Градушката от вчера съсипа неприбраната реколта от зърно в Софийско и Монтанско. Унищожени са също така плодовете при стотици декари с овощни насаждения около София и Монтана, както и площи със зеленчуци, а също и оранжерии.

 Агенцията за борба с градушките локализирала облака в Софийско, който обаче се е развил много бързо и не е можело да се реагира, сочат синоптици от БАН.

 Около Монтана вчера е имало клетка от ракети, които са били изстреляни срещу облака, но обстрелът не е дал ефект, тъй като природното явление било много силно.

 Все още няма информация от страна на Министерството на земеделието за евентуална схема за подпомагане на засегнатите стопани.

Жътвата все още не е приключила, но цените, които се предлагат на производителите на ечемик и пшеница са притеснителни. Това каза Николай Киров, председател на Съюза на зърнопроизводителите в Бургас, цитиран от радио „Фокус“. Киров допълни, че оптимист по отношение на добивите въпреки дъждовната пролет, но тепърва ще се очаква да се види какво е качеството на зърното.

 Именно заради дъждовете тази година се е наложило производителите да имат повече разходи. „Не съм оптимист относно цената, защото тя е твърде ниска и трудно производителите ще си хванат себестойността на продукцията. Тази година вложихме много усилия при пръскането с фунгициди поради честите валежи и заболяванията на растенията и от там ни се повишиха разходите драстично”, каза Киров.

 Той допълни, че в момента предлаганата на зърнопроизводителите цена за изкупуване от полето на място е неприемлива. Предлаганите цени са 27-28 стотинки на килограм пшеница и около 26 стотинки за ечемика. ”При тези добиви е под себестойността на продукцията”, допълни Киров. Той каза че се очаква част от производителите в Бургас да приключат жътвата около 25 юли, а до края на месеца при хубаво време без дъждове жътвата да е приключила навсякъде в региона.

85% от площите с ечемик в област Монтана са ожънати, съобщават от Областната дирекция “Земеделие”. От засетите в региона 47 395 декара досега са реколтирани 40 346 дка. Средният добив е 452 кг от декар, а произведеното количество ечемик – 18 224 тона.

 Очаква се до края на седмицата жътвата на ечемика в област Монтана да завърши. От пшеницата са ожънати 13.5% от засетите общо 491 543 дка. Средният добив е 444 кг/дка и се очаква да се повиши. Няма изоставане на жътвата на пшеницата, като се имат предвид метеорологичните условия, допълват от дирекцията.

 Очаква се към четвъртък да бъдат реколтирани поне 50% от площите с пшеница. Добра е реколтата от рапица в региона, съобщиха още от дирекцията. Средният добив е 247 км. от декар. Най-високи са добивите в землището на Якимово – 325 кг от декар и във Вълчедръм – 300 кг от декар. Досега са реколтирани 12 695 дка от общо 27 334 дка.

Само в рамките на два месеца (ноември и декември 2013 г.) действащото ръководство на ДФ „Земеделие” (ДФЗ) успя да изплати 380 мил. евро към българските общини и земеделци по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), се казва в доклада на Разплащателната агенция (РА) до членовете на УС на ДФЗ. За сравнение, до встъпването в длъжност на сегашното ръководство са били разплатени едва 90 млн. евро.

 След създадения извънреден „План за действие“, съгласуван със службите на ЕК, ДФЗ успя да изплатени всичките 470 млн.евро, които България е трябвало да преведе на земеделците и общините по ПРСР, съгласно предварително заложения бюджет от ЕК. Действията на ръководството на ДФЗ доведоха до това, 2013 г. да е първата финансова година от Програмата, в която няма генерирани никакви финансови загуби за страната и българското земеделие.

 Избегнати са загуби, характерни за минали периоди като пример за негативни резултати са загубата на средства от ЕЗФРСР по правилото n+2 в размер на 38 889 475,72 евро през 2011 г. и 51 099 532,78 евро отново по правилото n+2 през 2012 г. В резултат на усилията на администрацията и изградената добра комуникация с бенефициентите при спазване на европейските правила и регламенти, всички разплатени средства за 2013 г. в размер на 992 100 000 лв. са вече възстановени от ЕК.

