По въпросите, които са отправили към МЗХГ желаещите да кандидатстват по Подмярка 4.1.2. „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“, става ясно, че ПРСР действително не е добре рекламирана! Защо обаче все още не е, след като се похарчиха 4 милиона за целта, остава мистерия.

Като за финал – 4 млн. лева „гълта“ рекламна кампания за ПРСР 2014-2020

С този материал искаме безвъзмездно да подпомогнем колегите, които закъсняват с рекламирането, като дадем поне малко информация на хората.

Подмярка 4.1.2. „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“ е насочена към смекчаване трудностите на малките стопанства и към повишаване конкурентоспособността им.

Малките стопанства в България се характеризират с опит и традиции в производство на продукти с високо качество, традиционни за българското земеделие и търсени от българските потребители. Същевременно се отличават и с по-ниска производителност, по-високи разходи, по-ниска конкурентоспособност и с намалени възможности за реакция на промените в пазарна среда или да се възползват от възникващите пазарни възможности. Малките стопанства често работят с физическо и морално остаряло оборудване, имат ниска степен на механизация на производството, липсваща или лошо поддържана напоителна инфраструктура, недостатъчен оборотен капитал, ниска кредитоспособност, неподходяща специализация в производства, които имат намаляващ пазар или конкуренция от производители с по-ниски разходи, неефективен мащаб на производството.

Подкрепата е насочена към инвестиции, свързани с:
• Инвестиции за модернизация или увеличаване на физическия капитал с оглед намаляване на преките разходи за производство, повишаване на производителността на труда и качеството или разширяване на производството;
• Инвестиции за подобряване на пред-пазарната подготовка или съхранение на продукцията (като оборудване за оборудване за почистване, сортиране, пакетиране на продукцията и сгради за специализирано съхранение и обработка, осигуряване на вентилация, изолация и охлаждане);
• Инвестиции за създаване и/или презасаждане на трайни насаждения, десертни лозя, медоносни дървесни видове за производство на мед и бързорастящи храсти и дървесни видове за производство на биоенергия;
• Инвестиции за реконструкция и строителство на сгради за отглеждане на добитък;
• Инвестиции за намаляване на потреблението на енергия;
• Инвестиции за производство на биоенергия за нуждите на земеделските стопанства;
• Инвестиции в машини, оборудване и съоръжения за опазване на околната среда, включително за съхранение на оборска тор;
• Инвестиции за постигане съответствие с нововъведени стандарти на Общността приложими за съответните стопанства.

УСЛОВИЯ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ 

Допустими кандидати (допълнена):

• За безвъзмездна финансова помощ могат да кандидатстват земеделски стопани:

а) физически лица;
б) еднолични търговци (ЕТ) или юридически лица, регистрирани по Търговския закон;
в) кооперации, регистрирани по Закона за кооперациите.

• За безвъзмездна финансова помощ за колективни инвестиции могат да кандидатстват признати групи производители и признати организации на производители, само за сектора, за който са признати и за продуктите, за които са признати.

• Към датата на подаване на проектното предложение кандидатите по т.1 трябва да:

а) са регистрирани като земеделски стопани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (ДВ, бр. 10 от 1999 г.), наричана по-нататък „Наредба № 3 от 1999 г.“;
б) са получили от земеделска дейност най-малко 33 на сто от общите си приходи/доходи за предходната календарна година;
в) имат икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем (СПО) в границите между левовата равностойност на 6000 евро и 7999 евро включително и над 50 на сто от СПО на стопанството е от секторите „Животновъдство“, „Плодове и зеленчуци“ и/или „Етеричномаслени и лекарствени култури“, съгласно продуктите, посочени в Приложение № 3;
г) са собственици и/или ползватели на цялата налична в земеделското стопанство земя, включително сгради, помещения и оранжерии, използвани за производствена дейност на селскостопански култури;
д) са собственици и/или ползватели на животновъдните обекти, сгради и помещения, използвани за животновъдната дейност, в случай че развиват такава;
е) са микропредприятия или малки предприятия по смисъла на чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за малките и средните предприятия.
…
Четете още УСЛОВИЯ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ 

