Относно bgfermer

Състоянието на есенниците и очакванията за жътва 2014 ще бъдат и една от основните теми на заседанието на разширения Управителен съвет на НАЗ, което ще се проведе днес, 11 юни във Видин. На заседанието на разширения УС на НАЗ ще бъдат обсъдени и дискусиите на Работната група по прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП) 2015-2020 г., чието първо събиране беше в понеделник. Разширеният състав на УС на НАЗ ще обсъди и участието на браншовата организация в заседанието на Тематичната група по разработване на ПРСР 2014-2020 г., насрочено за 12 юни.

 Според представители на асоциацията от различни региони на страната състоянието на есенниците не е добро. От НАЗ очакват понижение на добивите спрямо миналогодишните, като в някои райони редукцията може да достигне 30%. Вследствие на неблагоприятните климатични условия през пролетта (ниски за сезона температури, количество валежи над нормата и падналите градушки), есенните посеви бяха засегнати от множество болести и неприятели, като на отделни места в страната бяха регистрирани и площи с напълно унищожени растения.

 Есенните земеделски култури – ечемик, пшеница и маслодайна рапица са най-пострадали от проливните дъждове от края на минали и началото на този месец в Шуменско. Това констатира експертната комисия, съставена от представители на няколко държавни институции, която вече втора седмица обхожда пострадалите насаждения в областта. По данни на местната земеделска служба пропаднали на 100% са 2 200 декара с пшеница, 60 декара ечемик и 420 декара маслодайна рапица. Пострадалите земеделски площи в областта, които не подлежат на рекултивация, са малко над 3 300 дка, от които 752 дка са овощни градини.

 Обилните дъждове през последните седмици увреждат зърнената реколта в Ямболска област. Прибирането на ечемика се очаква да започне до дни, но качеството на зърнените култури се влошава и има опасност част от продукцията да мухляса, заявиха от Съюза на зърнопроизводителите в Ямбол. От вредителите, характерни за този период от фенологичното развитие на есенните култури, при посевите във Варненска област се наблюдава вредна дейност на брашнеста мана, ръжди и септориози по житните култури. През тази пролет е регистрирана по-висока степен на нападение от жълта и кафява ръжда, в сравнение с предходната година.

 На част от площите се наблюдава сори и по флагелния лист. Инспекторите от отдел ,,Растителна защита” при ОДБХ – Варна са информирали своевременно земеделските производители в областта за опасността от повишение на степента на нападение от болести по пшеницата и ечемика. Издадени са три поредни бюлетина за растителна защита, в които са оповестени методите и средствата за борба срещу брашнестата мана, ръждите, септориозите и фузариозата по житните култури. Резултатите от проведените наблюдения в есенните посеви към момента показват, че преобладават ларви от първа и втора възраст на вредна житна дървеница.

 Експертите съветват земеделските производители да провеждат редовни наблюдения в посевите за установяване плътността на ларвите, да се следи развитието на неприятеля и да се пристъпи към извеждане на химична борба срещу ларвите на вредната житна дървеница когато 30% от тях са в трета ларвна възраст и има регистрирана плътност над прага на икономическа вредност. Зърнопроизводители от област Монтана също алармират за поражения върху посевите. На места в региона се налага презасяване на пролетниците.

 Производители са категорични, че по есенниците сега се развиват болести, които от 20-30 години не са наблюдавани в региона. Производителите допускат, че лошото състояние на посевите може да е и вследствие на добита в резултат на прекомерната влага резистентност към познатите препарати. В почти всички региони на България зърнопроизводителите прогнозират по-слаба реколта в сравнение с миналата година.

Заместник-министърът на земеделието и храните Бюрхан Абазов обсъди в МЗХ с над 50 представители (от браншови аграрни организации, институти и дирекции на МЗХ) на Работната група по прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП)  2015-2020 г. два от елементите на директните плащания в Новия програмен период – „зелените” плащания и плащанията за райони с природни ограничения.

 „С днешната среща поставяме началото на поредица от срещи, на които ще дискутираме новите елементи на Общата селскостопанска политика. Част от темите имат задължителен характер за всички страни и те не подлежат на обсъждане. Има обаче поредица от теми, които дават възможност на всяка страна в зависимост от спецификата и особеностите си да избере своето национално решение за прилагане на директните плащания в Новия програмен период”, каза зам.-министър Абазов.

 Той обясни, че „зелените” плащания и плащанията за райони с природни ограничения са две от седемте теми, по които страната ни трябва да представи своето национално решение. На последващи срещи участниците в Работната група ще имат възможност да представят своето мнение и коментари и по останалите теми.

 Зам.-министър Абазов беше категоричен, че за да бъдат максимално улеснени участниците в диалога, МЗХ е въвела практика темите и материалите за предстоящите срещи да бъдат публикувани на интернет страницата на министерството седмица по-рано.

 Зам.-министър Абазов призова участниците в Работната група да изберат такива национални параметри по прилагане на директните плащания, които да бъдат максимално полезни и приложими за всички сектори, които ще изпълняват поетите ангажименти.

