Близо 20 браншови аграрни организации внесоха в Министерството на земеделието и храните (МЗХ) официална позиция относно прилагането на директните плащания през новия програмен период. “Приключи първият период от прилагането на ОСП в България. През този период, с бързи темпове се преструктурира и концентрира българското селскостопанско производство, но се разви основно монокултурно земеделие за сметка на отрасли с по-висока добавена стойност, каквито са животновъдството, зеленчукопроизвоството и овощарството.

 Прилагането на схемата за единно плащане на площ и националните доплащания доведоха до това, че 89% от земеделските стопани получиха около 17% от средствата, тоест, основната част от финансовата подкрепа е отишла в малък брой стопанства, които са достатъчно силни и стабилни на пазара”, е записано в позицията.

 Браншовите организации изразяват обществена позиция във връзка с прилагането на новата ОСП и новите правила, в регламент 1307. “Призоваваме министъра на земеделието и храните да заяви пред ЕК желание за въвеждане на тавани за директните плащания на земеделските стопани в България”, пише още във внесената в МЗХ позиция.

 От браншовите организации считат, „че само с изразяване на ясна позиция на Република България в ЕК, по отношение на горния праг на директните плащания, би могло да има по-справедливо разпределение на средствата за земеделие у нас. По този начин ще се окаже необходимата помощ и подкрепа на хиляди земеделски стопани, които не се занимават със зърнопроизводство, а отглеждат животни, зеленчуци, овощни дървета”.

Второто заседание на новосформираната работна група по прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП) 2015-2020 г. се проведе през миналата седмица в МЗХ. Представителите на браншови аграрни организации, участващи в работната група, обсъдиха четири нови схеми по отношение на директните плащания през новия програмен период до 2020 г., съобщиха  членове на работната група.

 Обсъдени са схемите за преходна национална помощ или националните доплащания, които могат да се правят в новия програмен период; за единно плащане на площ (СЕПП); за подпомагане на млади земеделски стопани; за преразпределително плащане. В рамките на заседанията на работната група не се гласуват предложения, целта е обсъждането от страна на аграрния сектор на схемите и запознаване на производителите с възможностите, които ОСП предоставя.

 След всяко заседание на работната група браншовите организации могат да подават писмено становищата си по обсъжданите теми. Пред репортер  Наталия Тодорова, изп.-директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), съобщи, че до края на тази седмица НАЗ ще изпрати своето становище до МЗХ.

 „Като национална асоциация на зърнопроизводителите ние ще подкрепим продължаването на схемата за единно плащане на площ (СЕПП) до 2020 г. с оглед на недотам добре установените поземлени отношения в страната и на това, че земеделските стопанства все още нямат традициите и стабилността на стопанствата в Западна Европа. От тази гледна точка не смятам, че ние можем да си позволим да прилагаме Схема за права на плащанията, които да се търгуват, да се онаследяват и т.н.

 Това би било сериозно затруднение и за производителите, и за администрацията. За нас един период от още 6 години за създаване на предпоставки за стабилност на сектор Земеделие е необходим и НАЗ смята, че това може се осъществи чрез продължаването на СЕПП до 2020 г.“, коментира Наталия Тодорова.

До 1 август 2014 г. МЗХ трябва да изпрати в ЕК националните решения по отделните схеми на ОСП – коя схема ще се прилага, в какъв формат и по каква методика. Кратките срокове, в които трябва да бъдат финализирани схемите, налага и по-чести заседания на работната група по прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП) 2015-2020 г.

Членовете на групата и ръководството на МЗХ са взели решение заседания на работната група да се провеждат всяка седмица в понеделник като предварително ще бъдат обявявани и темите, които ще се обсъждат. „В много кратки срокове трябва да вземем решения по доста важни въпроси, касаещи прилагането на бъдещата ОСП до 2020 г.

Трябва да сме много предпазливи и разсъдливи, решенията да не се вземат на политическо ниво, а да стъпват на експертни анализи и на обективни данни. Целта е обща – сектор Земеделие да бъде реално подпомогнат в европейски средства“, допълни Тодорова.

Представителите на неформалната организация Кауза „Млад Фермер“ излизат на протест днес пред Министерството на земеделиети и храните, съобщават организаторите. Те ще протестират „срещу водената от Ръководството на МЗХ политика на постоянни лъжи, нулева комуникация с фермерите, определяне на правила и политики без никакви консултации със заинтересованите страни в това число и ДФ „Земеделие“ и крайната невъзможност да се прогнозират действията на администрацията“, се посочва в писмо, разпратено до медиите.

