Относно bgfermer

Почти приключва разсаждането на ранните домати, а до края на месеца продължава засаждането на средноранните в по-хладните планински райони.По същото време на постоянно място се засажда и разсадът за ранните краставици. В ямки поставете по едно или две растенията заедно с пръстта около корените.

В северните райони на страната започва засяването на семената за средноранно производства на краставици.

В по-хладните райони може да започне засяването на градинския фасул.

До средата на май засейте бамята на разстояние 40-50 см между редовете и 30 см в редовете. Семената поставете на дълбочина 2-3 см.

През месеца може да засявате и по-късните и късните сортове моркови.

През месец май лозарите вече започват активната работа в насажденията и интензивната растителна защита за опазване на лозята от основните болести и неприятели.Сред тях са екскориоза, мана, брашнеста мана (оидиум), гроздови молци, акари, листозавивачки и др.

За да се справите с екскориозата най-важни са пръсканията, които трябва да направите, когато леторастите са във фаза „пеперуда“ и трети лист от развитието на лозите и асмите.

Борбата с брашнестата мана трябва да се започне при дължина на леторастите 5-7 см.

Правят се едно-две предцъфтежни и две до четири следцъфтежни пръскания, броят на които зависи всъщност от климатичната обстановка, вида на препаратите и чувствителността на сортовете към заболяването.

Срещу маната борбата се извежда при появата на първите „мазни“ петна.

През целия месец май е много важно поддържането на насажденията чисти от плевели и осигуряването на оптимална почвена влага.

През месеца трябва да се извършат и резитбите на зелените части на лозята, като филизене, прищипване и кършене.

Зелените перации

– При филизенето се отстраняват излишните леторасти, които са покарали от спящи пъпки и ъглови очи, както и тези, които са покарали от спящите очи по стъблото при стъблените формировки. «

Премахват се и безплодните и слабо развити леторасти. Това се прави, когато се очертаят ресите и леторастите стигнат 15-20 см, но са крехки.

– При прищипването се отстранява растежният връх на летораст с 1-2 недоразвити листа, за да не се източват ресите в мустаци. Прищипването се извършва също след очертаване на ресите.

– С кършенето целта ни е да предотвратяваме изресяването. Тук трябва да отстраняваме върховете на леторастите с по-голям брой от 5-6 недоразвити листа.

Най-добре е операцията кършене да се извърши седмица преди или в началото на цъфтежа.

Европейско мнозинство подкрепи предложението на ЕК за временна забрана на три пестицида, за които има научни доказателства, че вредят на пчелите. Препаратите, съдържащи клотианидин, имидаклоприд и тиаметоксам, вече ще бъдат забранени за третиране на царевица, слънъчоглед, рапица и памук. Ограничението няма да важи за непривлекателните за пчелите култури. И трите пестицида са неоникотиноиди – пестициди, с които семената се третират преди сеене, добавят се в почвата или с тях се пръскат растенията.Ето какво каза по този повод българската евродепутатка Мария Габриел, която беше сред 86-те евродепутати, които с писмо до европейския комисар по въпросите на правата на потребителите Тонио Борг поиската пълна забрана за използването на трите неоникотиноидни пестициди: „Днес беше отправен положителен сигнал към всички европейски пчелари. Това е крачка напред в борбата за ограничаването на смъртността на пчелите, което е сериозен проблем както в България, така и на европейско и световно равнище.

Гласът на българските пчелари беше чут.

В научния доклад на Европейския орган за безопасност на храните, публикуван по-рано тази година и предизвикал предложението на комисията, е отбелязано, че неоникотиноидите излагат пчелите на „много остър риск“. А друго научно изследване сочи, че дори ниските дози неоникотиноиди се свързват с неврологични и други физиологични вреди, нарушени модели за събиране на храна и увреждане на имунната система на пчелите. Наскоро и Европейската агенция за контрол на околната среда публикува доклад, който предупреждава за последиците от бездействието по въпроса с тези пестициди.

Частични забрани на неоникотиноидите вече са наложени в Италия, Франция, Германия и Словения и те не са довели до значителни негативни последици върху земеделската продукция.

