Относно bgfermer
Съжаляваме, не са намерени обяви.
„Непознатата“ Подмярка 4.1.2. за развитие на малки стопанства
По въпросите, които са отправили към МЗХГ желаещите да кандидатстват по Подмярка 4.1.2. „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“, става ясно, че ПРСР действително не е добре рекламирана! Защо обаче все още не е, след като се похарчиха 4 милиона за целта, остава мистерия.
Като за финал – 4 млн. лева „гълта“ рекламна кампания за ПРСР 2014-2020
С този материал искаме безвъзмездно да подпомогнем колегите, които закъсняват с рекламирането, като дадем поне малко информация на хората.
Подмярка 4.1.2. „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“ е насочена към смекчаване трудностите на малките стопанства и към повишаване конкурентоспособността им.
Малките стопанства в България се характеризират с опит и традиции в производство на продукти с високо качество, традиционни за българското земеделие и търсени от българските потребители. Същевременно се отличават и с по-ниска производителност, по-високи разходи, по-ниска конкурентоспособност и с намалени възможности за реакция на промените в пазарна среда или да се възползват от възникващите пазарни възможности. Малките стопанства често работят с физическо и морално остаряло оборудване, имат ниска степен на механизация на производството, липсваща или лошо поддържана напоителна инфраструктура, недостатъчен оборотен капитал, ниска кредитоспособност, неподходяща специализация в производства, които имат намаляващ пазар или конкуренция от производители с по-ниски разходи, неефективен мащаб на производството.
Подкрепата е насочена към инвестиции, свързани с:
• Инвестиции за модернизация или увеличаване на физическия капитал с оглед намаляване на преките разходи за производство, повишаване на производителността на труда и качеството или разширяване на производството;
• Инвестиции за подобряване на пред-пазарната подготовка или съхранение на продукцията (като оборудване за оборудване за почистване, сортиране, пакетиране на продукцията и сгради за специализирано съхранение и обработка, осигуряване на вентилация, изолация и охлаждане);
• Инвестиции за създаване и/или презасаждане на трайни насаждения, десертни лозя, медоносни дървесни видове за производство на мед и бързорастящи храсти и дървесни видове за производство на биоенергия;
• Инвестиции за реконструкция и строителство на сгради за отглеждане на добитък;
• Инвестиции за намаляване на потреблението на енергия;
• Инвестиции за производство на биоенергия за нуждите на земеделските стопанства;
• Инвестиции в машини, оборудване и съоръжения за опазване на околната среда, включително за съхранение на оборска тор;
• Инвестиции за постигане съответствие с нововъведени стандарти на Общността приложими за съответните стопанства.
Допустими кандидати (допълнена):
• За безвъзмездна финансова помощ могат да кандидатстват земеделски стопани:
а) физически лица;
б) еднолични търговци (ЕТ) или юридически лица, регистрирани по Търговския закон;
в) кооперации, регистрирани по Закона за кооперациите.
• За безвъзмездна финансова помощ за колективни инвестиции могат да кандидатстват признати групи производители и признати организации на производители, само за сектора, за който са признати и за продуктите, за които са признати.
• Към датата на подаване на проектното предложение кандидатите по т.1 трябва да:
а) са регистрирани като земеделски стопани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (ДВ, бр. 10 от 1999 г.), наричана по-нататък „Наредба № 3 от 1999 г.“;
б) са получили от земеделска дейност най-малко 33 на сто от общите си приходи/доходи за предходната календарна година;
в) имат икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем (СПО) в границите между левовата равностойност на 6000 евро и 7999 евро включително и над 50 на сто от СПО на стопанството е от секторите „Животновъдство“, „Плодове и зеленчуци“ и/или „Етеричномаслени и лекарствени култури“, съгласно продуктите, посочени в Приложение № 3;
г) са собственици и/или ползватели на цялата налична в земеделското стопанство земя, включително сгради, помещения и оранжерии, използвани за производствена дейност на селскостопански култури;
д) са собственици и/или ползватели на животновъдните обекти, сгради и помещения, използвани за животновъдната дейност, в случай че развиват такава;
е) са микропредприятия или малки предприятия по смисъла на чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за малките и средните предприятия.
…
Четете още УСЛОВИЯ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ
Допустими разходи:
• Изграждане, придобиване и подобряване на недвижимо имущество, включително чрез лизинг;
• Закупуване на нови машини, съоръжения и оборудване, включително компютърен софтуер до пазарната стойност на активите, включително чрез лизинг;
• Закупуване на недискови (палцови) бавно подвижни косачки, закупуване и поставяне на електропастири за управление на пашата, закупуване на балировачки, закупуване на соп (сеносъбирачка), закупуване на дробилки (прикачен инвентар, който директно дроби малки храсти и ги компостира и оставя върху пасището), закупуване и поставяне на кошери в ливади и овощни градини, закупуване на преносими сушилни и др;
• Общи разходи свързани със съответния проект за предпроектни проучвания, такси, хонорари за архитекти, инженери и консултантски услуги;
• Закупуване на ноу-хау, патенти права и лицензи, търговски марки и процеси необходими за изготвяне и изпълнение на проекта.
Приоритети:
• Стопанства от сектор животновъдство
• Стопанства от сектор плодове и зеленчуци
• Стопанства с биологично производство
• Стопанства, разположени в планински и необлагодетелствани райони,
• Инвестиции в енергийна ефективност и иновации.
