Здравейте, посетител! [ Регистрация | Вход

ДФЗ обеща 4,3 млн. лв за пропаднали площи преди 15 септември

Новини 07.08.2014

dfz-obeshta-43-mln-lv-za-propadnali-ploshti-pПредстои изплащането на средствата за компенсиране на загубите от пропаднали площи, за които е заделен ресурс от над 4,370 млн. лв. Това съобщи зам. изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Татяна Ангелова по време на кръгла маса в рамките на международния панаир „Селското стопанство и всичко за него“ в Добрич.
Ангелова подчерта, че ще се направи всичко възможно средставата да достигнат до земеделските производители по-рано от определения срок, който изтича на 15 септември.

ДФЗ отчете: Платили сме над 60 млн. лева държавни помощи

Новини 07.08.2014

dfz-otchete-platili-sme-nad-60-mln-leva-darzhДържавен фонд Земеделие (ДФЗ) е изплатил на земеделските производители държавни помощи за 60,3 млн. лева от началото на годината. Това съобщи зам. изпълнителният директор на ДФЗ Татяна Ангелова по време на кръгла маса в рамките на международния панаир „Селското стопанство и всичко за него“ в Добрич.
Ангелова поясни, че през 2014 г. институцията администрира 14 схеми за държавно подпомагане, с общ бюджет от 84 млн. лв.
До момента са изплатени средствата за 10 от целевите помощи. По тях в сектор „Животновъдство“ са постъпили близо 58 млн. лева, в сектор „Растениевъдство“ – около 2,3 млн. лв.

АЗПБ излезе с официално становище за националното съфинансиране по ПРСР 2014-2020

Новини 18.06.2014

azpb-izleze-s-oficialno-stanovishte-za-nacionАсоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) излезе със своя позиция, в която настоява за увеличаване на националното съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020 от заложените в момента 18% на 35%. Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския Парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР определя помощта от ЕС за развитие на селските райони в България за периода 2014-2020г. в размер на 2.338 млрд. евро.

 Определеният общ бюджет в проект на Програма за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020) с включено национално съфинансиране от около 0.509 млрд. евро възлиза на 2.847 млрд. евро. Правейки сравнение с общия бюджет на ПРСР 2007-2013 от 3.242 млрд. евро (от които 2.609 млрд. евро от ЕС и 0.632 млрд. евро от държавния бюджет), се откроява намаление на подпомагането по ПРСР 2014-2020 както от ЕС (с около 270 млн. евро), така и от държавния бюджет ( с около 123 млн. евро).

 В контекста на последните промени в ОСП, засилващи обвързването на земеделската политика с други политики на Общността (околна среда, регионално развитие, заетост, конкурентоспособност и др.) в проекта на новата ПРСР се отделят: 20% от публичните разходи за повишаване на конкурентоспособността и балансирано развитие на селското стопанство и хранителната промишленост; 45%- за ефективно управление и използване на природните ресурси и за опазване на екосистемите; 33% се насочват за социално-икономическото развитие на селските райони, за предотвратяване на обезлюдяването и високата безработица, за по-доброто качество на живот в селските общини.

 Широкият обхват на инвестиционните мерки от ПРСР 2014-2020 („Инвестиции в материални активи“ и „Развитие на стопанства и предприятия“) и ролята им по отношение приоритетите насочени към: повишаване на конкурентоспособността на всички видове селскостопански дейности, укрепването на жизнеспособността на стопанствата (производство и преработка), стартирането и развитието на неземеделски дейности/услуги в селските райони, насърчаване на заетостта/разкриване и запазване на работни места чрез подпомагане на инвестиции на стопанствата и предприятията, превръщат двете мерки в ключови за програмата и бъдещото развитие на сектора в новия програмен период.

