Добивите от череши са с 50% по-ниски в сравнение с миналогодишната реколта заради лошото време и развитието на заболяванията по овощните насаждания, заявиха овощари от региона на Пазарджик.

 През този сезон цените на черешите в Пазарджишко се формират на база търсене от страна на потребителите, заяви Иван Кабуров, агроном и земеделски производител от региона, цитиран от радио Фокус. По думите му, купувачите са с 30% по-малко в сравнение с миналата година.

 Цената на масовото производство е от 0.60 лв до 0.90 лв за килограм в зависимост от качеството. Качеството на голяма част от продукцията е влошено, заради кафяво гниене заради обилните валежи през последните месеци.

 Изкупните цени не носят печалба на производителя, защото един работник, който бере около 50 кг череши на ден получава около 20 лв. на ден за работата си и по около 5 лв. осигуровка, която се плаща от земеделския производител. Около 0.45 лв./кг е себестойността на брането на череши, което означава на практика, че печалбата е под 0.40 лв./кг., уточни Кабуров.

Зърнопроизводителите в Ловешка област очакват с 20% по-слаба реколта от пшеницата и с 10% от ечемика в сравнение с миналата година. Жътвата на ечемика в региона вече започна, като засетите площи са в добро състояние въпреки дъждовете през последните месец и половина.

 360 кг от декар са очакваните добиви от пшеница тази година в Ловешко при 453 кг през миналата година. Засетите площи са над 220 хиляди декара. При ечемика, жътвата на който започна в районите на Летница и Угърчин, очакваният среден добив е 340 кг при почти 400 кг през миналата година, съобщи директорът на областната служба „Земеделие“ в Ловеч Тони Паричев, цитиран от БНР.

 По думите на Паричев няма полегнали и засегнати от дъждовете площи. „Засега добивите са добри. Няма пострадали. Не са набити в земята, защото е имало и такива случаи, вследствие на порои, на градушка класовете направо биват едва ли не зарити в земята и колкото и да правим настройки на комбайните, нямат възможност да ги извадят и да се ожънат, и бракуваме цялата нива“.

 Според Паричев при първите ожънати общо 1300 декара в областта, в Летница средният добив от ечемик е 500 кг на декар, а в Угърчин е 400 кг. В тези райони се очаква и най-добра реколта.

Проливните дъждове и падналите градушки през последните два дни доведоха до сериозни поражения върху тютюневите насаждения в Южна България. В различна степен са пострадали или унищожени всички земеделски култури в региона, съобщават кметове на населени места в Смолянско и в Благоевградско.

 По предварителни разчети в някои райони около 30% от селскостопанската продукция и тютюна са увредени или унищожени след падналите през последните дни градушки. По-голямата част от земеделските производители в малките населени места нямат застраховки за земеделските площи, които стопанисват.

 Според тютюнопроизводители късно разсадените тютюни имат възможност да се възстановят, ако не са наранени сериозно от градушките, но разсадените в агротехническите срокове насаждения не могат да се възстановят. В Смолянско на много места реколтата е напълно унищожена.

 За поражения по селскостопанските култури алармират и земеделски производители от Ямболско. Зеленчуковите насаждения в региона са сериозно пострадали от градушка, на места градините са буквално отнесени от проливните дъждове. Пострадали са и масивите със зърнени култури.

 Тепърва предстои обследване на площите от комисии от местните земеделски служби, които трябва да констатират степента на пропадане на площите. Синоптиците прогнозират нови проливни дъждове и градушки в следващите три дни.

Най-сериозният проблем, пред който сега са изправени лозарите от цялата страна, е справянето с най-опасната от икономическа гледна точка болест – мана. Това заяви  доц. Иван Пачев, директор на Института по лозарство и винарство (ИЛВ) – Плевен.

 Ситуацията в страната е различна в зависимост от количествата паднали валежи и тяхната продължителност, като най-тежко е положението в районите, в които повече от месец количествата на валежите са много над обичайното за това време на годината. „За Централна Северна България не може да се каже, че има висок процент поражения на лозовите масиви. Тук на този етап има по-скоро спорадични огнища на мана, които след третиране с фунгициди се загубват“, коментира Пачев.