Дейности, допустими за финансиране (допълнена):
Допустими дейности:
• По подмярка 4.1.2. „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“ се подпомагат проекти, които водят до подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство чрез:
а) модернизиране или увеличаване на наличните производствени материални и/или нематериални активи или
б) подобряване на предпазарната подготовка или съхранение на продукцията, или
в) създаване и/или презасаждане на трайни насаждения, десертни лозя, медоносни дървесни видове за производство на мед, или
г) повишаване на енергийната ефективност в земеделските стопанства, или
д) производство на биоенергия за нуждите на земеделските стопанства, или
е) инвестиции в машини, оборудване и съоръжения за опазване на околната среда, или
ж) инвестиции за постигане съответствие с нововъведени стандарти на Общността, приложими за съответните стопанства, или
з) изграждане, реконструкция/рехабилитация на съоръжения и оборудване, включително кладенци и съоръжения за съхранение на вода за напояване, включващи изграждането на нови и подобряване на съществуващи мрежи в стопанствата.
• Безвъзмездна финансова помощ се предоставя на земеделски стопани за инвестиции в техните стопанства, пряко свързани с една или няколко от дейностите по първично селскостопанско производство и съхранение само на собствени земеделски продукти, както и подготовка на продукцията за продажба. Земеделските продукти могат да бъдат само продукти, включени в Приложение № 3.
• Безвъзмездна финансова помощ се предоставя на групи и организации на производители за инвестиции пряко свързани с една или няколко от дейностите по първично селскостопанско производство, съхранение и подготовка на продукцията на своите членове.
Процент на съфинансиране (редактирано):
Безвъзмездната финансовата помощ е в размер до 60 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи.
• Размерът на безвъзмездната финансовата помощ се увеличава с 10 на сто в следните случаи:
а) за проекти, представени от млади земеделски стопани;
б) за колективни инвестиции;
в) за проекти, които се изпълняват в обхвата на райони с природни и други специфични ограничения райони. Проектите трябва да се изпълняват на територията на населено място, чието землище попада в необлагодетелстван район съгласно Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват,(ДВ, бр. 20 от 2008 г.), и най-малко 75 на сто от общата земеделска площ се намира в необлагодетелстван район;
г) за проекти с дейности, подпомагани по линия на ЕПИ за селскостопанска производителност;
д) за разходи за иновации, опазване и възстановяване на околната среда, включително биологично производство, икономия на ресурси и адаптация към климатичните промени.
• Размерът на безвъзмездната финансовата помощ се увеличава с 15 на сто за инвестиции изцяло свързани с изпълнявани от кандидата ангажименти по мярка 10 „Агроекология и климат“ или мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г.
• Максималният размер на финансовата помощ за проект, отговарящ на повече от едно от условията по т. 2 и/или 3, е не повече от 80 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи.
• Максималният интензитет на безвъзмездната финансова помощ за проект за колективни инвестиции и интегрирани проекти, представен от един кандидат/бенефициент, отговарящ на повече от едно от условията е не повече от 90 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи.
• Когато на кандидата е предоставена безвъзмездна финансова помощ в размер над 60 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи, той се задължава да поддържа съответствие с условията, при които е получил помощта в по-големия размер, за период от три години от датата на получаване на окончателно плащане. С изключение на условието по т. 2, буква „а“, в случаите на навършването на максимално допустимата възраст.
• Разликата между пълния размер на допустимите за финансово подпомагане разходи и размера на безвъзмездната финансова помощ се осигурява от кандидата, като участието на кандидата може да бъде само в парична форма.
Минималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение е 1250 евро.
Максималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение е 25 000 евро (48 895 лв.), а за проекти представляващи колективни инвестиции 70 000 евро.
Максималното комбинирано подпомагане за проекти за колективни инвестиции и интегрирани проекти е не повече от 90% от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи.
Източник: Съвети в земеделието, ДФ Земеделие
Таблица за размер на стопанството /СПО/
2 млн. лева за проекти за инициативни групи по подмярка 19.3 от утре
На 1 август Управляващият орган на Програма за развитие на селските райони ще открие две процедури за подбор на проектни предложения по подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ на мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ от ПРСР 2014-2020 г.
По процедурите ще се финансират дейности, които допринасят за развитието на териториите, обхванати от Местните инициативни групи (МИГ):
1. Процедура за подбор на проектни предложения за „Вътрешнотериториално и транснационално сътрудничество“ се отнася за дейности по разработване на съвместен продукт/услуга, включващи придобиване на активи, включително строително-монтажни/ремонтни работи на територията на партньорите от България. Финансират се и дейности за изследвания и пазарни проучвания за целите на проекта, директно свързани със съвместния продукт/услуга, реализиране на промоционални или маркетингови кампании, провеждане на обучения, дейности по публичност и информираност и дейности по координация на изпълнението на дейностите по проекта и др.
Общият размер на средствата по процедурата възлиза на 1 600 000 лева. Максималният размер на безвъзмездната финансова помощ за проекти за сътрудничество за кандидата и всеки от партньорите е до левовата равностойност на 50 000 евро за вътрешнотериториално сътрудничество и до левовата равностойност на 100 000 евро за транснационално сътрудничество.
2. Процедура за подбор на проектни предложения за „Подготвителни дейности за вътрешнотериториално и транснационално сътрудничество“ ще се финансира дейности, като провеждане на срещи с потенциални партньори, провеждане на заседания и мероприятия за планиране на дейностите по проекта, подготовка и разработване на проект за вътрешнотериториално или транснационално сътрудничество, дейности по публичност и информираност и дейности по координация на изпълнението на подготвителните дейности.
