Крупни фермери са се договорили със зам.-министъра на земеделието Явор Гечев да им бъдат опростени целеви кредити. Това каза пред журналисти по време на днешния протест Пенка Христова, председател на Съюза на животновъдите в България, цитирана от Фокус.

Представители на четири от асоциациите в животновъдството са подписали декларация, с която е било договорено да станат изискуеми целевите кредити на животновъди, които не са запазили броя на животните си. Кредитите са отпускани още през 2008 година от ДФ „Земеделие“.

В декларацията се казва още, че трябва да бъдат опростени кредитите на тези, които са успели да запазят броя на животните си. Според Христова, това е престъпление спрямо многото дребни фермери, някои от които са фалирали вече и са продали животните си.

Животновъдите и сега са задължени да плащат лихви всеки месец и да правят погасителен план за изплащане на задълженията им. Спрямо договорката с министерството, съдия изпълнител ще трябва да влезе в дома им и да описва всичко. От това отново ще спечелят крупните и богати фермери, които имат над 1000 животни, техните кредити ще бъдат опростени, каза Христова.

Затова Националната асоциация и Съюза на животновъдите не са подписали тази декларация, която всъщност е била инициирана от четирима души – Мария Степанчева, която е начело на Асоциацията на биволовъдите, Тенчо Колев, член на УС на Асоциацията на млекопроизводителите в Стара Загора, сем. Коюмджиеви и крупния фермер Димитър Зоров.

Взехме единодушно решение, че протестите продължават. В момента уведомяваме общината и областната управа на Пловдив за затваряне за неопределено време магистрала „Тракия“ на разклона за село Труд“, каза още Пенка христова.

Ася Василева Атина от нашия спец. пратеник

Атанасиос Цафтарис, министър на земеделието на Гърция, пред вестник „Български фермер“

– Господин Цафтарис, от 1 януари 2014 г. Гърция поема председателството на ЕС. Какви ще бъдат приоритетите на гръцкото председателство в земеделието? Има ли вероятност продължаващите спорове между държавите от ЕС и Европейския парламент да забавят приемането на бюджета на Общността за следващите 7 години и по този начин да се забавят или загубят парите за следващия програмен период за фермерите?

– Много се радвам, че имам възможността да дам интервю за български вестник. Имам много добри връзки с хората в България. Както и аз, вашият министър на земеделието също е професор, човек на науката, ние имаме много добро сътрудничество, което продължаваме вече на политическо ниво.

Моментът е много критичен за Общата селскостопанска политика в Европа. Изтича предишният програмен период и се намираме в началото на новия седемгодишен период. Вече имаме политическо споразумение за новата европейска ОСП. Имаме и бюджет. Това е много важно решение. Има няколко неща, които искам да подчертая във връзка с това политическо споразумение. На първо място това са индикациите, че земеделието ще продължи да бъде подкрепяно. Много хора вярват, че идва краят на ерата на подкрепата за земеделието, че парите за този отрасъл ще бъдат значително намалени. Това не е истина. Новият бюджет показва, че Европа ще продължи да подкрепя земеделието. И това е много важно не само за нас в Гърция, но и за всички южни страни, между които и България. Земеделието е важен сектор за икономиката и на двете страни. Особено за Гърция, където безработицата е много висока, този сектор осигурява много работни места.

Сега трябва да завършим регулаторната рамка на четирите стълба на ОСП. И това ще бъде една от задачите ми по време на гръцкото президентство на ЕС. Това е следващата стъпка. Има четири различни Регламента на ОСП, както и Общата политика по рибарство. Тези регламенти са обект на преговори и достигане на съгласие между трите европейски органа – Съветът на министрите, Европейския парламент и Европейската комисия. Триалогът беше завършен. Има съгласие между двата органа и се надяваме, че всички тези документи ще бъдат преведени на различните европейски езици и подписани в началото на следващата година под мое председателство. Надяваме се, че всичко ще приключи през настоящия триалог. Една от причините да работим толкова усилено, за да приключим тази огромна работа през първия семестър на 2014 година, е, че в края на шесмесечието ще има европейски избори за нов Европейски парламент, нов Комитет по земеделието, нов еврокомисар. И ако не можем да приключим подписването на законодателните рамки преди това да се случи, тогава забавянето ще бъде много по-дълго. Ще трябва да чакаме формирането на новия Европарламент, да се излъчи новата Комисия по земеделие, всички тези хора да се информират и да „влязат в час“, както се казва. Това е най-голямото предизвикателство на нашето председателство на ЕС и предизвикателство пред ОСП. Трябва да успеем, за да може новата ОСП да влезе в сила от 1 януари 2015 г.