На заседанието в Брюксел в полза на забраната са гласували 15 от държавите членки (водени от Франция и Германия), докато против са били 12, сред които Великобритания и Унгария.

Въпреки че мнозинството от европейските държави гласуваха „за“ спасяването на пчелите съгласно комплексната система за гласуване, прилагана в ЕС, която отчита желанието на избирателите, гласовете в полза на забраната са 187, докато против са 125, при 33 въздържали се, което означава, че при липсата на квалифицирано мнозинство решението остава в ръцете на Европейската комисия.

Пчелите отговарят за над 80 % от опрашването на растенията от насекоми и са жизненоважни за глобалното производство на храни, припомнят международните наблюдатели.

Основните световни производители на пестициди като германския концерн Bayer и швейцарския Sygenta отхвърлят от години обвиненията, че техните химикали са причина за намаляващия брой на пчели, твърдейки, че данните са основани на грешно тълкуване на научните факти.

Това ще е първата континентална забрана за определени химикали въвеждана в цял свят. От „Грийнпийс“ приветстват резултата от гласуването, но напомнят, че това са само първите стъпки към възстановяването на пчелните популации.

Вече се приемат заявления за плащане по пчеларската програма

Кандидатите, които имат сключени договори за получаване на безвъзмездна финансова помощ по мерки А, B, C и D на Националната програма по пчеларство и вече са изпълнили инвестициите си, могат да подават заявления за плащане. Приемането на заявленията започна от 7 май и ще продължи до 31 август 2013 г., уточняват от Държавен фонд „Земеделие“.

Заявления по мярка А, Дейност III – „Популяризиране на българските пчелни продукти, в това число и произведени по биологичен начин“ се подават в Централното управление на Фонд „Земеделие“, отдел „Промоционални програми“.

По мерки B „Борба срещу вароатозата“, C „Мерки за подкрепа на извършването на физико-химичен анализ на пчелния мед“ и D „Подкрепа за подновяване на пчелните кошери в Общността“ документи се подават в отдел „Регионална разплащателна агенция – РА“ на областните дирекции на ДФЗ в следните градове:

-Областна дирекция София (за София-град, София-област и Перник);

-Областна дирекция Варна (за Варна, Добрич и Шумен);

-Областна дирекция Разград (за Разград, Русе и Силистра);

-Областна дирекция Велико Търново (за Велико Търново, Търговище и Габрово);

-Областна дирекция Монтана (за Монтана и Видин);

-Областна дирекция Плевен (за Плевен, Ловеч, Враца);

-Областна дирекция Благоевград (за Благоевград и Кюстендил);

-Областна дирекция Пловдив (за Пловдив и Пазарджик);

-Областна дирекция Хасково (за Хасково и Стара Загора);

-Областна дирекция Кърджали (за Кърджали и Смолян);

-Областна дирекция Ямбол (за Ямбол, Сливен и Бургас).

Необходимите документи по мярка А, Дейност III са публикувани на интернет страницата на ДФЗ в раздел „Селскостопански пазарни механизми“ – „Промоционални програми“ – „Промоционални проекти, подлежащи на подпомагане съгласно Националната програма по пчеларство за тригодишния период 2011-2013“. Документите по мерки B, C и D се намират в раздел „Селскостопански пазарни механизми“ – „Месо и пчеларство“ – „Националната програма по пчеларство за тригодишния период 2011-2013 г.“ – „Прием 2013“.

Списък на кандидатите, подписали договор с клауза в условия на наддоговориране, за които има осигурен финансов ресурс по мерки и сектори на Националната програма по пчеларство за тригодишния период 2011-2013 г., ще бъде публикуван и периодично обновяван на електронната страница на ДФ „Земеделие“.

