Относно bgfermer

Над 25% от площите с пшеница в област Търговище са вече реколтирани при среден добив от 361 кг/дка, съобщават от Областната дирекция „Земеделие“. От началото на масовата жътва са реколтирани над 97 000 от общо засети 384 000 дка с пшеница.

 Най-висок е средният добив в община Търговище – 461 кг/дка, а най-нисък в община Опака – 250 кг/дка. В момента на територията на областта работят 54 зърнокомбайна. Миналата година жътвата на пшеница в Търговищко е завършила при 434 кг/дка, показва справка на дирекция „Земеделие“.

 От засетите с ечемик 56 247 дка в региона, са реколтиратни 42 875 дка или 76.23%. Средният добив е 407 кг/дка, като най-висок е в община Попово – 511 кг/дка. Реколтирани са 35.33% от посевите със зимна маслодайна рапица в областта.

 Най-високи към момента са добивите в община Попово – 380 кг/дка. През миналата година средният добив от маслодайна рапица е бил 358 кг/дка, а от ечемик- 312 кг/дка.

Редовният петъчен парламентарен контрол ще започне в 11 часа. Два са въпросите, отправени от народни представители към министъра на земеделието и храните проф. Димитър Греков.

 Димитър Греков ще отговаря на:

 1. Питане от н.п. НИКОЛАЙ ПЕТКОВ ПЕТКОВ и ПАВЕЛ АНДРЕЕВ ГУДЖЕРОВ относно политиката по осъществяване на дейностите по Държавната профилактична програма и Програмите за надзор и ликвидиране на болестите по животните и двойния стандарт при провеждане на пролетните прегледи на пчелните семейства.

 2. Въпрос от н.п. ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ МИТРУШЕВ относно длъжностно разписание на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково.

Все още са малко сделките за търговия със зърно от новата реколта, започнаха да се оформят цените, заяви Борис Ангелов, управител на стокова борса в Монтана, цитиран от радио „Фокус“. Ангелов посочи, че цените при фуражния ечемик са от 240 до 260 лв. на тон от място, ако са закарани до пристанище цената е около 260-280 лв. за тон.

 „За пшеницата все още няма изразени цени за Северозападния регион. Но, цените не се оформят много високи”, допълни Ангелов. За хлебната пшеница цената ще бъде около 260-270 лв. за тон от място. Според него говори се и за по-високи цени, но това са стартовите цени, с които започва изкупната кампания.

 Борис Ангелов заяви, че на световния пазар има общ спад на цените на зърното, което се отразява и на нашите пазари. При пивоварния ечемик има договорености и са засети количества, като исканата цена засега е от 320 до 340 лв. на тон, но цената, която се дава е 320 лв. на тон. Реални сделки със зърно все още няма, вървят сделките, които са с предварителни договорености.

Днес, 11 юли, ще се проведе Първи фестивал на малината. Министерството на земеделието и храните (МЗХ), Българската асоциация на малинопроизводителите (БАМ) и Община Лозница са организаторите на този първи форум, който ще събере производители на малини от цялата страна.

 Началото е от 15 часа в Лозница. Състезание за бързо бране на малини, както и дегустация на ягоди и малини са предвидени в програмата на Фестивала. Гостите на празника ще имат възможността да посетят хладилна база за преработка на ягоди и малини в Лозница. Организаторите са предвидили и богата музикално-артистична програма със забавни игри и много награди.

 През 2013 г. общата площ на малиновите насаждения в България е 13 500 дка. Прогнозите на стопанската 2014 г. са добивите от малини да са по-ниски, заради неблагоприятните климатични условия.

 ПРОГРАМА НА ФЕСТИВАЛ НА МАЛИНАТА

Започна жътвената кампания в Кюстендилско, съобщават от Областната дирекция „Земеделие”. В областта са засети 77 280 декара с пшеница, като към момента са реколтирани 290 декара, а полученият среден добив е 308 килограма от декар.

 Започнала е жътвата и на есенния ечемик. От него в региона са засети 5 982 декара. Ожънатите площи са 350 декара, полученият среден добив е 300 килограма от декар. От ОД „Земеделие“ информират, че в област Кюстендил има 7 780 декара с ръж, 2 745 декара с тритикале и 1 137 декара с рапица.

 При тези есенници жътвата все още не е започнала. Няма унищожени или пропаднали площи със зърнени култури. В региона се очаква добра реколта и от пролетните зърнени култури. Площите с пролетен ечемик са 2 310 декара, а с 6 010 декара.

Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) е отнела достъпа на Изпълнителния директор на ДФЗ – Мирослав Николов и неговата заместничка – Виолета Александрова до класифицираните данни на бенефициентите и фермерите след разразилите се скандали между ДФЗ и МЗХ.

 Земеделски и бизнес организации вече предупредиха, че заради войната между земеделския министър Димитър Греков и шефа на фонда Мирослав Николов, България рискува загуба между 500млн. и 2 млрд. лв. В Европейската комисия също гледат с недоверие към страната заради случващото се в ДФЗ.

 На вчерашното заседание на УС на ДФЗ, първи оставка е хвърлил зам.министър Бюрхан Абазов, след което и останалите членове на фонда. Вместо придържане към предварително одобрения дневен ред, който е бил от 13 точки,  министър Димитър Греков поиска още в самото начало оставката на изпълнителния директор на фонда Мирослав Николов. Той отказал и тогава всички присъстващите членове на управителния съвет подали оставка като знак, че не желаят да работят с него, информираха и от Министерството на земеделието. Управителният съвет на фонда се състои от 11 членове. По право в него са земеделският министър и изпълнителният директор на фонда. Още четирима представители се назначават от земеделският министър, а останалите пет са зам.-министри на финансите, на икономиката, на околната среда, на труда и социалната политика и на регионалното министерство.

 Представители на Националната асоциация на животновъдите бяха пред сградата на МЗХ два часа преди началото на заседанието на УС на ДФЗ и искаха да участват в заседанието. След заседанието Бойко Синапов, председател на асоциацията, заяви, че „случващото се е цирк!“. Те очакваха, че на днешното заседание ще бъдат одобрени пари за имунопрофилактика на животните. След като това не се случи и заседанието приключи за минути, Синапов заяви , че животновъдите „се прибират по родните си места и започват подготовка за национален протест”.

Жълт код за гръмотевична активност е обявен за седем областите в страната – Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Велико Търново и Габрово. Това сочат данните от справка на сайта на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

По-късно през деня и през нощта срещу петък ще има краткотрайни интензивни валежи и гръмотевични бури. Има опасност от градушки. Преди пладне над по-голямата част от страната ще преобладава слънчево време. По-късно през деня ще започне да се развива купеста и купесто-дъждовна облачност, на повече места и по-значителна над Северна България, планинските райони, както и през нощта срещу петък.

В източните и крайните южни райони от страната ще има повече слънчеви часове. Дневните температури ще останат високи – максималните ще бъдат между 30° и 35°, в София 30°.

В сряда правителството одобри допълнителни разходи за закупуване на противоградови ракети  – 1,2 млн. лв. Въпреки добрата зареденост с ракети против градушки, поради интензивната и непостоянна климатична обстановка само през месец май са изразходвани около 200% повече ракети в сравнение с количествата, използвани в предходните години.

Правителството направи промени в Постановление 343 за реда за продължаване на дейността на взаимноспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани. Те улесняват достъпа до финансов ресурс на живеещите и работещите в селските райони и създават предпоставки за разширяване на кръга от лица, занимаващи се със селскостопанско производство.

 Предлага се увеличаване на обхвата на кредитираните дейности и структури от страна на взаимноспомагателните кредитни кооперации, като се дава възможност обект на кредитиране да са и дейности извън сферата на земеделие, развитие на селските райони, рибарство и аквакултури. Предвижда се още одитните ангажименти и финансово-контролни функции по отношение на дейността на кредитните кооперации да се извършват от единно контролно звено.

 В този смисъл се предлага прехвърляне на функциите на Одитния комитет към задълженията на Звеното за вътрешен одит в кооперативния съюз. Целта е да се намалят разходите за предоставяне на финансов ресурс от кредитните кооперации, като същевременно се гарантира надеждното извършване на контролните и одитни процедури.

 С промените ще се даде възможност на повече хора, живеещи и работещи в селските райони, да се възползват от финансовите услуги на кредитните кооперации. Процедурата ще бъде по-облекчена и ще се гарантира чрез извършване на надежден вътрешен одит от контролните органи на кредитната кооперация.

Народното събрание ратифицира Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за укрепване на конкурентоспособността на селското стопанство.

 В документа има и част за изготвяне на проектостратегии за устойчиво управление в хидромелиоративния сектор и опазване от вредното въздействие на водите между Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и Международната банка за възстановяване и развитие.