 До 30 юни 2014 г. са подписани 1312 договора с местни инициативни групи /МИГ/ като са отказани, заради констатирани пропуски едва 191 договора, се казва още в доклада. Общият бюджет на ПРСР 2007 – 2013 г. възлиза на 3 млрд. 242 млн. евро, от които 2 млрд. 609 млн. евро от ЕС и 632 млн. евро от държавния бюджет, разпределени в 4-и приоритетни оси. Общо за целия период по програмата са осигурени 3 241 938 392 евро, от които 80,48% или 2 609 098 596 са средства от ЕЗФРСР. Без да се увеличава административната тежест върху земеделските производители е повишено нивото на мониторинг и отчетност. Подобрена е комуникацията с кандидатите за подпомагане, като се даде възможност за отстраняване на технически грешки, преди да се пристъпи към санкциониране на нередовните заявители.

 Мярка 112 придобила известност като „Млад фермер” е една от атрактивните мерки в ПРСР. От началото на програмата до началото на м. април са подадени 6 912 заявления за подпомагане по мярката, като са сключени 5 375 договора. Само за периода 1 април 2014 г.- 1 май 2014 г. са приети и обработени 2 678 заявления за подпомагане, като заявената субсидия е за 130 940 810 лева. Поради липсата на бюджет са сключени 409 договора, като стойността на договорената субсидия е за 10 000 000 евро.

 По мярка 121 са приети и обработени 937 заявления за подпомагане, като заявената субсидия е на стойност 247 487 284 лева. Сключени са 85 договора, като стойността на поетия договорен ангажимент е 88 402 160 лева (45 200 000 евро). За останалата сума ДФЗ очаква от началото на годината МЗХ да разпореди прехвърляне на средства от Гаранционния фонд (ГФ), което ще предотврати и автоматична загуба на средства поради неусвояване на средствата от ГФ.

 До края на м. юни 2014 г. по мярка 311 от ПРСР са приети и обработени 724 заявления, като заявената субсидия е на стойност 237 300 000 лева. Към момента се сключват 281 договора с бенефициенти, като поетия договорен ангажимент е за 89 966 800 лева (46 000 000 евро). По мярка 312 до края на предходния месец са приети и обработени 493 заявления, като стойността на заявената субсидия е в размер на 125 000 000 лева заявена субсидия. Одобрени са 193 проектни предложения, като в момента се сключват договори на стойност 49 872 900 лева (25 500 000 евро). По мярка 321 са подадени 290 заявления за подпомагане, като стойността на заявената субсидия е на стойност 847 000 000 лева. Договорени са 130 проекта, като стойността на договорената субсидия е 368 500 000 лева.

 До края на месец юни 2014 година по мярка 322 са приети 485 заявления за подпомагане, като стойността на заявената субсидия е 429 000 000 лева. Сключени са договори за 67 проектни предложения, като договорената субсидия е в размер на 55 700 000 лева. Отворен е прием на проекти по мерки 223 и 226 свързани със залесяване и опазване на горския ресурс на страната ни. Приемът на проектни предложения ще приключи на 1 август 2014 г. Мерките са отворени със следния бюджет съответно за мярка 223 – 5 000 000 евро, а за мярка 226 – 15 000 000 евро. В заключение, в периода 07.07.2013г. – 30.06.2014 г. са обработени 6792 постъпвали през годините проектни предложения за инвестиционни проекти.

Третото заседание на Работната група по прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП) 2015-2020 г., е насрочено за 7 юли от 15 ч. в Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

 Предвид кратките срокове, в които трябва да бъдат обсъдени отделните теми по ОСП 2015-2020 г. и тяхното приложение в България в новия програмен период, беше взето решение заседания на Работната група да се провеждат всяка седмица.

 Три са темите, по които според предварително обявения дневен ред ще дискутират участниците в работната група: определяне на периода на изчисляване на дяловете на отделните култури във връзка със задължението за диверсификация; определяне на минималните прагове за плащанията; определяне на понятието „активен фермер”.

