Най-скъпите зеленчуци в света: цени от стотици евро за килограм
Съществуват зеленчуци и подправки, чиято цена достига стотици, а понякога и над хиляда евро за килограм. Сред най-скъпите зеленчуци в света са дивият хмел, истинското уасаби, френските картофи Льо Бонот, испанският грах „Сълзите на брега“, италианската розова салата и японският спанак Ямашита. Цената им се определя от рядкост, трудоемко ръчно отглеждане, ограничено производство и в немалка степен – от умел маркетинг.
Хмел – над 1000 евро за килограм
Хмелът е лесно за отглеждане растение с разклонени, енергични корени, което обаче може да се разпространи агресивно и да задуши съседните растения, а дори да повреди огради и основи. Освен за бира, младите му филизи се използват в салати, супи и гарнитури. В Северна Америка ръчно браният див хмел – специален сорт с много малки шишарки – се продава на луксозни ресторанти и пивоварни за над 1000 евро за килограм. Според медийни съобщения цената на този деликатес започва от 900 евро за килограм, а причината е трудоемкото „обработване“ на множество храсти при събирането.
Уасаби – коренище за стотици евро
Това, което в повечето магазини и ресторанти по света се продава като уасаби паста, обикновено е смес от горчица, хрян и зелен хранителен оцветител. Истинската подправка се получава от коренищата на многогодишни тревисти растения от рода Eutrema, семейство Кръстоцветни, и само коренището струва няколкостотин евро за килограм. Макар еутремата да е далечен роднина на хряна, тя е значително по-трудна за отглеждане – в природата расте покрай планински речни корита и изисква постоянна студена течаща вода, хладен въздух, полусенчести или потопени места и прецизен баланс от хранителни вещества, което прави отглеждането ѝ в обикновена градина практически невъзможно. В Япония уасабито, отглеждано в градини, се смята за „второкласно“ с по-лошо качество и вкус в сравнение с планинското. Опити за култивиране се правят и в Тайван, Китай, Корея, Нова Зеландия и САЩ.
Картофи Льо Бонот – до 300-400 евро за килограм
Картофите Le Bonnotte, вписани в Книгата на рекордите на Гинес, се продават за 100, а според някои източници – за 300-400 евро за килограм. Сортът е разработен през 1930 г. във Франция и се отглежда на островната ферма Ноармутие край западното крайбрежие на страната. Клубените имат кратък вегетационен период, годишното производство е само няколко десетки тона, а реколтата е предварително планирана за продажба. Събират се изключително ръчно, защото не са подходящи за механизирано прибиране, което в един момент практически е спряло производството им. Отличават се с тънка, гладка жълта кора, мека бяло-жълта плът, гладки, средно големи и почти кръгли грудки, необичаен аромат с леки лимонови нотки и отчетливо сладък вкус с ядков послевкус. Твърди се, че особеностите се дължат на уникалния климат, използването на водорасли като основен тор и близостта на морето. Le Bonnotte е търговска марка със строга териториална връзка, подобно на шампанско или коняк – истинският картоф от този сорт може да се отглежда само на френския остров Ноармутие.
Испански грах „Сълзите на брега“ – 200-500 евро за килограм
В провинция Гипускоа на север Испания, в едно-единствено имение, се отглежда грах с дребни зърна, наричан местно „зелен хайвер“. Сортът носи името „Сълзите на брега“. Малките шушулки се берат и почистват ръчно през целия период на плододаване, обикновено от февруари до юни, и според фермерите това може да се прави само рано сутрин. Не всички шушулки отговарят на високите гастрономически стандарти – част от тях се смятат за „обикновен“ грах, а останалите миниатюрни зърна се продават за 200-500 евро за килограм. Зърната с форма на сълза са крехки и сочни, консумират се сурови или за кратко на пара, като трябва да се готвят скоро след прибирането. Вкусът им се описва като сладък и солен с тревисти нотки заради крайбрежния климат и специалните почви на региона. Всяка година в средата на май град Астигарага е домакин на гастрономически фестивал, посветен на този регионален специалитет.
Розова маруля La Rosa del Veneto – 30-50 евро за килограм
Марулята е едногодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни с две основни форми – главеста и листна, като сортовете се различават по цвят, размер и форма на листата. Сочните листа са богати на витамини C, B, PP, калий, желязо, фосфор, бета-каротин, захари, лимонена киселина и фолат, а единственият им недостатък е краткият срок на годност. Отглеждането на обикновена салата е лесно и реколтата узрява само за 3-4 седмици след сеитба в края на април.
Определен сорт розова салата обаче – La Rosa del Veneto – се продава за около 30-50 евро за килограм. Тя всъщност е разновидност на радикио (известно и като ескарол или италианска червена цикория), многогодишно растение от рода Цикория, несвързано с истинската маруля. Радикиото има леко горчиво-пикантен вкус, който омеква след готвене, а листата му обикновено са червени с бели жилки. Обикновеният радикио е лесен за отглеждане, изисква често, но умерено поливане, а реколтата узрява за около три месеца. При меки зими главата може да се отреже внимателно над нивото на земята през есента и растението дава нова реколта следващия сезон. Твърди се, че процесът на „избелване“ на листата до деликатен розов цвят, както и самото отглеждане, изискват сложен ръчен труд, което обяснява високата цена, въпреки че вкусът е почти идентичен с обикновения сорт. Според мнозина цената на тази салата се определя най-вече от традиционното ѝ представяне във формата на гигантска роза. Друг сходен по цвят и форма сорт радикио, високо ценен в елитни ресторанти, е Роза ди Гориция, който се продава малко по-евтино.
Спанак Ямашита – над 25 евро за килограм
Спанакът не е труден за отглеждане – толерантен е към ниски температури и къси дневни часове, може да расте в оранжерия от ранна пролет и в градината до септември, а дори се развива добре на перваза на прозорец без специални грижи. Въпреки това спанакът Ямашита, кръстен на своя създател и единствен производител, се продава за над 25 евро за килограм. Японецът Асафуми Ямашита живее във Франция, където отглежда тази култура заедно с други биозеленчуци, доставяни ексклузивно на ресторанти, отличени със звезди Мишлен. Твърди се, че причината за цената е необичайният, „таен“ и много внимателен подход към отглеждането, макар „звездният“ спанак малко вероятно да се различава съществено на вкус или текстура от обикновения.
Други скъпи плодове и зеленчуци
Списъкът с изключително скъпи плодове и зеленчуци не се изчерпва с изброените. Сред тях са гъбите и трюфелите мацутаке, пъпешите Юбари Кинг, гроздето Руби Рим, мангото Тайо но Тамаго, ягодите Ньохо Сембикия Куин, хибридните цитрусови плодове Сумо Цитрус и ябълките Секай Ичи, които се продават десетки пъти по-скъпо от обикновените. При тези екзотични зеленчуци и уникални сортове цената се определя от разстоянието на транспортиране от мястото на произход, сложните техники на отглеждане и тяхната рядкост и ограничено производство. Често обаче ценообразуването зависи не само от уникалността на продукта, но и от умението на PR и рекламните специалисти да го представят като изключително рядка и престижна куриоза, за която си струва да се похарчи цяло състояние.
Разгледайте обявите
Имате какво да предложите? Публикувайте безплатна обява