Целта на процедурата е да стимулира изграждането на капацитет, споделянето на опит, обмена на ноу-хау, които допринасят за устойчивото развитие на местните общности и подпомагат постигането на целите на стратегиите за ВОМР и на ПРСР 2014–2020 г.
Общият размер на средствата по процедурата възлиза на 400 000 лева. Максималният размер на безвъзмездната финансова помощ за проект за подготвителни дейности е до левовата равностойност на 10 000 евро за проект за вътрешнотериториално сътрудничество и до левовата равностойност на 25 000 евро за проект за транснационално сътрудничество.
Допустими кандидати за предоставяне на финансова помощ по двете процедури са местни инициативни групи (МИГ), които са сключили споразумение за изпълнение на стратегия за ВОМР по реда на ПМС № 161 от 2016 г. или по Наредба №22 от 2015 г.
Проектните предложения по процедурите могат да бъдат подадени от кандидатите чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014–2020 г. (ИСУН 2020) с използването на Квалифициран електронен подпис (КЕП), на следния интернет адрес: http://eumis2020.government.bg/.
Крайният срок за подаване на проектни предложения е последният ден до 24:00 часа на всеки втори календарен месец след 31 август 2018 г. до септември 2022 г.
Нови ставки по схемата за обвързано подпомагане на крави,овце, кози и биволи
Новите ставки за обвързано подпомагане за крави, овце, кози и биволи са известни. Сумите, с които ще бъдат подпомагани стопаните са определени с няколко заповеди, подписани от аграрния министър с дата 8.06.2018 год. От списъка за подпомагане са изключени овцете и козите, които не се контролират.
Крави под селекционен контрол
от 596,25 на 632,45 за първите 250 животни.
За стопанства над 250 крави – от 477,00 на 505,96 лв.
За овце и кози под селекционен контрол
– 83,52 лв. до 300 животни
Над 300 – 66,82 лв.
Месодайни крави под селекционен контрол
– 280,19 лв. за първите 250 животни
– Над 250 крави – 224,15 лв.
Млечни крави
– 323,15 лв.
Месодайни крави и/или юници
– 173,18 лв.
Биволи
– За първите 250 биволи 625,69 лв.
– 500,55 лв. над 250 животни
Пролетни алергии
Настъпват в ранна пролет и могат да продължат до есента
За някои пролетта е сезонът, през който цъфтящите дървета и треви (полени) са дразнител и причина за здравословни проблеми. През този период болните чустват дискомфорт, често кихат на пристъпи, появява се обилна секреция в носа, придружена и със сълзотечение. В слънчево време действието на полените се засилва. Когато вали дъжд, той отмива полените и болните се чустват по-добре.
Голяма роля за алергията към полени играе наследствената предразположеност. Поленът е прашецът на цъфтящото растение. Най-разпространени полени у нас са тези на тополата, лешника, брезата, клена, ливадите с райграс, нивите с ръж, овес и пшеница, живовляка, копривата, троскот и метлица.
Най-податлива на лечение е сенната хрема.
При лечението се използват съответни алергени, които образуват в организма антитела, блокиращи полените. Лечението трябва да започне навреме за да се предотвратят възможните усложнения. Алтернативни методи за лечение са иглотерапията и лечението с хомеопатични препарати. Това обаче е допълнителна терапия.
Как да помогнем?
Планирайте семейната отпуска извън периода на голяма концентрация на полени във въздуха.
Концентрацията на полени е най-ниска край морето.
Редовно забърсвайте с влажна кърпа гладките повърхности в жилището
Дръжте прозорците затворени, проветрявайте само в дъждовно време.
Не пушете! Тютюневият дим дразни лигавицата на носа.
Тръгват вертолети срещу боровата оса – в кои села да приберат пчелите на 24-27 април
Те са на територията на Югозападното държавно горско предприятие
Над 8400 декара борови гори на територията на държавните горски стопанства в Дупница, Радомир и Рилски манастир са силно нападнати от гъсениците на ръждивата борова листна оса.
Основната част от засегнатите насаждения на площ от 7000 декара са в землищата на селата Владимир, Долна Диканя, Старо село, Друган, Стефаново, Червена могила, Студена, Боснек и местности около град Радомир.
Около 800 декара са в землищата на селата Пороминово, Кочериново, Бараково, Мурсалево, Бураново и Боровец.
Останалите близо 600 декара са в района на гр. Дупница, гр. Бобошево и селата Джерман, Крайни дол, Усойка, Циклово, Доброво, Сопово и Скрино.
За да не се допусне масово обезлистване на дърветата, Югозападното горско предприятие съобщи, че организира въздушно пръскане с вертолет.
Авиоборбата е разрешена и ще се извърши в периода 24-27 април при подходящи метеорологични условия.
Горските масиви ще бъдат третирани с работен разтвор от Димилин и Акарзин с активно вещество дифлубензурон.
Предприятието своевременно информира всички регистрирани пчелари да не пускат пчелите на паша в дните, в които ще се извърши въздушното пръскане. За предстоящите лесозащитни дейности са уведомени заинтересованите кметства и държавни институции.