 Междувременно, в края на миналата седмица браншови организации заявиха в официални позиции до медиите, че „все още няма яснота и взети национални решения по прилагането на схемите от директните плащания и „зелените изисквания“ за новия период 2015-2020, което поставя под въпрос ПРСР“. Крайният срок за вземане на национални решения относно ПРСР 2014-2020 г. е 31 юли.

За днес, 7 юли, е насрочено за пореден път заседание на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“ (УС на ДФЗ). Министър Димитър Греков обяви в петък, че иска пълен отчет от ръководството на фонда.

 В разгорялата се през уикенда полемика относно исканите оставки на Мирослав Николов и Виолета Александрова и взаимните сигнали до Прокуратурата от страна на МЗХ и ДФЗ, Николов обяви, че днес отчетът на ДФЗ за изпълнението на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) ще бъде публикуван на сайта на ДФЗ.

България е сред най-големите производители на биологичен пчелен мед в Европа, но заради ниската консумация у нас, биологичният мед най-често се изнася като суровина. Затова алармират от Сдружението за биологично пчеларство, което реализира промоционален проект „Силата на пчелния мед” по мярка А „Техническа помощ за пчелари и сдружение на пчелари” от Националната програма по пчеларство (НПП) за тригодишния период 2014-2016 г.

 Дни на пчелния мед ще се проведат в 6 града, инициативата продължава до 29 юли, а целта на браншовата пчеларска организация е бъдат насърчени българските потребители да купуват директно от фермите за мед, за да подпомогнат не само малките производители, но и популацията на пчелите, които все повече са застрашени от изчезване.

 Заради високите му качества, западните производители често изкупуват българския биомед. Използват го за подобрение на тяхната продукция или го продават, без да посочат произхода му, от което губят родните пчелари, категоричен е Петко Симеонов, председател на Сдружението за биологично пчеларство. По думите на основателя на сдружението Димо Димов през последните години интересът към биопродуктите расте и това е положителна тенденция.

 Български биологичен мед се продава в създадената мрежа от биомагазини, но цената на биомеда не се различава съществено от тази на конвенционалния мед. В рамките на инициативите по проекта пчеларите дискутират и обобщават проблемите на сектора. Висока смъртност на пчелни семейства, нарастващ брой кражби на кошери, увеличение на пръскане от страна на земеделските производители, климатични промени – това са част от проблемите, обобщават пчеларите.

Петъчният парламентарен контрол е насрочен за 11 часа днес. Към министъра на земеделието и храните са внесени два въпроса.

 Димитър Греков ще отговори на:

 1. Питане от н.п. НИКОЛАЙ ПЕТКОВ ПЕТКОВ и ПАВЕЛ АНДРЕЕВ ГУДЖЕРОВ относно политиката по осъществяване на дейностите по Държавната профилактична програма и Програмите за надзор и ликвидиране на болестите по животните и двойния стандарт при провеждане на пролетните прегледи на пчелните семейства.

 2. Въпрос от н.п. ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ МИТРУШЕВ относно длъжностно разписание на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково.

Над 2 000 домашни животни, основно излизащи на паша, бяха обхванати в кампанията за мерки срещу разпространението на болестта бяс на територията на община Благоевград.

 Кампанията бе извършена под контрола на официалните лекари към Областна дирекция по безопасност на храните – Благоевград. Акцията е превантивната мярка във връзка с констатиран случай на болестта бяс при лисици в землището на с.Хърсово.

 В Областната администрация Благоевград беше проведено заседание на областната епизоотична комисия под ръководството на областния управител Муса Палев. Бяха набелязани мерки за недопускане на разпространение на заболяването на територията на област Благоевград.

 Беше обявено възникнало огнище бяс, а трикилометровата зона около селото беше поставена под специален надзор. С превантивна цел епизоотичната комисия забрани придвижването на животните в други населени места до вдигане на ограничителните мерки.

