Земните пчели (Bombus) изчезват от редица райони на България под натиска на климатичните промени, пестицидите и загубата на местообитания. Ранните затопляния, летните суши, проливните дъждове и градушките действат като „смъртоносен коктейл“, който разстройва жизнения цикъл на тези ключови опрашители — а с намаляването им под заплаха е и производството на плодове и зеленчуци в страната.

Невидимата криза с опрашителите

България е сред най-богатите на биоразнообразие страни в Европа, но учени и пчелари регистрират тревожни промени в популациите на земните пчели. Тези косматите, бавни братовчедки на медоносната пчела живеят в по-малки семейства, но компенсират това с изключителна ефективност при опрашването. Способността им да извършват т.нар. buzz pollination — жужене с определена честота, която освобождава полен от прашниците — ги прави незаменими за домати, чушки, патладжани, боровинки и ягоди.

В България са разпространени два екологично различни вида. Bombus terrestris — земната пчела, е генералист, който се справя добре в открити, топли и дори силно променени от човека ландшафти. Bombus lucorum — планинската земна пчела, е специалист, тясно свързан с хладни и влажни горски местообитания в планините — Рила, Пирин, Стара планина и Родопите. С покачването на температурите подходящите местообитания за планинската земна пчела постепенно се свиват и тя бива изтласквана все по-нагоре към върховете, без допълнително пространство за отстъпление.

Как климатът разстройва жизнения цикъл

Основният удар на климатичните промени не е покачването на средните температури, а екстремността и непостоянството на времето. По-меките зими събуждат цариците от зимен сън по-рано, но природата все още не е готова — растенията може да поникват, но цветовете за нектар липсват. Последвалите късни пролетни слани, чести дори през април и май, унищожават младите филизи и цветовете на овощките и дивите растения. Събудените и гладни царици не намират храна, за да подхранят първото си поколение, и загиват, преди да са основали колония.

Ако царицата е отслабена от недохранване, тя или умира, или произвежда по-малко и по-слаби работнички. Това води до низходяща спирала: по-слабите колонии произвеждат по-малко нови царици в края на сезона, общата популация намалява, а заедно с нея — и генетичното разнообразие на вида.

Ако колонията все пак успее да се установи, следващото предизвикателство е лятото. Продължителни периоди на екстремна жега и суша — понякога от четири до шест месеца — превръщат цветните поляни в прашни пустини. Растенията спират да цъфтят и да произвеждат нектар точно когато колонията се нуждае от най-много ресурси, за да отгледа новите царици за следващата година. Проливните дъждове, наводненията и градушките допълват картината: земните пчели гнездят предимно в земята, а цели гнезда биват заливани и унищожавани.

Токсичният коктейл: климат и пестициди

Климатичният стрес взаимодейства с широкото използване на пестициди в земеделието. Мащабно проучване на биолози от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ за последните седем години открива в проби от мъртви пчели над 35 различни пестицида с токсично действие. В условия на недохранване и дехидратация имунната система на пчелите е отслабена и токсини, които при нормални условия може и да не ги убият, нанасят необратими щети на клетъчно ниво.

Ситуацията се утежнява и от наличието на забранени вещества. Пестицидите с активно вещество хлорпирифос са забранени в ЕС от 2019 г., но продължават да се откриват в проби от мед и в зимната храна на пчелите. Проучване в Ихтиманска Средна гора от 2025 г. отчита ниска активност на земните пчели в близост до земеделски площи, докато в по-отдалечените горски райони все още се наблюдава сравнително нормална активност — което потвърждава, че горските масиви служат като убежище за по-чувствителните видове.

Данните от регионите: хронична висока смъртност

Данните от различни части на страната рисуват тревожна картина:

• В Северна България (област Русе) зимната смъртност при пчелните семейства през 2025 г. е между 50 и 70%. Пчелари от региона съобщават, че проблемът се задълбочава всяка година и традиционните методи за зимно подхранване вече не са достатъчни.
• В Южна България (област Ямбол) смъртността достига 80–100% при някои пчелини — следствие от комбинацията на по-топъл климат, по-интензивно земеделие и по-висока употреба на пестициди.
• В Ихтиманска Средна гора изследванията от 2025 г. показват много ниска активност на земните пчели в близост до земеделски площи.

Резултатът е дългосрочна физиологична деградация: мастното тяло и хемолимфата на пчелните ларви се променят, излюпват се недоразвити и деформирани пчели с нисък имунитет и намален праг на поносимост към паразити. Пчеларски организации настояват за спешна държавна помощ, като отбелязват, че високата смъртност вече е хроничен проблем.