Допустими разходи:
• Изграждане, придобиване и подобряване на недвижимо имущество, включително чрез лизинг;
• Закупуване на нови машини, съоръжения и оборудване, включително компютърен софтуер до пазарната стойност на активите, включително чрез лизинг;
• Закупуване на недискови (палцови) бавно подвижни косачки, закупуване и поставяне на електропастири за управление на пашата, закупуване на балировачки, закупуване на соп (сеносъбирачка), закупуване на дробилки (прикачен инвентар, който директно дроби малки храсти и ги компостира и оставя върху пасището), закупуване и поставяне на кошери в ливади и овощни градини, закупуване на преносими сушилни и др;
• Общи разходи свързани със съответния проект за предпроектни проучвания, такси, хонорари за архитекти, инженери и консултантски услуги;
• Закупуване на ноу-хау, патенти права и лицензи, търговски марки и процеси необходими за изготвяне и изпълнение на проекта.

Приоритети:
• Стопанства от сектор животновъдство
• Стопанства от сектор плодове и зеленчуци
• Стопанства с биологично производство
• Стопанства, разположени в планински и необлагодетелствани райони,
• Инвестиции в енергийна ефективност и иновации.

Дейности, допустими за финансиране (допълнена):
Допустими дейности:
• По подмярка 4.1.2. „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“ се подпомагат проекти, които водят до подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство чрез:

а) модернизиране или увеличаване на наличните производствени материални и/или нематериални активи или
б) подобряване на предпазарната подготовка или съхранение на продукцията, или
в) създаване и/или презасаждане на трайни насаждения, десертни лозя, медоносни дървесни видове за производство на мед, или
г) повишаване на енергийната ефективност в земеделските стопанства, или
д) производство на биоенергия за нуждите на земеделските стопанства, или
е) инвестиции в машини, оборудване и съоръжения за опазване на околната среда, или
ж) инвестиции за постигане съответствие с нововъведени стандарти на Общността, приложими за съответните стопанства, или
з) изграждане, реконструкция/рехабилитация на съоръжения и оборудване, включително кладенци и съоръжения за съхранение на вода за напояване, включващи изграждането на нови и подобряване на съществуващи мрежи в стопанствата.

• Безвъзмездна финансова помощ се предоставя на земеделски стопани за инвестиции в техните стопанства, пряко свързани с една или няколко от дейностите по първично селскостопанско производство и съхранение само на собствени земеделски продукти, както и подготовка на продукцията за продажба. Земеделските продукти могат да бъдат само продукти, включени в Приложение № 3.

• Безвъзмездна финансова помощ се предоставя на групи и организации на производители  за инвестиции пряко свързани с една или няколко от дейностите по първично селскостопанско производство, съхранение и  подготовка на продукцията на своите членове.

Процент на съфинансиране (редактирано):

Безвъзмездната финансовата помощ е в размер до 60 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи.

• Размерът на безвъзмездната финансовата помощ се увеличава с 10 на сто в следните случаи:
а) за проекти, представени от млади земеделски стопани;
б) за колективни инвестиции;
в) за проекти, които се изпълняват в обхвата на райони с природни и други специфични ограничения райони. Проектите трябва да се изпълняват на територията на населено място, чието землище попада в необлагодетелстван район съгласно Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват,(ДВ, бр. 20 от 2008 г.), и най-малко 75 на сто от общата земеделска площ се намира в необлагодетелстван район;
г) за проекти с дейности, подпомагани по линия на ЕПИ за селскостопанска производителност;
д) за разходи за иновации, опазване и възстановяване на околната среда, включително биологично производство, икономия на ресурси и адаптация към климатичните промени.

• Размерът на безвъзмездната финансовата помощ се увеличава с 15 на сто за инвестиции изцяло свързани с изпълнявани от кандидата ангажименти по мярка 10 „Агроекология и климат“ или мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г.