През тази година общото количество добит в България мед ще е по-малко в сравнение с минали години, прогнозират пчелари. Липсата на акациев мед, например, се очаква да доведе до повишение на цените на дребно, заяви  Михаил Михайлов, председател на Съюза на българските пчелари (СБП).

 В момента цената на акациевия мед на дребно е около 11 лв./кг, очакванията на пчеларите са за повишение на цената до 12-13 лв./кг. „Трудно е, обаче, да се очаква, че цената на едро ще е по-висока. Категоричен съм, че цената на акациевия мед на едро няма да превиши 5 лв./кг през тази година. Досега изкупната цена на този вид мед е била около 4.80 лв./кг“, заяви Михайлов.

 Подобни са очакванията и за мановия мед. Цената на дребно сега е 13-14 лв./кг, повишение може да има заради по-ниски добиви. По думите на Михайлов е рано да се правят прогнози за изкупните цени през 2014 г. като цяло. Обикновено първите количества мед за годината се търгуват на по-висока цена, но след като се насити пазара цената спада.

 „Когато започне масовото вадене на мед ще можем да конкретизираме изкупните цени тази година“, допълни Михайлов. Пчеларите пресмятат, че благоприятният за сектора вариант е да се удължи пашата и масовото вадене на мед тази година да започне с около половин месец по-късно – в края на юли или началото на август.

 Според Михайлов, удължаване на пашата би могло донякъде да компенсира загубите на пчеларите от провалените паши през пролетта и началото на лятото.

Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев и министърът на икономиката и развитието на Туркменистан Бабамират Таганов откриха Втората сесия на българо-туркменистанската междуправителствена комисия в град Ашхабад, Туркменистан.

 „Българският бизнес проявява засилен интерес към динамично развиващата се икономика в Централно-азиатската държава и има готовност да се включи в актуални проекти с доставки, строителство и услуги“, обяви министър Стойнев пред министър Таганов.

 Туркменистанската страна представи проекти в различни сфери, сред които и селското стопанство, в които да участват български компании. Дискутирани са възможностите и за доставка на български машини и оборудване за развитие на хранително-вкусовата промишленост в Туркменистан.

 По инициатива на българския бизнес е обсъдено и създаването на съвместна търговска палата и „Търговски дом“ – български в Ашхабад и туркменистански в България, които да улеснят контактите между двете страни и директния обмен на информация относно търгове, обществени поръчки и съвместни проекти.

Около 40 заявления за пропаднали площи са подадени в Областната дирекция „Земеделие” в Търговище, съобщи директорът Юсеин Бейтулов. Той допусна, че вероятно техният брой ще достигне 50, тъй като жалби постъпват всеки ден. Комисия на земеделската служба продължава проверките на засегнати от пороите и градушки площи в цялата област.

 Досега са описани пропаднали 4000 дка с пшеница, 500 дка с ечемик, 130 дка с царевица, 3300 дка със слънчоглед, 120 дка с ягоди, 20 дка с малини, над 100 дка със сливи, 100 дка с череши, 20 дка с ябълки. В дворовете на стопаните са унищожени близо 6000 дка с пипер, 30 дка с фасул, около 4 дка с домати, 10 дка със зеле и др.

 Очертава се изключително тежка година по отношение на прибирането на реколтата от есенниците, с оглед на болестите, вторичното заплевеляване на посевите и подгизналата от дъждовете почва, посочи Юсеин Бейтулов.

Реколтата на тютюн през тази година ще е с 20% по-малко заради неблагоприятните климатични условия, съобщи Цветан Филев, председател на Националната асоциация на тютюнопроизводителите (НАТ 2010).

 До момента в Южна България е завършила първата беритба на ориенталския сорт „Басми“. В северната и североизточната част на България пък първата беритба на сортовете „Бърлей“ и „Кабакулак“ все още не е приключила.

 Според Филев предстоящите промени в Закона за тютюна и тютюневите изделия ще бъдат в плюс за предстоящата изкупна компания на тютюна. Според законопроекта ще бъдат създадени регистри на производители, изкупвачи и преработватели на тютюн. Изпълнителна агенция по тютюна ще осъществява контрол на сектора.