Относно bgfermer

Ася Василева Атина от нашия спец. пратеник

Атанасиос Цафтарис, министър на земеделието на Гърция, пред вестник „Български фермер“

– Господин Цафтарис, от 1 януари 2014 г. Гърция поема председателството на ЕС. Какви ще бъдат приоритетите на гръцкото председателство в земеделието? Има ли вероятност продължаващите спорове между държавите от ЕС и Европейския парламент да забавят приемането на бюджета на Общността за следващите 7 години и по този начин да се забавят или загубят парите за следващия програмен период за фермерите?

– Много се радвам, че имам възможността да дам интервю за български вестник. Имам много добри връзки с хората в България. Както и аз, вашият министър на земеделието също е професор, човек на науката, ние имаме много добро сътрудничество, което продължаваме вече на политическо ниво.

Моментът е много критичен за Общата селскостопанска политика в Европа. Изтича предишният програмен период и се намираме в началото на новия седемгодишен период. Вече имаме политическо споразумение за новата европейска ОСП. Имаме и бюджет. Това е много важно решение. Има няколко неща, които искам да подчертая във връзка с това политическо споразумение. На първо място това са индикациите, че земеделието ще продължи да бъде подкрепяно. Много хора вярват, че идва краят на ерата на подкрепата за земеделието, че парите за този отрасъл ще бъдат значително намалени. Това не е истина. Новият бюджет показва, че Европа ще продължи да подкрепя земеделието. И това е много важно не само за нас в Гърция, но и за всички южни страни, между които и България. Земеделието е важен сектор за икономиката и на двете страни. Особено за Гърция, където безработицата е много висока, този сектор осигурява много работни места.

Сега трябва да завършим регулаторната рамка на четирите стълба на ОСП. И това ще бъде една от задачите ми по време на гръцкото президентство на ЕС. Това е следващата стъпка. Има четири различни Регламента на ОСП, както и Общата политика по рибарство. Тези регламенти са обект на преговори и достигане на съгласие между трите европейски органа – Съветът на министрите, Европейския парламент и Европейската комисия. Триалогът беше завършен. Има съгласие между двата органа и се надяваме, че всички тези документи ще бъдат преведени на различните европейски езици и подписани в началото на следващата година под мое председателство. Надяваме се, че всичко ще приключи през настоящия триалог. Една от причините да работим толкова усилено, за да приключим тази огромна работа през първия семестър на 2014 година, е, че в края на шесмесечието ще има европейски избори за нов Европейски парламент, нов Комитет по земеделието, нов еврокомисар. И ако не можем да приключим подписването на законодателните рамки преди това да се случи, тогава забавянето ще бъде много по-дълго. Ще трябва да чакаме формирането на новия Европарламент, да се излъчи новата Комисия по земеделие, всички тези хора да се информират и да „влязат в час“, както се казва. Това е най-голямото предизвикателство на нашето председателство на ЕС и предизвикателство пред ОСП. Трябва да успеем, за да може новата ОСП да влезе в сила от 1 януари 2015 г.

Знаете, че новата ОСП трябваше да заработи от 1 януари 2014 г. Но това е невъзможно. И това, което правим през последните няколко месеца, е да решим какво ще се случи през 2014 година.

Ще се получи нещо като дупка в сандвич между старата ОСП и новата, реформирана ОСП. Ще има правила, които ще важат само през 2014 година. Най-вероятно, след като новите регламенти не са налични, ще работим с настоящата рамка. Така че настоящата ОСП ще бъде продължена и през 2014 г. Но с новият бюджет. Това е много важно за българските фермери, защото в новия бюджет за тях са предвидени малко повече пари. Това ще бъдат моите приоритети. Пак искам да уверя фермерите, че няма да се получи дупка и те да останат без никаква подкрепа.

Новата ОСП се стреми да премахне различията между страните членки. Тя е кохезионна политика, политика, която ще приключи времето на големите разлики, които съществуваха досега. Някои страни, които досега получаваха много от бюджета, ще получават по-малко, а други, в частност новите членки, като България, ще разполагат с по-голям бюджет. Така че новата ОСП ще е по-щедра към новите членове на ЕС и по-лоша за старите. Да, новата ОСП ще се забави, но фермерите не бива да се безпокоят, защото подпомагането им ще продължи. Що се отнася до българските фермери, и през 2014 година те ще продължат да бъдат подпомагани по сега съществуващите правила, но с новия бюджет.

