Фермери, чиито животни са под селекционен контрол, ще имат право на държавна помощ за племенни животни – овце, кози и говеда, съобщи  Симеон Караколев, член на работната група към МЗХ по прилагане на новата схема.

От държавната помощ ще могат да се възползват всички фермери, които спазват развъдната програма за съответната порода животни, както и развъдните асоциации. Животните трябва да са вписани в родословната книга и с тях да се извършва селекционно-племенна дейност.

За много от българските преработватели на агропродукция и производители на консерви забраната за износ на селскостопански продукти в Русия би била пагубна.

 „Нормално е ембаргото да се отрази негативно, защото 1 година е много време. Все пак очакваме да бъде оповестен списъка със стоките, за които се въвежда забрана за износ за Русия. Засега нямаме повече информация и не можем да коментираме. Има указ, но той е общ. Чакаме списъка“, заяви  инж. Антоанета Божинова, изпълнителен директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци в България.

 Божинова уточни, че към момента няма яснота какво точно се има предвид под определението „консерви“. Ясно е, обаче, че за някои от българските преработватели забраната за износ може да е пагубна. Причината е, че има български фирми, които изнасят именно за Русия 80-90% от продукцията си.

 „Наистина е много важно за нас да видим този забранителен списък. Надяваме се да е „по-благосклонен“ и да включи всички продукти и консерви“, допълни Божинова.

 Ще припомним, че Съюзът на преработвателите на плодове и зеленчуци работи по проект за промоционална програма за преработени плодове и зеленчуци, страна в който е и Русия.

Забрана за износ към Русия на вино със сигурност за повечето винопроизводители ще има сериозен негативен ефект. Това коментира  Таня Аврамова, секретар на Българската асоциация на независимите лозаро-винари, която обединява лозаро-винари от цялата страна.

Аврамова допълни, че предстои в асоциацията да бъде обсъдено ембаргото и членовете да търсят решение. Таня Аврамова, която е и част от семейната винарна Братанови, сподели, че имат износ за Русия чрез руски партньор на винарната. „Разчитаме на този пазар. Имаме планове в перспектива за руския пазар да реализираме износ на качествени вина.

 Така че ембаргото със сигурност ще ни засегне, ако става въпрос за по-дълъг период от време“, заяви Аврамова. Тя допълни, че забрана за износ за Русия означава винарната да търси други пазари, за да „запълни“ плановете си за бъдещето.

 Таня Аврамова поясни, че повечето винопроизводители организират износа си за Русия извън програмата на промоция в трети страни, тъй като по принцип Русия не е сред покрепяните дестинации.

 „Нашата цел (повечето от членовете на асоциацията са малки производители и произвеждат по 100-200 т) е да търсим излаз на руския пазар, но за висококачествени вина.

 Българските вина от висок клас успешно се конкурират с френските и испанските, така че ние залагаме на качеството. Става въпрос за вина, които тук са с експортна цена 3-4 евро“, допълни Аврамова.

Контролните пунктове на Българската агенция по безопасност на храните  (БАБХ) по  тържищата за земеделски стоки пустеят.

Не е ясно дали в ситуацията на предизборни промени или пък ваканционният летен сезон, са причина за липсата на държавни служители, които да оказват мониторинг и контрол, каквито са функциите им по закон.

Именно през лятото обаче, когато българските земеделски производители трябва да имат условия и държавна подкрепа за лоялна конкуренция, за да продадат стоката си на нормални пазарни цени, тържищата в цяла България са пълни с вносни зеленчуци, разтоварвани от тирове с македонски, турски, гръцки и полски регистрационни номера.

Очаква се днес, 7 август, Европейската комисия (ЕК) да одобри Споразумението за партньорство на Република България с ЕК за програмния период 2014-2020 г.

 Споразумението за партньорство е националният стратегически документ, очертаващ рамката за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) в България през следващия програмен период.

 Това е документът, в който се определя стратегията на държавата-членка и нейните приоритети за изпълнение на Кохезионната политика на ЕС, Общата селскостопанска политика (ОСП) и Общата политика в областта на рибарството.

 Споразумението беше прието от правителството в края на юни. През есента се очаква и одобрение от Брюксел и за новите оперативни програми, което ще даде възможност страната ни да започне да използва предвидените за тях средства в новия евробюджет.