 Споразумението цели получаването на подкрепа за разработването на работещ и жизнеспособен хидромелиоративен сектор (напояване, отводняване и защита на земеделските земи от вредното въздействие на водите) в България.

Градушката от вчера съсипа неприбраната реколта от зърно в Софийско и Монтанско. Унищожени са също така плодовете при стотици декари с овощни насаждения около София и Монтана, както и площи със зеленчуци, а също и оранжерии.

 Агенцията за борба с градушките локализирала облака в Софийско, който обаче се е развил много бързо и не е можело да се реагира, сочат синоптици от БАН.

 Около Монтана вчера е имало клетка от ракети, които са били изстреляни срещу облака, но обстрелът не е дал ефект, тъй като природното явление било много силно.

 Все още няма информация от страна на Министерството на земеделието за евентуална схема за подпомагане на засегнатите стопани.

Жътвата все още не е приключила, но цените, които се предлагат на производителите на ечемик и пшеница са притеснителни. Това каза Николай Киров, председател на Съюза на зърнопроизводителите в Бургас, цитиран от радио „Фокус“. Киров допълни, че оптимист по отношение на добивите въпреки дъждовната пролет, но тепърва ще се очаква да се види какво е качеството на зърното.

 Именно заради дъждовете тази година се е наложило производителите да имат повече разходи. „Не съм оптимист относно цената, защото тя е твърде ниска и трудно производителите ще си хванат себестойността на продукцията. Тази година вложихме много усилия при пръскането с фунгициди поради честите валежи и заболяванията на растенията и от там ни се повишиха разходите драстично”, каза Киров.

 Той допълни, че в момента предлаганата на зърнопроизводителите цена за изкупуване от полето на място е неприемлива. Предлаганите цени са 27-28 стотинки на килограм пшеница и около 26 стотинки за ечемика. ”При тези добиви е под себестойността на продукцията”, допълни Киров. Той каза че се очаква част от производителите в Бургас да приключат жътвата около 25 юли, а до края на месеца при хубаво време без дъждове жътвата да е приключила навсякъде в региона.

85% от площите с ечемик в област Монтана са ожънати, съобщават от Областната дирекция “Земеделие”. От засетите в региона 47 395 декара досега са реколтирани 40 346 дка. Средният добив е 452 кг от декар, а произведеното количество ечемик – 18 224 тона.

 Очаква се до края на седмицата жътвата на ечемика в област Монтана да завърши. От пшеницата са ожънати 13.5% от засетите общо 491 543 дка. Средният добив е 444 кг/дка и се очаква да се повиши. Няма изоставане на жътвата на пшеницата, като се имат предвид метеорологичните условия, допълват от дирекцията.

 Очаква се към четвъртък да бъдат реколтирани поне 50% от площите с пшеница. Добра е реколтата от рапица в региона, съобщиха още от дирекцията. Средният добив е 247 км. от декар. Най-високи са добивите в землището на Якимово – 325 кг от декар и във Вълчедръм – 300 кг от декар. Досега са реколтирани 12 695 дка от общо 27 334 дка.

Само в рамките на два месеца (ноември и декември 2013 г.) действащото ръководство на ДФ „Земеделие” (ДФЗ) успя да изплати 380 мил. евро към българските общини и земеделци по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), се казва в доклада на Разплащателната агенция (РА) до членовете на УС на ДФЗ. За сравнение, до встъпването в длъжност на сегашното ръководство са били разплатени едва 90 млн. евро.

 След създадения извънреден „План за действие“, съгласуван със службите на ЕК, ДФЗ успя да изплатени всичките 470 млн.евро, които България е трябвало да преведе на земеделците и общините по ПРСР, съгласно предварително заложения бюджет от ЕК. Действията на ръководството на ДФЗ доведоха до това, 2013 г. да е първата финансова година от Програмата, в която няма генерирани никакви финансови загуби за страната и българското земеделие.

 Избегнати са загуби, характерни за минали периоди като пример за негативни резултати са загубата на средства от ЕЗФРСР по правилото n+2 в размер на 38 889 475,72 евро през 2011 г. и 51 099 532,78 евро отново по правилото n+2 през 2012 г. В резултат на усилията на администрацията и изградената добра комуникация с бенефициентите при спазване на европейските правила и регламенти, всички разплатени средства за 2013 г. в размер на 992 100 000 лв. са вече възстановени от ЕК.