• Максималният размер на финансовата помощ за проект, отговарящ на повече от едно от условията по т. 2 и/или 3, е не повече от 80 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи.

• Максималният интензитет на безвъзмездната финансова помощ за проект за колективни инвестиции и интегрирани проекти, представен от един кандидат/бенефициент, отговарящ на повече от едно от условията е не повече от 90 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи.

• Когато на кандидата е предоставена безвъзмездна финансова помощ в размер над 60 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи, той се задължава да поддържа съответствие с условията, при които е получил помощта в по-големия размер, за период от три години от датата на получаване на окончателно плащане. С изключение на условието по т. 2, буква „а“, в случаите на навършването на максимално допустимата възраст.

• Разликата между пълния размер на допустимите за финансово подпомагане разходи и размера на безвъзмездната финансова помощ се осигурява от кандидата, като участието на кандидата може да бъде само в парична форма.

Минималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение е 1250 евро.
Максималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение е 25 000 евро (48 895 лв.), а за проекти представляващи колективни инвестиции 70 000 евро.
Максималното комбинирано подпомагане за проекти за колективни инвестиции и интегрирани проекти е не повече от 90% от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи.

Източник: Съвети в земеделието, ДФ Земеделие

Таблица за размер на стопанството /СПО/

ИНСТРУКЦИЯ ЗА ПОПЪЛВАНЕ НА ТАБЛИЦАТА ЗА ИЗЧИСЛЕНИЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАЗМЕР НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНСТВА

Документи за кандидатстване и информация

УСЛОВИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОДОБРЕНИ ПРОЕКТИ

Автор: Фермер.БГ

Наредбите за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по седем от мерките от ПРСР 2007-2013 г. са променени и обнародвани в брой 24 на Държавен вестник в последния ден на месец март 2015 година.

 Най-важните изменения касаят срока за изпълнение на одобрените проекти, както и срока, в който възложителите по Закона за обществените поръчки (ЗОП) следва да публикуват решенията за откриване на процедурите за възлагане на обществена поръчка.

 Изменени и допълнени са наредбите за условията и реда по мерки:

 ► 122 „Подобряване икономическата стойност на горите“

► 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“

► 223 „Първоначално залесяване на неземеделски земи“

► 226 „Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности“

► 313 „Насърчаване на туристическите дейности“

► 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони“

► 322 „Обновяване и развитие на населените места“

Разпоредбите се изменят както следва:

Промените за мерки 313, 321 и 322 предвиждат одобрените проекти се изпълняват в срок до 15 септември 2015 г. За проекти, по които са били сключени договори за отпускане на финансова помощ въз основа на представен работен проект, крайният срок за публикуване на решението за откриване на процедурите за възлагане на обществена поръчка за избор на изпълнител е до 24 април 2015 г. За проекти, по които са били сключени договори за отпускане на финансова помощ въз основа на представен идеен или технически проект, крайният срок за публикуване на решението за откриване на процедурите за възлагане на обществена поръчка за избор на изпълнител е до 30 април 2015 г.
По мерки 223 и 226 новото е, че заявката за окончателно плащане трябва да бъде подадена не по-късно от 15 октомври 2015 г. Крайният срок за публикуване на решението за откриване на процедурите за възлагане на обществена поръчка за избор на изпълнител е до 24 април 2015 г., независимо дали договорите за безвъзмездна финансова помощ (БФП) са сключени въз основа на идеен, технически или работен проект

 Измененията в наредбата за мярка 122 предвиждат заявката за окончателно плащане се подава не по-късно от 15 септември 2015 г. Крайният срок за публикуване на решението за процедури по обществена поръчка за изпълнител е до 24 април 2015 г., независимо дали договорите за БФП са сключени въз основа на идеен, технически или работен проект.

