За една година българските картофи са поскъпнали с 85%, а вносните – със 70%, отчетоха данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Цената на зелената салата е скочила с 60% през април спрямо същия месец на миналата година. Повишението при фасула, брашното, краве сиренето, маслото, свинското и пилешкото месо е в диапазона 13-18%.
По-малко са се увеличили цените на олиото, кашкавала и някои месни продукти – с между 3 и 7%. За една година са намалели стойностите на едро на яйцата M – с 24%, както и на захарта и ориза с 3-6%. 

Цената на българските оранжерийни домати се доближава до нивото от същия месец на миналата година, докато при вносните се наблюдава ръст от около 13%. На по-високи цени през тази пролет се търгуват и българските ябълки, като годишното поскъпване при тях е 21%.
В сравнение с март 2013 г. през април краставиците са поскъпнали с 40%, а доматите – с 8%. Цената на зелената салата се е увеличила с 26% за месец. С 9,5% са поевтинели яйцата през април спрямо март.

 

По данни на Генерална дирекция „Земеделие“ на ЕК през 2011 г. в отрасъл „Селско, горско, ловно и рибно стопанство“ в България са заети 677 000 души. От тях наемните работници са 201 000. Според българската статистика средната заплата в сектора е 685 лева.
Последното преброяване през 2010 г. сочи, че земеделските стопанства у нас са 357 074. Тук са включени фирми, полупазарни стопанства, съвсем малки производители. Всички те използват 3 620 900 ха земя. 294 959, или 82,6%, от стопанствата обработват до 1,99 ха. 2,3% от агрофирмите се разпореждат с 83,8% от земята, което показва силната поляризация в сектора.
По данни на браншовите организации у нас работят 100 000 агрофирми. От тях 98 000 са в графата „малък и среден бизнес“. Останалите 2000 обаче очертават профила на днешното българско земеделие. Това са основно крупни производители на зърно, които направиха конкурентни стопанства и внедриха модерни технологии. Затова и пшеницата ни се превърна в най-експортния аграрен продукт. В същото време производителите на десертно грозде, ябълки, зарзават, месо, мляко, останали без подкрепа, постепенно се оттеглиха от бизнеса си.
Сринало се е производството на плодове и зеленчуци. В края на 80-те години на миналия век сме имали по 1,5 милиона тона. През 2012 г. бяха сертифицирани 50 хиляди тона, подходящи за пазара. Това означава 30 пъти по-малко. От 10 млн. овце са останали по-малко от 1 милион…

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) финансира осем проекта с над 1,1 млн. лева по програма „Рибарство“. Това съобщиха от фонда.Три от инвестиционните предложения са по Мярка 2.1 „Производствени инвестиции в аквакултурата“ от Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ (ОПРСР). Два от проектите предвиждат изграждане на садкови инсталации.

Единият е в община Пазарджик и бенефициентът получи междинно плащане от ДФ „Земеделие“ в размер на 291 576 лв. Другото предложение е от област Монтана и му бяха изплатени авансово 488 357 лв.

Инвестицията ще се реализира на два етапа и трябва да бъде завършена до 21 януари 2014 г. С 144 271 лв. като първо междинно плащане бе подкрепен и проект за реконструкция на рибно стопанство за американска пъстърва в землището на с. Беден.

Инвестицията ще е на три етапа: строително-монтажни работи за ремонт на люпилня, разширение на рибовъдни басейни и доставка на машини и транспортни средства, необходими на стопанството. Общата стойност на договора е 2 273 220 лв., а крайният срок за изпълнение – 30 ноември 2013 г.

Изплатената субсидия по Мярка 2.1 покрива 60 на сто от инвестиционните разходи. Средствата се осигуряват от Европейския фонд за рибарство и държавния бюджет в съотношение 75:25.

