Само строг митнически контрол на вноса на живи животни може да опази България от разпространяващата се чума по свинете в Литва, от където на 28-и Юни Русия забрани вноса на месо. Нови случаи на Африканска чума по свинете бяха установени и в Полша, близо до границата с Беларус, съобщава европейският сайт за селско стопанство Agri.EU .
Заради субсидиите за хуманно отглеждане на свине (и птици) през последните 2 години в България е налице практиката да се внасят живи прасета от страни като Полша, Литва и Дания, които се изхранват в наши ферми до достигане на кланично тегло или създаване на свине-майки. Според експерти в свиневъдството у нас, рискът да се внесат заразени с Африканска чума свине е минимален заради работещата Европейска система за контрол и мониторинг на заразните болести по животните, чрез която при наличния на проблем, в която и да е ферма в Европа, това не би дало възможност за издаване на документи за износ.
Притесненията на Българския ветеринарен съюз ( БВС ) за риска от разпространение на Африканска чума по свинете обаче, не бива да бъдат подценявани, тъй като риск дори минимален – винаги съществува, коментират свиневъди. Казусът от последните дни обаче има по-скоро политико-икономически контекст заради поредното решение на Русия да забрани вноса на свинско месо то Европа, което оказва негативно влияние върху цените на месото в големи страни-членки производители, като Германия, Дания и др. Спадът на цената на месото е с рекордните 10-15%. Същевременно Русия инвестира милиарди евро за стартиращи инвестиционни проекти в сферата на животновъдството и по-специално на свиневъдството.
Проект на Закон за тютюна и тютюневите изделия е внесен в Народното събрание. Проектът ще бъде обсъждан на заседание на парламентарната Комисия по земеделие и храни през тази седмица. Действащият Закон за тютюна и тютюневите изделия е приет през 1993 г. и е претърпял близо 30 изменения. Поради многобройните и съществени изменения, които се предлагат, е предвидено издаване на нов закон, който да отмени сега действащия.
Проектът предвижда създаване на Изпълнителна агенция по тютюна с контролни, регулаторни и информационни правомощия, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на земеделието и храните.
Предвидено е и създаването на Регистър на тютюнопроизводителите, в който следва да бъдат вписани всички лица, произвеждащи суров тютюн. Задължение на тютюнопроизводителите е да подават до агенцията информация за вписване в регистъра относно ползваните от тях площи, върху които се отглежда тютюн, за произведените количества и за лицата, на които предават произведения тютюн.
Въвежда се и задължение за предаване на тютюна само на лица, вписани в Регистър на лицата, изкупуващи суров тютюн. С цел осигуряване на ефективност на разпоредбите е предвидена и административно наказателна санкция за лицата, произвеждащи тютюн, без да са вписани в регистъра на тютюнопроизводителите. Друг регистър ще включва лицата, търгуващи на територията на страната с промишлено обработен тютюн. Целта, както и при другите нововъведени регистри, е да осигури проследимост на количествата промишлено обработен тютюн, който е основната суровина за производство на тютюневи изделия.
Законопроектът предвижда условия и ред, при които юридическо лице може да придобие статут на Национална тютюнева камара. Целта на разпоредбите, регламентиращи камарата, е да се подпомогне създаването на организация, обединяваща основните категории участници в секторите „Тютюн“ и „Тютюневи изделия“. Такава организация би съдействала за създаването на условия за диалог между тези участници и би повишила въвеждането на добри практики и прозрачност на извършваните от лицата дейности.
Семинар на тема „Местните храни – стимул за развитието на местния бизнес“ се провежда днес в София. Форумът започва в 9 часа в „Арена ди Сердика“ в София. Участниците ще дискутират добри практики в областта на директните продажби на аграрна продукция.
Семинарът се провежда в рамките на международен проект, в който участват 13 партньора от 9 европейски държави – Норвегия, Швеция, Великобритания, Швейцария, Италия, Испания, Гърция и България.
Сред темите, предвидени в предварителния дневен ред на предстоящия форум, са „Къси вериги на доставки на храни в България“ и „Преработка на мляко и месо във фермата и директни продажби – предизвикателство и възможност за българските фермери“, по които активно ще се включат представители на Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели (НСМСФП) и фондация „Биоселена“.
Ще бъдат представени примери от практиката за маркетинг на местни продукти и форми за подкрепа. Участниците в срещата от страните-партньори ще споделят с българските фермери добри практики в областта на директните продажби в техните държави.
Представители на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) ще разяснят пред аудиторията предвидената в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. подкрепа за микро и малките земеделски производители.
Ще бъдат представени параметрите на мярка 16 от ПРСР 2014-2020 – „Сътрудничество“, както и Тематичната подпрограма за развитие на малки земеделски стопанства.
Добрите практики за правилно хранене на растенията са в основата на получаването на отлични добиви от количествена и качествена продукция. С цел правилното балансирано торене да се прилага и от нашите производители се разработва и проектът „Добри практики за устойчиво управление на храненето на земеделските култури в България“, който започна през 2008 и ще завърши през тази година. Крайният резултат от него е да се създаде софтуерен продукт, който да дава точни препоръки относно подхранването на културните растения. Освен това проектът има за цел препоръките, които се дават за торенето, да са съобразени с пазарните принципи. Земеделието също е бизнес и фермерите трябва да оптимизират разходите си, за да получат продукт с ниска себестойност, който да е конкурентен на пазара. Друг момент, на който се акцентира, е торенето да е съобразено с околната среда, за да е в синхрон с добрите земеделски практика.Не е тайна, че нивото на торене на земеделските култури у нас все още е доста далеч от добрите практики, които се прилагат в Европа или други страни по света, споделя доц. Маргарита Николова, ръководител на проекта. Разбира се, тори се, но недостатъчно и в повечето случаи неправилно.