Икономическите последици за земеделието

Изчезването на земните пчели е не само екологична, но и икономическа заплаха. Производството на домати, чушки и ягоди в България е силно зависимо от тях. Намаляването на техния брой вече води до по-слабо опрашване и по-малко и деформирани плодове. Производителите на череши, ябълки и праскови съобщават за 50–70% по-ниски добиви при овощните култури — следствие от комбинацията на късни слани, унищожили цветовете, и липса на опрашители през краткия прозорец на цъфтеж. Годината 2025 е определена като „абсолютно нулева“ по отношение на черешите в някои райони.

В дългосрочен план продължаващият спад на опрашителите може да доведе до преструктуриране на земеделието: стопаните ще бъдат принудени да се откажат от култури, силно зависими от опрашване, и да преминат към зърнени или други, които не изискват опрашители. Това би довело до загуба на поминък и влошаване на хранителния баланс.

Какво може да се направи

Спасяването на земните пчели изисква едновременно политически решения, промени в земеделието и по-голяма обществена ангажираност. Авторът на материала — агрономът Роман Рачков, председател на Българската асоциация по биологична растителна защита — посочва необходимостта от Национална стратегия за защита на опрашителите, която да ограничи употребата на пестициди, да въведе по-строг контрол върху пръскането и нелегалния внос на забранени вещества, и да изгради системи за ранно предупреждение на пчеларите.

Сред конкретните мерки са създаването на буферни зони около обработваемите площи с местни растения, които цъфтят през целия сезон, прилагането на интегрирано управление на вредителите и биологични методи в земеделието, както и поддържането на разнообразни местообитания — живи плетове, горски пояси и стари гори. Практиките за производство, щадящи опрашителите, могат да бъдат насърчавани чрез специални сертификати и пазарни стимули.

Европейската комисия е изготвила предложение, което би позволило на всяка държава членка да проявява по-голяма гъвкавост при решаването на специфичните за нея земеделски проблеми. Идеята за повече гъвкавост бе представена от Диего Канга Фано, заместник-генерален директор на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия, по време на среща с агрожурналисти от Европейския съюз.

Различни проблеми в различни страни

Според Диего Канга Фано Европа обединява изключително многообразие от държави, чиито проблеми се различават съществено. Затрудненията в Ирландия не съвпадат с тези в Гърция, Латвия или България, посочва той. Именно поради това предложението на Комисията е всяка страна членка да може да постави акцент там, където най-много се нуждае — с улеснени и по-малко административно обременени процедури.

Предложението е насочено преди всичко към справянето с климатичните промени и различните им проявления в отделните региони. Страните от Северна и Западна Европа имат различни предизвикателства в сравнение с тези от Южна Европа. Гърция и Кипър, например, се сблъскват с сериозен недостиг на вода — проблем, който в много западноевропейски страни изобщо не стои на дневен ред. Там, където водата е от жизнено значение, правителствата би трябвало да могат да инвестират във водната сигурност бързо и без тежки административни процедури, смята заместник-генералният директор.

Как ще работи механизмът на одобрение

Предложението среща и критики — най-същественото възражение е, че то предоставя „твърде много власт на отделните правителства“, с което се губи елементът на общите европейски политики. Диего Канга Фано отхвърля тази теза: по-голямата свобода ще важи само за определени казуси и най-вече при сериозни промени като климатичните, а не за всички области.

Той допълва, че националните планове и занапред няма да се одобряват единствено от отделните правителства. Процедурата ще включва Съвета на Европейския съюз с участие на Комисията — по аналогия с настоящата система, при която националните планове се одобряват от Комисията. Освен това Комисията ще издава препоръки до всички държави членки, за да гарантира, че плановете им отговарят на общата цел. При игнориране на препоръките от страна на дадено правителство одобрение от Съвета на ЕС няма да бъде получено.

Значение за България

Критиците на досегашната политика на Европейската комисия приемат предложението като стъпка в правилната посока. Ако то бъде прието, правителствата ще разполагат не само с по-голяма отговорност, но и с реална възможност да решават ключови проблеми по-бързо.

По отношение на България Диего Канга Фано посочва, че създаването на напоителна мрежа, обхващаща страната, е конкретен пример за инициатива, която може да намери място в бъдещи национални планове при подобна гъвкавост. Идеята е самите земеделци да акцентират върху най-важните проблеми, за да се търсят решения за тях в рамките на новия механизъм.