На фона на тежката криза, в която тъне вече две десетилетия нашето овцевъдство, още по-релефно се очертава ролята на размножаването за неговото измъкване от това състояние. Размножаването е единственият начин за увеличаване броя на овцете.
Освен това чрез размножаването при оплождането на женските и мъжки полови клетки се формират генетичните заложби на новите приплоди за висока продуктивност. Чрез плодовитостта, т.е. получаването на повече приплоди от всяко годно за разплод женско животно и от цялото стадо се формират основните приходи в овцевъдството – около 85 процента в месодайното овцевъдство и около 50 процента в млечното овцевъдство. Така че добрата организация за най-ефективно използване на репродуктивния потенциал на мъжките и женските разплодни животни в овцевъдството може да ускори неговото интензивно развитие.
В зависимост от породата плодовитостта, т.е. получаваните агнета средно от 100 овце-майки, варира в широки граници – при ниско плодовитите – около 100-105 процента, при средно плодовитите – от 120-150 процента, и при високоплодовитите – около 200 процента.
Общо за всички породи са налице специални видови особености, някои от които благоприятстват, а други ограничават плодовитостта.
Благоприятни фактори:
Висока скорозрялост, т.е. родените женски агнета при благоприятни условия – хранене и начин на отглеждане, бързо израстват и достигат жива маса 70-75 процента от тази на майките още на 7-8-месечна възраст и на 8-10 месечна възраст те могат да бъдат заплождани, без да има неблагоприятни последствия за тяхното телесно развитие и продуктивност през следващите години.
Кратък период на бременност – 150 дни, което позволява уплътняване на оагванията и възможност за организиране на 3 оагвания в 2 години.
Сравнително лесно раждане без следродилни заболявания на половата система.
Добър майчински инстинкт и грижи за новородените.
Лимитиращи плодовитостта фактори:
Сезонност в размножаването, т.е. те проявяват еструс (размърляност) и възможност за заплождане само през определен период през годината. За географската ширина на нашата страна размножителният (естрален) период за овцете е от средата на юни до края на януари (следващата година), като мериносовите овце и тези от равнините се заплождат по-рано през лятото, а местните породи овце и тези в планинските райони -по-късно, основно през есента.
Овцете не проявяват външни признаци на еструса (размърляността) и е задължително стадото да има разплодни кочове, които да откриват и заплождат овцете.
При овцете се случва много по-често яловост, ранна ембрионална смъртност, аборти, мъртвородени агнета, заболявания и смъртност на новородените, което понижава репродуктивната ефективност.
Освен от посочените естествени биологични фактори плодовитистта при овцете е в пряка зависимост от организацията, ръководството и контрола на репродуктивния процес. Това ръководство и контрол обхваща широк кръг от дейности като: своевременна и правилна подготовка на кочовете и овцете за случната кампания; създаване на организация за постигане на синхронизизирано (уплътнено) размърляне; заплождане и оагване на овцете; постигане на висока заплодимост – 75-80 процента още от първо покриване или изкуствено осеменяване, и над 95 процента обща заплодяемост (от всички покривания, осеменявания); опазване на бременните овце от аборти; близък контрол и помощ по време на агненето и опазване на всички новородени агнета; осъществяване на правилно хранене и отглеждане на женските агнета с цел своевременното им включване в разплод.
Дейностите за най-ефективно използване на репродуктивния потенциал на мъжките и женски разплодни животни и получаването на висока плодовитост ще осигури млади разплодни животни с генетични заложби за висока продуктивност и осигуряване на разширено възпроизводство с цел през следващите 15-20 години да се постигне увеличаване броя на овцете 3 до 4 пъти в сравнение с 2012 г., млечната продуктивност да се увеличи 2 пъти, а плодовитостта – с 15-20 процента. България може и трябва да си възвърне славата на страна със съвременно високопродуктивно и ефективно овцевъдство.