Знаете, че новата ОСП трябваше да заработи от 1 януари 2014 г. Но това е невъзможно. И това, което правим през последните няколко месеца, е да решим какво ще се случи през 2014 година.

Ще се получи нещо като дупка в сандвич между старата ОСП и новата, реформирана ОСП. Ще има правила, които ще важат само през 2014 година. Най-вероятно, след като новите регламенти не са налични, ще работим с настоящата рамка. Така че настоящата ОСП ще бъде продължена и през 2014 г. Но с новият бюджет. Това е много важно за българските фермери, защото в новия бюджет за тях са предвидени малко повече пари. Това ще бъдат моите приоритети. Пак искам да уверя фермерите, че няма да се получи дупка и те да останат без никаква подкрепа.

Новата ОСП се стреми да премахне различията между страните членки. Тя е кохезионна политика, политика, която ще приключи времето на големите разлики, които съществуваха досега. Някои страни, които досега получаваха много от бюджета, ще получават по-малко, а други, в частност новите членки, като България, ще разполагат с по-голям бюджет. Така че новата ОСП ще е по-щедра към новите членове на ЕС и по-лоша за старите. Да, новата ОСП ще се забави, но фермерите не бива да се безпокоят, защото подпомагането им ще продължи. Що се отнася до българските фермери, и през 2014 година те ще продължат да бъдат подпомагани по сега съществуващите правила, но с новия бюджет.

– Бихте ли казали няколко думи за сътрудничеството между България и Гърция в областта на земеделието.

– Както казах, много добре познавам хората, отговорни за земеделието в България. Преди известно време подписахме Меморандум за сътрудничество между Гърция и България в земеделието, когато правителствата на двете страни се срещнаха в Атина. В момента работим по правилата на този меморандум. Сътрудничеството ни не е само по отношение на размяна на информация за системата на производство на земеделски продукти, транспортирането и търговията им. Помните, че имахме проблеми с вноса на стоки с произход от трети страни, представени като български или гръцки.

Обменяме информация и по отношение на научните изследвания и технологиите, в частност по отношение на проблема с посрещането на климатичните предизвикателства. Този проблем ще окаже огромно влияние върху производството на земеделски стоки. Българската страна ни помоли, след като ние имаме разработени политики, отнасящи се към качеството на продукцията, да ги споделим с тях.

Ние, в Гърция, сме на мнение, че не можем да бъдем конкурентни на световните пазари с продукция на ниски цени. Не можем повече да намалим парите за заплати на работниците или парите, които са необходими за производството на продуктите, така че решихме нашият приоритет да са качествените продукти. Искаме да наложим местните продукти, продуктите с определен произход, географска идентификация, биологичните продукти. Предстои въвеждането на още три нови стандарта в ЕС за такива продукти – традиционни продукти, продукти от планински райони, продукти от малки острови. След като решихме, че това са нашите стратегически приоритети, разработихме технология за сертифицирането им, така че потребителите да са сигурни в проследяемостта им, след като плащат малко по-висока цена за тях. Обсъдихме тази технология с моя български колега, след като в България също ще залагат именно на тези приоритети в земеделието. В България също има много добри продукти в различните сектори.

Работим и по отношение на трансграничното сътрудничество. Особено що се отнася до запазването на биоразнообразието, което е много голямо в този район. По отношение мениджмънта на водите, което е много важно, споделяме доста водни източници. В това отношение имаме много добро сътрудничество.