 Той поясни, че до 1 август т.г. България трябва да информира Европейската комисия за взетите решения, които са най-подходящи за страната ни. По време на дискусията бяха обсъдени детайлно въпросите, свързани със „зелените” плащания и плащанията за райони с природни ограничения.

 До края на седмицата представителите на асоциациите ще предоставят по електронен път своите предложения относно националните решения по дискутираните теми. Участниците в срещата бяха единодушни, че дискутираните въпроси са с високо ниво на сложност и оцениха положително възможността за широко обсъждане съвместно с представителите на МЗХ.

Над 50 заявления от десет землища на Добричка област за щети от поройните дъждове са подадени в Областната дирекция „Земеделие“. Щетите са както от наводненията, така и от градушките.

Има земеделски производители, чиито посеви и насаждения са 100% погубени, съобщава БНР.

Унищожени са площи с пшеница, ечемик, рапица, царевица, слънчоглед, овошки, лук, домати, краставици, тикви.

Екипи на дирекцията правят огледи на място. Констатациите са за много по-големи щети.

Въпреки продължаващото дъждовно време, кампанията по прибирането на реколтата от череши в Кюстендилския край вече започна. Прогнозите за добиви от реколта 2014 са за производство на череши наполовина на количествата, произвеждани традиционно в региона.

 По данни на Института по земеделие в Кюстендил при добра в климатично отношение стопанска година овощарите прибират по 800 – 1 000 кг/дка череши. Очакванията за тази кампания са средните добиви от череши да не надвишат 500 кг/дка. Причината за по-ниските добиви са дъждовете през март и април, а и сухата зима също се е отразила на цъфтежа на дърветата. Въпреки това, кампанията в Кюстендилско вече е в ход.

 Изкупуването на ранните плодове започна в края на миналата седмица при цени от 60 ст./кг. В Кюстендилска област и тази година е създадена организация за опазване на реколтата от череши. Изкупвателните пунктове, обаче, за значително редуцирани, което не удовлетворява производителите. От полицията пък са категорични, че колкото повече са пунктовете за изкупуване на плодовете, толкова по-трудно е те да бъдат качествено охранявани.

 От Инспекцията по труда в Кюстендил са започнали засилени проверки за нарушения при наемането на берачи на череши. Инспекторите проверяват дали наетите работници имат сключен договор и осигурени условия за работа. Инспектират се и пунктовете за изкупуване на череши.

Въвеждането на забрана за разораване на съществуващите постоянно затревени площи на територията на цялата страна, които са включени в слой „Постоянно затревени площи”, е крачка напред по отношение на решенията за бъдещото прилагане на зелените изисквания, се посочва в анализ на МЗХ относно прилагането на зелените директни плащания. Промените в Закона за подпомагане на земеделските производители бяха обнародвани в Държавен вестник, бр. 40 от 13 май 2014  г..

Зелено директно плащане 2015-2020 – АНАЛИЗ НА МЗХ

 Съгласно въведените изменения в Закона за подпомагане на земеделските производители, Министерството на земеделието и храните ще създаде слой „Постоянно затревени площи” с цел запазване на постоянно затревените площи, който се одобрява със заповед на министъра на земеделието и храните. Включените в този слой площи могат да се декларират за подпомагане с директни плащания само като постоянно затревени площи.

Слоят „Постоянно затревени площи” ще бъде част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) и ще включва площи с минимален размер 0,1 хектара, които:
1. са с начин на трайно ползване по цифровата ортофотокарта – пасища, мери или ливади;
2. попадат във физически блокове, включващи постоянни пасища и са заявявани в тях за подпомагане като постоянни пасища поне през една от последните 5 години.

Специализираният слой „Постоянно затревени площи” включва постоянно затревените площи, които са екологично чувствителни, в зоните, обхванати от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна или Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици.

По този начин се цели изпълнението на изискванията на регламента за недопускане намалението на дела и размера на постоянно затревените площи в страната като особено важни ландшафти от екологична гледна точка. Забраната за разораване на постоянно затревените площи представлява и нефинансова мярка за подпомагане и стимулиране развитието на отрасъл “Животновъдство”, който е признат за приоритетен за политиката на страната сектор. Чрез забраната за разораване ще бъдат запазени постоянните пасища и по този начин ще се осигури необходимата база за развитие на пасищното животновъдство. С въведената забрана за преобразуване на постоянно затревените площи ще се гарантира опазването на тези екологично важни ландшафти и ще се осигурят допълнителни предпоставки за развитие на животновъдството.

При намаление на съотношението с повече от 5% държавата членка въвежда задължение за преобразуване на земята, която е била ПЗП и въвежда правила за предотвратяване на ново преобразуване на ПЗП.
 

 Зелено директно плащане 2015-2020 – АНАЛИЗ НА МЗХ

Правителството предлага на Народното събрание да ратифицира Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на земеделието и храните и Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка), подписано на 20 март т. г. Това реши правителството на днешното си заседание.

