За много от българските преработватели на агропродукция и производители на консерви забраната за износ на селскостопански продукти в Русия би била пагубна.

 „Нормално е ембаргото да се отрази негативно, защото 1 година е много време. Все пак очакваме да бъде оповестен списъка със стоките, за които се въвежда забрана за износ за Русия. Засега нямаме повече информация и не можем да коментираме. Има указ, но той е общ. Чакаме списъка“, заяви  инж. Антоанета Божинова, изпълнителен директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци в България.

 Божинова уточни, че към момента няма яснота какво точно се има предвид под определението „консерви“. Ясно е, обаче, че за някои от българските преработватели забраната за износ може да е пагубна. Причината е, че има български фирми, които изнасят именно за Русия 80-90% от продукцията си.

 „Наистина е много важно за нас да видим този забранителен списък. Надяваме се да е „по-благосклонен“ и да включи всички продукти и консерви“, допълни Божинова.

 Ще припомним, че Съюзът на преработвателите на плодове и зеленчуци работи по проект за промоционална програма за преработени плодове и зеленчуци, страна в който е и Русия.

Забрана за износ към Русия на вино със сигурност за повечето винопроизводители ще има сериозен негативен ефект. Това коментира  Таня Аврамова, секретар на Българската асоциация на независимите лозаро-винари, която обединява лозаро-винари от цялата страна.

Аврамова допълни, че предстои в асоциацията да бъде обсъдено ембаргото и членовете да търсят решение. Таня Аврамова, която е и част от семейната винарна Братанови, сподели, че имат износ за Русия чрез руски партньор на винарната. „Разчитаме на този пазар. Имаме планове в перспектива за руския пазар да реализираме износ на качествени вина.

 Така че ембаргото със сигурност ще ни засегне, ако става въпрос за по-дълъг период от време“, заяви Аврамова. Тя допълни, че забрана за износ за Русия означава винарната да търси други пазари, за да „запълни“ плановете си за бъдещето.

 Таня Аврамова поясни, че повечето винопроизводители организират износа си за Русия извън програмата на промоция в трети страни, тъй като по принцип Русия не е сред покрепяните дестинации.

 „Нашата цел (повечето от членовете на асоциацията са малки производители и произвеждат по 100-200 т) е да търсим излаз на руския пазар, но за висококачествени вина.

 Българските вина от висок клас успешно се конкурират с френските и испанските, така че ние залагаме на качеството. Става въпрос за вина, които тук са с експортна цена 3-4 евро“, допълни Аврамова.

В пленарната сесия на Народното събрание (НС) тази седмица ще бъде разгледан и подложен на първо гласуване проект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата. Най-съществената корекция в закона е закриването на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) като самостоятелна структура.

 Законовите промени предвиждат Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) да стане принципал на стоковите борси и тържищата. Предлага се за закриването на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, като функциите се поемат от министъра на икономиката и енергетиката.

 От МИЕ се аргументират, че именно в обхвата на компетенциите на министерството е издаване на лицензи, удостоверения за регистрация, разрешителни за внос и износ, провеждане на превантивен и последващ контрол върху изпълнението на задълженията на лицензополучателите, а също така прилагане на мерките на търговската политика, свързани с вноса и износа на агропродукция от и на територията на България.

 Още при представянето на проекта преди около 3 месеца агробизнесът изрази категорично несъгласие със закриването на ДКСБТ с аргумент за необходимостта за запазването на регулацията в бранша, която би следвало да се осъществява от независим държавен орган.

 В проекта за промени в Закона за стоковите борси и тържищата са предвидени и изменения на действащи разпоредби с цел засилване на контролните функции на организаторите на стокови тържища и на пазарите на производителите по отношение на качеството на продаваните агропродукти.

 Целта е осигуряване на възможност за проследяване във всеки един момент на реализацията на дадена агростока – от момента на постъпването й на тържището или пазара до закупуването й от краен потребител.

Износът на селскостопански продукти от САЩ за първите четири месеца на 2014 г. достигна рекордните 149,5 млр. долара, сочат данни на Департамента по земеделие на САЩ. Увеличението на аграрния износ е с 39 млрд. долара спрямо същия период на миналата година. Положителният за САЩ ръст се дължи основно на износ на зърно и фуражи, както и на по-високите цени на пшеницата и царевицата, уточнява Agri.eu.
Вносът на селскостопански продукти в САЩ за тази фискална година предвижда ръст от 6,4% спрямо предходната 2013 г. като според експерти ще достигне 110 млрд. долара. От Европа се внасят предимно прясно говеждо месо и значителни количества риба и рибни субпродукти.

„Радвам се, че контактите в областта на земеделието между България и Пакистан зачестиха. Министерството на земеделието и храните ще продължи да работи в посока за ускоряване на отношенията между двете страни, за да може сътрудничеството да прерасне в срещи между реалния бизнес и реалната търговия”. Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните Бюрхан Абазов на среща в МЗХ с посланика на Пакистан Н. Пр. Мухаммад Джамшаид Ифтихар и парламентарния секретар по отбраната на Пакистан г-н Чаудри Икбал.

Зам.-министър Абазов заяви, че предстои подготовка на проекти на двустранни документи за сътрудничество между Аграрния университет в Пловдив и Аграрния университет в пакистанския град Файсалабад, както и между Селскостопанската академия и Пакистанския съвет за земеделски изследвания, които бяха обсъдени по-рано този месец на среща на министър Димитър Греков с посланика на Пакистан Н. Пр. Мухаммад Джамшаид Ифтихар.

Очаква се проектите на текстовете да бъдат предложени от българска страна. „Едни от основните експортни пера на България са слънчогледът, млечните и розови продукти, които представляват интерес за пакистанската страна. На днешната среща поставяме база за по-нататъшни разговори по отношение на износа на тези продукти”, подчерта зам.-министър Абазов.

От своя страна, парламентарният секретар по отбраната на Пакистан г-н Чаудри Икбал подчерта, че интерес представлява българският опит по отношение на производството и преработката на млечни продукти и семена, както и биологичното производство. Той заяви категоричен интерес за износ от страна ни на слънчогледови семена и олио, боровинки, къпини и череши.