– Бихте ли казали няколко думи за сътрудничеството между България и Гърция в областта на земеделието.

– Както казах, много добре познавам хората, отговорни за земеделието в България. Преди известно време подписахме Меморандум за сътрудничество между Гърция и България в земеделието, когато правителствата на двете страни се срещнаха в Атина. В момента работим по правилата на този меморандум. Сътрудничеството ни не е само по отношение на размяна на информация за системата на производство на земеделски продукти, транспортирането и търговията им. Помните, че имахме проблеми с вноса на стоки с произход от трети страни, представени като български или гръцки.

Обменяме информация и по отношение на научните изследвания и технологиите, в частност по отношение на проблема с посрещането на климатичните предизвикателства. Този проблем ще окаже огромно влияние върху производството на земеделски стоки. Българската страна ни помоли, след като ние имаме разработени политики, отнасящи се към качеството на продукцията, да ги споделим с тях.

Ние, в Гърция, сме на мнение, че не можем да бъдем конкурентни на световните пазари с продукция на ниски цени. Не можем повече да намалим парите за заплати на работниците или парите, които са необходими за производството на продуктите, така че решихме нашият приоритет да са качествените продукти. Искаме да наложим местните продукти, продуктите с определен произход, географска идентификация, биологичните продукти. Предстои въвеждането на още три нови стандарта в ЕС за такива продукти – традиционни продукти, продукти от планински райони, продукти от малки острови. След като решихме, че това са нашите стратегически приоритети, разработихме технология за сертифицирането им, така че потребителите да са сигурни в проследяемостта им, след като плащат малко по-висока цена за тях. Обсъдихме тази технология с моя български колега, след като в България също ще залагат именно на тези приоритети в земеделието. В България също има много добри продукти в различните сектори.

Работим и по отношение на трансграничното сътрудничество. Особено що се отнася до запазването на биоразнообразието, което е много голямо в този район. По отношение мениджмънта на водите, което е много важно, споделяме доста водни източници. В това отношение имаме много добро сътрудничество.

– Какво ще кажете на българските фермери?

– Искам да им кажа, че има бъдеще в европейското земеделие. Има бъдеще в българското земеделие. България е сред основните земеделски производители в Европа, българските продукти са с високо качество. И фермерите трябва да работят именно в посока на производството на качествени продукти. И тогава те трябва да знаят, че бъдещето е добро за българското земеделие. Парите, които ще продължават да идват от Европейския съюз, са много добър инструмент, който фермерите могат да използват за развитието именно на качественото производство.

– А гръцките фермери? Да очакваме ли отново стачки тази година?

– По отношение на нашите фермери, ние като държава се опитваме да сме толкова коректни, колкото това е възможно. Опитваме се да контролираме всяко евро, което даваме в земеделието, така че то да е от реална полза. Също така се стараем фермерите да получават своите субсидии точно във времето, когато са им необходими. Например, ние подпомагаме с определени суми фермерите в отдалечените райони, тъй като там те имат специфични нужди. Фермер от отдалечен остров ще похарчи много повече пари да си достави необходимите фуражи за животните. Така че ние помагаме на тези производители, тъй като не желаем те да напуснат отдалечените острови. Конкретно с примера с доставката на храната за животните поемаме половината от разходите по транспорта. Същото се отнася и за фермерите от планинските райони. За тези производители отпускаме 50 на сто от полагащите им се субсидии по-рано – още през юли, защото точно тогава фермерите събират и заготвят храната за животните. А сега през октомври им изплащаме и останалите 50 на сто.

Що се отнася до полагащите се европейски субсидии за различните култури, които за Гърция са над 2 милиарда евро на година, европравилата са такива, че ние трябва да ги платим до края на 2014 година. Обикновено ги изплащаме през декември. Но от миналата година ЕС позволява да дадем 50 процента предварително плащане. Фермерите ще получат първите 50 процента от субсудиите си още в края на октомври тази година. Така че се надявам тази година да нямаме проблеми с фермерското недоволство. Ние продължаваме да се интересуваме от нуждите на нашите фермери и техните проблеми и се опитваме да им помогнем в тези тежки времена. Но и те не бива да забравят, че икономическото положение е тежко.

Сеитбата на пшеницата в цялата страна продължава с пълна пара.