Преди години, с началото на влагане на палмовите мазнини в млечните продукти в. „Български фермер“ алармира за нееднозначната роля и противоречивите данни относно въздействието на тези продукти на първо място върху натуралното качество, както и върху потенциалната възможност за въздействие върху човешкото здраве на тези продукти („Доколко да реабилитираме палмовото масло като съставка на сиренето“, бр. 914, 11-17.VI. 2009 г.; „Какво е влиянието на палмовото масло върху човешкото здраве“, бр. 915, 18-24.VI. 2009 г.). В резултат на най-новите промени в законодателството с оглед повторно либерализиране на възможността за производство на млечни продукти с добавка на палмово масло следва да се посочи, че съгласно действащото европейско законодателство потребителят трябва да е изцяло информиран за състава на продукта. В тази връзка е необходимо отново да се разясни, че добавката на наднормени количества палмова мазнина в продукта би могла сравнително лесно при комплексен лабораторен анализ да се установи и съответният недобросъвестен производител да бъде санкциониран.Тази информация е важна от една страна за производителите и би ги възпряла от евентуални опити за подмяна на качеството на натуралните млечни продукти, така и за контролните органи, които от своя страна могат да я ползват за осъществяване на стриктен и ефикасен контрол. Ето някои допълнителни разяснения, свързани с разглежданата от много медии напоследък проблематика. За да се гарантира влагането в минимални количества на палмово масло в суровините за производство на сирене, които не оказват негативен ефект върху здравето на човека, в момента се разчита на спазването на рецептурите от производителите,а при положение че в настоящия момент официалният контрол в млекопреработвателните предприятия е периодичен, както и във връзка с липсата на бързи методи за доказване на палмитинова и стеаринова киселина в готовите продукти, някои преработватели биха могли да решат, че могат да добавят нерегламентирани в своята технологична документация наднормени количества от този сравнително евтин хранителен продукт.

За да се достигне до установяване на високите стойности на палмитинова и стеаринова киселина в сиренето в настоящия момента, би следвало да се извършват сложни и скъпоструващи анализи на тези продукти.

Какво би могло да се направи, за да се ускори преценката на готовите продукти и оттам да се реагира бързо срещу влагането на неприемливи за потребителя големи количества палмово масло при производството на сирене с помощта на достъпни и в момента в нашата страна лабораторни изследвания?

Отговор на този въпрос би могъл да се намери и той не е толкова сложен. На първо място следва да се изходи от традиционния състав на българското бяло саламурено сирене по отношение на основните качествени показатели. В таблицата са представени данните за средно съдържание на вода, сухо вещество и масленост в сухото вещество, посочени в БДС като примерът е с краве, овче и смес бяло саламурено сирене (виж таблицата).

При извършване на стандартните изследвания в лабораториите за определяне на водното съдържание, сухото вещество и процента на общите мазнини в готовите продукти и в случай че производителят декларира производство на бяло саламурено сирене и установяване на процентно съдържание на мазнините в сухото вещество над стандартните стойности би могло да се смята, че са влагани в наднормени количества мазнини, след които, в случай че предприятието декларира производството заедно с млечните и на продукти с добавка на палмови мазнини, би могло да е и този хранителен продукт.

Разбира се, при констатиране на по-високи стойности мазнини в продукта това представлява подмяна на неговото качество и подвежда потребителя, което е достатъчен аргумент за контролните органи от БАБХ да осъществяват ефикасен контрол.

Допълнителна гаранция срещу наднорменото влагане на палмови мазнини при производството на млечни продукти би могло да бъде последващото прецизно изследване на пробите с наднормени количества мазнини за доказване на палмитинова и стеаринова киселина по по-специфични лабораторни методи. Другият възможен вариант е връщането на всекидневното персонално присъствие по време на целия производствен процес в млекопреработвателните предприятия на контролните органи от БАБХ, каквато беше практиката на ефикасния държавен официален ветеринарно-санитарен контрол преди години.

Масовото засаждане на доматите в градините започна по-рано заради високите температури през последните дни. Все пак любителите да не се страхуват, не закъсняват с разсаждането. То ще продължи почти до третата десетдневна, а на места и до края на месеца, в различните райони на страната.Една от най-важните грижи за доматите след засаждането, е поливането. Въпреки топлото време, градинарите трябва да знаят, че с водата не трябва да се прекалява. Това е особено важно в началните периоди от развитието на растенията, тъй като тогава започва да се формира кореновата система. Ако в този момент растенията се поливат често, те ще образуват по-плитко разположени корени, които по-късно няма да могат да осигуряват вода от по-дълбоки почвени хоризонти. Това ще наложи да се полива постоянно, но няма да има добър ефект върху растенията.
А ето и няколко препоръки, с които е добре да се съобразите:
– След като засадите до започване на образуването на плодове, поливайте по-рядко и с по-малко количество вода.
-По време на беритбата напояването е по-често и с по-големи поливни норми.