Българо-китайски форум за развитие на селското стопанство се открива днес
Българо-китайски форум за развитие на селското стопанство се открива днес в София. Организатори са Институтът за аграрна икономика към Селскостопанска академия, Шанхайският университет „Жао Тонг“, Китай, Аграрният университет – Пловдив и Университетът за национално и световно стопанство – София. Това съобщиха от пресцентъра на Селскостопанската академия.
На събитието ще присъства първи заместник-министър на Министерство на науката и технологиите на Китай Хуанг Вей, заместник-ректорът на Шанхайския университет „Жао Тонг“ проф. Дан Ву, заместник-председателят на Селскостопанска академия проф. д-р Мая Игнатова, ректори на университети и други.
Събитието ще започне от 9.30 ч. в Бест уестърн хотел експо в София.
Бостан се прави в края на април
Плодовете са сладки, когато няма жеги и дъждове
Динята и пъпешът принадлежат към сем. Тиквови (Cucurbitaceаe). Динята идва от Южна Америка, а пъпешът от Мала Азия.
Най-вече в полските райони на страната се правят бостани, а това става или чрез директно засяване на семена, или чрез използване на разсад. Готовият разсад се разсажда на полето в последната десетдневка на април или в началото на май, когато вече няма опасност от слани. Със седмица по-рано може да се извърши директна сеитба. Температурата на почвата трябва да е 14-15 градуса.
Как се сее
Сеитбата на дини се извършва като семената се полагат на дълбочина 5-7 см (при суха и топла пролет) в гнезда с 5-6 семена. При влажна пролет дълбочината е около 4 см. На един декар се засяват 200-300 грама семена. Гнездата се правят на разстояние едно от други 160см х 170 см. Може да се сеи и на двуредова лента с разстояния 200 см х 80-100 см.
Пъпешите се засяват малко по-плитко – на дълбочина 3-4 см и също на гнезда с 5-6 семена. Тяхната сеитбена норма е 300 – 400 г/дка. Отглеждането е на гнезда или на редове, а схемата на засаждане е за гнездата – 150см х 160см, а когато са на редове – 150-160см х 35-40 см.
Предшественици и подходящо време
Дините и пъпешите са капризни – изискват почвата да е плодородна и добре структурирана, нито алкална, нито кисела.
Пъпешът се сее малко по-плитко
Тежките и студени почви не са подходящи за отглеждане на бостан. Най-добре е да се отглеждат след люцерна, житни и бобови култури.
Двете култури се развиват най-добре, когато дневните температури са 25-27 градуса. Ако те са над 33-34 градуса и то за по-продължителен период, влияят неблагоприятно на цъфтежа, оплождането и формирането на завръзите, а над 40 градуса пречат на растенията да асимилират хранителните вещества и те получават трайни нарушения.
Поливане и дъждове
Пъпешът е по-влаголюбив, тъй като кореновата му система е по-слаба. Динята обаче също е взискателна към влажността на почвата. Като цяло, двете култури изискват влажността в горния повърхностен слой да е поне 70 процента. Най-голяма е нуждата им от пода когато цъфтят, а после – когато плодовете наедряват.
Въпреки, че обичат влажността, дъждовете по време на зреенето не се отразяват благоприятно на качеството на плодовете. Причината е в това, че многото поета вода намалява сладостта им, а кората им става по-дебела. При по-големи колебания на влагата в почвата пъпешите масово се напукват.
Болести
За получаване на по-високи добиви у необходима и навременна растителна защита. Освен срещу плевелите, трябва да се третира при необходимост срещу мана, брашнестата мана, антракноза, бактериален пригор.
Честа причина за ниски добиви е засушаването през началните фази от развитието на растенията, а в по-късните фази – повредите от маната и антракнозата. Причинителят на антракнозата може да бъде пренесен чрез сеитбата на необеззаразени семена.
Как да опазите здравето на птичите стада
На подрастващите всеки месец в продължение на 3 до 5 дни да се дават витамини, микро- и макроелементи
Наши читатели се интересуват какви профилактични програми могат да използват за опазване на домашните си птици от болести от излюпването до края на живота им. Профилактичните програми се съставят от местните ветеринарни лекари съобразно епизоотичната обстановка в населеното място или в района, в който се отглеждат домашните птици.
Предлагаме ви четири схеми за профилактични ветеринарномедицински програми. При необходимост препаратите могат да бъдат променяни според обстановката в даден район, но след консултация с ветеринарен лекар.
Схема 1:
за птици на възраст от 1 – 3 дни – галимицин в доза 110 г/100 л вода;
възраст 4-6 дни – витазол200 мл/150 л вода;
възраст 18-20 дни – витамин Е-хидрозол + – 200 мл/ 100 л вода, както и натриев селенит 10%-ов разтвор в доза 8 мл/ 100 л вода;
възраст 21 дни – ваксинация срещу псевдочума – съгласно указанията на ветеринарния лекар;
възраст 22-24 дни – окситетрациклин – 1 г/10 л вода;
възраст 25-30 дни – вит.Е-хидрозол + натриев селенит – както на 18-20 дни;
възраст 35-38 дни – 0;
възраст 45-48 дни – окситетрациклин.
Схема 2:
за птици на възраст от 1-3 дни – тетрациклин в доза 1,5 г/10 л вода;
възраст 4-6 дни – вит.Е-хидрозол в доза 20 мл/10 л вода;
на 14-дневна възраст се прави ваксинация срешу чума съгласно указанията на ветеринарите;
на възраст 15-18 дни – галимицин- доза 11 г/10 л вода;
на възраст 20-24 дни – витамин Е-хидрозол+в доза 20 мл/10 л вода;
на възраст 30-32 дни се дава витазол в доза 10 мл/10 л вода;
на възраст 45-48 дни – тетрациклин в доза 1 г/ 10 л вода.
