Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба 32 от 2006 г. за окачествяване, съхраняване и предлагане на пазара на месо и черен дроб от домашни птици е публикуван на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

 В мотивите за нормативната промяна е записано: „Причина за приемането на нормативния акт е постигане пълно съответствие с правото на ЕС при окачествяване, съхраняване и предлагане на пазара на месо и черен дроб от домашни птици. Необходимостта от актуализирането на Наредбата е в резултат и на проведени срещи в МЗХ по инициатива на Асоциация на месопреработвателите в България, с цел прецизиране на разпоредби, касаещи предлагането на пазара на заготовки и готови продукти от птиче месо“.

 Припомняме, че от миналата година ЕК има забележки към последната редакция на Наредба 32 от 20 ноември 2012 г., с която се въведе ограничение на водното съдържание в пилешкото месо. „Целите, които се поставят с предложените промени в Наредбата, са отпадане на разпоредбите, касаещи ограниченията за употребата на хранителни добавки (овлажнители и хидроколоиди), общо съдържание на вода, използването на агенти за задържане на вода и производството на изделия или продукти от птиче месо, чрез инжектиране и центрофугиране на месото“, пише в проектодоклада на зам.-министър Явор Гечев.

 Според МЗХ промените в Наредба 32 ще създадат по-добра среда за търговията с птиче месо. В доклада се посочва още, че с проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба 32 от 2006 г. за окачествяване, съхраняване и предлагане на пазара на месо и черен дроб от домашни птици се цели цялостно синхронизиране с правото на ЕС.

Колбаси масово се представят от производители за телешки при положение, че в тях в много от случаите дори няма месо от теле, съобщи в. „Марица“.

На голяма част на етикетите на телешките салами обикновено е посочен следния състав: свинска мазнина, пилешки кожи, свинско месо, оцветители, консерванти и химикали от Менделеевата таблица – дифосфати, мононатриев глутамат, натриев дифосфат и полифосфат. На етикетите са отразени и поредица от Е-та: Е 120, Е 301, Е 250, Е 316, Е 575, Е 252 и др.

На друг телешки колбас пише, че има свинско и птиче месо, емулсия от свински кожички, картофено нишесте, соев протеин, и няколко Е-та.

На друга марка под името телешки е отбелязан състав: птиче, свинско и говеждо месо, желиращ агент, оцветител кармин и др.

В тип хамбургски пък има птиче и свинско месо и задължителните Е-та 450, 452, 316, 250 и др. В кренвирши – механично отделено пилешко месо, емулсия от свински кожички, вода, стабилизатор, натриев нитрит, картофено нишесте, соев протеин и следи от глутен.

На нито един от етикетите не е посочено съотношението на отделните съставки, което е задължително според изискванията за етикетиране на хранителните продукти.

Един от производителите на ментета прави агресивни реклами по телевизията на своите продукти, твърди още вестникът.

Специалисти от Университета по хранителни технологии обясниха, че една от стандартните съставки на тези колбаси, както и на кренвиршите, е машинно обезкостеното месо. То се нарича още прат (месокостен хомогенат) и „баадер“ (едро изцедено месо на късове).

Месокостните хомогенати се добиват от предварително ръчно изчистени от месото кости от птици или топлокръвни кланични животни. Те съдържат основно костен мозък и определено количество разрушена мускулна или съединителна тъкан. В тази фракция попада и значително количество фино раздробена костна тъкан. Технолозите са категорични, че месокостните хомогенати не са подходящи за производство на една широка гама месни продукти, тъй като тяхната консистенция няма изискваното качество за влагане в по-качествени месни продукти.

Освен това проблем при ползването им се оказва възможността за развитие на , по-известен като болестта Луда крава.

В кренвиршите се влага и механично сепарирано месо – MSM. То се определя като богато на мазнини, когато е произведено от свинско месо и богато на сухожилия, когато е произведено от птиче и говеждо месо. При неговото производство силно се нарушава целостта на месото (тъкани и клетки) и качеството на продукцията силно се понижава. Добрата практика препоръчва ползването на MSM да не е повече от 20% в крайния продукт, но това нито един производител не отбелязва на опаковките.

Както всяко друго месо, така и пилешкото, свинското и говеждото, което се влага в колбасите и кренвиршите, са обект на гнилостни процеси, ако не са спазени санитарно-хигиенните изисквания за производство и съхранение на продукцията. Ако на някакъв етап от производството има неизпълнение на добрите практики в нея могат да се установят патогенни микроорганизми – салмонела, листерия, стафилококи и др.

От Българската агенция по безопасност на храните съобщиха, че започват поетапно проверки в производствените бази на няколко месопреработватели, а след това и в търговската мрежа.

От контролния орган обясниха, че нямало проблем в телешки колбас да има свинско и птиче месо, но трябвало задължително да се отбележи процентното съдържание на етикета.

Някои производители използвали вратичка в Закона за храните и влагали различни от рецептите суровини в колбасите, но за сметка на това пишели, че те са тип от определен вид.

Е250 или натриев нитрит е консервант, който се влага при всички колбаси. Целта на тази добавка е да подтисне евентуално развитие на опасния микроорганизъм Clostridium botulinum. От друга страна, Е250 е потенциален канцероген, забранен за употреба в много страни. Той може да се комбинира с други химични съединения в стомаха на хората и да формира нитрозамин – субстанция, която предизвиква рак при лабораторно изпитвани животни.