 В допълнение, интересът на бенефициентите и усвояването на средствата от инвестиционните мерки по ПРСР 2007-2013 (мярка 121, 123, 311, 312) е най-висок именно при посочените мерки. “Предвид гореизложените обстоятелства, Асоциация на земеделските производители в България (АЗПБ) настоява за увеличаване на националното съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020 от заложените в момента 18% на 35%. Към момента държавата е заложила минимален размер на държавно подпомагане по различните мерки от новата ПРСР”, се посочва в позицията.

 От АЗПБ заявяват още: „Считаме, че настоящото предложение в условията на редуцирано европейско подпомагане и в период на криза е основната възможност за българското земеделие да реализира добавена стойност, да инвестира в материални активи, за да се модернизира и конкурира със старите страни членки. Ограниченият с около 20% спрямо предходния период бюджет на програмата очакваме да се отрази негативно на инвестициите в земеделието и предприемачеството в селските райони, а като цяло – изоставане в конкурентното развитие на всички сектори от родното земеделие, както и на селските региони”.

 АЗПБ подкрепя тезата, че земеделието и развитието му трябва да са приоритет за държавата и настоява да бъдат отпуснати допълнително средства за увеличаване процента на националното съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020 г.

EK ни възстанови над 860 млн. лв по ПРСР, директни плащания и пазарни механизми

Новини 16.06.2014

ek-ni-vazstanovi-nad-860-mln-lv-po-prsr-direkЕвропейската комисия възстанови на България над 860 млн. евро, съобщиха от Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). Средствата са по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), директните плащания и селскостопанските пазарни механизми.

Това са всички средства, платени от ДФЗ по ПРСР през последното тримесечие на 2013 г., както и средствата, платени до момента по директните плащания и селскостопанските пазарни механизми. Точният размер на възстановените субсидии е 863 137 996 евро. Последният транш от тях беше преведен на 11 юни 2014 г. и е в размер на 84 935 683 евро.

Общият размер на възстановените субсидии по ПРСР е 284 557 644 евро, платени в периода октомври – декември 2013 г. В тях не влизат 2 937 193 евро по ПРСР, за които ДФЗ не предяви претенции пред Европейската комисия (ЕК), тъй като констатира нарушения при провеждането на обществените поръчки, организирани от общините. Те са по мерки 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони” и 322 „Обновяване и развитие на населените места”.

Предстои възстановяването на още 24 550 103 евро по програмата, платени в периода януари-март 2014 г. По план това трябва да се случи до края на юни 2014 г. Средствата за ПРСР идват по линия на Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).

ЕК възстанови на България и 578 580 352 евро, преведени от ДФЗ от 16 октомври до сега по линия на директните плащания и селскостопанските пазарни механизми. Те се финансират от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), посочват от Фонда.

Развъдните организации сключват договори с ДФЗ до днес

Новини 31.05.2014

razvadnite-organizacii-sklyuchvat-dogovori-s-Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) отпусна 3 млн. лева на развъдните организации за 2014 г. Средствата са за водене на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на животните през 2014 година. Срокът за кандидатстване по схемата и за сключване на договорите е до 31 май 2014 г.

Документи се подават в областните дирекции на ДФ „Земеделие” по адрес на регистрация на развъдната организация. Дейността за водене на родословна книга включва регистриране произхода на животните, поддържане на актуален опис на техния брой, вписвания на датите на заплождане и раждане и др.

По нея за говедо се дава 6.6 лв., за бивол – 7 лв., за свиня -5.4 лв., за овца и коза – по 3.3 лв., за кон – 33.3 лв., за пчелно семейство -1.8 лв., а за птица – 0.04 лв. По другата дейност – за определяне продуктивността и генетичните качества на животните се контролират млечната и месодайната продуктивност, вълнодайността, работоспособността на конете и др.

За нея се отпускат по 15.6 лв. за говедо, 17.7 лв. за бивол, 2.7 лв. за свиня, 3.9 лв. за овца, 3.1 лв. за коза, 14.8 лв. за кон, 4.9 лв. за пчелно семейство и 0.05 лв. за птица.

Помощта се предоставя на два транша – в първия се изплаща 70% от полагаемата помощ, а във втория се доплащат останалите до 30% от средствата. Първият транш от помощта ще бъде изплатен до 13 юни 2014 г.