– Какво ще кажете на българските фермери?

– Искам да им кажа, че има бъдеще в европейското земеделие. Има бъдеще в българското земеделие. България е сред основните земеделски производители в Европа, българските продукти са с високо качество. И фермерите трябва да работят именно в посока на производството на качествени продукти. И тогава те трябва да знаят, че бъдещето е добро за българското земеделие. Парите, които ще продължават да идват от Европейския съюз, са много добър инструмент, който фермерите могат да използват за развитието именно на качественото производство.

– А гръцките фермери? Да очакваме ли отново стачки тази година?

– По отношение на нашите фермери, ние като държава се опитваме да сме толкова коректни, колкото това е възможно. Опитваме се да контролираме всяко евро, което даваме в земеделието, така че то да е от реална полза. Също така се стараем фермерите да получават своите субсидии точно във времето, когато са им необходими. Например, ние подпомагаме с определени суми фермерите в отдалечените райони, тъй като там те имат специфични нужди. Фермер от отдалечен остров ще похарчи много повече пари да си достави необходимите фуражи за животните. Така че ние помагаме на тези производители, тъй като не желаем те да напуснат отдалечените острови. Конкретно с примера с доставката на храната за животните поемаме половината от разходите по транспорта. Същото се отнася и за фермерите от планинските райони. За тези производители отпускаме 50 на сто от полагащите им се субсидии по-рано – още през юли, защото точно тогава фермерите събират и заготвят храната за животните. А сега през октомври им изплащаме и останалите 50 на сто.

Що се отнася до полагащите се европейски субсидии за различните култури, които за Гърция са над 2 милиарда евро на година, европравилата са такива, че ние трябва да ги платим до края на 2014 година. Обикновено ги изплащаме през декември. Но от миналата година ЕС позволява да дадем 50 процента предварително плащане. Фермерите ще получат първите 50 процента от субсудиите си още в края на октомври тази година. Така че се надявам тази година да нямаме проблеми с фермерското недоволство. Ние продължаваме да се интересуваме от нуждите на нашите фермери и техните проблеми и се опитваме да им помогнем в тези тежки времена. Но и те не бива да забравят, че икономическото положение е тежко.

Сеитбата на пшеницата в цялата страна продължава с пълна пара.

На много места са засети по-голям процент от предвидените площи, на други, където сушата бе много голяма, фермерите изчакаха .

Очаква се сеитбата да приключи докъм края на месеца, а на отделни места – до началото на ноември.

По традиция повечето от зърнопроизводителите залагат на доказалите се в практиката български сортове пшеница, които при нашите условия дават по-добри резултати.

През последните години обаче се наблюдава интерес и към европейската селекция. Тях фермерите ги пробват на по-малки площи, за да видят как се представят, и най-вече да ги съпоставят с нашите сортове.

Безспорни фаворити остават сортовете Енола, Аглика, Кристи, Диамант, Тракийка, Лазур и други.

Прогнозира се площите с пшеница да се запазят на близки до миналогодишните нива, въпреки че на места фермерите се отказаха да сеят рапица, която ще заменят с пшеница и ечемик.

Засилен интерес се наблюдава към пивоварния ечемик в Северозападна България, коментират агроспециалисти.

Проблем за добивите може да се окаже недостатъчното торене в някои райони на страната. Това споделят дори фермери от Добруджа, където на места не е направено запасяващо торене с комбинирани торове. Масово е подхранвано с NPK торове, но не в оптимални дози. А някои фермери са предпочели само амониев нитрат, внесен със сеитбата. Други производители разчитат на последействието на комбинираните торове от миналата година. Има информация и за производители, които буквално са пропуснали предсеитбеното торене.

Затова съветът на специалистите по торене е да се направи предзимно подхранване на посевите с подходящи продукти.

То няма да компенсира напълно пропуска на основно торене, но все пак е по-добър вариант. Още повече че при листното подхранване хранителните вещества се усвояват лесно от младите растения, които бързо ще напреднат в развитието си и ще могат да достигнат оптималната фаза за зимуване.