Фонд „Земеделие“ изплати 42 655 лв. и на община Баните за започване на проект „Промоционална кампания, насочена към подобряване престижа на продуктите от риболов и аквакултура“ по Мярка 3.4. Междинно плащане от 30 381 лв. получи предложение за създаване на рибен ресторант и свързани екотуристически услуги в община Доспат в изпълнение на Местна стратегия за развитие на МИРГ „Високи Западни Родопи- Батак- Девин – Доспат“.

Предложението се реализира по мярка 4.1. Запазва се интересът на бенефициентите за финансова помощ за постоянно прекратяване на риболовни дейности. По мярка 1.1 бяха изплатени премии за нарязване на три риболовни кораби за скрап. Собствениците им получиха общо 167 953 лв.

Мярка 1.1 „Публична помощ за постоянно прекратяване на риболовни дейности“ има компенсаторен характер и се финансирана от Европейския фонд за рибарство (ЕФР). Безвъзмездната помощ е до 100 % от изчислените премии. От тях 85% са европейски средства и 15% – доплащане от държавния бюджет.

До 15 май се подават декларации за субсидии за преки плащания на площ, ако фермерите искат да получат парите си без да им бъдат налагани санкции.След тази дата – до 7 юни 2013 година, следва период, в който също могат да се подават заявления, но субсидията, която се полага за обработката на площ, ще бъде намалявана.

Очаква се близо 36 милиона декара обработваема земя да бъдат заявени за обработка. И за пръв път няма очаквания площите да се увеличат спрямо предходната година, смятат във фонд „Земеделие“. В това число влизат около 31 милиона декара обработваеми площи със земеделски култури и близо 4-5 млн. дка ливади и пасища.

Тъй като общата сума за субсидиране се дели на площта, се очаква субсидията за декар обработваема площ да бъде около 28-29 лв.

Въпреки че всяка година субсидиите се увеличават, българските фермери отново ще получават едно от най-ниските европодпомагания в общността спрямо останалите държави, коментира председателят на асоциацията на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов, който цитира, че плащанията за декар обработваема площ в останалите европейски държави са 30 евро.

Добрите практики за правилно хранене на растенията са в основата на получаването на отлични добиви от количествена и качествена продукция. С цел правилното балансирано торене да се прилага и от нашите производители се разработва и проектът „Добри практики за устойчиво управление на храненето на земеделските култури в България“, който започна през 2008 и ще завърши през тази година. Крайният резултат от него е да се създаде софтуерен продукт, който да дава точни препоръки относно подхранването на културните растения. Освен това проектът има за цел препоръките, които се дават за торенето, да са съобразени с пазарните принципи. Земеделието също е бизнес и фермерите трябва да оптимизират разходите си, за да получат продукт с ниска себестойност, който да е конкурентен на пазара. Друг момент, на който се акцентира, е торенето да е съобразено с околната среда, за да е в синхрон с добрите земеделски практика.Не е тайна, че нивото на торене на земеделските култури у нас все още е доста далеч от добрите практики, които се прилагат в Европа или други страни по света, споделя доц. Маргарита Николова, ръководител на проекта. Разбира се, тори се, но недостатъчно и в повечето случаи неправилно.

Като цяло торенето у нас се изразява с внасянето предимно на азотни торове. Ако се тори с фосфор и калий, то количествата са малки и не могат да компенсират износа им от почвата. Анализите показва, че всяка година се изнасят около 200-250 хил. тона калий, а се внасят количества, които покриват едва 4%. Това е изключително тревожен факт, който говори не само за необратим процес, т. е. извличат се хранителни вещества от почвата, а не се връщат, но и за едно неправилно отглеждане на културните растенията. Характерно за българското земеделие е да се прави небалансирано торене, като се тори предимно с азот, а се пренебрегват останалите макроелементи, а те също играят съществена роля за правилното протичане на физиологични и биохимични процеси в организма на растенията.

Безспорно торенето е сред най-важните агротехнически мерки при отглеждането на културите. Той е лимитиращ фактор, който определя качеството и количеството на растителната продукция.

