Мощни комбайни пребориха руския „Колос“
Старите руски трактори и комбайни от типа “Колос” и “Дон” започнаха да напускат българските ниви. Това е най-отчетливата тенденция на отминалата 2012 г., категоричен е Христофор Бурнаджиев, председател на Българската асоциация на търговците на агротехника.
“Наблюдаваме интерес към малките и средни трактори, а това означава, че мощните машини са били подменени и сега фермерите подменят по-малките си руски и беларуски трактори, някои от които са на 30 години”, посочи той.
По данни на бизнеса през 2011 г. са внесени 1358 нови трактора, а за деветмесечието на 2012 г. – 1032. Новите комбайни през 2011 г. са 289, а за 9-те месеца на 2012 г. – 236.
Лошата новина е, че при това темпо за цялостно обновяване на агротехниката у нас ще са необходими десетки години, защото в момента в страната ни има около 7000 комбайна и 140 хил. трактора.
Очаквано по-едрите земеделци, обработващи над 10 000 дка, ползват главно нова техника. Съвременен комбайн струва над 360 хил. лв., а мощен трактор – поне 250 хил. лв. Хората с малки стопанства пък купуват предимно машини втора ръка с добро качество.
Наред с това вече се търси по-мощна техника. При по-малките машини предпочитанията вече се изместват от 100-150 конски сили към 150-170 к.с. Другият утвърден пазар – за техника от 200 к. с., вече е към 260-320 конски сили. Това показва, че се върви към много по-мощни машини и с по-висок теглителен клас. Хит в търсенето на земеделска техника се оказват и машините, щадящи почвата и запазващи влагата в нея.
“Увеличават се инвестициите в директни и полудиректни сеялки с минимални почвени обработки. Така се намалява дълбоката оран, която е скъпа и намалява влагата в почвата. Купуват се и самоходни пръскачки, които обединяват трактор и пръскачка върху едно шаси”, допълни Христофор Бурнаджиев.
Оказа се, че капризите на времето влияят не само на реколтата и земеделската продукция, но имат и пряко отражение върху пазара на земеделска техника.
През 2012 г. заради сушавата есен се наложи разораване на почти 40% от площите със зимна рапица, а загубите за земеделските стопани бяха драстични. Последва топла и суха пролет и силно засушаване през лятото. Липсваха валежи от началото на юни почти до края на октомври. Огромните загуби от рапицата и частично по-ниските добиви от царевица и слънчоглед подействаха като спирачка в инвестиционния интерес на фермерите, коментират търговци на техника.
Изгледите за тази година обаче също не са никак добри. “Пак сме свидетели на много топла есен, направо лято. През декември последваха сурови минусови температури, януари ни сервира минипролет. По мои прогнози този йо-йо ефект, който ни поднася времето, ще доведе до 15-30 на сто по-ниски добиви за всички зърнени култури”, прогнозира Бунарджиев.