Каква е картината в страна, научихме от агроспециалистите от фирма „Екофол“, които ни предоставиха наблюденията си.

Регион Добрич, Генерал Тошево, Шабла, Каварна

Обработките са направени навреме, на повечето места веднага след прибиране на слънчогледа.

Времето за сеитба се оказва много продължително, тъй като първите сеитби започнаха още в края на септември, след което имаше добри валежи.

На някои места, отново заради дъжда, се образува почвена кора и се наложи предсеитбено да се направи още едно култивиране.

Общо засетите полета до средата на октомври са около половината от предвидените.

В най-ранните се наблюдава фаза 1-2-ри лист, но повечето посеви сега поникват. Предстои да бъдат засети още площи.

Късната сеитба ще е предпоставка за по-късно развитие.

Това налага да се предприеме предзимно пръскане с лактифрост, за да се осигури успешно презимуване.

Регион Силистра, Главиница, Тутракан

Поради късната жътва на слънчогледа в някои райони, обработките закъсняха, там и сеитбите ще са по-късни. При навреме засетите полета, благодарение на влагата и топлите дни, пшеницата е във фаза 1-2-и лист, но има и доста голям процент все още непоникнала – главно на местата с по-лоша обработка и късно засяване.

Регион Попово, Търговище, Шумен към Варна

Като цяло обработките са добри, но се закъсня със сеитбата. Причина за това са продължилите около седмица валежи – от края на септември до началото на октомври.

Така че масовите сеитби стартираха през втората десетдневна на октомври.

Към този момент са засети около 50% от площите. Поникване и развитие на 1-2 лист има при най-рано засетите посеви. Значителна част от октомврийските сеитби все още не са поникнали.

Регион Разград, Исперих, Русе

На повечето площи обработките на почвата са добри. Сеитбата започна в първата десетдневна на октомври. Има по-ранни полета пшеница и ечемик, при които се наблюдава фаза 1-2-и лист. При повечето полета растенията сега поникват. Значителен е и процентът на непоникналите посеви.

Производителите, които сами извършват обеззаразяването и все още имат да сеят, прилагат заедно с фунгицида и растежен стимулатор.

Регион Стражица, Велико Търново, Бяла, Свищов

Сеитбите на пшеница и ечемик започнаха след 20-и септември. Продължилата суша допълнително усложни кампанията. Подготовката на площите не беше качествена, но сеитбата започна.

Фермерите казват: нека семето да е в земята, пък когато падне дъжд – ще поникне. Валежите паднаха и последва повишение на температурите с 8-10 градуса, което създаде условия за поникване. При най-ранните сеитби се наблюдава развитие на 1-2 лист.

До края на октомври посевите ще достигнат трети лист. Трябва да се третират с лактифрост, тъй като хубавото време за братене ще бъде ограничено.

Ако посевите останат да зимуват в ранна фаза, има голяма опасност от изтегляне и измръзване.

Вече започнаха и ранните есенни слани, което допълнително ще забави развитието на есенниците.

Регион Плевен, Ловеч, Севлиево

Обработките до момента са добре направени, а има и площи, които все още се обработват.

Падналите валежи в края на септември създадоха предпоставки за добра подготовка.

Едва около 10-20% от площите бяха засети в края на септември, масовите сеитби са през октомври.

В най-рано засетите полета вече има фенофази 1-2-и лист на пшеницата и ечемика.

Все още има и непоникнали посеви – главно от последните сеитби.

Регион Плевен, Кнежа, Бяла Слатина

Сеитбата започна активно в края на септември и началото на октомври. Падналите валежи в първата седмица на месеца забавиха мероприятието. Развитие на 2-3 лист при пшеницата и ечемика се наблюдава при най-рано засетите полета – тези от края на септември.

Вече има нападение от житни мухи – предстои извеждане на химическа борба, съчетана с внасяне на лактифрост за стимулиране на братене и подобряване действието на инсектицида. Октомврийските сеитби сега поникват – наблюдава се равномерно и дружно поникване. На част от площите сеитбата предстои.

