Схемата за производство на семена и посадъчен материал ще се прилага тази година
Износът на земеделски продукти в ЕС достигна 120 млрд. евро
Износът на селскостопански продукти от Европейския съюз (ЕС) достигна 120 милиарда евро през 2013 г., което позволява на ЕС да се превърне в износител номер едно в света на селскостопански и хранителни продукти, сочи доклад на Европейската комисия.
Ръстът на износа до голяма степен може да се отдаде на бума при търговията със зърнени култури (пшеница и ечемик). Износът за страните от Близкия Изток-Северна Африка възлиза на над две трети от общата експортна печалба.
В абсолютна стойност, общият износ на хранително-вкусовата промишленост на ЕС се е увеличил най-много за Китай, който, заедно със Саудитска Арабия продължават да бъдат най-бързо растящите пазари за ЕС. От друга страна, продажбите на ЕС на своя топ партньор САЩ, показаха скромен растеж, но вносът (особено на фуражите) от САЩ се увеличава рязко.
САЩ с рекорден износ на агростоки
Износът на селскостопански продукти от САЩ за първите четири месеца на 2014 г. достигна рекордните 149,5 млр. долара, сочат данни на Департамента по земеделие на САЩ. Увеличението на аграрния износ е с 39 млрд. долара спрямо същия период на миналата година. Положителният за САЩ ръст се дължи основно на износ на зърно и фуражи, както и на по-високите цени на пшеницата и царевицата, уточнява Agri.eu.
Вносът на селскостопански продукти в САЩ за тази фискална година предвижда ръст от 6,4% спрямо предходната 2013 г. като според експерти ще достигне 110 млрд. долара. От Европа се внасят предимно прясно говеждо месо и значителни количества риба и рибни субпродукти.
На стотици милиони евро оценяват щетите в агросектора в Сърбия и Босна
Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) излезе с доклад за щетите, причени от наводненията в Сърбия и Босна. „Основната част от обработваемите земи в наводнените райони бяха унищожени и щетите в двете страни могат да достигнат само в този сектор стотици милиони евро“, се посочва в доклада.
Най-тежко пострадалият град Обреновац е превзет от зарази, отчитат ветеринарните власти, предаде Нова телевизия. 200 тона трупове на селскостопански животни вече са унищожени, но по неофициална информация има още стотици умрели животни, тъй като липсва капацитет за толкова кратко време всички удавени животни да бъдат открити, извозени и унищожени.
Епидемиолози и ветеринари казват, че до 72 часа трупът на едно животно може да престои във вода, а след това той става преносител на много опасни зарази. Това е голямата катастрофа, пред която се изправя Сърбия, тъй като все още в страната има огромни райони, които са отцепени от потопа, категорични са властите.
Измрели животни, отровена плодородна земя – това е картината в наводнените региони. Статистиката засега отчита над 90 000 ха съсипани обработваеми земи. Селското стопанство на Сърбия е понесло загуби в размер на половин милиард евро – щети, които се очаква да доведат до повишение на цените на аграрната продукция и на фуражите.
Ръст в месодайното говедовъдство за 2014 г. прогнозира МЗХ
Предвид по-ниските разходи за фуражи поради понижение на цените на фуражните култури от втората половина на 2013 г., както и предоставяната финансова подкрепа в сектора, се предвижда към края на 2014 г. общият брой на поголовието едъррогат добитък (ЕРД) да бъде малко над нивото от 2013 г., като достигне около 595,5 хиляди животни. Това се посочва в ситуационно-перспективен анализ за 2013 г. и прогноза за 2014 г. на Министерството на земеделието и храните (МЗХ).
По данни на отдел „Агростатистика” на МЗХ, към 1 ноември 2013 г. общият брой на едрия рогат добитък в страната нараства с 9,4% спрямо същия период на 2012 г., достигайки 585,5 хил. броя, в т.ч.: 575,6 хил. броя говеда и 9,9 хил. броя – биволи. Като фактор, допринасящ за наблюдаваното увеличение на отглеждания ЕРД, може да се посочи предоставяното подпомагане в сектора по линия на директните плащания – национални доплащания и специфична подкрепа.
Общият брой на говедата се увеличава с 9,4% спрямо ноември 2012 г., а по-специално този на кравите – с 9,3%. В рамките на едногодишния период се отчита значително нарастване на броя на всички категории говеда, определящи за месното направление. При месодайните крави то е с 39%, при телетата за угояване под 1 година – с 81,6%, при юниците за угояване от 1 до 2 години – над 2,4 пъти, а при юниците за угояване над 2 години – с 2,6 пъти.
“Тази динамика е донякъде свързана с пренасочване на част от дребните стопани в говедовъдния сектор от млечно към месодайно направление, поради затрудненията за покриване на европейските изисквания за добив на качествена млечна суровина. Влияние оказва и възможността за финансово подпомагане на месодайното направление по схемата за национални доплащания за крави с бозаещи телета”, подчертават от МЗХ.