 По думите му маната е най-опасна за лозите точно в този момент, когато се формират гроздовете. „При наличие на мана във фаза на формиране на грозд, изсъхва ресата и добивите ще бъдат по-ниско. Причината е в това, че не може да се осигурят добро изхранване на растението, нормален цъфтеж и няма добро опрашване. Маната води комплекс от аномалии, които нанасят необратими поражения върху лозите“, обясни доц. Пачев.

 Той е категоричен, че в районите, където е констатирано наличие на мана, лозарите трябва своевременно да третират масивите с фунгициди. „Най-добрият вариант за лозарите е да третират масивите със системни фунгициди, които да се комбинират с фунгициди с контактно действие.

 Системните фунгициди навлизат в соковете на лозата и убива заразата отвътре. В същото време фунгицидите с контактно действие поразяват външно заразата. Затова за извеждане на борбата с мана трябва да се използват и двата вида фунгициди“, поясни Пачев. Той допълни, че третирането на лозовите масиви трябва да бъде извършено при сухо време.

 Прогнози за качество на гроздето от реколта 2014 и за очаквани добиви е рано да се правят, категоричен е Пачев. Най-рано в средата на юли ще е възможно да се анализира извеждането на борбата с болести и неприятели след дъждовните месеци април и май и да се правят първи прогнози за очакваните добиви от грозде тази година.

Въпреки продължаващото дъждовно време, кампанията по прибирането на реколтата от череши в Кюстендилския край вече започна. Прогнозите за добиви от реколта 2014 са за производство на череши наполовина на количествата, произвеждани традиционно в региона.

 По данни на Института по земеделие в Кюстендил при добра в климатично отношение стопанска година овощарите прибират по 800 – 1 000 кг/дка череши. Очакванията за тази кампания са средните добиви от череши да не надвишат 500 кг/дка. Причината за по-ниските добиви са дъждовете през март и април, а и сухата зима също се е отразила на цъфтежа на дърветата. Въпреки това, кампанията в Кюстендилско вече е в ход.

 Изкупуването на ранните плодове започна в края на миналата седмица при цени от 60 ст./кг. В Кюстендилска област и тази година е създадена организация за опазване на реколтата от череши. Изкупвателните пунктове, обаче, за значително редуцирани, което не удовлетворява производителите. От полицията пък са категорични, че колкото повече са пунктовете за изкупуване на плодовете, толкова по-трудно е те да бъдат качествено охранявани.

 От Инспекцията по труда в Кюстендил са започнали засилени проверки за нарушения при наемането на берачи на череши. Инспекторите проверяват дали наетите работници имат сключен договор и осигурени условия за работа. Инспектират се и пунктовете за изкупуване на череши.

Зърнопроизводителите се подготвят за началото на жътвената кампания, която тази година ще бъда изключително трудна, коментира  Румяна Ангелова, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

 „Във всички райони на страната в момента се прави обследване на посевите, защото състоянието на ечемика и пшеницата и силно влошено след продължителните дъждове и падналите градушки. Още в първите по-топли дни стана ясно, че посевите са поразени от много болести. Много от ечемика и пшениците започнаха за съхнат“, заяви Ангелова.

 Тя допълни, че в резултат на продължителните дъждове корените на растенията буквално изгниват. Очакванията са заради влошената ситуация жътвената кампания да започне по-рано. По думите на Ангелова в средата на месец юни в Южна България е нормално да започне прибирането на реколтата от ечемик.

 Анализите на НАЗ, обаче, показват, че се очаква сериозна редукция на добиви от тазгодишната зърнена реколта. Влошено ще е и качеството на зърното. По-сериозно към този момент е положението в Северна България по информация от земеделски производители.

 „Земеделските стопани усилено подготвят техниката за началото на жътвата. Там, където производителите преценят, може и по-рано от 15 юни да започне прибирането на реколтата. Болестите определено допринасят за изсъхване на растенията, което ще е причина за по-ранното начало на жътвата“, допълни Ангелова.

 По думите й, направените до момента констатации показват, че най-уязвими на болести от неблагоприятните климатични условия са се оказали българските сортове ечемик и пшеница. Вносните сортове показват по-голяма устойчивост на кореново гниене, което е най-сериозният проблем на земеделските производители сега. Анализ на ситуацията в страната ще бъде направен в края на седмицата, когато представители на НАЗ от цялата страна ще се съберат на Открит ден на пшеницата край Разград.