Като цяло торенето у нас се изразява с внасянето предимно на азотни торове. Ако се тори с фосфор и калий, то количествата са малки и не могат да компенсират износа им от почвата. Анализите показва, че всяка година се изнасят около 200-250 хил. тона калий, а се внасят количества, които покриват едва 4%. Това е изключително тревожен факт, който говори не само за необратим процес, т. е. извличат се хранителни вещества от почвата, а не се връщат, но и за едно неправилно отглеждане на културните растенията. Характерно за българското земеделие е да се прави небалансирано торене, като се тори предимно с азот, а се пренебрегват останалите макроелементи, а те също играят съществена роля за правилното протичане на физиологични и биохимични процеси в организма на растенията.
Безспорно торенето е сред най-важните агротехнически мерки при отглеждането на културите. Той е лимитиращ фактор, който определя качеството и количеството на растителната продукция.
Не може да получим нещо от нищо, разяснява доц. Николова. Както хората и животните трябва да се хранят балансирано, така е и при растенията. Нещото, което не е популярно и не се разбира достатъчно е, че растенията не могат да се хранят с органични вещества, а се хранят с минерали. Дори когато се внесат органични торове, те трябва да се минерализират, т.е. да освободят елемента в същата форма, в която го внасяме с минералните торове. Като цяло балансът на хранителните елементи е изключително нарушен и негативен, зле сме, особено с фосфора и калия, е заключението на специалистите.
С осигуряването на точното количество храна чрез правилното торене, културните растения се развиват оптимално – те са здрави и силни. По този начин те се справят не само по-лесно с неблагоприятните климатични условия, но и растителната защита е по-ефективна.
За да се спазват добрите практики, определянето на торови норми трябва да става посредством почвен анализ. Затова е необходимо и фермерите да се отнасят сериозно към въпроса с балансираното торене и до го правят по правилата, а не самоцелно. Важно е да се има предвид, че понякога торовите норми, които се дават в справочниците са въз основа на стари данни и не винаги са точни. Ето защо е препоръчително да се търсят нови решения и да се дават нови съвети за торене, съобразени със съвременните тенденции в земеделието.
Съвсем скоро българските фермери ще могат да се възползват безплатно от нов софтуер, който ще дава препоръки за торене. Това става благодарение на проекта „Добри практики за устойчиво управление на храненето на земеделските култури в България“, който се финансира от Международния институт по хранене на растенията (IPNI) със седалище Южна Дакота, САЩ, и със съдействието на K+S KALI GmbH Касел, Германия.
Въз основа на четиригодишни опити на торене на основните култури у нас, както и на разнообразна информация за състоянието на почвите и климата, събирана в продължение на над 100 г., ще се изготви софтуер, който ще обобщи всички данни.
Целта е благодарение на въведената информация да се дадат максимално точни препоръки конкретно за всяка култура и за всяко поле, като те са съобразени с желанието на фермера за постигане на определени добиви, както и с икономическите му възможности.
Според научните работници, които са правили опитите, това е изключителна възможност, торенето в България да се подобри и да се доближи до добрите практики, които се препоръчват. Истина е, че у нас торенето все още не е на нужното ниво. Тори се изключително едностранчиво, предимно с азотни торове, а се пренебрегват фосфорните и калиевите торове, които са не по-малко важни за балансираното хранене на растенията.
Харакатерен признак на копитния гнилец и за овцете, и за козите е, че животните пасат с прегънати предни крака. Причините могат да са няколко и точната диагноза и лечение трябва да се постави и назначи само от ветеринарен специалист. Може да е заболяването КОПИТЕН ГНИЛЕЦ причинен от бактерията Бацилус некрофорус. Тя поразява овцете и по-рядко […]
Ако през септември сте засели зимна салата и маруля, време е да я разсадите. Растенията са готови за засаждане на постоянно място, когато образуват 4-5 същински листа – около месец след поникването. Имайте предвид, че ако използвате по-възрастен разсад, растенията се прихващат по-трудно, а освен това се получават по-некачествени глави. Препоръчително е зимните салати и […]
Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/ представи на служебния министър на земеделието проф. Станков стратегия за зърнопроизводството, която той поема ангажимента да внесе за обсъждане на следващо заседание на агро-бизнес съвета към МЗХ. На проведена среща представителите на УС на НАЗ заявиха своята готовност, както и възможности за кандидатстване с нови проекти по Програмата за развитие на селските райони, […]
Денят на биволовъда – Караманов ден, за пореден път извади на дневен ред нерешените проблеми в биволовъдството ни. Те не са от вчера и за разлика от другите животновъдни браншове не са свързани само с недостига на пари. Вече повече от десет години липсва свежа кръв за поддържане на породата Българска мура. Към момента добрата […]
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are as essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Само строг митнически контрол на вноса на живи животни може да опази България от разпространяващата се чума по свинете в Литва, от където на 28-и Юни Русия забрани вноса на месо. Нови случаи на Африканска чума по свинете бяха установени и в Полша, близо до границата с Беларус, съобщава европейският сайт за селско стопанство Agri.EU .