Схема 3:
на възраст 1-3 дни се дава тилан в доза 0.5 г/л вода;
на възраст 10-13 дни се дава витазолв доза 20 мл/10 л вода;
на 14-дневна възраст се прави ваксинация срещу псевдочума съгласно указанията на ветеринарите;
на възраст 15-17 дни се дава тетрациклин – 1 г/10 л вода;
на възраст 18-22 дни – витамин Е- хидрозол – 20 мл/10 л вода + натриев селенит 10%-ов разтвор 8 мл/100 л вода;
на възраст 30-32 дни – витамин Е хидрозол в доза 20 мл/10 л вода+натриев селенит 8 мл/10 л вода;
на възраст 38-40 дни се дава галимицин в доза 11 г/10 л вода;
на 45-48-дневна възраст се дава витазол – 10 мл/10 л вода.
Схема 4:
на еднодневна възраст се дава 3% захарен разтвор + ваксинация срещу болестта на Марек в люпилните;
на 1-3-дневна възраст се дава дор-нов – 0,5 г/1 л вода, или фармалтадон – 0,25 г/ л вода + мултивит пулвис в доза 4 г/10 л вода;
на възраст 4-7 дни – мултивит пулвисв доза 4г/10 л +аминоцид в доза 15 г/10 л вода;
на възраст 8-10 дни – мултивит Е + селениум – 15 г/10 л вода или Вит.Е-сел – 1 пакет/8 л вода;
на 11-14-дневна възраст се дава меден сулфат (син камък) – 5 г/10 л вода;
на възраст 15-20 дни се дава мултивит течен в доза 3 мл/10 л вода + кокцид в доза 2,5 мл/ 10 л вода профилактично или 5 мл/10 л вода лечебно;
на възраст 21-24 дни – аминоцид в доза 15 г/10 л вода;
на 25-28-дневна възраст мултивит Е+ селениум- доза 15 мл/10 л вода;
на 29-31-дневна възраст – фермалтадон в доза 5 г/10 л вода или дор-нов – 5 г/10 л вода;
на възраст 45-50 дни се дава мултивит течен в доза 3 мл/ 10 л вода;
на възраст 65-68 дни – фармалтадон в доза 5 г/10 л вода + мултивид течен – 3 мл/10 вода, + аминоцид в доза 15 г/10 л вода.
След тази възраст птиците се прехвърлят в група ярки.
На подрастващите птици всеки месец в продължение на 3 до 5 дни се дават витамини и препарати съдържащи микро- и макроелементи в дози, описани върху опаковката им.
Същото се отнася и за носачките, като някои медикаменти, които са в по-ниска концентрация, се дават понякога всеки ден, а тези с по-висока – според предписанията.
Употребата им се прилага и в зависимост от нивото на хранителните вещества в дневната дажба, продуктивността на птиците и условията на отглеждане и най-важното здравословното им състояние. Защото много често при транспортиране, при пренасяне или настаняване в нови помещения, преди пронясяне или възникване на стресови състояния.
По-строги правила за биологичните храни прие Европарламентът
Нови правила, които да гарантират, че само висококачествени биологични храни се продават в ЕС, и които да увеличат биологичното производство, бяха приети днес от Европарламента.
Евродепутатите одобриха новата европейска правна рамка за производството и етикетирането на биологични храни, договорена от преговарящия екип на Парламента и министрите на ЕС на 28 юни 2017 г. с 466 гласа „за“, 124 гласа „против“ и 50 гласа „въздържал се“, съобщи пресслужбата на ЕП.
Основните елементи включват:
Гарантиране на висококачествени биологични храни
– Стриктни проверки, базирани на рисковете, ще се извършват по цялата верига на доставки. Благодарение на настояването на Парламента проверките ще се извършват на място и за всички оператори поне веднъж годишно или веднъж на всеки две години, ако не са открити нарушения през последните три години.
– Вносът ще трябва да се съобразява със стандартите на ЕС. Настоящите правила за еквивалентност, изискващи държавите извън ЕС да се съобразяват с подобни, но не идентични стандарти, ще бъдат постепенно отменени през следващите пет години.
Увеличаване на биологичното производство на храни в ЕС
– Увеличаване на предлагането на семена и животни, отглеждани по биологичен начин, в отговор на нуждите на производителите, развиващи биологично земеделие – срокът на действие на изключенията, позволяващи употребата на конвенционални семена и животни в биологичното производство, следва да изтече през 2035 г.
– Смесени стопанства за насърчаване на преминаването към биологично производство – стопанствата, произвеждащи едновременно конвенционални и биологични храни, ще бъдат позволени, при положение че двете дейности на стопанството са ясно и ефективно разделени.
– По-лесно сертифициране за малките производители – груповото сертифициране ще спести време и пари на малките производители при преминаването към биологично производство.
Избягване на замърсяването от химични пестициди и изкуствени торове
– Превантивни мерки – земеделските производители и другите участници във веригата на доставки на храни ще трябва да прилагат редица нови мерки, за да избегнат замърсяване; при подозрения за наличието на неразрешен пестицид или тор крайният продукт не трябва да носи етикет „био“ докато не бъде извършено допълнително разследване; ако замърсяването е умишлено или производителят не е въвел необходимите предпазни мерки, продуктът ще загуби своя биологичен статут.
