Предвид по-ниските разходи за фуражи поради понижение на цените на фуражните култури от втората половина на 2013 г., както и предоставяната финансова подкрепа в сектора, се предвижда към края на 2014 г. общият брой на поголовието едъррогат добитък (ЕРД) да бъде малко над нивото от 2013 г., като достигне около 595,5 хиляди животни. Това се посочва в ситуационно-перспективен анализ за 2013 г. и прогноза за 2014 г. на Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

По данни на отдел „Агростатистика” на МЗХ, към 1 ноември 2013 г. общият брой на едрия рогат добитък в страната нараства с 9,4% спрямо същия период на 2012 г., достигайки 585,5 хил. броя, в т.ч.: 575,6 хил. броя говеда и 9,9 хил. броя – биволи. Като фактор, допринасящ за наблюдаваното увеличение на отглеждания ЕРД, може да се посочи предоставяното подпомагане в сектора по линия на директните плащания – национални доплащания и специфична подкрепа.

Общият брой на говедата се увеличава с 9,4% спрямо ноември 2012 г., а по-специално този на кравите – с 9,3%. В рамките на едногодишния период се отчита значително нарастване на броя на всички категории говеда, определящи за месното направление. При месодайните крави то е с 39%, при телетата за угояване под 1 година – с 81,6%, при юниците за угояване от 1 до 2 години – над 2,4 пъти, а при юниците за угояване над 2 години – с 2,6 пъти.

“Тази динамика е донякъде свързана с пренасочване на част от дребните стопани в говедовъдния сектор от млечно към месодайно направление, поради затрудненията за покриване на европейските изисквания за добив на качествена млечна суровина. Влияние оказва и възможността за финансово подпомагане на месодайното направление по схемата за национални доплащания за крави с бозаещи телета”, подчертават от МЗХ.

Към 1 ноември 2013 г. общият брой на биволите се увеличава с 8,2% спрямо същия период на предходната година, а на биволиците – със 7,2%. През 2013 г. броят на стопанствата, в които се отглеждат месодайни крави, нараства с 19% в сравнение с 2012 г., като към края на годината 88,3% от кравите за месо се отглеждат в стопанства с 10 и повече животни (при 83,2% в края на 2012 г.). Средният размер на стопанствата с крави за месо нараства до 13,3 броя животни (при 11,4 броя в края на 2012 г.).

По предварителни данни на отдел „Агростатистика” на МЗХ, през 2013 г. общият добив на месо от ЕРД в страната е в размер на 19,1 хил. тона кланично тегло (18,6% от общото производство на червено месо в страната). Общото количество намалява с 6,2% спрямо предходната година, като е отчетено нарастване на промишленото производство, за сметка на по-ниския добив в животновъдните стопанства.

През 2013 г. добивът на месо от ЕРД директно в животновъдните стопанства намалява с 10,3% в сравнение с предходната година, до 13 ,5 хил. тона. Отчита се намаление както на броя заклани животни в стопанствата (с 10%), така и на живото тегло при клане (с 3,7% до 256 кг). Месото, добито в стопанствата, е за собствена консумация и не се предлага в магазинната мрежа.

Колбаси масово се представят от производители за телешки при положение, че в тях в много от случаите дори няма месо от теле, съобщи в. „Марица“.

На голяма част на етикетите на телешките салами обикновено е посочен следния състав: свинска мазнина, пилешки кожи, свинско месо, оцветители, консерванти и химикали от Менделеевата таблица – дифосфати, мононатриев глутамат, натриев дифосфат и полифосфат. На етикетите са отразени и поредица от Е-та: Е 120, Е 301, Е 250, Е 316, Е 575, Е 252 и др.

На друг телешки колбас пише, че има свинско и птиче месо, емулсия от свински кожички, картофено нишесте, соев протеин, и няколко Е-та.

На друга марка под името телешки е отбелязан състав: птиче, свинско и говеждо месо, желиращ агент, оцветител кармин и др.

В тип хамбургски пък има птиче и свинско месо и задължителните Е-та 450, 452, 316, 250 и др. В кренвирши – механично отделено пилешко месо, емулсия от свински кожички, вода, стабилизатор, натриев нитрит, картофено нишесте, соев протеин и следи от глутен.

На нито един от етикетите не е посочено съотношението на отделните съставки, което е задължително според изискванията за етикетиране на хранителните продукти.

Един от производителите на ментета прави агресивни реклами по телевизията на своите продукти, твърди още вестникът.

Специалисти от Университета по хранителни технологии обясниха, че една от стандартните съставки на тези колбаси, както и на кренвиршите, е машинно обезкостеното месо. То се нарича още прат (месокостен хомогенат) и „баадер“ (едро изцедено месо на късове).

Месокостните хомогенати се добиват от предварително ръчно изчистени от месото кости от птици или топлокръвни кланични животни. Те съдържат основно костен мозък и определено количество разрушена мускулна или съединителна тъкан. В тази фракция попада и значително количество фино раздробена костна тъкан. Технолозите са категорични, че месокостните хомогенати не са подходящи за производство на една широка гама месни продукти, тъй като тяхната консистенция няма изискваното качество за влагане в по-качествени месни продукти.

Освен това проблем при ползването им се оказва възможността за развитие на , по-известен като болестта Луда крава.

В кренвиршите се влага и механично сепарирано месо – MSM. То се определя като богато на мазнини, когато е произведено от свинско месо и богато на сухожилия, когато е произведено от птиче и говеждо месо. При неговото производство силно се нарушава целостта на месото (тъкани и клетки) и качеството на продукцията силно се понижава. Добрата практика препоръчва ползването на MSM да не е повече от 20% в крайния продукт, но това нито един производител не отбелязва на опаковките.

Както всяко друго месо, така и пилешкото, свинското и говеждото, което се влага в колбасите и кренвиршите, са обект на гнилостни процеси, ако не са спазени санитарно-хигиенните изисквания за производство и съхранение на продукцията. Ако на някакъв етап от производството има неизпълнение на добрите практики в нея могат да се установят патогенни микроорганизми – салмонела, листерия, стафилококи и др.

От Българската агенция по безопасност на храните съобщиха, че започват поетапно проверки в производствените бази на няколко месопреработватели, а след това и в търговската мрежа.

От контролния орган обясниха, че нямало проблем в телешки колбас да има свинско и птиче месо, но трябвало задължително да се отбележи процентното съдържание на етикета.

Някои производители използвали вратичка в Закона за храните и влагали различни от рецептите суровини в колбасите, но за сметка на това пишели, че те са тип от определен вид.

Е250 или натриев нитрит е консервант, който се влага при всички колбаси. Целта на тази добавка е да подтисне евентуално развитие на опасния микроорганизъм Clostridium botulinum. От друга страна, Е250 е потенциален канцероген, забранен за употреба в много страни. Той може да се комбинира с други химични съединения в стомаха на хората и да формира нитрозамин – субстанция, която предизвиква рак при лабораторно изпитвани животни.