Русия въведе ембарго за български земеделски продукти. В указа на президента Владимир Путин е записано: „За защита на националните интереси ще бъде забранен или ограничен вносът в Русия на отделни видове селскостопанска продукция, суровини и хранителни стоки от страните, които въведоха икономически санкции против Русия“.

Руското издание „Ведомости“ съобщава, че указът е бил издаден на 6 август, но без да визира точно за кои селскостостопански продукти ще важи едногодишното ембарго. Съставянето на конкретен списък е било възложено на руското правителство. По думите на Алексей Лихачев, зам.-министър на икономиката на Русия, списъкът със забранените за внос в Русия аграрни продукти е готов и се очаква той да бъде подписан днес, 7 август.

 „Списъкът се доработва. В него ще бъдат включени различни видове плодове, зеленчуци, месни продукти, млечни продукти, консерви. Вносът на детски храни няма да се забранява. Що се отнася до внос на вино, този въпрос още се обсъжда“, това са накратко обобщените мнения на хора от правителството на Русия, които са натоварени с изготвянето на конкретния списък със забранени за внос продукти.

 Ембаргото за агропродукция засяга всички страни, въвели до момента санкции срещу Русия – ЕС, САЩ, Япония, Канада, Австралия и Швейцария.

Драстичен спад в количеството на гроздето за преработка очаква лозаро-винарския бранш. По данни на ИАЛВ през миналата година лозаро-винарските предприятия са прибрали за преработка 250 000 т грозде.

 „Не съм оптимист за тази година, защото ситуацията продължава да се влошава. За тази година и най-смелите прогнози показват, че количеството прибрано грозде няма да е над 170-180 хиляди тона. Това е драстичен спад“, заяви Красимир Коев, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ).

 От миналата година, когато реколтата от грозде беше много добра, има останали количества вино. Причината е основно в трудностите при реализацията на виното на руските и украинските пазари. 50% от българското вино традиционно се изнася в Русия и Украйна.

 „През миналата година количеството и качеството на реколтата от грозде бяха отлични, което беше добра предпоставка за производството на висококачествени вина. За съжаление, голяма част от това вино наистина не можа да се реализира, заради кризата в Русия и Украйна.

 Така че вината от миналата година донякъде ще компенсират липсата на грозде през тази година, но отлежаването също е свързано с разходи за винопроизводителите“, коментира Красимир Коев. По думите му сериозна инвазия на световните пазари на вино има от страна на Испания.

 Прогнозите за тази година са за много добри добиви от грозде в страните от Южна Европа, което ще създаде отново проблем на българските винопроизводители по отношение на пазарите.

 Очакванията са за ръст в реализацията на българско вино на азиатските пазари и по-конкретно в Китай. За 2013 г. сме реализирали близо 1.5 млн. л вино на китайския пазар, а само за първите шест месеца на 2014 г. имахме вече приблизително 2 млн. л, реализирани на този пазар.

 Надяваме се, че до края на годината ще стигнем до износ на 4 млн. л вино за Китай“, заяви Коев. Той допълни, че увеличеният износ на вино към азиатските пазари, обаче, не може да компенсира износа за Русия, който е бил осъществяван в предходни години.

Установено е наличие на заболяването Син език в 10 общини в Бургаска област. До момента са регистрирани 60 умрели животни вследствие на заболяването. Само в общините Поморие, Несебър и Камено не са открити до момента заразени животни.

 В 40 стопанства в цялата Бургаска област има констатирани случаи на заболяването, обяви Петър Пачев, директор на областната дирекция на БАБХ, цитиран от БНР.

 „При нас са подадени документи за 60 умрели животни от 40 стопанства. Държа да подчертая, че голяма част от практикуващите ветеринарни лекари, макар че отказват да сключат договори, оказват съдействие на нашите официални лекари“, заяви Пачев.

„Надявам се, Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие” да е направил подходящия избор с назначаването на Атанас Добрев за изпълнителен директор на Фонда“. Това коментира в интервю за радио Фокус Ангел Вукодинов, зърнопроизводител и член на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

„Друг е въпросът дали не се забави въобще избирането на нов директор, ако е имало нужда от такъв, заради цирка, който се разиграваше няколко седмици. Ако от това нещо са потърпевши земеделските производители и цялата земеделска общественост, ако има риск да загубим европейски средства – нищо не оправдава такива действия“, коментира още той.