– Държавите членки, които в момента прилагат допустими нива за неразрешени вещества в биологичните храни, като например пестициди, могат да продължават да го правят, при положение че предоставят достъп до своя пазар на биологични продукти от други държави членки, отговарящи на изискванията на ЕС.
Четири години след влизането на регламента в сила Комисията ще докладва за степента на ефикасност на правилата на ЕС против замърсяването и националните допустими нива и при необходимост ще представи нов проект за хармонизирането им.
Договореният текст все още трябва да бъде официално одобрен от Съвета на министрите на ЕС преди да влезе в сила. Ще бъде приложен от 1 януари 2021 г.
Как правилно да подходим в хранене на овцете и агнетата в началото на пролетта?
След приключване на агнилната кампания и отбиване на агнетата, основната цел за всеки фермер трябва да бъде достигне пика на лактация, при различните породи овце от млечно направление и осигуряване на добър растеж и развитие на агнетата, при минимални разходи за фураж. Всичко това може да бъде постигнато с балансирано хранене и целесъобразно отглеждане на животните.
Какво трябва да се знае с настъпването на пролетта:
Хранене на лактиращите овце – в много от стопанствата, агнилната кампания вече е приключила, с изключение на фермите, където не е имало синхронизация на еструса при животните. През този период овцете задължително трябва да се хранят балансирано, а при самото отглеждане да се спазва хранителния фронт. Една от основите грешки, която се допуска е, че в началото на пролетта изкарвайки животните на паша се прекратява подхранването им с протеинови фуражи и се залага на зърнените. През периода на паша се извършва неконтролирано използване на естествените пасища, което от една страна води до увеличение на дела на житните треви и разнотревието, а от друга страна се намалява делът на бобовите култури в дажбата, което води до недостиг на протеин.
Това налага подхранването на животните с протеинови фуражи. Включването на протеинови концентрати ProteMix® в дажбата на лактиращите овце, не само ще гарантира достигане пика на лактацията, но и неговото задържане за определен период от време. Използването на ProteMix® в комбинация с минерални фуражи за близане Panto® Mineral L92L е гаранция за задоволяване на животните с минерали и вещества, които в много от случите са в недостиг в пасищната трева.
Недостатъчният хранителен фронт е една от основните причини за липсата на изравненост при животните, както по килограми, така и по оценка на телесното състояние (ОТС). Вследствие на това част от животните затлъстяват, което оказва негативно влияние, не само върху млечността, но и върху последващото им заплождане. Всичко това налага да се прилага целесъобразно и балансирано хранене на животните.
Хранене на агнетата – достигнали 18 kg живо тегло агнетата за разплод и угояване не трябва да се лишават от протеинови фуражи и да се смята, че същите ще имат задоволителен средно дневен прираст, само и единствено ако в дажбата участват зърнени (царевица, ечемик или овес) и груби фуражи. След достигане на 18 kg живо тегло, агнетата се нуждаят от повече енергия и по-малко протеин. При изхранване с цяло зърно в комбинация с ProteMix® протеинов концентрат за агнета, съотношението между двата фуража трябва да е 2:1. Спазвайки посоченото съотношение, се гарантира висок средно дневен прираст, правилно развитие на бъдещите разплодни животни и добри вкусови качества на месото.
Продуктите ProteMix® предлагани от фирма HL-TopMix вече са се наложили на пазара като основен протеинов източник при изхранването на преживни животни. Използването на протеинови концентрати ProteMix® в комбинация с минерални фуражи Panto® Mineral за преживни животни е гаранция за висока продуктивност и минимизиране икономическите разходи в стопанствата.
За да осигури максимално добри условия за покупка на качествени фуражи и добавки за овцефермите в този важен период за овцевъдите, водещият производител на храни HL-TopMix удължи своята промоционална схема за ДПЖ до 30-ти април, по която всяка покупка дава повече и носи възможност за получаване на бонус продукти – енергийни концентрати даващи повече енергия на подрастващите животни и лактиращите овце.
Пшеницата и ечемикът навлизат във вретенене
Посевите редовно да се обследват за поява на болести и неприятели
Дукена Жолева агрометеоролог при НИМХ – БАН
Топлото за сезона време през първата половина от второто десетдневие на април с максимални температури до 27-28 градуса (Монтана, Ловеч, Велико Търново, Свищов, Русе, Силистра, Кюстендил, Сандански, Пловдив, Пазарджик) ускори вегетацията на земеделските култури.
Изключения имаше по Черноморското крайбрежие, където стойностите на средноденонощните температури бяха с 6-8 градуса по-ниски от тези, измерени в останалата част от полските райони на страната.
През повечето дни от следващия период агрометеорологичните условия ще се определят от неустойчиво време и температури, близки до климатичните норми.
До края на второто и през първата половина от третото десетдневие на април вегетацията на зимните житни култури и зимната рапица ще протича с умерени темпове.
През периода при пшеницата и ечемика ще се наблюдава масово вретенене. На места в южните райони при част от посевите ще се наблюдава и преход от вретенене към изкласяване и начало на изкласяване.
Пшеницата трябва да се следи за вредната дейност на обикновената житна пиявица.
При рапицата ще протичат фазите бутонизация и цъфтеж. По време на бутонизация тя се напада от рапичния цветояд. Третиране срещу този вредител се налага при плътност, надвишаваща прага на икономическа вредност – 5-6 бръмбара на едно растение.