Срокът за кандидатстване за втори транш е от 18 до 29 август 2014 г., а средствата ще бъдат изплатени до 12 септември 2014 г.

Приключва приемът на заявления за държавна помощ за картофи

Новини 30.05.2014

bolesti-napadat-kartofite-zaradi-postoqnnite-Днес, 30 май, изтича срокът, до който производителите на картофи могат да подават заявления за подпомагане по схемата за контрол на почвените неприятели от сем. Телени червеи (Elateridae), припомнят от Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). Бюджетът на помощта за 2014 г. е 600 000 лв., което е със 100 000 лева повече от предходната година.

 Средствата ще покриват до 100% от разходите на картофопроизводителите за покупка на разрешените средства за растителна защита. Дали даден продукт е разрешен, фермерите могат да проверят в Българската агенция по безопасност на храните(БАБХ). Помощта се предоставя на земеделски производители, отглеждащи над 10 дка картофи.

 Заявленията за подпомагане се подават в областните дирекции на ДФЗ по постоянен адрес на физическите лица и по адрес на регистрация за юридическите лица. Производителите на картофи за втора поредна година имат възможност да кандидатстват за финансово подпомагане по схемата за контрол на почвените неприятели от сем. Телени червеи.

Приключва изплащането на компенсации за растителна защита в овощните

Новини 28.05.2014

priklyuchva-izplashtaneto-na-kompensacii-za-r

Днес приключва изплащането на компенсации за растителна защита при трайните насаждения през зимния период. С решение на Управителният съвет (УС) на ДФ „Земеделие” бяха предоставени 800 000 лева за компенсиране разходите на земеделски производители за растителна защита в овощните насаждения.

 Помощта се предоставя за изпълнение на мерки по Националната програма за контрол на вредителите в трайните насаждения през зимния период, припомнят от ДФЗ. Подпомагането се извършва на два етапа – през пролетта – след преминаване на студовете до набъбване на пъпките и през есента – в периода на масов листопад.

 Именно за този първи етап сключването на договори по схемата и изплащането на средства приключва до 28 май 2014 г. Срокът за подаване на документи за втория период ще бъде определен с ново решение на УС на ДФЗ.

Хиляди млади фермери очакват промените в Наредбата за прием на проектите им

Новини 27.05.2014

Mladi-fermeriЕкспертна група от Дирекция Развитие на селските райони към Министерството на земеделието и храните работи по промените в Наредбата за младите фермери и предстоящия прием по мярката, който зам.-министър Явор Гечев обяви, че ще започне през месец юни. Това съобщиха от МЗХ в отговор на Фермер.БГ имало ли е в понеделник заседание на работна група по обявените промени в Наредбата и кога се очаква тя да бъде публикувана за обществено обсъждане.

В момента, в който експертите си свършат работата относно промените в Наредбата, тя ще бъде публикувана на интернет страницата на МЗХ за обществено обсъждане от заинтересованите страни, посочиха още от пресцентъра на Земеделското министерство.
В края на миналата седмица заместник-министър Явор Гечев съобщи , че МЗХ ще отвори прием по мярка Млад фермер по старата програма с бюджет от новата, „тоест само променяме съществуващата наредба“.

Хиляди млади фермери очакват да излязат критериите, на които трябва да отговарят проектите им. В същото време 2 400 проекта на млади фермери, подадени през 2013 г., останаха без финансиране заради недостиг на средства. Ще се наложи преработка на проектите, защото има промени, които трябва да бъдат отразени в тях – икономическите единици са променени, други са и сроковете за кандидатстване, има разлики и в документите, които се подават, тъй като някои са с кратък срок на валидност. Ще трябва да бъдат коригирани старите проекти, посочи Явор Гечев.

Димитър Греков: Животновъдите няма да получат исканите 70% субсидии

Новини 31.10.2013

Image_2404759_7Животновъдите няма да получат исканите 70% субсидии за тази година. Максималният размер, на който те могат да се надяват е малко над 50 на сто. Това обяви пред bTV земеделският министър Димитър Греков, според когото вече били раздадени до 50% субсидии на 14 000 фермери.