Не може да получим нещо от нищо, разяснява доц. Николова. Както хората и животните трябва да се хранят балансирано, така е и при растенията. Нещото, което не е популярно и не се разбира достатъчно е, че растенията не могат да се хранят с органични вещества, а се хранят с минерали. Дори когато се внесат органични торове, те трябва да се минерализират, т.е. да освободят елемента в същата форма, в която го внасяме с минералните торове. Като цяло балансът на хранителните елементи е изключително нарушен и негативен, зле сме, особено с фосфора и калия, е заключението на специалистите.

С осигуряването на точното количество храна чрез правилното торене, културните растения се развиват оптимално – те са здрави и силни. По този начин те се справят не само по-лесно с неблагоприятните климатични условия, но и растителната защита е по-ефективна.

За да се спазват добрите практики, определянето на торови норми трябва да става посредством почвен анализ. Затова е необходимо и фермерите да се отнасят сериозно към въпроса с балансираното торене и до го правят по правилата, а не самоцелно. Важно е да се има предвид, че понякога торовите норми, които се дават в справочниците са въз основа на стари данни и не винаги са точни. Ето защо е препоръчително да се търсят нови решения и да се дават нови съвети за торене, съобразени със съвременните тенденции в земеделието.

Почти приключва разсаждането на ранните домати, а до края на месеца продължава засаждането на средноранните в по-хладните планински райони.По същото време на постоянно място се засажда и разсадът за ранните краставици. В ямки поставете по едно или две растенията заедно с пръстта около корените.

В северните райони на страната започва засяването на семената за средноранно производства на краставици.

В по-хладните райони може да започне засяването на градинския фасул.

До средата на май засейте бамята на разстояние 40-50 см между редовете и 30 см в редовете. Семената поставете на дълбочина 2-3 см.

През месеца може да засявате и по-късните и късните сортове моркови.

През месец май лозарите вече започват активната работа в насажденията и интензивната растителна защита за опазване на лозята от основните болести и неприятели.Сред тях са екскориоза, мана, брашнеста мана (оидиум), гроздови молци, акари, листозавивачки и др.

За да се справите с екскориозата най-важни са пръсканията, които трябва да направите, когато леторастите са във фаза „пеперуда“ и трети лист от развитието на лозите и асмите.

Борбата с брашнестата мана трябва да се започне при дължина на леторастите 5-7 см.

Правят се едно-две предцъфтежни и две до четири следцъфтежни пръскания, броят на които зависи всъщност от климатичната обстановка, вида на препаратите и чувствителността на сортовете към заболяването.

Срещу маната борбата се извежда при появата на първите „мазни“ петна.

През целия месец май е много важно поддържането на насажденията чисти от плевели и осигуряването на оптимална почвена влага.

През месеца трябва да се извършат и резитбите на зелените части на лозята, като филизене, прищипване и кършене.

Зелените перации

– При филизенето се отстраняват излишните леторасти, които са покарали от спящи пъпки и ъглови очи, както и тези, които са покарали от спящите очи по стъблото при стъблените формировки. «

Премахват се и безплодните и слабо развити леторасти. Това се прави, когато се очертаят ресите и леторастите стигнат 15-20 см, но са крехки.

– При прищипването се отстранява растежният връх на летораст с 1-2 недоразвити листа, за да не се източват ресите в мустаци. Прищипването се извършва също след очертаване на ресите.

– С кършенето целта ни е да предотвратяваме изресяването. Тук трябва да отстраняваме върховете на леторастите с по-голям брой от 5-6 недоразвити листа.

Най-добре е операцията кършене да се извърши седмица преди или в началото на цъфтежа.