На места в Дунавската равнина (агростанциите Бъзовец, Новачене, Павликени) при засетите в края на първото десетдневие на април посеви от слънчоглед ще протича фаза поникване.
Почвените температури в 10-сантиметровия слой в средата на април достигнаха подходящи стойности за сеитбата на царевица за зърно.
По-подходящи условия за провеждане на растителнозащитни пръскания ще има в средата на следващия период.
До края на второто и през първата половина от третото десетдневие на април критични минимални температури за земеделските култури не се прогнозират.
Доходите от пролетниците ще са слаби и през тази година
Сеитбата закъснява сериозно, а при есенниците се задава неравна борба с плевелите и болестите, казва Ангел Вукодинов от НАЗ
Сеитбата на пролетните култури закъснява сериозно, миналата година на 4 април вече бяхме привършили, а тази година не бяхме и започнали.
Това заяви членът на управителния съвет на НАЗ Ангел Вукодинов пред в.“Български фермер“ по повод темпа на пролетната кампания.
Според него в средата на април в Южна България, и по-конкретно в Пловдивска област, все още се забелязват само плахи прощъпулници на сеитба на слънчоглед в нивите на колегите му, защото машините все още затъват.
Темповете са плахи, все още почвата лъже фермерите в много райони от страната. Повърхностният й слой е просъхнал, но в дълбочина не е така и намиращата се там влага всекидневно играе лоша шега на механизаторите и сеялките – затова да проверяват.
Ние собственоръчно вадихме много сеещи машини от уникални затъвания по нивите, казва той.
По тази причина много земеделските производители в южната част на България са се постъписали и са задържали темпото, за да изчакат. Това означава, че пролетната кампания ще продължи и през май че дори и до края му. Да не говорим за Северна България, където пролетните работи може да приключат дори и през юни, заради твърде по-големите и все още непросъхнали терени.
Какъв ще е резултатът от закъснението?
Според Ангел Вукодинов то няма да позволи на стопаните на техническите пролетни култури да успеят да достигнат оптималния им потенциал.
А именно слънчогледът и царевицата са тези „пера“, които носят допълнителни доходи на стопанствата и компенсират производството на пшеница, когато то излиза почти „фифти-фифти“.
В НАЗ прогнозират, че втора поредна година
много земеделски стопанства ще бъдат на загуба или на нула
Това се очертавало да се случи особено при слънчогледа, където причина за ниските доходи за втора поредна година ще бъдат ниските цени.
Очаква се да бъдат от порядъка на 560 лева за тон при нормални 700-800 лева за тон и себестойност на един декар от 150-160 лева.
Ангел Вукодинов споделя, че през 2017 г. добивите в стопанството му от слънчоглед са били изключително ниски, като при повечето му колеги – около 192 кг семе от декар.
Ако се запази негативната тенденция с пазара и цените, ефективността от отглеждането пак ще е ниска и през 2018 г.
Тревога създават за съжаление и есенните посеви. В Южна България се развиват по-добре, но в растителнозащитно отношение вече силно затрудняват стопаните си.
Усложнена става борбата с плевелите и болестите. На места колегите може и да не успеят да се преборят, предполага Вукодинов.
Според него това също ще се отрази и на добиви, и на доходи.
Според оперативните данни които събира Министерство на земеделието, сеитбата на основните пролетници, спрямо миналата година, се движи със значително по-бавни темпове. Засетите площи продължават да бъдат със 70-90% под нивата от предходната година.
До 5% ръст в цените на нивите и рентите
В потвърждение на прогнозата ми в началото на 2017 г. и сега мога отговорно да заявя, че през изминалата година, пазарът на земеделска земя, беше стабилен,
прогнозируем, без фрапиращи обстоятелства, които могат да изненадат участниците в него. Това казва в интервю за в. „Български фермер“ председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи Стайко Стайков.
Всички основни фактори, които влияят върху земеделския сектор показват, че след непрекъснатия възход в периода 2007-2015г. (като изключение прави 2009 г.) към момента сме свидетели на едно трайно отрезвяване и стабилизиране на пазара
Минималният ръст на цените е до 5%, като това може да се отбележи и за рентите. Очаквам тази тенденция да се запази и за настоящата 2018г., прогнозира Стайков.
Балансирано мляко от пасищни крави
Животновъдите могат да увеличат печалбите си и пазарния си дял заради нарастващото потребителско търсене на биологични млечни продукти
Учени от Университета в Минесота са установили, че кравите, на които се изхранва трева и груби фуражи, дават мляко с по-високо съдържание на омега-3 и омега-6, съобщава Agrar heute. Съотношението на мастните киселини омега-3 и омега-6 в такова мляко е 1:1, докато при обикновеното пълномаслено мляко е 5,7:1.
Мастните киселини омега-3 и омега-6 са важен елемент за човешкия организъм. Но ако се приема прекалено малко омега-3 и прекалено много омега-6, възниква риск от сърдечносъдови заболявания.
Учени от американски университети и от датския Университет Орхус са открили, че кравите, които са се хранили с трева и натурални бобови култури, дават мляко с повишено равнище на омега-3 и линолева киселина. Балансът на мастните киселини в това мляко е по-здравословен в сравнение с показателите на обикновеното пълномаслено мляко.