Според министъра, предшественикът му Мирослав Найденов е допринесъл за проблема с липсата на пари в сектора, тъй като раздал предварително от средствата – до 60 лева на глава добитък, които били предназначени за тази година. Това е станало в началото на януари.

„Фуражите тогава бяха много високи, сега са ниски. Във всеки случай до края на ноември ще има разпределение на средства, останали във фонда. Около 40 млн. лева ще отидат приоритетно за млечния сектор. Но като цяло до 70% няма да стигнем, ще е над 50%“, посочи Греков.

По думите му „няма такъв премиер досега и финансов министър, които да се отнасят с такава отговорност към земеделското производство. Даже на мен вече ми е неудобно да се обръщам към тях, вместо ние да си решаваме тези въпроси. В понеделник имаме среща с финансовия министър в 14 ч. Така че – отворено е правителството към решаването на проблемите“.

България ще получи повече средства от Европейския съюз

Новини 30.10.2013

Image_2402939_7Ася Василева Атина от нашия спец. пратеник

Атанасиос Цафтарис, министър на земеделието на Гърция, пред вестник „Български фермер“

– Господин Цафтарис, от 1 януари 2014 г. Гърция поема председателството на ЕС. Какви ще бъдат приоритетите на гръцкото председателство в земеделието? Има ли вероятност продължаващите спорове между държавите от ЕС и Европейския парламент да забавят приемането на бюджета на Общността за следващите 7 години и по този начин да се забавят или загубят парите за следващия програмен период за фермерите?

– Много се радвам, че имам възможността да дам интервю за български вестник. Имам много добри връзки с хората в България. Както и аз, вашият министър на земеделието също е професор, човек на науката, ние имаме много добро сътрудничество, което продължаваме вече на политическо ниво.

Моментът е много критичен за Общата селскостопанска политика в Европа. Изтича предишният програмен период и се намираме в началото на новия седемгодишен период. Вече имаме политическо споразумение за новата европейска ОСП. Имаме и бюджет. Това е много важно решение. Има няколко неща, които искам да подчертая във връзка с това политическо споразумение. На първо място това са индикациите, че земеделието ще продължи да бъде подкрепяно. Много хора вярват, че идва краят на ерата на подкрепата за земеделието, че парите за този отрасъл ще бъдат значително намалени. Това не е истина. Новият бюджет показва, че Европа ще продължи да подкрепя земеделието. И това е много важно не само за нас в Гърция, но и за всички южни страни, между които и България. Земеделието е важен сектор за икономиката и на двете страни. Особено за Гърция, където безработицата е много висока, този сектор осигурява много работни места.

Сега трябва да завършим регулаторната рамка на четирите стълба на ОСП. И това ще бъде една от задачите ми по време на гръцкото президентство на ЕС. Това е следващата стъпка. Има четири различни Регламента на ОСП, както и Общата политика по рибарство. Тези регламенти са обект на преговори и достигане на съгласие между трите европейски органа – Съветът на министрите, Европейския парламент и Европейската комисия. Триалогът беше завършен. Има съгласие между двата органа и се надяваме, че всички тези документи ще бъдат преведени на различните европейски езици и подписани в началото на следващата година под мое председателство. Надяваме се, че всичко ще приключи през настоящия триалог. Една от причините да работим толкова усилено, за да приключим тази огромна работа през първия семестър на 2014 година, е, че в края на шесмесечието ще има европейски избори за нов Европейски парламент, нов Комитет по земеделието, нов еврокомисар. И ако не можем да приключим подписването на законодателните рамки преди това да се случи, тогава забавянето ще бъде много по-дълго. Ще трябва да чакаме формирането на новия Европарламент, да се излъчи новата Комисия по земеделие, всички тези хора да се информират и да „влязат в час“, както се казва. Това е най-голямото предизвикателство на нашето председателство на ЕС и предизвикателство пред ОСП. Трябва да успеем, за да може новата ОСП да влезе в сила от 1 януари 2015 г.

