Атаки в Черно море застрашават износа на 5 млн. тона българско зърно
Зачестилите атаки с дронове срещу търговски кораби в Черно море поставят под въпрос износа на пет милиона тона българско зърно – количеството, което трябва да напусне страната през следващите месеци. Някои корабни компании вече отказват курсове до българските пристанища, а земеделският сектор предупреждава, че продължителното затрудняване на корабоплаването може да доведе до непродадено зърно, натиск върху изкупните цени и забавяне на плащанията към стопанствата.
Правителството: трафикът към Варна и Бургас не е намалял
Премиерът Румен Радев заяви, че корабите към Варна и Бургас, които обслужват българската икономика, не са спрели и няма да спрат. Той посочи, че според справка на Министерството на транспорта и съобщенията за периода от 1 до 19 октомври е имало 30 кораба повече спрямо същия период на 2025 г., а в сравнение със септември няма промяна. Транспортният министър Георги Пеев потвърди тези данни.
От Министерството на земеделието и храните съобщиха, че поддържат постоянна комуникация с представителите на зърнопроизводителите и следят развитието на ситуацията в Черно море, като анализират и оперативната информация от Агенция „Митници“ за движението на вноса и износа на земеделска продукция. „На този етап ръководството на МЗХ провежда предварителни разговори с Министерството на транспорта и съобщенията, като се обсъждат възможни варианти за осигуряване на алтернативни маршрути при евентуално възникване на затруднения с морския транспорт“, посочват от ведомството. При необходимост от допълнителни мерки решенията ще бъдат взети на национално ниво след оценка на ситуацията и координация между компетентните институции.
Браншът бие тревога за риска и поскъпналите застраховки
Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, посочва, че фермерите са притеснени. България има репутация на надежден доставчик на качествена продукция, а несигурността около морския транспорт може да навреди на отношенията с международните купувачи. По думите ѝ големите плавателни съдове се използват по-рядко заради риска и все повече се разчита на по-малки кораби.
Мартин Янев, председател на съвета на браншовите организации към БТПП, подчертава, че само с влакове и камиони България няма как да изнесе петте милиона тона зърно, тъй като железопътната инфраструктура не може да се справи в необходимия срок – един товарен влак превозва приблизително 1000 тона, което означава, че ще са нужни хиляди композиции. „Сухопътните маршрути през Турция изискват допълнителни разходи за претоварване, както и през гръцките пристанища. Затова морският транспорт остава основният реалистичен вариант за реализацията на българската зърнена продукция, но корабоплаването в Черно море вече отчита над 20% спад на трафика и наличния капацитет“, казва Янев. Той допълва, че повишеният риск води до отказани чартъри за кораби, които е трябвало да товарят във Варна и Бургас, а всяко ново изостряне на ситуацията може да доведе до допълнително поскъпване на застраховките и нови откази от страна на корабособствениците.
По думите на Янев речният транспорт по Дунав също е изложен на рискове заради военните действия и щетите по украинската и румънската инфраструктура. При продължителна ескалация няма гаранция, че алтернативните маршрути ще могат да поемат дори част от необходимите количества при приемливи разходи. Той посочва и че застрахователните премии са се увеличили пет пъти още преди последните удари в българската икономическа зона и край Румъния. Тези премии се плащат от участниците в сделките, а поскъпването на транспорта може да намали сумата, която търговецът е готов да предложи за зърното.
Капитан Александър Калчев, председател на Българската асоциация на корабопритежателите, заяви пред БНТ, че застраховките не са поскъпнали за всички кораби. Според него плаването до българските и румънските пристанища може да бъде организирано през териториалните води, макар маршрутът да е по-дълъг, но това не означава, че всеки корабособственик ще приеме риска или че няма да има допълнителни разходи. Калчев предупреждава и за друг проблем – качествените корабособственици и товародатели все по-често избягват Черно море, а в района идват повече стари кораби, които невинаги отговарят на високите стандарти за безопасност и условия на труд. За същия проблем говори и Радостина Жекова.
Шест кораба са отказали товарене, износът засега върви
Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, коментира, че към момента няма съществено ново развитие и по-скоро се изчаква да се види как ще се държат корабните компании. Според него шест кораба са отказали да товарят зърно в българските пристанища, но това не означава непременно, че няма да бъдат намерени други плавателни съдове – в момента износът върви. Проблемът е, че всяка нова атака може да промени решението на корабособствениците в рамките на часове, заяви Проданов и изрази надежда отказите да са инцидентни, а не начало на трайна тенденция.
По последни данни на „Пристанище Варна“ ЕАД на 22 октомври е даден зелен светофар за два кораба, натоварени с рапица и пшеница. Износител и на двата товара е един от световните лидери в търговията на зърнени култури, а дружеството има договор с порта до май 2028 г. България изнася зърно както за Западна Европа, така и за страни от Северна Африка като Египет, Тунис и Мароко, като най-големи са доставките за Алжир, чийто воден път минава през Босфора. На пристанището в Бургас се товари по-малко – последният експорт на зърнен товар там е бил на 20 октомври.
Риск от блокирани оборотни средства и натиск върху цените
Проданов уточнява, че единственият реален вариант за изнасянето на зърното в необходимия мащаб е през Черно море, което прави ситуацията особено чувствителна за земеделските стопанства. Приходите от продажбата на реколтата са необходими не само за покриване на текущите разходи, но и за плащане на ренти, погасяване на кредити и закупуване на семена, торове и горива за следващия производствен цикъл. Продължителното забавяне на износа може да блокира оборотните средства на стопанствата и част от плащанията им може да се забавят.
Проданов предупреждава и за възможен натиск върху цените – при затруднен износ зърното остава на вътрешния пазар, което увеличава предлагането и може да свали цените, а това също да притисне финансово фермерите. Радостина Жекова предупреждава, че ако петте милиона тона пшеница не бъдат реализирани, България ще влезе в следващия сезон с голям остатък, към който ще се добави и новата реколта, която обичайно е между 6 и 7 млн. тона. Така ще се натрупа количество от 12 до 13 милиона тона. „Това е огромно количество, което физически не можем да изкараме от страната“, казва Жекова.
Обяви по темата
-
Продавам сини сливи
По договаряне -
Бали – люцерна
180.00 € / тон -
ЛИМЕЦ РЕКОЛТА 2026 НА ЕДРО ЗА ПОСЕВ ИЛИ ПРЕРАБОТКА
0.70 € / кг -
Продавам Бали
Имате какво да предложите? Публикувайте безплатна обява