 До 30 юни 2014 г. са подписани 1312 договора с местни инициативни групи /МИГ/ като са отказани, заради констатирани пропуски едва 191 договора, се казва още в доклада. Общият бюджет на ПРСР 2007 – 2013 г. възлиза на 3 млрд. 242 млн. евро, от които 2 млрд. 609 млн. евро от ЕС и 632 млн. евро от държавния бюджет, разпределени в 4-и приоритетни оси. Общо за целия период по програмата са осигурени 3 241 938 392 евро, от които 80,48% или 2 609 098 596 са средства от ЕЗФРСР. Без да се увеличава административната тежест върху земеделските производители е повишено нивото на мониторинг и отчетност. Подобрена е комуникацията с кандидатите за подпомагане, като се даде възможност за отстраняване на технически грешки, преди да се пристъпи към санкциониране на нередовните заявители.

 Мярка 112 придобила известност като „Млад фермер” е една от атрактивните мерки в ПРСР. От началото на програмата до началото на м. април са подадени 6 912 заявления за подпомагане по мярката, като са сключени 5 375 договора. Само за периода 1 април 2014 г.- 1 май 2014 г. са приети и обработени 2 678 заявления за подпомагане, като заявената субсидия е за 130 940 810 лева. Поради липсата на бюджет са сключени 409 договора, като стойността на договорената субсидия е за 10 000 000 евро.

 По мярка 121 са приети и обработени 937 заявления за подпомагане, като заявената субсидия е на стойност 247 487 284 лева. Сключени са 85 договора, като стойността на поетия договорен ангажимент е 88 402 160 лева (45 200 000 евро). За останалата сума ДФЗ очаква от началото на годината МЗХ да разпореди прехвърляне на средства от Гаранционния фонд (ГФ), което ще предотврати и автоматична загуба на средства поради неусвояване на средствата от ГФ.

 До края на м. юни 2014 г. по мярка 311 от ПРСР са приети и обработени 724 заявления, като заявената субсидия е на стойност 237 300 000 лева. Към момента се сключват 281 договора с бенефициенти, като поетия договорен ангажимент е за 89 966 800 лева (46 000 000 евро). По мярка 312 до края на предходния месец са приети и обработени 493 заявления, като стойността на заявената субсидия е в размер на 125 000 000 лева заявена субсидия. Одобрени са 193 проектни предложения, като в момента се сключват договори на стойност 49 872 900 лева (25 500 000 евро). По мярка 321 са подадени 290 заявления за подпомагане, като стойността на заявената субсидия е на стойност 847 000 000 лева. Договорени са 130 проекта, като стойността на договорената субсидия е 368 500 000 лева.

 До края на месец юни 2014 година по мярка 322 са приети 485 заявления за подпомагане, като стойността на заявената субсидия е 429 000 000 лева. Сключени са договори за 67 проектни предложения, като договорената субсидия е в размер на 55 700 000 лева. Отворен е прием на проекти по мерки 223 и 226 свързани със залесяване и опазване на горския ресурс на страната ни. Приемът на проектни предложения ще приключи на 1 август 2014 г. Мерките са отворени със следния бюджет съответно за мярка 223 – 5 000 000 евро, а за мярка 226 – 15 000 000 евро. В заключение, в периода 07.07.2013г. – 30.06.2014 г. са обработени 6792 постъпвали през годините проектни предложения за инвестиционни проекти.

Третото заседание на Работната група по прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП) 2015-2020 г., е насрочено за 7 юли от 15 ч. в Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

 Предвид кратките срокове, в които трябва да бъдат обсъдени отделните теми по ОСП 2015-2020 г. и тяхното приложение в България в новия програмен период, беше взето решение заседания на Работната група да се провеждат всяка седмица.

 Три са темите, по които според предварително обявения дневен ред ще дискутират участниците в работната група: определяне на периода на изчисляване на дяловете на отделните култури във връзка със задължението за диверсификация; определяне на минималните прагове за плащанията; определяне на понятието „активен фермер”.

 Междувременно, в края на миналата седмица браншови организации заявиха в официални позиции до медиите, че „все още няма яснота и взети национални решения по прилагането на схемите от директните плащания и „зелените изисквания“ за новия период 2015-2020, което поставя под въпрос ПРСР“. Крайният срок за вземане на национални решения относно ПРСР 2014-2020 г. е 31 юли.