Европейско мнозинство подкрепи предложението на ЕК за временна забрана на три пестицида, за които има научни доказателства, че вредят на пчелите. Препаратите, съдържащи клотианидин, имидаклоприд и тиаметоксам, вече ще бъдат забранени за третиране на царевица, слънъчоглед, рапица и памук. Ограничението няма да важи за непривлекателните за пчелите култури. И трите пестицида са неоникотиноиди – пестициди, с които семената се третират преди сеене, добавят се в почвата или с тях се пръскат растенията.Ето какво каза по този повод българската евродепутатка Мария Габриел, която беше сред 86-те евродепутати, които с писмо до европейския комисар по въпросите на правата на потребителите Тонио Борг поиската пълна забрана за използването на трите неоникотиноидни пестициди: „Днес беше отправен положителен сигнал към всички европейски пчелари. Това е крачка напред в борбата за ограничаването на смъртността на пчелите, което е сериозен проблем както в България, така и на европейско и световно равнище.

Гласът на българските пчелари беше чут.

В научния доклад на Европейския орган за безопасност на храните, публикуван по-рано тази година и предизвикал предложението на комисията, е отбелязано, че неоникотиноидите излагат пчелите на „много остър риск“. А друго научно изследване сочи, че дори ниските дози неоникотиноиди се свързват с неврологични и други физиологични вреди, нарушени модели за събиране на храна и увреждане на имунната система на пчелите. Наскоро и Европейската агенция за контрол на околната среда публикува доклад, който предупреждава за последиците от бездействието по въпроса с тези пестициди.

Частични забрани на неоникотиноидите вече са наложени в Италия, Франция, Германия и Словения и те не са довели до значителни негативни последици върху земеделската продукция.

На заседанието в Брюксел в полза на забраната са гласували 15 от държавите членки (водени от Франция и Германия), докато против са били 12, сред които Великобритания и Унгария.

Въпреки че мнозинството от европейските държави гласуваха „за“ спасяването на пчелите съгласно комплексната система за гласуване, прилагана в ЕС, която отчита желанието на избирателите, гласовете в полза на забраната са 187, докато против са 125, при 33 въздържали се, което означава, че при липсата на квалифицирано мнозинство решението остава в ръцете на Европейската комисия.

Пчелите отговарят за над 80 % от опрашването на растенията от насекоми и са жизненоважни за глобалното производство на храни, припомнят международните наблюдатели.

Основните световни производители на пестициди като германския концерн Bayer и швейцарския Sygenta отхвърлят от години обвиненията, че техните химикали са причина за намаляващия брой на пчели, твърдейки, че данните са основани на грешно тълкуване на научните факти.

Това ще е първата континентална забрана за определени химикали въвеждана в цял свят. От „Грийнпийс“ приветстват резултата от гласуването, но напомнят, че това са само първите стъпки към възстановяването на пчелните популации.

Вече се приемат заявления за плащане по пчеларската програма

Кандидатите, които имат сключени договори за получаване на безвъзмездна финансова помощ по мерки А, B, C и D на Националната програма по пчеларство и вече са изпълнили инвестициите си, могат да подават заявления за плащане. Приемането на заявленията започна от 7 май и ще продължи до 31 август 2013 г., уточняват от Държавен фонд „Земеделие“.

Заявления по мярка А, Дейност III – „Популяризиране на българските пчелни продукти, в това число и произведени по биологичен начин“ се подават в Централното управление на Фонд „Земеделие“, отдел „Промоционални програми“.

По мерки B „Борба срещу вароатозата“, C „Мерки за подкрепа на извършването на физико-химичен анализ на пчелния мед“ и D „Подкрепа за подновяване на пчелните кошери в Общността“ документи се подават в отдел „Регионална разплащателна агенция – РА“ на областните дирекции на ДФЗ в следните градове:

-Областна дирекция София (за София-град, София-област и Перник);

-Областна дирекция Варна (за Варна, Добрич и Шумен);

-Областна дирекция Разград (за Разград, Русе и Силистра);

-Областна дирекция Велико Търново (за Велико Търново, Търговище и Габрово);

-Областна дирекция Монтана (за Монтана и Видин);

-Областна дирекция Плевен (за Плевен, Ловеч, Враца);

-Областна дирекция Благоевград (за Благоевград и Кюстендил);

-Областна дирекция Пловдив (за Пловдив и Пазарджик);

-Областна дирекция Хасково (за Хасково и Стара Загора);

-Областна дирекция Кърджали (за Кърджали и Смолян);

-Областна дирекция Ямбол (за Ямбол, Сливен и Бургас).