В повечето случаи зелето се отглежда чрез разсад. Разбира се, може да се практикува и директна сеитба, но се прави от по-опитните градинари.
За средноранното производство семената се засяват в края на април, но може и в началото на май. А ето и по-важните акценти:
. Оформете лехите, разхвърляйте тор, обработете добре и полейте.
. Засейте семената и ги покрийте с добре угнил оборски тор.
. Отглеждайте растенията при умерена влажност.
. Редовно плевете разсада.
. Растенията са готови за засаждане след месец.

Често ябълките цъфтят обилно и завръзите са много, но след цъфтежа цветовете окапват, по-късно голяма част от завръзите също. И в крайна сметка се оказва, че добивът ще бъде много нисък, дори може и да няма такъв.Има ли причини и на какво се дължи това?

Опадването на част от цветовете и завръзите при ябълките е нормално явление, но те трябва да са в определени норми.

Първо опадват цъфналите в дъждовно време цветчета, пчелите тогава не летят и няма опрашване.

Опрашени цветове вече има, но при измръзване което е възможно да има след мартенските ниски температури има измръзнали плодници, а при такива цветове не може да се очаква завързи.

Ако по време на цъфтежа е имало ниски температури и цветът измръзне, отново има опадване на част от цветовете.

Ако всичко до оплождането е минало нормално, то въпреки всичко част от плодовете ще опадат. Дървото не е възможно да изхрани всичките завързи.

От 5-7 цвята на едно съцветие, обикновено се получава един до два и много рядко три плода. Изключение правят дребно плодните сортове. Възможно е да откриете и четири плода на едно съцветие, но това не означава, че процента на полезните завръзи е станал по-голям. За сметка на това други 3-4 съцветия няма да имат завръзи.

Случва се и друго – дървото дава по-малко плодове, отколкото е в състояние да изхрани. Това може да се дължи на нападение от цветояди, ябълкова плодова оса, плодов червей и др. Не са малко случаите на загуба на цветове и завръзи от болести, като брашнеста мана или струпясване.

Наред с постигнатите успехи след внедряването на животновъдните комплекси с промишлени технологии за отглеждане на селскостопанските животни в преживното животновъдство и особено в млечното говедовъдство се наблюдават някои неблагоприятни тенденции. Средната млечност от фуражна крава се задържа на незадоволително равнище, а в някои ферми дори намалява и продължава да е чувствително по-ниска от тази, постигната в страните с развито млечно говедовъдство.С други думи, получаваната млечна продуктивност от кравите не съответства на генетичните им заложби. Тя е по-ниска от тях и се съпровожда с нестабилно здравословно състояние. Защото в стремежа да се получава повече продукция с по-малко разходи много често не се взимат под внимание физиологичните възможности и биологичния потенциал на животните както и редица неблагоприятно действащи фактори при отглеждането им.

Такива са: голямата концентрация, целогодишното оборно отглеждане, едностранчивото и непълноценно хранене, влошеният микроклимат в помещението, незадоволителната квалификация на изпълнителските кадри и грешките в проектирането, строителството и експлоатацията на животновъдните сгради. Това са комплексни причини, довели до несъответствие между условията на хранене и гледане от една страна и нуждите на организма и неговите продуктивни възможности от друга. И като резултат от тяхното стресово въздействие в организма на кравите се установява прекомерно функционално напрежение, проявяващо се с биохимични, клинични и морфологични изменения в различни органи и тъкани.

Понижи се естествената им устойчивост и имунобиологична реактивност и животните са предразположени към лесно и бързо заболяване. Широко разпространение във високопродуктивните стада получиха болестите на обмяната на веществата. Това са група от клинично или субклинично протичащи нарушения на отделни или няколко звена на обмяната, характерни за високопродуктивните животни и промишлените методи на тяхното отглеждане, хранене и експлоатация. Поради тези причини те се наричат още и факторни болести на високата продукция технопатии и т.н.