На много места са засети по-голям процент от предвидените площи, на други, където сушата бе много голяма, фермерите изчакаха .

Очаква се сеитбата да приключи докъм края на месеца, а на отделни места – до началото на ноември.

По традиция повечето от зърнопроизводителите залагат на доказалите се в практиката български сортове пшеница, които при нашите условия дават по-добри резултати.

През последните години обаче се наблюдава интерес и към европейската селекция. Тях фермерите ги пробват на по-малки площи, за да видят как се представят, и най-вече да ги съпоставят с нашите сортове.

Безспорни фаворити остават сортовете Енола, Аглика, Кристи, Диамант, Тракийка, Лазур и други.

Прогнозира се площите с пшеница да се запазят на близки до миналогодишните нива, въпреки че на места фермерите се отказаха да сеят рапица, която ще заменят с пшеница и ечемик.

Засилен интерес се наблюдава към пивоварния ечемик в Северозападна България, коментират агроспециалисти.

Проблем за добивите може да се окаже недостатъчното торене в някои райони на страната. Това споделят дори фермери от Добруджа, където на места не е направено запасяващо торене с комбинирани торове. Масово е подхранвано с NPK торове, но не в оптимални дози. А някои фермери са предпочели само амониев нитрат, внесен със сеитбата. Други производители разчитат на последействието на комбинираните торове от миналата година. Има информация и за производители, които буквално са пропуснали предсеитбеното торене.

Затова съветът на специалистите по торене е да се направи предзимно подхранване на посевите с подходящи продукти.

То няма да компенсира напълно пропуска на основно торене, но все пак е по-добър вариант. Още повече че при листното подхранване хранителните вещества се усвояват лесно от младите растения, които бързо ще напреднат в развитието си и ще могат да достигнат оптималната фаза за зимуване.

Каква е картината в страна, научихме от агроспециалистите от фирма „Екофол“, които ни предоставиха наблюденията си.

Регион Добрич, Генерал Тошево, Шабла, Каварна

Обработките са направени навреме, на повечето места веднага след прибиране на слънчогледа.

Времето за сеитба се оказва много продължително, тъй като първите сеитби започнаха още в края на септември, след което имаше добри валежи.

На някои места, отново заради дъжда, се образува почвена кора и се наложи предсеитбено да се направи още едно култивиране.

Общо засетите полета до средата на октомври са около половината от предвидените.

В най-ранните се наблюдава фаза 1-2-ри лист, но повечето посеви сега поникват. Предстои да бъдат засети още площи.

Късната сеитба ще е предпоставка за по-късно развитие.

Това налага да се предприеме предзимно пръскане с лактифрост, за да се осигури успешно презимуване.

Регион Силистра, Главиница, Тутракан

Поради късната жътва на слънчогледа в някои райони, обработките закъсняха, там и сеитбите ще са по-късни. При навреме засетите полета, благодарение на влагата и топлите дни, пшеницата е във фаза 1-2-и лист, но има и доста голям процент все още непоникнала – главно на местата с по-лоша обработка и късно засяване.

Регион Попово, Търговище, Шумен към Варна

Като цяло обработките са добри, но се закъсня със сеитбата. Причина за това са продължилите около седмица валежи – от края на септември до началото на октомври.

Така че масовите сеитби стартираха през втората десетдневна на октомври.

Към този момент са засети около 50% от площите. Поникване и развитие на 1-2 лист има при най-рано засетите посеви. Значителна част от октомврийските сеитби все още не са поникнали.

Регион Разград, Исперих, Русе

На повечето площи обработките на почвата са добри. Сеитбата започна в първата десетдневна на октомври. Има по-ранни полета пшеница и ечемик, при които се наблюдава фаза 1-2-и лист. При повечето полета растенията сега поникват. Значителен е и процентът на непоникналите посеви.

Производителите, които сами извършват обеззаразяването и все още имат да сеят, прилагат заедно с фунгицида и растежен стимулатор.

Регион Стражица, Велико Търново, Бяла, Свищов

Сеитбите на пшеница и ечемик започнаха след 20-и септември. Продължилата суша допълнително усложни кампанията. Подготовката на площите не беше качествена, но сеитбата започна.

Фермерите казват: нека семето да е в земята, пък когато падне дъжд – ще поникне. Валежите паднаха и последва повишение на температурите с 8-10 градуса, което създаде условия за поникване. При най-ранните сеитби се наблюдава развитие на 1-2 лист.