Регион Враца, Монтана, Видин, Лом

Обработките закъсняха, забави се и сеитбата. През септември бе прекалено сухо за качествени почвообработки. Земеделските производители плануваха масовите сеитби да почнат от началото на октомври, но времето не позволи да се приберат навреме пролетниците.

Падналите валежи улесниха обработките и спомогнаха за поникване на културите. В най-рано засетите полета при ечемика и пшеница се наблюдава развитие на 2-3-и лист, масовото състояние е поникване – 1-ви лист.

Поради продължителните октомврийски валежи има вероятност част от сеитбата да се изтегли след оптималния срок. Това при всички случаи ще наложи предзимно стимулиране на младите растения с лактифрост за по-добро презимуване.

Регион София, Дупница, Пазарджик, Раковски

Обработките бяха направени навреме, въпреки сушата в последните месеци. Полетата след слънчоглед и царевица се обработиха лесно, в сравнение с тези, оставени за повторки. Сеитбата продължава, процентът на засетите полета се увеличава ежедневно.

В районите на София и Дупница има развитие на 1-2 лист при първите сеитби. В Пазарджик и Пловдив все още няма поникване. Първите дъждове започнаха в средата на октомври и до края на месеца се очаква развитие на посевите.

Регион Пловдив, Стара Загора, Сливен, Бургас

В ход е масовата сеитба. Като се има предвид продължителната суша и състоянието на почвата, обработките са направени сравнително добре – предимно двукратно дисковане или продълбочаване. По-напред в развитието са посевите в районите на Карнобат и Бургас – там има развитие на 1-ви до 3-и лист, полетата зеленеят. В района на централна Южна България засушаването бе по-дълго, валежите започнаха в средата на октомври. Топлото време, което се очаква до края на месеца ще създаде благоприятни условия за покълнване и поникване на последните засети посеви.

Регион Ямбол, Елхово, Карнобат

Обработките са направени добре, но сеитбата започна късно и процентът на засети площи все още е малък. Все още няма масово поникване, въпреки че 2/3 от площите са засети. Количеството на валежите през септември бе крайно недостатъчно за поникване. Дъждовете от средата на октомври, съчетани с подходящи температури, ще създадат благоприятни условия за бързо развитие на пшеницата и ечемика.

Регион Свиленград, Харманли, Хасково

Голяма част от производителите успяха да приберат навреме предшествениците и да подготвят площите за сеитба въпреки сушата, която накара някои от стопанствата да отложат сеитбата.

Това не се случи навреме и сеитбите започнаха в условия на суша. Част от ранните посеви са във фаза 1-2-и лист, като поради шарената влага на места има неравномерно поникване.

Значителен е процентът на непоникналите посеви – основна причина за това е липсата на влага. Дългоочакваните валежи през втората десетдневна на октомври създадоха условия за поникване на късно засетите полета с пшеница и ечемик.

Зърненият пазар /и като цяло агропазарът/ става все по-непредсказуем и своенравен. Доказателство за това са и движенията на цените от началото на тази година досега.

Обичайно е в този период да се наблюдава ръст в котировките на зърнените култури. Но сега трендът е с посока надолу. Трудната предвидимост на цените поставя фермерите в неизгодната позиция да не могат да планират бизнеса си. Производителите, които запазиха част от реколтата си, изчаквайки по-добри цени, губят надежда, че те ще бъдат достигнати.

Въпреки тези изненади, или точно заради тях, в агробизнеса все по-нужна става своевременната информация за състоянието на пазара и прогнозите за ценовите движения. А и цените у нас определено вече се влият от международните тенденции.

Общата картина, която се очертава засега се определя от прогнозите за увеличено производство в света и най-вече във всички страни от Черноморския регион /там се очакват, около 15-20% по-високи добиви, в сравнение с 2012г./. Вследствие на това ТЕНДЕНЦИЯТА Е ЗА СВРЪХПРОИЗВОДСТВО и може да се очаква, че цените на царевицата и пшеницата ще падат.