Най-често срещаните болести, следствие на нарушение на обмяната на веществата при високопродуктивните крави, са кетозата, остеомалацията, родилната пареза, чернодробните дистрофии и хипо- и авитаминозите. Като най-общи характерни особености на метаболитните заболявания са:

– продължително време протичат скрито, безсимптомно, субклинично, което значително затруднява провеждането на ранна диагностика и навременната им профилактика;

– появяват се клинично в периоди на най-високо физиологично напрежение на организма (бременност, раждане, лактация);

С хронифицирането на едно отделно нарушение поради сложните и общи метаболитни взаимоотношения в организма постепенно в процеса се въвличат и други звена на метаболитната верига и настъпва общо нарушение на обмяната на веществата с различен по характер и степен прояви. Безсмислено е например да се разглежда кетозата само като нарушение на въглехидратната обмяна и извън връзката с белтъчнолипидната или като нарушение на стомашно-чревното храносмилане, без да се държи сметка за състоянието и равнището на водно-електролитната обмяна и т.н.

Основната и доминираща причина от горепосочената многофакторна етиология за появата и все по-голямото разпространение на болестите на обмяната на веществата се изразява в нарушаване на количествения баланс между степента на постъпване на някои основни хранителни вещества и тяхното излъчване от организма с продукцията.

Известно е, че една крава с дневен млеконадой от 20 литра за 300-дневна лактация отделя с млякото 750 кг жизненоважни хранителни вещества, в това число белтъчини – 198 кг, мазнини – 229кг, млечна захар – 282 кг, натриев хлорид – 26 кг, калций – 8,6 кг, и фосфор – 6,6 кг, за които изразходва около 4 200 000 килокалории, отговарящи на съдържащите се в 100 новородени телета – почти едно раждане на всеки 3 дни. Това са значими цифри, показващи ясно стойността на високопродуктивните крави и проблема за покриване на техните хранителни нужди. От дълги години обаче немалък процент от тези хранителни нужди за високопродуктивното и млечно говедовъдство остават непокрити. Поради тази причина на практика не се осъществява научно обосновано нормирано хранене съобразно физиологичното състояние и изискванията на организма на високопродуктивните крави.

В структурата на фуражните дажби за тези животни значителен дял заемат силажът и сенажът. Рязко е намалено количеството на сеното и на витаминно-минералните добавки и почти липсват в дажбата лесноусвоими въглехидратни фуражи (кръмно и захарно цвекло, меласа, фуражни тикви и др.).

Повсеместно се прилага силажо-сенажен-концентратен кисел тип на хранене през зимния период и само люцерна и концентриран фураж без достатъчно минерални добавки (особено фосфорни) през летния период. И двата типа хранене, анализирани от биологична и ветеринарномедицинска гледна точка, нарушават нормалното протичане на биохимичните процеси на храносмилането при кравите, съпровождано с дълбоко и комплексно нарушение на обмяната (метаболизма).

А не бива да се забравя при така изменената реактивност на животните, протичане на болестите на обмяната на веществата могат да се сравнят с една епизоотия и да предизвикат катастрофа в изпълнение на плана за млякото и приплодите.

Те съкращават срока за стопанското използване на кравите; намаляват млечната продуктивност с 15 до 30 процента при субклиничното им протичане и до 70 процента при явно болните животни; нарушават в голяма степен репродуктивния процес, завишават броя на умрелите и принудително закланите крави, а преболедувалите раждат нежизнени и слабоустойчиви към заболявания приплоди. Поради това тези заболявания са главният здравен проблем при високомлечните крави и понастоящем имат много по-голямо значение, отколкото заразните и паразитни болести при тях. Тъй като само здравите животни могат напълно да проявят своя генетичен потенциал на продуктивност, една от главните задачи на ветеринарномедицинските и зооинженерните специалисти е да предотвратяват нарушаването на обмяната на веществата в организма още в доклиничния стадий, а не да констатират появата им. Става дума за разкриването на субклинични форми на отделните метаболитни заболявания, и то на равнище стадо, а не на едно животно. Това може да се постигне чрез провеждане на системен профилактично-диагностичен (клиничен и лабораторен) контрол на репрезентативен брой крави от стадото в отделните ферми в различно физиологично състояние, който от своя страна като методичен елемент на диспансеризацията осигурява изясняването на стадната диагноза.