Представителите на неформалната организация Кауза „Млад Фермер“ протестират, че все още „няма и помен“ от прием на проекти по мярка Млад фермер, въпреки многобройните убеждения на проф. Димитър Греков и неговият заместник г-н Явор Гечев че нов прием на проекти по мярка 112 ще се състои през месец май или месец юни.

 Представителите на Кауза „Млад Фермер“ се събират в петък, 26 юни от 14:00 часа пред входа за посетители на Министерство на земеделието и храните на ъгъла на ул. Дамян Груев и ул. Димитър Трайкович.

Министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков е на работно посещение в Република Беларус, съобщиха от Министерството.

По време на визитата си той ще се срещне с министъра на земеделието и храните на Беларус Леонид Заяц. Двамата ще обсъдят двустранните отношения в областта на земеделието между България и Беларус.

Министърът ще посети комбинат за производство на сирена и тракторен завод в Минск. Посещението на проф. Греков ще продължи до 29 юни.

На проведеното вчера заседание на Консултативния съвет по зърното, от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) изнесоха оперативна информация относно старта на жътвата и приключването на засяването на пролетните култури. По оперативна информация, към 19 юни 2014 г. ечемикът се жъне в областите Благоевград,Бургас, Велико Търново, Враца, Ловеч, Плевен, Русе, Стара Загора, Сливен, Хасково и др.

 До момента са прибрани 141 130 дка с ечемик или 6,90% от реколтираните площи, при среден добив 395 кг/дка. Жътвата на пшеницата все още не е започнала повсеместно в страната, към 19 юни са отчетени 250 дка ожъната пшеница в района на Благоевград, информират от МЗХ.

 „По прогнозна експертна оценка на Областни дирекции „Земеделие” (по данни на проведеното пълно обследване на площите с пшеница и ечемик в края на м. май) се очаква реколта 2014 да достигне около 5 млн. тона пшеница и около 700-800 хил. тона ечемик. Предстои да бъдат обобщени данните от последното 10% обследване за очакваното производство“, се посочва в информацията на МЗХ.

 Справката показва, че вследствие честите и интензивни валежи, в някои области като Благоевград, Враца, Перник, Пловдив, Ловеч, София област, сеитбата на пролетните култури е била затруднена и стопаните не можаха да спазят оптималните срокове за сеитбата им. Подобна е ситуацията в общини Казанлък и Мъглиж, където предвидените площи за пролетни култури бяха оставени на угар.

 В останалите части на страната сеитбата на пролетниците приключи. На някои места се наблюдава пропадане на растенията от прекомерните валежи. Общото им състояние към момента се определя като сравнително добро, обобщават от МЗХ.

Комисията по земеделие и храни на Народното събрание ще проведе заседание на 25 юни (сряда) от 14:30 ч., се посочва  в програмата за тази седмица.

В предварително обявения на сайта на НС дневен ред като основна тема на заседанието е изслушване на информация от министъра на земеделието и храните проф. Димитър Греков относно преките плащания за земеделие през следващия период до 2020 г.

 В рамките на предстоящото заседание е предвидено и изслушване на информация от „Напоителни системи” ЕАД за изпълнението и управлението на основните параметри от оздравителната програма на дружеството произтичащи от Закона за водите.

Засегнатите от наводненията земеделски площи са над 357 хиляди декара. Нараснал е и процентът на пропадналите изцяло площи – около 59 хиляди декара са унищожени на 100%.

 Годишният добив на пшеница ще спадне с 18 до 25%. Това каза министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков в предаването „Тази сутрин” на бТВ. Греков обясни, че в някои райони около 80-85% от реколтата на пшеницата е полегнала, но това не означава, че добивите са унищожени.

 „Да, означава, че добивите ще бъдат по-ниски, че ще се вложат повече разходи, че периодът на прибиране на реколтата ще продължи по-дълго време. Всичко това ще окаже влияние и върху качеството, но не означава, че трябва да се отрази и върху цената на хляба, не означава, че нашата пшеница, която ще се добие през това лято, ще е с лошо качество.

 Бих призовал тези, които купуват пшеница за нуждите на хлебопроизводството, да подберат и да вземат тази пшеница, която е хубава, а не да бъде изнесена навън“, каза министър Греков.