 Важно за бенефициерите е, че за мерки 122, 223, 226 и 313 с измененията се въвеждат разпоредби относно възстановяването на натрупани лихви върху изплатени авансови плащания. За тези мерки се въвеждат и разпоредби във връзка с възстановяването на разликата между изплатеното авансово плащане след сключване на договор за БФП и допустимия размер на аванса след провеждане на процедурите по ЗОП и одобряване на окончателната стойност на субсидията за дадена дейност.

Разликата следва да се възстанови в срок от 10 дни от сключване на допълнителното споразумение към договора за отпускане на финансова помощ. Припомняме, че за мерки 321 и 322 аналогични разпоредби са в сила от 25.07.2014.

Асоциация на българските села (АБС) кани утре 10-и февруари фермери от региона на Сандански на среща-дискусия за последните изменения на новата Програма за развитие на селските райони до 2020-а година.Срещата ще се проведе в сградата на Община Сандански от 10 часа. 

Акцент на срещата ще бъдат последните изменения в мярка 4.1 – Инвестиции в материални активи; мярката по Тематичната под-програма 4.1.2, която касае по-малките земеделци, както и последните новости по мярка 6.1 Млад фермер и 6.4 за инвестиции в неземеделски дейности.

Както вече стана ясно, една от новостите по отношение на мярка Млад фермер е, че ЕООД няма да могат да бъдат допустими бенефициенти, както беше предложено в първоначалния вариант на ПРСР. Все пак голямата част от критериите, представени до момента се запазват, като вече са ясни и по-детайлни възможности по новата ПРСР.

ПРОГРАМА:

09:30 – Посрещане и регистрация на гостите
10:00 – Откриване на Национална информационна кампания „Българското село – бъдещето е в наши ръце“
10:10 – Презентация на Асоциация на българските села – дейност, подпомагане и инвестиционни профили на селата
10:30 – Презентация – Възможностите за българските села по Програма за Развитие на Селските Райони (ПРСР) 2014-2020
– Земеделие и животновъдство
– Селски туризъм
– Инфраструктура в населените села
– Услуги за населението в селата
– Други
11:30 – Дискусия

ВХОД СВОБОДЕН!

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ : 0877 33 77 33 ; 0877 699 117

Националната кампания „Българското село – Бъдещето е в наши ръце!“ е с генералната подкрепа на
Тайтън Машинъри България АД

„Надявам се, Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие” да е направил подходящия избор с назначаването на Атанас Добрев за изпълнителен директор на Фонда“. Това коментира в интервю за радио Фокус Ангел Вукодинов, зърнопроизводител и член на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

„Друг е въпросът дали не се забави въобще избирането на нов директор, ако е имало нужда от такъв, заради цирка, който се разиграваше няколко седмици. Ако от това нещо са потърпевши земеделските производители и цялата земеделска общественост, ако има риск да загубим европейски средства – нищо не оправдава такива действия“, коментира още той.

Според Вукодинов „тази рокада, ако е била необходима, е трябвало да стане много отдавна“. „Дано не е късно, в което се съмнявам, за адекватни действия по довършване на проектите, плащанията от първата програма за развитие на селските райони“, каза Вукодинов.  

От НАЗ очакват също ДФЗ като изпълнителна агенция, най-голямата банка, която борави с европейските и националните средства, да начертае политика в сектор земеделие и да приложи европейска политика в него.

До 31-ви юли България трябва да вземе редица важни решения по отношение, както на директните плащания, така и на Програма за развитие на селските райони в периода 2014-2020 г. Ако фондът като такъв не е дал правилния анализ, проблемите, които са възникнали в предходния период, видът на бенефициентите, тяхната банкируемост, секторите, които успешно или неуспешно са изпълнявали проекти, наистина се опасяваме, че през останалите дни до края на месеца, трудно ще се вземат обосновани решения и е твърде вероятно да бъдат само политически, без реалното мнение на експертите, както и на неправителствения сектор, категоричен е Вукодинов.