 Сключването на Споразумението ще позволи да бъдат изготвени стратегии за управление и развитие на отраслите хидромелиорации (напояване и отводняване) и защита от вредното въздействие на водите.

 В документа са включени и дейности, свързани с дефиниране на рамката за програмиране и приоритизиране за получаване на финансиране от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, както и изготвяне на интегрирани инвестиционни планове, програми и водещи проекти в селските райони.

 Това ще доведе и до увеличаване усвояването на средствата от европейските фондове в програмния период 2014-2020 г., се посочва в мотивите за взетото решение.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) през първото тримесечие на 2014 г. спрямо същото тримесечие на предходната година относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката намалява с 0.9 процентни пункта и достига 2.9%.

 През първото тримесечие на 2014 г. брутният вътрешен продукт (БВП) възлиза на 16 097 млн. лв. по текущи цени. Преизчислен в евро, БВП е съответно 8 230 млн., като на човек от населението се падат 1 136 евро. Сезонно изгладените данни показват растеж от 1.2% на БВП през първото тримесечие на 2014 г. в сравнение със съответното тримесечие на предходната година и 0.3% спрямо четвъртото тримесечие на 2013 година.

 Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност през първото тримесечие на 2014 г. възлиза на 13 772 млн. лв. по текущи цени.

В пленарната сесия на Народното събрание (НС) тази седмица ще бъде разгледан и подложен на първо гласуване проект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата. Най-съществената корекция в закона е закриването на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) като самостоятелна структура.

 Законовите промени предвиждат Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) да стане принципал на стоковите борси и тържищата. Предлага се за закриването на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, като функциите се поемат от министъра на икономиката и енергетиката.

 От МИЕ се аргументират, че именно в обхвата на компетенциите на министерството е издаване на лицензи, удостоверения за регистрация, разрешителни за внос и износ, провеждане на превантивен и последващ контрол върху изпълнението на задълженията на лицензополучателите, а също така прилагане на мерките на търговската политика, свързани с вноса и износа на агропродукция от и на територията на България.

 Още при представянето на проекта преди около 3 месеца агробизнесът изрази категорично несъгласие със закриването на ДКСБТ с аргумент за необходимостта за запазването на регулацията в бранша, която би следвало да се осъществява от независим държавен орган.

 В проекта за промени в Закона за стоковите борси и тържищата са предвидени и изменения на действащи разпоредби с цел засилване на контролните функции на организаторите на стокови тържища и на пазарите на производителите по отношение на качеството на продаваните агропродукти.

 Целта е осигуряване на възможност за проследяване във всеки един момент на реализацията на дадена агростока – от момента на постъпването й на тържището или пазара до закупуването й от краен потребител.

Производители очакват труден пазар на плодовете, заради влошено качество след дъждовете и градушките. До 70% е пострадалата реколта от череши в различните населени места в Сливенско.

 Това заяви Коста Петров, производител и председател на сдружение „Българска праскова”, цитиран от радио Фокус. Според Петров цената на пострадалите плодове се очаква да падне до 50 стотинки за килограм. Петров заяви, че през тази година добивите ще са по-ниски. Дъждът причинява напукване на плода, обясни производителят.

 Той допълни, че очаква проблеми заради градушките не само при черешата, но и при прасковите и сливите, тъй като една част от плодовете ще бъдат наранени и с влошено качество, което ще доведе до проблеми с реализацията на продукцията на пазара.

Министърът на земеделието и храните Димитър Греков внася днес в Министерски съвет проект на Постановление за изменение и допълнение на Наредба за реда за плащане на вноската при превишаване на Националната млечна квота от 2008 г. Правителството трябва да разгледа проекта и да реши.

 Предложеният проект е във връзка с отмяната на изискването одобрените изкупвачи на краве мляко да учредяват и ежегодно да подновяват банкова гаранция в полза на Държавен фонд „Земеделие”, съгласно последното изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС. Министър Димитър Греков предлага промените, за да осигури правилното администриране и прилагане на системата от квоти за краве мляко в България.

 Облекчават се правилата за авансово удържане на вноската от производителите на краве мляко чрез одобрените изкупвачи, като се въвежда изискване за събиране на авансова вноска от производителите, надвишили индивидуалните си млечни квоти само тогава, когато националната млечна квота за доставки е изпълнена на 90%. По този начин се избягва ненужно удържане на авансова вноска от производителите чрез изкупвачите.

 Променя се и редът за събиране на дължимата от изкупвачите вноска без покритието на учредена в полза на Държавен фонд „Земеделие” банкова гаранция. Удължава се и крайният срок за внасяне на дължимата вноска от 31 август на 1 октомври след приключване на съответния квотен период.

 С предложените изменения се намалява тежестта върху операторите в сектора на кравето мляко – производители на мляко и изкупвачи и се осигурява плавен преход до приключването на системата от млечни квоти през 2015 г.