Знаете, че новата ОСП трябваше да заработи от 1 януари 2014 г. Но това е невъзможно. И това, което правим през последните няколко месеца, е да решим какво ще се случи през 2014 година.

Ще се получи нещо като дупка в сандвич между старата ОСП и новата, реформирана ОСП. Ще има правила, които ще важат само през 2014 година. Най-вероятно, след като новите регламенти не са налични, ще работим с настоящата рамка. Така че настоящата ОСП ще бъде продължена и през 2014 г. Но с новият бюджет. Това е много важно за българските фермери, защото в новия бюджет за тях са предвидени малко повече пари. Това ще бъдат моите приоритети. Пак искам да уверя фермерите, че няма да се получи дупка и те да останат без никаква подкрепа.

Новата ОСП се стреми да премахне различията между страните членки. Тя е кохезионна политика, политика, която ще приключи времето на големите разлики, които съществуваха досега. Някои страни, които досега получаваха много от бюджета, ще получават по-малко, а други, в частност новите членки, като България, ще разполагат с по-голям бюджет. Така че новата ОСП ще е по-щедра към новите членове на ЕС и по-лоша за старите. Да, новата ОСП ще се забави, но фермерите не бива да се безпокоят, защото подпомагането им ще продължи. Що се отнася до българските фермери, и през 2014 година те ще продължат да бъдат подпомагани по сега съществуващите правила, но с новия бюджет.

– Бихте ли казали няколко думи за сътрудничеството между България и Гърция в областта на земеделието.

– Както казах, много добре познавам хората, отговорни за земеделието в България. Преди известно време подписахме Меморандум за сътрудничество между Гърция и България в земеделието, когато правителствата на двете страни се срещнаха в Атина. В момента работим по правилата на този меморандум. Сътрудничеството ни не е само по отношение на размяна на информация за системата на производство на земеделски продукти, транспортирането и търговията им. Помните, че имахме проблеми с вноса на стоки с произход от трети страни, представени като български или гръцки.

Обменяме информация и по отношение на научните изследвания и технологиите, в частност по отношение на проблема с посрещането на климатичните предизвикателства. Този проблем ще окаже огромно влияние върху производството на земеделски стоки. Българската страна ни помоли, след като ние имаме разработени политики, отнасящи се към качеството на продукцията, да ги споделим с тях.

Ние, в Гърция, сме на мнение, че не можем да бъдем конкурентни на световните пазари с продукция на ниски цени. Не можем повече да намалим парите за заплати на работниците или парите, които са необходими за производството на продуктите, така че решихме нашият приоритет да са качествените продукти. Искаме да наложим местните продукти, продуктите с определен произход, географска идентификация, биологичните продукти. Предстои въвеждането на още три нови стандарта в ЕС за такива продукти – традиционни продукти, продукти от планински райони, продукти от малки острови. След като решихме, че това са нашите стратегически приоритети, разработихме технология за сертифицирането им, така че потребителите да са сигурни в проследяемостта им, след като плащат малко по-висока цена за тях. Обсъдихме тази технология с моя български колега, след като в България също ще залагат именно на тези приоритети в земеделието. В България също има много добри продукти в различните сектори.

Работим и по отношение на трансграничното сътрудничество. Особено що се отнася до запазването на биоразнообразието, което е много голямо в този район. По отношение мениджмънта на водите, което е много важно, споделяме доста водни източници. В това отношение имаме много добро сътрудничество.

– Какво ще кажете на българските фермери?

– Искам да им кажа, че има бъдеще в европейското земеделие. Има бъдеще в българското земеделие. България е сред основните земеделски производители в Европа, българските продукти са с високо качество. И фермерите трябва да работят именно в посока на производството на качествени продукти. И тогава те трябва да знаят, че бъдещето е добро за българското земеделие. Парите, които ще продължават да идват от Европейския съюз, са много добър инструмент, който фермерите могат да използват за развитието именно на качественото производство.