Има увеличение и в размера на засятите площи с тези култури в Европейския съюз. А в Южна Америка се очертава реколта от друга основна култура – слънчогледа.

Ако тези прогнози се сбъднат, предлагането би покрило повишеното търсене в цял свят и особено в Азия, а ценовите нива едва ли биха се различавали съществено от тези при кампания 2012г. Разбира се, с уговорката, че този пазар зависи от твърде много и различни фактори и винаги може да се очакват изненади.

Влияние върху пазара ще окаже и намаленият внос на жито от страна на Турция. За текущия сезон Турция ще внесе 3,7 млн. тона пшеница, което е с 0,1 млн. тона по-малко от сезон 2011/2012г.

А за следващия сезон обемът на внесената пшеница може да падне до 3,3 млн. тона.

По данни на търговски източници през март съседката ни е закупила 250 хил. тона руско жито от нова реколта.

ПРОГНОЗАТА НА ФАО също потвърждава тенденциите за спад в цената.

Световното производство на пшеница през 2013 г. трябва да нарасне с 4% – до 690 млн. тона. Това ще е втората най-голяма реколта след прибраните през 2011 г. 700 млн. тона.

Прогнозата на ФАО за производството на зърно е леко преразгледана в посока на неговото повишение – с около 3 млн. тона. Това е с 2% по-ниско от рекордните показатели през 2011 г.

Световното производство на зърно през 2013 г може да се възстанови ако времето е благоприятно, гласи последното изследване на ФАО „Търсене и предлагане на зърно“.

Прогнозите за производството на всички видове пшеница, като цяло са благоприятни.

СВЕТОВНАТА БАНКА също очаква голяма реколта от зърно тази година в Европа, черноморските страни /с изключение на южните региони на Русия/, Китай и Индия.

ФАКТОРИ, ПОДКРЕПЯЩИ ЦЕНИТЕ

Но в същото време в Южна Америка отново се очаква сушаво лято а проблемен може и да е и сезона в Аржентина, ЮАР и Австралия, където може да се очаква срив в доставките през близките месеци. Повишен е натискът върху цените от Китай и други големи вносители като Мексико, Индонезия, Южна Корея и Турция.

Освен това световните запаси са намаляли за половин година с 3%, а на пшеницата – с 9%, на фуражните култури – с 6%. Глобалните показатели за съотношението на запасите към потреблението са намалени с 22%.

Независимо от това, че цените на зърното от октомври миналата година са паднали с 5% / в това число на пшеницата търгувана на стоковите борси – с 11% ,а на царевицата – с 6%, ако направим сравнение с аналогичния период на 2012 г., зърното, както и преди има 9% върху цената си /за пшеницата плюс 15%, а за царевицата – плюс 8%/

При това за страните от Източна Европа за изминалата година резкият скок в цените на житото е 17% за Беларус (46% за година), с 10% в Молдова (43% за година) и с 9% в Украйна.

Появиха се и притеснения за зърнената реколта и в САЩ и в Европа, поради закъснялата и доста студена на някои места пролет. Това определено ще даде поддръжка на цените. Сега експортните цени на европейското зърно остават устойчиви и съществено по-високи от преди година. През изминалата седмица например френската пшеница в Руан струваше $334/т , което е с $45/т по-висока цена от миналогодишната.

ВЕРИЖНАТА РЕАКЦИЯ

Но поне засега прогнозите за цените на земеделската продукция през стопанската 2013г. са по-скоро песимистични – трендът сочи надолу.

Очакваният ръст на реколтата у нас и в Черноморския регион на фона на повишаващата се себестойност при отглеждането на зърното /расте цената на торовете, средствата за растителна защита, енергоносителите и др./ и спадът в котировките на световните борси ще намали рентабилността на производството. А това логично би трябвало да се отрази и върху рентите…

„Успоредно с увеличението на цените на земеделската продукция, а понякога и изпреварващо, се увеличават и цените на машините, на горивата, на торовете и пестицидите. Така увеличени, те изпреварват цените на това, което ние продаваме. Например, ако допреди няколко години цената на литър дизелово гориво беше около 60-70 стотинки, сега е 2,60-2,70 лв.“, коментира Ангел Вукодинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

У НАС ХЛЕБНАТА ПШЕНИЦА от началото на годината до края на март е поевтиняла с 20% до 400 лв. за тон без ДДС, отчетоха от Софийската стокова борса /ССБ/.

