В Министерството на земеделието и храните (МЗХ) се проведе второто заседание на Работната група за директните плащания 2015-2020 г. Основната тема по предварително определеният дневен ред трябваше да са зелените директни плащания. В хода на заседанието акцент беше поставен върху екологично насочените площи като част от зелените изисквания, които трябва да бъдат изпълнявани от следащата година, съобщиха членове на работната група.

 Зелените изисквания въвеждат задължение за установяване на екологично насочени площи в стопанството с цел да се опазва и подобрява биологичното разнообразие. Поддържането на екологично насочени площи се прилага при стопанства с обработваема земя над 150 дка – от 2015 г. най-малко 5% от декларираната обработваема земя следва да е заета от екологично насочени площи.

 Такива площи могат да бъдат – земя под угар; тераси; ландшафтни характеристики, включително такива, които са разположени не на самия парцел, а в непосредствена близост до него; буферни ивици; ивици от допустими хектари по протежение на горски територии; площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация без използване на минерални торове и/или препарати за растителна защита; площи с междинни култури или зелена покривка; площи с азотфиксиращи култури.

 От Института по почвознание към Селскостопанска академия са изготвили първоначален списък на азотфиксиращите култури, които страната ни да избере за отглеждане в новия програмен период. Според участници в работата група представеният на заседанието списък с азотфиксиращи култури не е пълен.

 Биопроизводители са предложили включването в този списък на соя, например. „България е страна, в която традиционно се отглежда соя. В списъка може да бъде включена соята – разбира се обикновената конвенционална соя, а на ГМ соя. Трябва да се проведат и консултации с експерти по фуружите, защото в този списък трябва да бъдат включени и определени фуражни треви“, коментира Албена Симеонова, председател на Българска асоциация „Биопродукти“.

 Тя допълни, че до края на седмицата браншовите организации, участващи в Работната група, трябва да внесат предложенията си за включване на култури в списъка на азотфиксиращите. Сред темите, които са обсъждани на вчерашното заседание, е било и пръскането с пестициди на земеделските култури. Биопроизводители и пчелари са категорични, че за площите, за които ще се получават зелени плащания, не трябва да се разрешава пръскане. Аргументът е, че крайната цел на зелените плащания е опазването на околната среда.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) излезе с доклад за щетите, причени от наводненията в Сърбия и Босна. „Основната част от обработваемите земи в наводнените райони бяха унищожени и щетите в двете страни могат да достигнат само в този сектор стотици милиони евро“, се посочва в доклада.

Най-тежко пострадалият град Обреновац е превзет от зарази, отчитат ветеринарните власти, предаде Нова телевизия. 200 тона трупове на селскостопански животни вече са унищожени, но по неофициална информация има още стотици умрели животни, тъй като липсва капацитет за толкова кратко време всички удавени животни да бъдат открити, извозени и унищожени.

Епидемиолози и ветеринари казват, че до 72 часа трупът на едно животно може да престои във вода, а след това той става преносител на много опасни зарази. Това е голямата катастрофа, пред която се изправя Сърбия, тъй като все още в страната има огромни райони, които са отцепени от потопа, категорични са властите.

Измрели животни, отровена плодородна земя – това е картината в наводнените региони. Статистиката засега отчита над 90 000 ха съсипани обработваеми земи. Селското стопанство на Сърбия е понесло загуби в размер на половин милиард евро – щети, които се очаква да доведат до повишение на цените на аграрната продукция и на фуражите.

До началото ня XXII век глобалната температура можа да се повиши счетири градуса, в резултат на което Земята ще се промени до неузнаваемост. За това  предупреждават експертите на Световната банка.

Покачването на температурата, според тях, ще доведе до намаляване на до­ставките на хранителни сто­ки  В Световен мащаб, смърт на екосистемите и биоразнообразието, и до повишаване на морското равнище .Освен това, негативните ефекти от глобалното затопляне ще се превърнат в голям проблем за много от  най-беднит е региони в света и подкопаят усилията за постигане на слобалните цели на човечеството.

Експертите от Сватовината банка казват, че морското равнище през последните две десетилетия расте по-бързо от всякога.

Основната причина – активното топене на ледената покривка на Гренландия и Антарктика. „Има признаци, че най- активното топене за последните 225 години се случва през последното десетилетие“- отбелязват те.

Рано е все още дя се каже, но очевидно никои от малките ост ровни държави и край­брежните общности трябва внимателно да се вгледат във възможностите си. Необходимо е да се адаптират към процесите на  изменение на климата, които ще се ускоряват заедно с  растежа на световното население- казва  Ерик Фернандес, един от водещите експерти на Банка та. Освен това океаните ще се окисляват, поради високата концентрация  на СО2. При увеличение на температурата с 2,4 градуса ще започнат да умират  кораловите рифове. Това ще бъде сериозен удар за тези, които живеят по  крайбрежието,за  риболова и туризма, предупредиха експертите от Световната Банка.

Освен това повишаването на температурите ще доведе до факта, ча лятото в  Средиземноморието, Северна Африка, Близкия Изток и САЩ ще бъде с шест градуса по-топло, отколкото сега.

Това, от своя отраиа, ще доведе до рязък спад в до­ходността на реколтите, се казва в  доклада, До 2100 го­дина, 44% от цялата обработваема земя Ще  бъде засегната от сушата.Най-сино това щв се усети в Южиа Африка, САЩ, Южна Африка и Югоизточна Азия, твьрдят експерти.

Докладът предупреждава  и  за сериозен риск от недостиг на вода в Северна и Източна Африка, Близкия изток и Южна Азия. Най голямата опасност грози такива реки като Ганг и Нил. Същата съдба чака и  Амазонка.

Според  президента на Световната Банка Джим Ким, без борба с глобалното затопляне  бъдещите  поколения  ще получа т друга планета: Отказът  от борба с измененето на  климата ще доведе  до факта, че нашите деца ща получат един съвсем  различен свят от този, в който живеем днес. Изменението на климата е един от най- големите проблеми, пред които е изправен света, и ние трябва да поемем морална отговорност за предприемането на действия в интерес на бъдещите поколения , особено на най- бедните. (в. Български Фермер)