В Западна Европа третирането на животните с антибиотици в качеството им на растежен фактор е отменяно постепенно. От 1969 до 1986 г. съветите на здравните организации по отношение на прилагането на тези медикаменти имат чисто препоръчителен характер и в някои държави са били игнорирани чак до появата на нормативни документи, забраняващи прилагането на антибиотици с цел стимулиране наддаването на животните.В страните от Европейския съюз забраната за използване на всички видове антибиотици като растежни стимулатори датира от 2006 г., но някои държави започват борба с вредните практики по-рано.

Първата европейска държава, която още през 1971 г. забранява използването като растежни стимулатори, прилагащи се при човека медикаменти, е Великобритания.

В Швеция забраната на всички антибиотични стимулатори е въведена още през 1986 г. Фермерите от един от районите на страната още през 1980 г. предлагат модел на алтернативно селско стопанство без използване на антибиотични растежни фактори и със запазване на обема на получаваната от тях продукция. Така на бял свят се появява шведският вестготски модел.

Дания е първата държава от страните членки на Европейския съюз, която се отказва от прилагането на авопарцин в свиневъдството. Това се случва през 1996 г., като при това отказването има доброволен характер. А през 2000 г. също доброволно местните фермери се отказват и от другите антибиотични растежни стимулатори. По-късно Датският институт за изследване в областта на храните и ветеринарията провежда мащабен анализ на животновъдните показатели в периода преди и след отмяната на антибиотичните стимулатори в страната. Резултатът от изследването показва увеличаване на производството на месо и липса на промяна в смъртността на добитъка. Запазването на числеността и продуктивността на животните били на предишното равнище благодарение на високите стандарти при отглеждането, харненето и опазването на хигиената в животновъдните ферми.

По-късно – през 1997 г. Световната здравна организация официално потвърждава препоръките от 1969 г. да не се внасят във фуража същите антибиотици, които се прилагат в хуманната медицина.

Официалната забрана за използване на авопрацин в страните членки на Европейския съюз е въведена от 1998 г., а от 1999 г. в групата на забранените на територията на ЕС медикаменти влизат вирджиниамицин, карбадокс, олаквиндокс, спирамицин, тилозин и цинкбацитрацин.

През периода 2004-2005 г. повечето поризводители на фуражи в Европа започват да търсят замяна на антибиотичните растежни стимулатори в състава на произвежданите от тях комбинирани фуражи. В резултат на това са разработени нови концепции на хранене на животните, изключващи използването на антибиотици. Така в Германия още през 2004 г. на практика не остават предприятия, които да влагат антибиотици, тъй като прилаганите нови концепции са по-икономични от по-рано прилаганите.

Останалите четири вида растежни антибиотици – авиламицин, монензин, салиномицин и флавомицин, са разрешенви за използване до 1 януари 2006 г. Именно тогава в страните членки на Европейския съюз започва да действа закон, който ги забранява. По този начин от 2006 г. в Евросъюза действа пълна забрана за прилагане на антибиотични растежни стимулатори.

За съжаление тези медикаменти все още се употребяват в някои държави. Така например Съединените американски щати, както преди, остават най-големият производител и потребител на антибиотици, прилагани в животновъдството. Като фуражни добавки американските животновъди ги използват в дажбите на 80 процента от отглежданите птици, хранят с тях 75 процента от американските прасета и млечни крави и 60 процента от месодайните животни.

Също така не бърза да се откажат от тях и в Канада, държавите от Южна Америка и Африка. В азиатските държави, както и в Русия, Украйна и Беларус, въпреки периодично възникващите дебати за вредата от антибиотиците промяна няма.

В европейските животновъдни ферми отдавна се прилагат фитобиотици – натурални фуражни добавки от растителен произход, оказващи положителен ефект върху храносмилането и здравословното състояние на отглежданите животни.

Все повече специалисти призовават към 2015 г. Брюксел да намали обема на използваните във фермите антибиотици с 50 процента, тъй като селскостопанските животни потребяват половината от произведените в света антибиотици.