Според Вукодинов „тази рокада, ако е била необходима, е трябвало да стане много отдавна“. „Дано не е късно, в което се съмнявам, за адекватни действия по довършване на проектите, плащанията от първата програма за развитие на селските райони“, каза Вукодинов.  

От НАЗ очакват също ДФЗ като изпълнителна агенция, най-голямата банка, която борави с европейските и националните средства, да начертае политика в сектор земеделие и да приложи европейска политика в него.

До 31-ви юли България трябва да вземе редица важни решения по отношение, както на директните плащания, така и на Програма за развитие на селските райони в периода 2014-2020 г. Ако фондът като такъв не е дал правилния анализ, проблемите, които са възникнали в предходния период, видът на бенефициентите, тяхната банкируемост, секторите, които успешно или неуспешно са изпълнявали проекти, наистина се опасяваме, че през останалите дни до края на месеца, трудно ще се вземат обосновани решения и е твърде вероятно да бъдат само политически, без реалното мнение на експертите, както и на неправителствения сектор, категоричен е Вукодинов.

Съветът по животновъдство към Земеделското министерство вече ще работи по правилник, който ще регулира дейността му. Такъв до момента не е имало.

Първият правилник за дейността на Съвета по животновъдство е приет през 2011 г., когато той е създаден като консултативен орган към министъра на земеделието. През 2012 г. е създадена работна група, която да направи актуализиран правилник, който тогава не е влязъл в сила.

След приемането на правилника и обнародването му в Държавен вестник, документът, който регламентира дейността на консултативния орган, вече е факт. В новия правилник е записано, че Съветът по животновъдство се създава като постоянен консултативен орган към министъра на земеделието и храните, за подпомагане на дейността му при осъществяването на държавната политика в областта на животновъдството.

Съставът на Съвета се определя със заповед на министъра на земеделието и храните, който е и негов председател. Зам.-председатели са зам.-министрите на земеделието, а членове – представители на национално представени браншови организации в областта на производството и преработката на животински продукти, представители на развъдни организации, представители на професионални организации, служители на Министерството на земеделието и храните и поделенията към министерството и служители на ДФ „Земеделие”.

Промени в състава на Съвета се правят със заповед на министъра на земеделието и храните, въз основа на писмени мотивирани предложения. Съветът се свиква по инициатива на председателя или по писмено искане на най-малко 1/3 от членовете. В правилника е записано още, че дейността на Съвета не подлежи на финансиране.

Близо 223 ха с различни култури и овошки са напълно унищожени в област Силистра, съобщиха от Областната дирекция „Земеделие”. От тях 149 ха са трайни насаждения, пострадали на 100% от градушки- 82,12 ха сливи, 49,4 ха кайсии и 10,17 ха вишни в землището на село Босна, както и 7,35 ха кайсии в землището на Силистра.

 Досега за унищожените от градушки през май и юни овошки са издадени общо два протокола. Поради наводнения в областта има напълно унищожени близо 41 ха с пшеница, ечемик, тикви, слънчоглед и царевица. Издадени са общо 13 протокола. Пропадналите площи с пшеница са 6,425 ха, с ечемик- 1,02 ха, царевица – 10 ха и 12,470 ха със слънчоглед.

 По-рано са били издадени и седем констативни протокола за пропаднали 31,75 ха – основно кайсии и един масив с череши, поради осланяване. Регистърът за констативните протоколи за напълно унищожени площи поради настъпили неблагоприятни климатични условия не е окончателен. Има неиздадени протоколи и площи за засегнати площи от високите подпочвени води на Дунав.

Заради профилактиката, ограничаването и ликвидирането на болестта Син език със заповед на кмета на община Ямбол се забранява нощната паша.

 Забранена е и пашата в гористи местности, дерета и в близост до водни басейни на всички едри и дребни преживни животни, възприемчиви към болестта, отглеждани на територията на община Ямбол, в часовете с активен летеж на куликоиди, комари, от 19.00 до 8.00 часа.

 Забранява се и провеждането на изложби и пазари на всички едри и дребни преживни животни на територията на община Ямбол, съобщиха от Общината.

 Контролът по изпълнението на заповедта е възложен на зам.-кмета на община Ямбол и председател на Общинската епизоотична комисия Стоян Драгнев.