 Към момента състоянието на посевите с рапица са в по-добро състояние, в сравнение с ечемика и пшеницата. Има констатирани болести и при рапицата, но не са толкова фрапантни, коментира Румяна Ангелова. Поне още 20 дни има до началото на жътвата на рапица. „Заради по-хладното и дъждовно време рапицата още не е узряла, така че кога ще започне прибирането на реколтата ще зависи от температурите в следващите две седмици“, допълни Румяна Ангелова.

Кметът на Кюстендил Петър Паунов издаде заповед във връзка с масовата кампания по изкупуването на черешите от новата реколта на територията на общината. И през тази година местата за разкриване на пунктове ще се определят от кметовете и кметските наместници.

Желаещите да разкрият пунктове ще трябва да подадат заявления в общината. Месечният наем на квадратен метър е 15.20 лв. Местата за пунктове трябва да са съобразени с изискванията за безопасност на движението. Пунктовете ще работят от 9 до 22 часа, като в заповедта е разписано още, че работният ден за бране на череши е от 8 до 20 ч.

В пунктовете за изкупуване на череши на видно място трябва да бъде поставено разрешителното за разкриване. При нарушение ще се съставя акт, а при повторно ще се отнема разрешителното.

За да няма злоупотреби, Община Кюстендил разпореди още изкупуването на черешите да става срещу представени от предаващия черешите актуални документи за собственост на имота и/или документи, доказващи правно основание за ползването му.

1 424 земеделски производители в областта ще чакат помощи тази година, като най-много заявления са подадени в общините Ловеч и Тетевен, а най-малко от община Летница, съобщи директорът на Областната служба „Земеделие“ Тони Паричев, цитиран от БНР. По националните доплащания са заявени 56 хиляди хектара, което е 84% от заявените площи през миналата година.

За подпомагане по еврофондовете са заявени 67 хиляди хектара, което е с 10 хиляди по-малко от 2013 г. Паричев допълни, че 260 земеделски производители от областта ще получат ваучери за гориво. „Раздават се 60% от стойността на ваучерите и 50% от бройката.

Останалите ще се раздават през януари, след като приключи финансовата година, защото тук застъпваме две стопански години, обясни Паричев. По думите му въпреки проливните дъждове в региона този месец състоянието на пшеницата е много добро, като зърнопроизводителите очакват реколта от около 350 кг/дка.

Световното производство на вино през тази година е достигнало шестгодишен рекорд заради високите добиви от грозде, сочат данните на Международната асоциация по лозарство и винарство, съобщава агенция Ройтерс. Всички водещи винопроизводители в Европа отчитат ръст на производството. Такива данните има и за САЩ и Чили. Лозарите в България също могат да се похвалят с по-добра реколта и повече продукция.

През миналата година, когато в почти цяла Европа беше отчетено намаление на произведеното винено грозде заради лошото време, през тази секторът отчита високи резултати. Според международната организация заради добрите климатични условия и производителността в лозарството тазгодишната реколта е добра. Данните от България отчитат увеличение на добивите с между 20 и 40%. Според официалната прогноза на земеделското министерство се очаква да бъдат произведени около 250 хил. тона грозде в страната, което е ръст от около 25 на сто. През миналата година се реколтира около 192 хил. тона продукция.

В доклада на международната организация се посочва, че площите, засети с лози, продължават да намаляват. В световен мащаб за година е отчетен спад от 150 хил. дка, като лозите заемат 75 млн. дка земи. Заради продължаващите регулации на ЕС за изкореняване на лози спадът продължава да е най-голям в Европа. За 2012 г. най-много намаление на лозите има в Испания и Италия, се посочва в документа.

Данните на международната организация показват, че през 2013 г. ще бъдат произведени 281 млн. хектолитра вино, което е с 9 на сто повече от миналата година и най-високото количество от 2006 г. насам. Увеличение има във всички основни европейски производители на вина.

У нас все още няма официални данни от МЗХ, но се очаква да се произведат по-големи количества вино, включително и с по-високо качество, заради богатата гроздова реколта.