– А гръцките фермери? Да очакваме ли отново стачки тази година?

– По отношение на нашите фермери, ние като държава се опитваме да сме толкова коректни, колкото това е възможно. Опитваме се да контролираме всяко евро, което даваме в земеделието, така че то да е от реална полза. Също така се стараем фермерите да получават своите субсидии точно във времето, когато са им необходими. Например, ние подпомагаме с определени суми фермерите в отдалечените райони, тъй като там те имат специфични нужди. Фермер от отдалечен остров ще похарчи много повече пари да си достави необходимите фуражи за животните. Така че ние помагаме на тези производители, тъй като не желаем те да напуснат отдалечените острови. Конкретно с примера с доставката на храната за животните поемаме половината от разходите по транспорта. Същото се отнася и за фермерите от планинските райони. За тези производители отпускаме 50 на сто от полагащите им се субсидии по-рано – още през юли, защото точно тогава фермерите събират и заготвят храната за животните. А сега през октомври им изплащаме и останалите 50 на сто.

Що се отнася до полагащите се европейски субсидии за различните култури, които за Гърция са над 2 милиарда евро на година, европравилата са такива, че ние трябва да ги платим до края на 2014 година. Обикновено ги изплащаме през декември. Но от миналата година ЕС позволява да дадем 50 процента предварително плащане. Фермерите ще получат първите 50 процента от субсудиите си още в края на октомври тази година. Така че се надявам тази година да нямаме проблеми с фермерското недоволство. Ние продължаваме да се интересуваме от нуждите на нашите фермери и техните проблеми и се опитваме да им помогнем в тези тежки времена. Но и те не бива да забравят, че икономическото положение е тежко.

  • Копитен гнилец лечение със син камък и формалин

    от на 24.01.2015 - 0 Коментари

    Харакатерен признак на копитния гнилец и за овцете, и за козите е, че животните пасат с прегънати предни крака. Причините могат да са няколко и точната диагноза и лечение трябва да се постави и назначи само от ветеринарен специалист. Може да е заболяването КОПИТЕН ГНИЛЕЦ причинен от бактерията Бацилус некрофорус. Тя поразява овцете и по-рядко […]

  • До края на април ще платят субсидиите за застъпени площи

    от на 24.04.2013 - 0 Коментари

    Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/ представи на служебния министър на земеделието проф. Станков стратегия за зърнопроизводството, която той поема ангажимента да внесе за обсъждане на следващо заседание на агро-бизнес съвета към МЗХ. На проведена среща представителите на УС на НАЗ заявиха своята готовност, както и възможности за кандидатстване с нови проекти по Програмата за развитие на селските райони, […]

  • Разсадете зимните салати и марули

    от на 27.10.2013 - 0 Коментари

    Ако през септември сте засели зимна салата и маруля, време е да я разсадите. Растенията са готови за засаждане на постоянно място, когато образуват 4-5 същински листа – около месец след поникването. Имайте предвид, че ако използвате по-възрастен разсад, растенията се прихващат по-трудно, а освен това се получават по-некачествени глави. Препоръчително е зимните салати и […]

  • SOS за породата Българска мура

    от на 26.01.2013 - 0 Коментари

    Денят на биволовъда – Караманов ден, за пореден път извади на дневен ред нерешените проблеми в биволовъдството ни. Те не са от вчера и за разлика от другите животновъдни браншове не са свързани само с недостига на пари. Вече повече от десет години липсва свежа кръв за поддържане на породата Българска мура. Към момента добрата […]

  • Директна сеитба на зеле

    от на 08.05.2013 - 0 Коментари

    В повечето случаи зелето се отглежда чрез разсад. Разбира се, може да се практикува и директна сеитба, но се прави от по-опитните градинари. За средноранното производство семената се засяват в края на април, но може и в началото на май. А ето и по-важните акценти: . Оформете лехите, разхвърляйте тор, обработете добре и полейте. . […]