- Потребител от: 13.10.2012
Относно bgfermer
Съжаляваме, не са намерени обяви.
Заплаха от недостиг на храни
Надеждата е в науката и съвременните технологии
Ресурсите ще стават все по-оскъдни, а търсенето на храни ще се покачва, прогнозира легендарният инвеститор Джереми Грантъм, съосновател на компания с активи от около 100 млрд. долара. Според главния инвестиционен стратег на базираната в Бостън инвестиционна компания QMO LLC, в бъдеще ресурсите ще стават все по-оскъдни, а търсенето на храни ще се покачва.
Сегашното поскъпване на храните, следствие от сушата в САЩ и Европа, не представлява нова голяма заплаха за икономиката. Реално светът от 5 години се намира в тежка глобална продоволствена криза, която ще се задълбочава, смята Грантъм, цитиран от MarketWatch.
„Това ще застраши бедните страни, които ще се сблъскат с недохранване на населението и глад“, предсказва анализаторът, „Конфликтите за ресурси и вълните на миграция в търсене на по-добър живот са заплаха за глобалната стабилност и растеж. Тази заплаха е силно подценена от всички, може би с изключение на някои военни предприятия”.
Недостигът на храни ще се превърне в основният социален, икономически и политически приоритет в следващите няколко десетилетия. Причините са много. Замърсяването, нарастващото потребление в развиващите се страни, увеличаването на населението на земята.
Добрата новина е, че науката и технологията все още могат да намират начини „за увеличаване на производството на храни.“ Но според Грантьм е спорно, дали ще се справят със сегашния тренд на търсенето.
Светът се нуждае от увеличаване на производството на храни с над 60% до средата на века, за да задоволи растящите нужди на население от над 9 млрд. души. Но има много фактори, които пречат на постигането на тази цел.
Това са намаляващите зърнени реколти, продължителните засушавания, лошите земеделски практики, нарастващата нестабилност на климата, и увеличаващите се производствени разходи. Така, дори производството на храни да се увеличава с добри темпове, то и цените им ще растат.
Грантъм е вложил 30% от портфейла на QMO в инвестиции, свързани с производството на храни, но не и в акции на компании, произвеждащи храни. Според него нормите на печалба на последните ще се под натиск, заради растящите разходи.
Устойчиво развитие на свиневъдтството и производството на свинско месо
Хуманното отношение към животните не може да се разглежда изолирано. Отношението към животните е неразделна част от всички други важни фактори при управлението на една ферма:
- финансови;
- опазване на околната среда;
- условията на труд;
- безопасността на храната и
- качеството на месото.
За да помогне на земеделските производители и производителите на месо да подобрят хуманното отношение към животните, Европейската комисия финансира проект, наречен Q-Pork Chains1. Проектът работи за създаване на по-качествено свинско месо и продукти от него, които ще задоволят бъдещите изисквания на европейските потребители, които са все по-загрижени не само за благополучието на самите животни, но и за качеството на храните и за въздействието на сектора за производство на месо и интензивното животновъдство върху околната среда.
На двудневната среща в Университета на Палма де Майорка в края на миналата година представители на индустрията, научни институти и неправителствени организации се срещнаха, за да споделят резултатите от проект Q-Pork Chains1. Изводите показват, че фактори като хуманното отношение към животните, безопасността на храните и качеството на месото може да се използват за адаптиране на производството на свинско месо към развиващите се изисквания на потребителите и обществото. Като следваща стъпка участниците обсъдиха как да се намери адекватно приложение в практиката (БФ)
ООН разработва стратегия за контрол на употреба на пестициди
Програмата е в помощ на развиващите се страни, холандски специалисти вече я прилагат в Етиопия
В много от развиващите се страни, предимно от Африка, през последните години се използват нерегламентирано различни пестициди. Стремежът да се произвеждат повече растителни ресурси в тези бедни региони, където храната е основен проблем, доведе до използването на химични препарати без ограничения. Проблемът в някои региони е сериозен, като дори има опасност за екокатастрофа, която ще засегне населението, околната среда и водите, останалите растителни и животински видове. С цел да се предотврати този пробием Организацията на обединените нации разработва стратегия за контрол на употребата на пестициди. Една от целите е да се направят изпитвания на разпичните пестициди, които се използват в дадените райони, за да се проследи не само ефективността им, но и въздействието им върху околната среда. В много от развиващите се страни пестицидите се разпространяват и прилагат без да има извършена оценка за действието им, и съответно за безопасността им.
Холандски специалисти вече са започнали работа с правителството на Етиопия за прилагане на програмата.
Целта е да се научат фермерите как правилно и безопасно да прилагат рз-продктите, за да се гарантира безопасност както на хората и растителната продукция, така и на околната среда и водите. Според експертите прилагането на тези по-добри практики, по които се работи в развитите страни, ще доведе не само до по-безопасно използване на ресурсите, но ще гарнтира по-добри добиви и по-голяма сигурност за прехраната на местното население.
Според Оливие де Шутер, специален пълномощник на ООН за правото на прехрана, развиващите се страни трябва да се насочат изцяло към агроекологично земеделие. Този подход, освен че е по-социален и справедлив, е много по- подходящ в условията на непрекъснатите климатични изменения,които се наблюдават през последните години.
Фермерите трябва да се обучават и да прилагат агроекологични практики, а не да правят интензивно земеделие, категоричен е пълномощникът.
В подкрепа на тезата е и публикуваният през миналата година доклад на ООН, в който се посочва, че дребните фермери могат да удвоят производството на храни в рамките на 10 години, чрез използване на екологични методи. Те са по-щадящи за околната среда и при правилното им прилагане няма причина да не се получават добри добиви.
Разработвани проекти в 20 африкански страни показват, че за период от 3-10 години, добивите са се удвоили двойно. За разлика от конвенционното земеделие, което разчита на скъпи суровини. горива, агроекологичното е , образно казано, в тон с природата и много по-щадящо за нея. Прилагането му дава положително въздействие не само на производството на храни, но и на намаляване на бедността в развиващите се страни, както и води до смекчаване на последиците от изменението на климата.
Няма да решим скоро проблема с глада, нито да спрем изменението на климата, като създаваме големи ферми. Решението е в подкрепа със знания, услуги и други начини на дребните земеделски производители, които да доведат до повишаване на доходите им, така че да допринесат за развитие на селските райони, в които живеят и работят, е становището на ООН.
Програмата ще продължи до 2014 г., като намеренията са тя да стартира и в други африкански страни.