До края на октомври посевите ще достигнат трети лист. Трябва да се третират с лактифрост, тъй като хубавото време за братене ще бъде ограничено.

Ако посевите останат да зимуват в ранна фаза, има голяма опасност от изтегляне и измръзване.

Вече започнаха и ранните есенни слани, което допълнително ще забави развитието на есенниците.

Регион Плевен, Ловеч, Севлиево

Обработките до момента са добре направени, а има и площи, които все още се обработват.

Падналите валежи в края на септември създадоха предпоставки за добра подготовка.

Едва около 10-20% от площите бяха засети в края на септември, масовите сеитби са през октомври.

В най-рано засетите полета вече има фенофази 1-2-и лист на пшеницата и ечемика.

Все още има и непоникнали посеви – главно от последните сеитби.

Регион Плевен, Кнежа, Бяла Слатина

Сеитбата започна активно в края на септември и началото на октомври. Падналите валежи в първата седмица на месеца забавиха мероприятието. Развитие на 2-3 лист при пшеницата и ечемика се наблюдава при най-рано засетите полета – тези от края на септември.

Вече има нападение от житни мухи – предстои извеждане на химическа борба, съчетана с внасяне на лактифрост за стимулиране на братене и подобряване действието на инсектицида. Октомврийските сеитби сега поникват – наблюдава се равномерно и дружно поникване. На част от площите сеитбата предстои.

Регион Враца, Монтана, Видин, Лом

Обработките закъсняха, забави се и сеитбата. През септември бе прекалено сухо за качествени почвообработки. Земеделските производители плануваха масовите сеитби да почнат от началото на октомври, но времето не позволи да се приберат навреме пролетниците.

Падналите валежи улесниха обработките и спомогнаха за поникване на културите. В най-рано засетите полета при ечемика и пшеница се наблюдава развитие на 2-3-и лист, масовото състояние е поникване – 1-ви лист.

Поради продължителните октомврийски валежи има вероятност част от сеитбата да се изтегли след оптималния срок. Това при всички случаи ще наложи предзимно стимулиране на младите растения с лактифрост за по-добро презимуване.

Регион София, Дупница, Пазарджик, Раковски

Обработките бяха направени навреме, въпреки сушата в последните месеци. Полетата след слънчоглед и царевица се обработиха лесно, в сравнение с тези, оставени за повторки. Сеитбата продължава, процентът на засетите полета се увеличава ежедневно.

В районите на София и Дупница има развитие на 1-2 лист при първите сеитби. В Пазарджик и Пловдив все още няма поникване. Първите дъждове започнаха в средата на октомври и до края на месеца се очаква развитие на посевите.

Регион Пловдив, Стара Загора, Сливен, Бургас

В ход е масовата сеитба. Като се има предвид продължителната суша и състоянието на почвата, обработките са направени сравнително добре – предимно двукратно дисковане или продълбочаване. По-напред в развитието са посевите в районите на Карнобат и Бургас – там има развитие на 1-ви до 3-и лист, полетата зеленеят. В района на централна Южна България засушаването бе по-дълго, валежите започнаха в средата на октомври. Топлото време, което се очаква до края на месеца ще създаде благоприятни условия за покълнване и поникване на последните засети посеви.

Регион Ямбол, Елхово, Карнобат

Обработките са направени добре, но сеитбата започна късно и процентът на засети площи все още е малък. Все още няма масово поникване, въпреки че 2/3 от площите са засети. Количеството на валежите през септември бе крайно недостатъчно за поникване. Дъждовете от средата на октомври, съчетани с подходящи температури, ще създадат благоприятни условия за бързо развитие на пшеницата и ечемика.

Регион Свиленград, Харманли, Хасково

Голяма част от производителите успяха да приберат навреме предшествениците и да подготвят площите за сеитба въпреки сушата, която накара някои от стопанствата да отложат сеитбата.

Това не се случи навреме и сеитбите започнаха в условия на суша. Част от ранните посеви са във фаза 1-2-и лист, като поради шарената влага на места има неравномерно поникване.

Значителен е процентът на непоникналите посеви – основна причина за това е липсата на влага. Дългоочакваните валежи през втората десетдневна на октомври създадоха условия за поникване на късно засетите полета с пшеница и ечемик.

