако има ресурс, който може да определи съдбата на лозарството през следващите 20 години, това е водата. Лозата може да понася определена степен на воден дефицит, но продължителното засушаване може да доведе до ограничаване на растежа, намаляване на добива, по-малки гроздове и зърна, нарушаване на фотосинтезата и сериозен топлинен стрес.
При бъдещите условия напояването вероятно ще стане все по-важен инструмент, но не непременно в традиционния смисъл на обилно поливане. По-голямо значение ще имат капковото напояване, прецизното управление на водата и регулираният воден дефицит. Съвременните изследвания посочват именно модерното напояване, събирането и съхранението на вода, регулирания дефицит и използването на устойчив на суша растителен материал сред важните стратегии за адаптация на лозарството в Източна Европа.
Там, където водният ресурс е недостатъчен, лозарят ще трябва да разчита преди всичко на правилния избор на място, почва, подложка, сорт и агротехника.
Промени в агротехниката и управлението на листната маса
Климатичните промени ще наложат преосмисляне и на някои традиционни агротехнически практики. Ще става все по-важно гроздето да бъде защитено от директното следобедно слънце, особено при екстремни температури. Прекомерното обезлистване около гроздовете, което в определени условия се прилага за проветряване и ограничаване на болестите, може да се окаже рисково при силни горещини – в такива случаи листата около гроздовете могат да изпълняват ролята на естествена защита от слънчев пригор.
Ще се търсят и системи на формировка и резитба, позволяващи по-добър контрол върху микроклимата и темпа на узряване. Въпросът за бъдещето на традиционните винени сортове в България следователно е преди всичко въпрос за способността на лозарството да се адаптира – чрез избор на правилното място, управление на водата и промяна на агротехническите практики.