Само в рамките на два месеца (ноември и декември 2013 г.) действащото ръководство на ДФ „Земеделие” (ДФЗ) успя да изплати 380 мил. евро към българските общини и земеделци по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), се казва в доклада на Разплащателната агенция (РА) до членовете на УС на ДФЗ. За сравнение, до встъпването в длъжност на сегашното ръководство са били разплатени едва 90 млн. евро.

 След създадения извънреден „План за действие“, съгласуван със службите на ЕК, ДФЗ успя да изплатени всичките 470 млн.евро, които България е трябвало да преведе на земеделците и общините по ПРСР, съгласно предварително заложения бюджет от ЕК. Действията на ръководството на ДФЗ доведоха до това, 2013 г. да е първата финансова година от Програмата, в която няма генерирани никакви финансови загуби за страната и българското земеделие.

 Избегнати са загуби, характерни за минали периоди като пример за негативни резултати са загубата на средства от ЕЗФРСР по правилото n+2 в размер на 38 889 475,72 евро през 2011 г. и 51 099 532,78 евро отново по правилото n+2 през 2012 г. В резултат на усилията на администрацията и изградената добра комуникация с бенефициентите при спазване на европейските правила и регламенти, всички разплатени средства за 2013 г. в размер на 992 100 000 лв. са вече възстановени от ЕК.

 До 30 юни 2014 г. са подписани 1312 договора с местни инициативни групи /МИГ/ като са отказани, заради констатирани пропуски едва 191 договора, се казва още в доклада. Общият бюджет на ПРСР 2007 – 2013 г. възлиза на 3 млрд. 242 млн. евро, от които 2 млрд. 609 млн. евро от ЕС и 632 млн. евро от държавния бюджет, разпределени в 4-и приоритетни оси. Общо за целия период по програмата са осигурени 3 241 938 392 евро, от които 80,48% или 2 609 098 596 са средства от ЕЗФРСР. Без да се увеличава административната тежест върху земеделските производители е повишено нивото на мониторинг и отчетност. Подобрена е комуникацията с кандидатите за подпомагане, като се даде възможност за отстраняване на технически грешки, преди да се пристъпи към санкциониране на нередовните заявители.

 Мярка 112 придобила известност като „Млад фермер” е една от атрактивните мерки в ПРСР. От началото на програмата до началото на м. април са подадени 6 912 заявления за подпомагане по мярката, като са сключени 5 375 договора. Само за периода 1 април 2014 г.- 1 май 2014 г. са приети и обработени 2 678 заявления за подпомагане, като заявената субсидия е за 130 940 810 лева. Поради липсата на бюджет са сключени 409 договора, като стойността на договорената субсидия е за 10 000 000 евро.

 По мярка 121 са приети и обработени 937 заявления за подпомагане, като заявената субсидия е на стойност 247 487 284 лева. Сключени са 85 договора, като стойността на поетия договорен ангажимент е 88 402 160 лева (45 200 000 евро). За останалата сума ДФЗ очаква от началото на годината МЗХ да разпореди прехвърляне на средства от Гаранционния фонд (ГФ), което ще предотврати и автоматична загуба на средства поради неусвояване на средствата от ГФ.

 До края на м. юни 2014 г. по мярка 311 от ПРСР са приети и обработени 724 заявления, като заявената субсидия е на стойност 237 300 000 лева. Към момента се сключват 281 договора с бенефициенти, като поетия договорен ангажимент е за 89 966 800 лева (46 000 000 евро). По мярка 312 до края на предходния месец са приети и обработени 493 заявления, като стойността на заявената субсидия е в размер на 125 000 000 лева заявена субсидия. Одобрени са 193 проектни предложения, като в момента се сключват договори на стойност 49 872 900 лева (25 500 000 евро). По мярка 321 са подадени 290 заявления за подпомагане, като стойността на заявената субсидия е на стойност 847 000 000 лева. Договорени са 130 проекта, като стойността на договорената субсидия е 368 500 000 лева.