Около 50 недоволни граждани се събраха на протест срещу отмяната на мораториума за продажба на български земи на чужденци пред сградата на Министерство на земеделието и храните, съобщи Фокус.

На стълбите пред сградата на министерството има плакати с едно и също изображение и надпис: „1 кв.м. за 0,5 литра вода, 0,50 лева – промоцията е валидна до изчерпване на количествата“, „Земя напоена с кръв не се продава“.

На стълбите има подредени брошури със заглавие: „Истината за българската земя и мораториума за продажбата й на чужденци“, като на тях са описани причините за протеста, като има и препратка към социалната мрежа, където се публикуват материалите. В района има полицейско присъствие.

Според организаторите на протеста действията на правителството, с които не се забранява продажбата на земя на чужденци, показват, че правителството не иска да даде възможност за развитие на земеделието ни. Основното искане на протестиращите е възстановяване на чл. 22, ал.1 от Конституцията от 1991 г., който гласи, че чуждестранни физически и юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя. Малки деца, които са облечени в български народни носии, държат голям плакат с изображение на български ханове, царе, революционери и възрожденци, на който пише: „Не сме дали разрешени да продавате!“.

На някои от издигнатите плакати е изписано още: „Продажба на земя на чужденци + внос на пришълци = обезбългаряване“, „Земята българска не си продавам – тя ми е безценен дар от бога“.

Учените твърдят, че преди 66 милиона години пчелите масово са изчезвали, в същия период, в който са загинали и динозаврите. Почти сигурно е, че масовото изтребление се дължи на сблъсък на Земята с астероид или комета, пише БиБиСи.

Изследователският екип използва вкаменелости, чийто ДНК анализ показва сериозен упадък на една конкректна група пчели, а именно тази на дивите пчели. Те са част от подсемейство, познато като Xylocopinae. Еволюционната история на тази пчелна група може да бъде проследена назад във времето до периода Креда, когато динозаврите са населявали земята.

Дълго време се смята, че упадъкът на пчелите се дължи на изчезването на цветните растения при сблъсъка на астероид със Земята. Сандра Рехан, биолог в Университета в Ню Хампшир, САЩ, обаче твърди че, за разлика от динозаврите, „има малко вкаменелости на пчели“. Този факт предполага, че причината за изчезването на пчелите не е катастрофалният сблъсък.

„Изследванията показват, че са се случвали значителни промени в поне четири групи пчели по едно и също време“, казва д-р Рехан. Причините за тези промени не са ясни, но откритията на изследователите могат да отговорят на въпросите, свързани с изчезването на многообразието от пчели в наши дни. „Разбирането на упадъка и изчезването на пчелите в миналото, могат да ни помогнат да си обясним съвременния упадък на този биологичен вид“, заявяват изследователите.

Есенното засаждане на овощни дръвчета е за предпочитане при нашите условия,категорични са специалистите. Това става след листопада, но преди настъпване на трайните студове. Към края на октомври – началото на ноември овощните разсадници започват да вадят дръвчетата, които се предлагат на място или в специализираните магазини. Да избереш правилното място, от където да купиш дръвчетата, не е лесна задача. Обикновено купуването става от проверено място, от където градинарят вече е вземал дръвче или е препоръчано от познати.

Най-добре е да се купува директно от разсадника, ако живеете в близост до такъв. Добро решение е и покупката да става от специализираните магазини, които снабдяват с посадъчен материал от точно определени разсадници. По този начин получавате гаранция както за произхода на овощния вид, така и за здравния статус на дръвчето, което е от решаващо значение.

Предимства на есенното засаждане

То позволява дръвчетата да се приспособят по-безпроблемно на новото място и напролет да възстановят вегетацията си. Когато овошките се засадят сега, раните по корените им зарастват преди настъпването на студовете, освен това почвата се сляга и плътно прилепва към тях, а това е гаранция за добро прихващане.

Ако все пак градинарите не успеят да засадят дръвчетата сега, могат да го направят и през пролетта. Това обаче трябва да стане възможно най-рано, за да може дръвчетата да преминат плавно от покой към вегетация.

Все пак е препоръчително всички предварителни дейности, като подготовка на ямките, основно торене да се направят сега. За пролетта да остане само засаждането.

Пролетно засаждане се препоръчва на по-студени места, където са възможни измръзвания.