Необходимите документи по мярка А, Дейност III са публикувани на интернет страницата на ДФЗ в раздел „Селскостопански пазарни механизми“ – „Промоционални програми“ – „Промоционални проекти, подлежащи на подпомагане съгласно Националната програма по пчеларство за тригодишния период 2011-2013“. Документите по мерки B, C и D се намират в раздел „Селскостопански пазарни механизми“ – „Месо и пчеларство“ – „Националната програма по пчеларство за тригодишния период 2011-2013 г.“ – „Прием 2013“.

Списък на кандидатите, подписали договор с клауза в условия на наддоговориране, за които има осигурен финансов ресурс по мерки и сектори на Националната програма по пчеларство за тригодишния период 2011-2013 г., ще бъде публикуван и периодично обновяван на електронната страница на ДФ „Земеделие“.

Преди години, с началото на влагане на палмовите мазнини в млечните продукти в. „Български фермер“ алармира за нееднозначната роля и противоречивите данни относно въздействието на тези продукти на първо място върху натуралното качество, както и върху потенциалната възможност за въздействие върху човешкото здраве на тези продукти („Доколко да реабилитираме палмовото масло като съставка на сиренето“, бр. 914, 11-17.VI. 2009 г.; „Какво е влиянието на палмовото масло върху човешкото здраве“, бр. 915, 18-24.VI. 2009 г.). В резултат на най-новите промени в законодателството с оглед повторно либерализиране на възможността за производство на млечни продукти с добавка на палмово масло следва да се посочи, че съгласно действащото европейско законодателство потребителят трябва да е изцяло информиран за състава на продукта. В тази връзка е необходимо отново да се разясни, че добавката на наднормени количества палмова мазнина в продукта би могла сравнително лесно при комплексен лабораторен анализ да се установи и съответният недобросъвестен производител да бъде санкциониран.Тази информация е важна от една страна за производителите и би ги възпряла от евентуални опити за подмяна на качеството на натуралните млечни продукти, така и за контролните органи, които от своя страна могат да я ползват за осъществяване на стриктен и ефикасен контрол. Ето някои допълнителни разяснения, свързани с разглежданата от много медии напоследък проблематика. За да се гарантира влагането в минимални количества на палмово масло в суровините за производство на сирене, които не оказват негативен ефект върху здравето на човека, в момента се разчита на спазването на рецептурите от производителите,а при положение че в настоящия момент официалният контрол в млекопреработвателните предприятия е периодичен, както и във връзка с липсата на бързи методи за доказване на палмитинова и стеаринова киселина в готовите продукти, някои преработватели биха могли да решат, че могат да добавят нерегламентирани в своята технологична документация наднормени количества от този сравнително евтин хранителен продукт.

За да се достигне до установяване на високите стойности на палмитинова и стеаринова киселина в сиренето в настоящия момента, би следвало да се извършват сложни и скъпоструващи анализи на тези продукти.

Какво би могло да се направи, за да се ускори преценката на готовите продукти и оттам да се реагира бързо срещу влагането на неприемливи за потребителя големи количества палмово масло при производството на сирене с помощта на достъпни и в момента в нашата страна лабораторни изследвания?

Отговор на този въпрос би могъл да се намери и той не е толкова сложен. На първо място следва да се изходи от традиционния състав на българското бяло саламурено сирене по отношение на основните качествени показатели. В таблицата са представени данните за средно съдържание на вода, сухо вещество и масленост в сухото вещество, посочени в БДС като примерът е с краве, овче и смес бяло саламурено сирене (виж таблицата).

При извършване на стандартните изследвания в лабораториите за определяне на водното съдържание, сухото вещество и процента на общите мазнини в готовите продукти и в случай че производителят декларира производство на бяло саламурено сирене и установяване на процентно съдържание на мазнините в сухото вещество над стандартните стойности би могло да се смята, че са влагани в наднормени количества мазнини, след които, в случай че предприятието декларира производството заедно с млечните и на продукти с добавка на палмови мазнини, би могло да е и този хранителен продукт.