 До края на месец юни 2014 година по мярка 322 са приети 485 заявления за подпомагане, като стойността на заявената субсидия е 429 000 000 лева. Сключени са договори за 67 проектни предложения, като договорената субсидия е в размер на 55 700 000 лева. Отворен е прием на проекти по мерки 223 и 226 свързани със залесяване и опазване на горския ресурс на страната ни. Приемът на проектни предложения ще приключи на 1 август 2014 г. Мерките са отворени със следния бюджет съответно за мярка 223 – 5 000 000 евро, а за мярка 226 – 15 000 000 евро. В заключение, в периода 07.07.2013г. – 30.06.2014 г. са обработени 6792 постъпвали през годините проектни предложения за инвестиционни проекти.

Третото заседание на Работната група по прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП) 2015-2020 г., е насрочено за 7 юли от 15 ч. в Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

 Предвид кратките срокове, в които трябва да бъдат обсъдени отделните теми по ОСП 2015-2020 г. и тяхното приложение в България в новия програмен период, беше взето решение заседания на Работната група да се провеждат всяка седмица.

 Три са темите, по които според предварително обявения дневен ред ще дискутират участниците в работната група: определяне на периода на изчисляване на дяловете на отделните култури във връзка със задължението за диверсификация; определяне на минималните прагове за плащанията; определяне на понятието „активен фермер”.

 Междувременно, в края на миналата седмица браншови организации заявиха в официални позиции до медиите, че „все още няма яснота и взети национални решения по прилагането на схемите от директните плащания и „зелените изисквания“ за новия период 2015-2020, което поставя под въпрос ПРСР“. Крайният срок за вземане на национални решения относно ПРСР 2014-2020 г. е 31 юли.

За днес, 7 юли, е насрочено за пореден път заседание на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“ (УС на ДФЗ). Министър Димитър Греков обяви в петък, че иска пълен отчет от ръководството на фонда.

 В разгорялата се през уикенда полемика относно исканите оставки на Мирослав Николов и Виолета Александрова и взаимните сигнали до Прокуратурата от страна на МЗХ и ДФЗ, Николов обяви, че днес отчетът на ДФЗ за изпълнението на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) ще бъде публикуван на сайта на ДФЗ.

Министърът на земеделието Димитър Греков за пореден път вчера заяви, че към ръководството на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) има много оплаквания. „Оставките им ще поискам може би още в четвъртък“, заяви Греков. Това може да се случи, обаче, ако свиканото от министъра заседание на УС на ДФЗ събере кворум. Според Греков е напълно възможно заседанието да не се проведе, заради поредно неявяване на представители на министерства и ведомства.

 Реакцията на ръководството на ДФЗ по повод исканите оставки не закъсня. „Не виждам основание към момента да подам оставка. Ние сме първото ръководство, което разплати всички пари. Аз съм си изпълнил ангажиментите”, това заяви днес в предаването „Преди всички“ по БНР Мирослав Николов, изпълнителен директор на ДФЗ.

 Николов заяви още: „Искрено се надявам да не е политическа битка за овладяване на фонда, защото това е едно от най-ресурсните ведомства. Ние имаме годишен бюджет от над 2 млрд. лв. – може да прецените какъв е наистина залогът. Неприятно съм изненадан, че през последните месеци се води истинска целенасочена кампания за дискредитиране на ръководството. Досега тя беше безадресна, хвърляха се някакви обвинения в публичното пространство без конкретен адресат, но от вчера вече това е самият земеделски министър.

 За мен са странни напъните за смяна на ръководството на ДФЗ точно седмици преди оставката на правителството, в момент, в който държавата е поставила под карта около 2,5 млрд. лв., които са залог за следващи авансови плащания. Може би в този момент ставаме политически неудобни. Може би се цели да се сложат послушни хора, хора, които да осигуряват финансиране на определени политически кръгове, да не бъдат експерти начело на ДФЗ“, заяви Николов.