Ако през септември сте засели зимна салата и маруля, време е да я разсадите. Растенията са готови за засаждане на постоянно място, когато образуват 4-5 същински листа – около месец след поникването.

Имайте предвид, че ако използвате по-възрастен разсад, растенията се прихващат по-трудно, а освен това се получават по-некачествени глави.

Препоръчително е зимните салати и марули да се отглеждат на високи лехи. Те се правят в зависимост от броя на растенията и мястото. Препоръчва се ширината им да е 1.2-1.8 м, за да е удобно да се работи, а дължината – според мястото.

В по-студените райони е по-добре растенията да се засаждат на тирове. По този начин салатите и марулите са защитени от студените ветрове.

Зимната главеста салата се разсажда на разстояние 25 см между редовете и 25 см – вътре в реда.

Зимната маруля са засажда от двете страни на тира, като се разполагат шахматно на разстояние 25-30 см растение от растение.

Противоречиви факти и сигнали дава пазарът на земеделска земя през този стопански сезон. След като преживя своя пик в края на изминалата година, всъщност започва да се намества, връща се към реалността и все повече търси равновесните си цени.

За момента обаче логиката на икономическата конюнктура, а и някои реални цифри показват, че посоката е низходяща. Цените на зърното и маслодайния комплекс се сринаха с около 40%, като в същото време нарастват разходите за производство.

Ясно е, че това повлича всичко по агроверигата и сътветно падат и цените на нивите и рентите.

Цената на земята ще отиде там, където й е мястото и ще бъде постигнато равновесие между търсенето и предлагането, коментира Борислав Петков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи.

По негови наблюдения спадът е между 10 и 15% в различните райони на страната. Той посочва, че реалната цена за некомасираната земя в Южна България е между 300 и 400 лева.

Налице са първите признаци за задържане, намаляване на интереса и определен спад в много от регионите на Североизточна и Централна северна България, където тези цени бяха и най-високи. А според прогнозата на наблюдатели на този специфичен пазар, като проценти спадът ще се развие с около поне 40%, а други дори смятат, че ще станем свидетели на 60-65% намаление на средните цени на земя в страната, а низходият „тренд“ ще продължи поне 5-6 г.

ДИФЕРЕНЦИРАН ПАЗАР

Мнението на експертите за състоянието на пазара е, че той никога не е бил толкова диференциран, като ножицата в цените е максимално разтворена – от 350 лв./дка за някои райони в Южна България до 1400 лв./дка за по-големи парцели в Добричко – това е почти 4 пъти.

Най-обща характеристика на пазара на ниви са доста намалелите обеми, в сравнение с 2012 година и търсене предимно на свободни земеделски земи, обобщават участниците.

Величината на търсенето просто следва доходността от земята. Но все пак не трябва да се забравя и че тази доходност варира и всъщност трябва да се изчислява като средна стойност за 4-5 поредни стопански години.

КАК Е РАЗПРЕДЕЛЕНА ЗЕМЯТА У НАС

Според статистиката, все още процентът на земята, която е окрупнена от големи юридически лица е много малък – под 9%. Все още има и много земя, която е в дребните собственици. На този етап основният собственик на земята у нас е държавата с 2 800 000 декара, а общата площ на обработваемата земя в България е 24 млн. дка.

Ясно е, че над 10% от земята принадлежи на държавата. 80% от продаваната земя постъпва в ръцете на арендаторите – хората, които са пряко заинтересовани от обработката на земята и комасацията й – процес, който в някои държави от Европа продължава вече над 100 години (90% от покупките в периода 2009 -2012 г. са от земеделски производители). У нас роля при окрупняването на земята играят дружествата със специална инвестиционна цел, арендаторите и частните собственици – наследници и лица с високи доходи, които са решили да инвестират.