Разбира се, при констатиране на по-високи стойности мазнини в продукта това представлява подмяна на неговото качество и подвежда потребителя, което е достатъчен аргумент за контролните органи от БАБХ да осъществяват ефикасен контрол.

Допълнителна гаранция срещу наднорменото влагане на палмови мазнини при производството на млечни продукти би могло да бъде последващото прецизно изследване на пробите с наднормени количества мазнини за доказване на палмитинова и стеаринова киселина по по-специфични лабораторни методи. Другият възможен вариант е връщането на всекидневното персонално присъствие по време на целия производствен процес в млекопреработвателните предприятия на контролните органи от БАБХ, каквато беше практиката на ефикасния държавен официален ветеринарно-санитарен контрол преди години.

Масовото засаждане на доматите в градините започна по-рано заради високите температури през последните дни. Все пак любителите да не се страхуват, не закъсняват с разсаждането. То ще продължи почти до третата десетдневна, а на места и до края на месеца, в различните райони на страната.Една от най-важните грижи за доматите след засаждането, е поливането. Въпреки топлото време, градинарите трябва да знаят, че с водата не трябва да се прекалява. Това е особено важно в началните периоди от развитието на растенията, тъй като тогава започва да се формира кореновата система. Ако в този момент растенията се поливат често, те ще образуват по-плитко разположени корени, които по-късно няма да могат да осигуряват вода от по-дълбоки почвени хоризонти. Това ще наложи да се полива постоянно, но няма да има добър ефект върху растенията.
А ето и няколко препоръки, с които е добре да се съобразите:
– След като засадите до започване на образуването на плодове, поливайте по-рядко и с по-малко количество вода.
-По време на беритбата напояването е по-често и с по-големи поливни норми.

В повечето случаи зелето се отглежда чрез разсад. Разбира се, може да се практикува и директна сеитба, но се прави от по-опитните градинари.
За средноранното производство семената се засяват в края на април, но може и в началото на май. А ето и по-важните акценти:
. Оформете лехите, разхвърляйте тор, обработете добре и полейте.
. Засейте семената и ги покрийте с добре угнил оборски тор.
. Отглеждайте растенията при умерена влажност.
. Редовно плевете разсада.
. Растенията са готови за засаждане след месец.

Често ябълките цъфтят обилно и завръзите са много, но след цъфтежа цветовете окапват, по-късно голяма част от завръзите също. И в крайна сметка се оказва, че добивът ще бъде много нисък, дори може и да няма такъв.Има ли причини и на какво се дължи това?

Опадването на част от цветовете и завръзите при ябълките е нормално явление, но те трябва да са в определени норми.

Първо опадват цъфналите в дъждовно време цветчета, пчелите тогава не летят и няма опрашване.

Опрашени цветове вече има, но при измръзване което е възможно да има след мартенските ниски температури има измръзнали плодници, а при такива цветове не може да се очаква завързи.

Ако по време на цъфтежа е имало ниски температури и цветът измръзне, отново има опадване на част от цветовете.

Ако всичко до оплождането е минало нормално, то въпреки всичко част от плодовете ще опадат. Дървото не е възможно да изхрани всичките завързи.

От 5-7 цвята на едно съцветие, обикновено се получава един до два и много рядко три плода. Изключение правят дребно плодните сортове. Възможно е да откриете и четири плода на едно съцветие, но това не означава, че процента на полезните завръзи е станал по-голям. За сметка на това други 3-4 съцветия няма да имат завръзи.

Случва се и друго – дървото дава по-малко плодове, отколкото е в състояние да изхрани. Това може да се дължи на нападение от цветояди, ябълкова плодова оса, плодов червей и др. Не са малко случаите на загуба на цветове и завръзи от болести, като брашнеста мана или струпясване.