Според Брадли Хайнс, доцент в Катедрата попроучаване на млечния отрасъл в Университета в Минесота, отбелязва, че фермерите могат да увеличат печалбите си и пазарния си дял за сметка на преминаване на пасищно отглеждане на кравите си заради нарастващото потребителско търсене на биологични млечни продукти.
Резултатите от работата на учените са публикувани в списание Food Science and Nutrition. Те сравняват млечните показатели, получени от крави от три групи: биологични, които са на натуралнна паша и ядат груби фуражи; практически биологични при 80% трева, 20% зърно и концентрати; и обикновени – до 47% зърно и концентрати.
Кравите, хранени с трева са давали мляко с най-високия показател на омега-3: 0,05 г на 100 мл мляко, докато при обикновено хранените крави този показател е съставлявал 0,02 г на 100 мл сурово мляко.
Освен това изследователската група открива, че биологичното мляко съдържа повече линолова киселина – 0,043 г на 100 мл мляко, докато съдържанието й в обикновеното е 0,02 г на 100 мл мляко.
Учените стигат до извода, че всекидневното потребление на мляко от биологични крави подобрява здравословното състояние на потребителите. Балансираните показатели на мастни киселини се отразяват благотворно на метаболизма и на сърдечносъдовата система, отбелязва Science Daily. Омега-3 и омега-6 са полезни за децата и за кърмачките, тъй като оказват влияние на развитието на мозъка и на нервната система. Рационалните дози мастни киселини забавят загубата на когнитивните функции при възрастни хора.
Пасищното отглеждане има много безспорни предимства и за отглежданите животни, и за фермера напомнят от Agrar heute:
Свободното придвижване на пасището подобрява състоянието на копитата, укрепва крайниците и ставите на животните. Това може да подпомогне профилактиката на всички налични инфекции в краварника. Когато животното ходи в тревата, копитата му се почистват и изсъхват.
При пасищното отглеждане кравите винаги са по-чисти, отколкото при оборното отглеждане.
Пасищното отглеждане способства естественото поведение на животните, което е пряко свързано с хуманното отношение. Кравите могат сами да си избират място за лежане.
По-доброто потребление на витаминни фуражи като зелена трева подобрява здравословния статус и плодовитостта на стадото.
Фермерът има по-ниски разходи за фураж и едновременно с това получава гарантирано евтина белтъчна храна за своите животни.
Фермата реализира икономии за сметка на намалените производствени разходи за работници. Не е необходимо да се наемат допълнителни хора за почистване, хранене и почистване на хранилките от фуражни остатъци.
Говедовъдът може да получи по-висока цена за суровото мляко, което е с високо качество.
Но говедовъдите се сблъскват и с известни трудности при пасищното отглеждане:
Не може да бъде гарантирано целевото прилагане на витаминни добавки.
Наличните краварници не се използват.
Наблюдението на стадото е много по-трудно на пасището, отколкото в краварника.
Болестите или травмите на животните по-трудно се забелязват в голямо стадо на паша.
Използването на доилни системи при пасищното отглеждане е задача, която трябва точно и внимателно да бъде планирана.
Към днешна дата според специалистите най-целесъобразно за млечните говедовъди е редуването на пасищно и оборно отглеждане на кравите. Пасищното отглеждане се предвижда за летния период, а мениджмънтът на фермата се адаптирането към променящия се характер на млекопроизводството.
СЪВЕТИ ПРИ ПАСИЩНО ОТГЛЕЖДАНЕ
Площта за 1 крава на свободна паша(при изцяло пасищно отглеждане) трябва да съставлява 3-4 декара.
Тъй като всяка крава избира най-добрата трева, това означава, че на пасището не трябва да има участъци с беден на хранителност тревостой.
Поилките на пасището трябва да са обемни и не трябва да са разположени прекалено далече от пасящите животни. В горещините потреблението на вода от крава може да се увеличи до 150 л дневно.
Разстоянието между поилките е най-добре да е 100 метра.
Влажните места на пасището способстват развитието на личинки на опасни паразити. Затова 1-1,5 месеца преди пускането на кравите на паша се прави изследване на стадото за вътрешни паразити и при необходимост се вземат ефективни противопаразитни мерки. Изследването трябва да се повтори през втората половина от пасищния сезон.
Осигурителния минимум за земеделци ще бъде 995 лв.
Работодателите и синдикатите започнаха да се договарят за новите минимални осигурителни прагове. Във вторник Българската стопанска камара (БСК) обяви осем сектора, в които има вече споразумения – това са търговия, електротехника, битова електротехника, дървообработваща и мебелна промишленост, металургия, производство на пиво, железопътен транспорт, селско и горско стопанство.
Повишаване на минималните осигурителни доходи ще има при повечето професии в споменатите сектори. Най-ниският размер на МОД се покачва на нивото на минималната работна заплата – 420 лв., която влиза в сила от началото на 2016 г. Най-често с този праг са професиите, които не изискват специална квалификация. С най-висок размер става минималният осигурителен доход за ръководителите в сектор „Търговия“ – 1250 лв. МОД се повишава и за специалистите и техниците в сектора: съответно до 1030 и 910 лв. В металургията прагът за ръководителите се вдига до 780 лв., в селското и ловното стопандство – до 995 лв., в електрониката и електрониката – до 760 лв., в производството на дървесина – до 580 лв. Докато в другите браншове праговете за ръководителите се вдигат, при производството на пиво и малц, както и в железопътния транспорт те си остават на равнището от миналата година (съответно 790 и 892 лв.).