УРАВНОВЕСЯВАНЕ

В момента пазарът на земеделска земя върви към своята равновесна точка след по-изявена динамика. Може да се каже, че в края на 2012 г. имаше известно изкуствено увеличение на цените на земята в някои региони, най-вече в Северна България. Сега се наблюдава успокояване на пазара след лека корекция на цените, което ги доведе до реалните им нива. Фактор за това е отливът на спекулантите.Екипът на ЕЛАНА Агрокредит например очаква, че цената на земеделската земя в дългосрочен план ще има плавен и устойчив ръст. Главният изпълнителен директор Камен Колчев пояснява: „Смятаме, че цената на земята и рентите ще растат в рамките около 5 – 10% годишно.“ Като цяло

ГОЛЕМИТЕ ФОНДОВЕ ЗА ЗЕМЯ ПОНИЖИХА ОФЕРТИТЕ „КУПУВА“

В края на месец септември предложенията за покупка на ниви от големите фондове, инвестиращи в земеделска земя като „Адванс Терафонд“, „Ставен“, „Риъл булленд“ и др. са на нива средно с 10% по-ниски от летните. Това е логично, поради понижените почти наполовина изкупни цени на реколта 2013г. и оттеглянето на много зърнопроизводители от този пазар. Фондовете купуват по-предпазливо и поради дългосрочните арендни договори, съпътстващи купуваните от тях ниви и несигурността за доходите от ренти в предстоящия период. Разбира се,

ОТ РЕШАВАЩО ЗНАЧЕНИЕ Е И РЕГИОНА

Във Видинско земя се купува между 500 и 550 лв./дка, в Монтанско около 600-630 лв./дка, а в Плевенско цените варират между 650 и 700 лв./дка. Още по-ниски са офертите на големите фондове за райони като Антоново, Ловеч, Луковит – между 480-520 лв./дка. Разбира се, в тези райони сделки се сключват и на по-високи цени – предимно за необременени с дългосрочни арендни договори ниви – от арендатори и други инвеститори. Запазва се тенденцията за по-високи оферти в Североизточна България – средно 670-720 лв./дка в Разградска област, 680-780 лв./дка в Русенска област, около 700 лв./дка в района на Свищов. Прави впечатление, че силно намаля броя на сделките в Силистра и Добричка област, където фондовете купуват по-рядко земя, а малкото продавачи все пак успяват да уговорят приемливи цени с местните земеделски производители.

ТРУДНА ГОДИНА

Има данни, че драстично паднаха и предложенията за покупка в общините Русе, Сливо поле, Тутракан и Главиница. Там само преди няколко месеца те бяха достигнали върхови нива от 1100/1200 лв./дка. Сега купувачи се намират трудно и то предимно за свободни ниви в диапазона между 900 и 1000лв/дка. А за тези, ангажирани с дългосрочен договор – около 800 лв./дка.

В останалите общини на Русенска област, в които се очертава спад в предстоящите ренти, цените на нивите също претърпяха регрес, макар и в по-малка степен – средно 700 лв./дка в момента.

Така че специалистите от бранша не очакват останалите купувачи – фондове и индивидуални инвеститори да проявят особена активност при тези падащи цени. В резултат на лошата икономическа конюнктура, прогнозите са за трудна година за всички участници в пазара на земеделска земя – търговци, производители и инвеститори.

Грипът се причинява от три групи грипни вируси – А, В и С. Те бързо загиват при нагряване и изсушаване, но са по-устойчиви при ниски температури. Ето защо приз студените месеци се наблюдава бум на това заболяване.

Въпреки че настинките и грипът са заболявания, които ни преследват всяка година, много често при тяхната първа проява ние допускаме едни и същи грешки.
Лекарствата от природа могат да ни избавят от много болести и страдания. Те са проверени от многовековния опит на народната медицина. А най-ценното е, че можем да ги използваме в домашни условия. В профилактиката на грипа сред народните средства голямо място заемат чесънът и лукът. Те трябва да се ядат или поне да се дъвчат, без да се гълтат, по 2-3 мин няколко пъти дневно. За да не страдат околните от острия мирис на тези природни лекове, трябва да се изяде и малко магданоз.

Ето някои от най-ефикасните народни рецепти и натурални продукти, с помощта на които ще преборим грипа и простудите .

Ехинацея против грип и простуда: Ехинацеята е световния имуностимулиращ хит в последните 15 години. Използва се за профилактика на инфекциозни заболявания и активиране на имунната защита на организма. Оказва благоприятен ефект при остри простуди. Среща се в различни форми – капсули, капки, чай, сиропи,

Смес от цвекло, нар, лимони и мед: Изстискайте соковете на 1.5 кг. цвекло, 1.5 кг. моркови, 1 кг. нар и 1 кг. лимони. Прибавете 1 кг. мед. Яжте сутрин и вечер по 1 супена лъжица.

lЗ апарка от сушени малини: Вземете 1 част сушени малини , по 2 листа от малина и стръкове от риган, 2 листа от подбел. Една супена лъжица от смляната смес залейте с кипяща вода и варете 5-10 мин. на слаб огън и прецедете. При заболяване от грип изпивайте по 1/2 чаена чаша от горещата отвара 3-4 пъти на ден преди хранене.