 Николов бе категоричен, че работят много добре със Светия синод на Българската православна църква. Според него се създава изкуствено напрежение. Търсят се начини и канали, за да бъде по един или друг начин дискредитирано ръководството, смята той. “Винаги ще има недоволни. Единственото конкретно, което съм чул като недоволство и оплакване, беше за проект на самия министър – той изрази пред мен, че се бавят плащанията на негова фирма. Предполагам, че е проект на неговото семейство или род, защото фирмата е „Греком“ и работи в сферата на лозаро-винарския бизнес.

 Министърът ми каза в разговор, че според него има забавяния и той или неговият представител трябва да получи парите по проекта. Проектът е одобрен. Той имаше допълнителни земи, имаше допълнителни документи, които трябваше да бъдат изискани, за да получи допълнителните пари”, заявява Николов пред БНР.

 Николов подчерта, че през 2012-а са одобрявани проекти за скъпи коли. В момента те са редуцирани до 47 хил. лв. По думите му няма одобрен проект по ПРСР, по който ще бъде закупено луксозно превозно средство. Под риск са голяма част от парите, още от октомври 2012-а – октомври 2013-а. Те вече са платени, но заради липсата на сертифициращ орган ЕК поиска допълнителни проверки и контроли.

Фондът извършва всички тези необходими проверки. Ние все още не можем да удостоверим тези неща пред ЕК, коментира Николов. Той обаче е скептично настроен, че ще бъде спазен срокът, който е в края на юли.

Той обясни какво следва, ако не спазим срока: “Ние поставяме под риск над 1,2 млрд. евро от предходната финансова година и ако до края на тази година не бъде избрана и фирмата, която да одитира и да бъде сертифициращ орган, разплащателна агенция, всички пари, които до момента са платени, и тази година. Сумата може да стигне няколко милиарда”.

За днес, 24 юни е планирано да се проведе заседание на Консултативния съвет по зърното.

 Заседанието на Консултативния съвет по зърното ще протече при следния дневен ред:

 1. Състояние на есенни култури и ход на жътвена кампания на есенни култури. Техническа обезпеченост на жътвата. Информация за състояние на пролетни култури.

 2. Информация за зърнени наличности и подготовка за окачествяване и съхранение.

 3. Състояние и тенденции на вътрешния и международния зърнени пазари.

 4. Обсъждане на възможността за компенсации за 2013 и 2014 г. за напълно пропаднали площи, както и спазването на агроекологичния ангажимент по направлението „Сеитбооборот“.

 5. Държавни помощи за намалена ставка на акциза и преотстъпен данък за земеделски производители.

 6. Информация за възможностите за подкрепа на българското зърнопроизводство в рамките на ОСП 2014-2020г. по първи и втори стълб – директни плащания и ПРСР 2014-2020 г.

Малките земеделски производители бяха акцент в проведеното в Кнежа аграрно изложение. В рамките на изложението беше презентирана дейността на Местна инициативна група (МИГ) в град Кнежа. Изпълнителният директор Иван Христов подчерта, че в новата стратегия ще бъде поставен акцент върху младите фермери.

 В трите панаирни дни пред земеделски производители и гости на Кнежа беше демонстрирана земеделска техника, както и работата на Професионалната гимназия по земеделие „Стефан Цанов“, където от тази година има нова професионална паралелка по бубарство.

 „От 1962 г. Институтът по царевица е единственият научен център в България, който отговаря за Националната координационна програма за царевицата“, заяви д-р Наталия Петровска, гл. асистент в Института по царевицата в Кнежа. Тя представи на зрителите историята и дейността на Института и припомни, че тази година се навършват 90 години от създаването му.

 Гостите на изложението се запознаха със стъпките, които се предприемат при кандидатстване за кредит и изготвяне на бизнес план, представени от Иван Христов. По време на заключителния ден земеделските производители имаха възможност да научат повече за успешно реализираните проекти в Кнежа и какво предстои да се прави през новия програмен период на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020.