За последните три месеца цената на пшеницата пада с 5% в Русия, с 12% в Унгария и с 13% в Украйна.

Зимата беше мека и създаде добри условия за пшеницата. Очакванията на експертите от Министерството на земеделието са реколтата да бъде 4,430 млн. тона. Прогнозата преди месец беше за реколта от малко под четири милиона тона зърно, тоест тя е завишена с повече от десет процента, съобщи Васил Симов, изпълнителен директор на ССБ.

Добра реколта ще има в целия Черноморски регион – експортният потенциал на Русия, Украйна и Казахстан достига общо до 23,5 млн. тона зърно.

ЦЕНАТА НА ЦАРЕВИЦАТА в България пада с 10-15% на тримесечна база – от около 400 лева до 340 – 360 лева за тон без ДДС. Но световното производство на царевица намалява до 854,1 млн. т тази година при 872 млн. т през 2012 г.

Добивите на царевица в САЩ, лидер в производството на тази култура, се очаква да бъдат най-ниски през последните 10-12 години, съобщи Симов. В ЕС през 2013 г. се очаква реколта от царевица в порядъка на 54,7 млн. тона при 66 млн. тона през 2012 г. На годишна база царевицата поевтинява в САЩ с 1% – до 301 долара за тон, в Унгария с 13% – до 360 долара за тон и във Франция с 3% – до 307 долара за тон.

Цената на МАСЛОДАЙНИЯТ СЛЪНЧОГЛЕД в България пада с 18 процента от 1000-1100 лв. за тон без ДДС през март 2012 г.- до 800 – 810 лева за тон сега показват данните на ССБ. Реколтата на слънчоглед в света се очаква да бъде 36,2 млн. т – от тях 7 млн. т в ЕС, докато в Украйна са 9,2 млн. тона.

Засега няма предварителни данни за реколтата от слънчоглед в България, посочват от стоковата борса. Цената на ДИЗЕЛОВОТО ГОРИВО търгувано на Софийската стокова борса, падна за три месеца с два процента до 2 150 лева за тон. За същия период бензинът поевтиня на ССБ с два процента до 2 125 лева за тон без ДДС.

НЕПРЕДСКАЗУЕМОСТ

И все пак като цяло, това което се случва на агропазара през последните месеци отново показа,че той зависи от много фактори и влияния – дори е трудно да се каже кой точно ще е определящ за дадения момент. Например наскоро отново житото в Чикаго премина знаковата граница от 7 долара за бушел… На фона на това съвсем точни прогнози са невъзможни. Има само ориентири.

Фермерите могат да разнообразят видовете, които отглеждат със сорго. От няколко години у нас отново се заговори за културата, която в миналото е заемала доста площи.
Соргото е сравнително лесна за отглеждане култура, която не изисква поливане, а освен това е по-устойчива на високи температури, сравнена с царевицата например. За соргото се изискват много по-малко вложения, а независимо от условията, добиви са много по-устойчиви, което гарантира едно сигурно производство.
У нас се предлагат разнообразни хибриди сорго, които са съобразени с нашите условия. Добре е преди да се решите да засеете сорго обаче, да се консултират със съответните специалисти, за да може да приложите правилна агротехника, която е от решаващо значение за получаване на добри добиви.
Така например много важна е обработката, тъй като семената на соргото са много малки. Внимание трябва да се обърне и на балансираното торене – точно кога и с какви продукти, за да се постигне наистина ефектът, който се търси.
За радост на фермерите растителната защита е сравнително лесна, тъй като културата не се напада от много вредители. Проблем създават плевелите, но има разработени подходящи схеми за борба. А в по време на вегетацията, може да се наложи пръскане срещу листните въшки.