Пълна промяна предстои във фонд „Земеделие“. Ръководството му ще бъде обновено с петима зам. изпълнителни директори, става ясно от проекторешение, с което „Труд“ разполага. В момента заместниците са само двама. Предстои управителният съвет на ведомството, отговарящо за усвояването на европарите в земеделието, да утвърди новите шефове през идната седмица.

Пълния текст четете в „Труд“

Започна изплащането на националните доплащания, обвързани с производство, за овце-майки и кози-майки. На 6 240 животновъди ще бъдат изплатени 14 551 986, 85 лв. Това съобщиха от министерството на земеделието и храните.

Субсидиите по тази схема са по 41 лв. на животно, а подпомагането ще се изплати на два транша – 18.50 лв. сега, и 22.50 лв. в началото на 2014 г.

През декември т. г. стопаните ще получат и 41 млн. лева по схемите за специфично подпомагане за млечни крави, овце-майки и кози-майки със средства от Европейския съюз.

За това апетитно и лесно за приготвяне ястие ще са ви нужни (за 6 порции): 1,5 кг. пилешко месо (бутчета, крилца), 1 суп. лъж. масло, 1 връзка лук, 500 г картофи (за предпочитане дребни), 6 скилидки чесън, 2 ч. лъж. розмарин, 1 суп. лъж. стрито орегано, 1 ч.ч. зелени маслини, 1/2 ч. ч. лимонен сок, сол, черен пипер

Приготвяне:Месото се маринова със сол и прясно смляния черен пипер.

В съд с незалепващо покритие се поставя маслото и в него на силен огън за около 2 минути се запържва месото от двете страни до образуването на златиста коричка.

разбъркваме нарязания лук, разрязаните на половина картофи, ситно нарязания чесън, розмарина и ореганото. Всичко прехвърляме в съд за печене и отгоре слагаме пилешкото месо. Заливаме с лимонения сок и прибавяме маслините.

Покриваме ястието с капак или алуминиево фолио и печем на 180 градуса за около 1,5 часа.

Продукти: пилешко бяло месо, 2 яйца1 150 г. кашкавал, чесън, сол и черен пипер на вкус, майонеза

Приготвяне:Бялото месо и яйцата се сваряват. Месото се нарязва на ситно или се накъсва. Яйцата се настъргват на едро ренде, а кашкавалът – на ситно. Всички продукти се объркват много добре. Добавя се ситно нарязания чесън (ако имате по-добре използвайте преса за смачкването му).

Подправяме със сол и черен пипер и прибавяме майонезата. Отново разбъркваме. Трябва да се получи смес, от който могат да се оформят топчета. Оформете „бонбоните“ с размер на орех и оваляйте в настърган кашкавал.

Продукти и начин на приготвяне: Трийсет грама желатин заливаме с прясно мляко (200 мл) и отсавяме настрани за около час.

Изварата (700 г.), сметаната (250 г.) и 200 г захар разбиваме с миксер до получаването на еднородна смес.

Плодовете (в случая гроздето, но според предпочитанията ви можете да изберете и други сезонни плодове) се нарязват наситно (а може и по-наедро). Набъбналия желатин се загрява до 50-60 градуса, но в никакъв случай не позволявайте да заври.

Всичко се смесва много добре и се прехвърля във форма (в нашия случай тя е силиконова) и се оставя в хладилника за 4-5 часа.

Държавен фонд „Земеделие“ изплати 5 865 000 лева по 976 заявления на пчелари. Това прави 90% усвояемост на бюджета за 2013 г., което е най-високият процент, реализиран досега по програмата. Така националната програма по пчеларство за 2011 – 2013 (НПП) успешно приключи третата година от прилагането си, съобщиха от пресцентъра на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ).

През 2012 г. усвояемостта беше 82%, а плащанията – 5 367 783 лева. Добрите резултати се дължат на традиционно силния интерес от страна на пчеларите, възможността за отпускане на кредити на одобрените бенефициенти по мерките за борба срещу вароатозата и за подновяване на пчелни кошери, както и допуснатото наддоговаряне на финансовата помощ.