 Земеделският министър обясни по какъв ред засегнатите от бедствието земеделски производители могат да се обърнат за помощ за компенсиране на унищожена на 100% реколта. Общинските земеделски служби правят оглед на посевите, констатират какъв е процентът на загуба и при 100% пропадане на реколтата те изготвят констативни протоколи, които се анализират от Агенцията по зърното.

 За пропадналите на 100% площи се дават до 80% от направените разходи за декар. След констатиране на пълните загуби до 1 септември и при наличие на средства ще бъдат подпомогнати земеделските производители“, допълни Греков.

Заместник-министърът на земеделието и храните Бюрхан Абазов ще ръководи Петата сесия на Смесената комисия за икономическо сътрудничество между правителствата на България и Индонезия, информират от пресцентъра на Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Форумът ще се проведе на 24 и 25 юни 2014 г., в Джакарта, Индонезия.

 По време на сесията ще бъдат обсъдени възможностите за развитие на двустранното сътрудничество в областта на търговията и инвестициите, енергетиката, туризма, селското стопанство, информационните технологии и съобщенията, транспорта и др.

В рамките на посещението зам.-министър Абазов, който е и председател на българската част на Комисията, ще се срещне с проф. инж. Р. Шариф Виджая, генерален секретар на Министерството на морските въпроси и рибарството на Индонезия, с д-р Хади Дарианто, генерален секретар на Министерството на горите на Индонезия и с г-н Гамал Насир, генерален директор в Министерството на земеделието на Индонезия.

 По време на визитата ще се проведе бизнес-форум с двустранни срещи между представители на българските и индонезийските делови среди, на които ще бъде представен икономическият потенциал на страната ни, възможностите за развитие на търговско-икономическите връзки, бизнес климатът и условията за инвестиции в България, възможностите за успешна реализация на проекти между двете държави, както и ще бъдат осъществени преки бизнес контакти.

Министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков коментира за пореден път изключително активната през тази година противоградова дейност на Изпълнителна агенция „Борба с градушките”.

 Греков припомни, че от началото на сезона само до средата на юни са изстреляни над два и половина пъти повече противоградови ракети отколкото през цялата 2012 г. Министърът допълни, че има много незащитени територии в страната, извън тази противоградова система.

 Греков заяви, че МЗХ е поискало 11 млн. лева за изграждане на нови ракетни площадки за покриване и на други райони – като Хасково, Любимец, Ямбол, а също Русе и Североизточна България, но че тези средства са били отказани.

 Преди седмица земеделският министър обяви, че противоградовите ракети отново са свършили и поиска спешно 2 млн. лв. за закупуване на ракети, за да се гарантира спасяването на стопанската година и успешна борба с градушките поне в защитаваните от „Борба с градушките“ територии.

След съобщения за преливащи язовири, в следствие на проливните дъждове, министър Димитър Греков увери, че Напоителни системи ЕАД продължава да изпълнява функцията си за опазване на населението и реколтата от вредното влияние на водите от язовирите с национално значение.

 Греков уточни, че за тази си дейност държавното предприятие не получава средства по бюджета си от 2011 г. насам, а се издържа само от дейността си по напояване. Министърът посочи, че е необходимо преструктуриране, тъй като средствата са недостатъчни и че правителството е отпуснало 12 млн. за изплащане на заплати на служителите на Напоителни системи, за да може предприятието да продължи да осъществява важните си от национално значение функции.

 Греков увери, че хората са по местата си и работят, независимо от проблемите със заплащането им и изпълняват дейностите си по контролирано изпускане на вода от язовирите с национално значение. Министър Греков припомни, че язовирите в страната са в три групи– язовири от национално значение, които се стопанисват от Напоителни системи ЕАД, общински язовири, които за съжаление често не биват контролирани и язовири, дадени на концесия за рибарство и други дейности.

 Той информира, че от 4-5 месеца се прави пълен анализ на всички тези съоръжения в страната и са предприети действия да се определят, организират и да отговарят съответните фирми и лица за стриктно изпълнени на дейностите, свързани с контрола на язовирите.

Малко след 8:30 ч тази сутрин столичната полиция е реагирала на сигнал за поставена бомба в сградата на Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

 Сградата е затворена за 24 часа, всички служители са били принудени от органите на реда да напуснат сградата. Официална информация от Полицията към момента не е подадена, но сградата се охранява.

 Източници  съобщиха, че по неофициална информация, сигналът за поставено взривно устройство в сградата на МЗХ е бил подаден рано тази сутрин на тел. 112.