Към 1 ноември 2013 г. общият брой на биволите се увеличава с 8,2% спрямо същия период на предходната година, а на биволиците – със 7,2%. През 2013 г. броят на стопанствата, в които се отглеждат месодайни крави, нараства с 19% в сравнение с 2012 г., като към края на годината 88,3% от кравите за месо се отглеждат в стопанства с 10 и повече животни (при 83,2% в края на 2012 г.). Средният размер на стопанствата с крави за месо нараства до 13,3 броя животни (при 11,4 броя в края на 2012 г.).
По предварителни данни на отдел „Агростатистика” на МЗХ, през 2013 г. общият добив на месо от ЕРД в страната е в размер на 19,1 хил. тона кланично тегло (18,6% от общото производство на червено месо в страната). Общото количество намалява с 6,2% спрямо предходната година, като е отчетено нарастване на промишленото производство, за сметка на по-ниския добив в животновъдните стопанства.
През 2013 г. добивът на месо от ЕРД директно в животновъдните стопанства намалява с 10,3% в сравнение с предходната година, до 13 ,5 хил. тона. Отчита се намаление както на броя заклани животни в стопанствата (с 10%), така и на живото тегло при клане (с 3,7% до 256 кг). Месото, добито в стопанствата, е за собствена консумация и не се предлага в магазинната мрежа.
Антибиотиците като растежен фактор са строго забранени в европейските ферми
Първата европейска държава, която още през 1971 г. забранява използването като растежни стимулатори, прилагащи се при човека медикаменти, е Великобритания.
В Швеция забраната на всички антибиотични стимулатори е въведена още през 1986 г. Фермерите от един от районите на страната още през 1980 г. предлагат модел на алтернативно селско стопанство без използване на антибиотични растежни фактори и със запазване на обема на получаваната от тях продукция. Така на бял свят се появява шведският вестготски модел.
Дания е първата държава от страните членки на Европейския съюз, която се отказва от прилагането на авопарцин в свиневъдството. Това се случва през 1996 г., като при това отказването има доброволен характер. А през 2000 г. също доброволно местните фермери се отказват и от другите антибиотични растежни стимулатори. По-късно Датският институт за изследване в областта на храните и ветеринарията провежда мащабен анализ на животновъдните показатели в периода преди и след отмяната на антибиотичните стимулатори в страната. Резултатът от изследването показва увеличаване на производството на месо и липса на промяна в смъртността на добитъка. Запазването на числеността и продуктивността на животните били на предишното равнище благодарение на високите стандарти при отглеждането, харненето и опазването на хигиената в животновъдните ферми.
По-късно – през 1997 г. Световната здравна организация официално потвърждава препоръките от 1969 г. да не се внасят във фуража същите антибиотици, които се прилагат в хуманната медицина.
Официалната забрана за използване на авопрацин в страните членки на Европейския съюз е въведена от 1998 г., а от 1999 г. в групата на забранените на територията на ЕС медикаменти влизат вирджиниамицин, карбадокс, олаквиндокс, спирамицин, тилозин и цинкбацитрацин.
През периода 2004-2005 г. повечето поризводители на фуражи в Европа започват да търсят замяна на антибиотичните растежни стимулатори в състава на произвежданите от тях комбинирани фуражи. В резултат на това са разработени нови концепции на хранене на животните, изключващи използването на антибиотици. Така в Германия още през 2004 г. на практика не остават предприятия, които да влагат антибиотици, тъй като прилаганите нови концепции са по-икономични от по-рано прилаганите.
Останалите четири вида растежни антибиотици – авиламицин, монензин, салиномицин и флавомицин, са разрешенви за използване до 1 януари 2006 г. Именно тогава в страните членки на Европейския съюз започва да действа закон, който ги забранява. По този начин от 2006 г. в Евросъюза действа пълна забрана за прилагане на антибиотични растежни стимулатори.
За съжаление тези медикаменти все още се употребяват в някои държави. Така например Съединените американски щати, както преди, остават най-големият производител и потребител на антибиотици, прилагани в животновъдството. Като фуражни добавки американските животновъди ги използват в дажбите на 80 процента от отглежданите птици, хранят с тях 75 процента от американските прасета и млечни крави и 60 процента от месодайните животни.
Също така не бърза да се откажат от тях и в Канада, държавите от Южна Америка и Африка. В азиатските държави, както и в Русия, Украйна и Беларус, въпреки периодично възникващите дебати за вредата от антибиотиците промяна няма.
В европейските животновъдни ферми отдавна се прилагат фитобиотици – натурални фуражни добавки от растителен произход, оказващи положителен ефект върху храносмилането и здравословното състояние на отглежданите животни.
Все повече специалисти призовават към 2015 г. Брюксел да намали обема на използваните във фермите антибиотици с 50 процента, тъй като селскостопанските животни потребяват половината от произведените в света антибиотици.
-
Копитен гнилец лечение със син камък и формалин
Харакатерен признак на копитния гнилец и за овцете, и за козите е, че животните пасат с прегънати предни крака. Причините могат да са няколко и точната диагноза и лечение трябва да се постави и назначи само от ветеринарен специалист. Може да е заболяването КОПИТЕН ГНИЛЕЦ причинен от бактерията Бацилус некрофорус. Тя поразява овцете и по-рядко […]
-
Разсадете зимните салати и марули
Ако през септември сте засели зимна салата и маруля, време е да я разсадите. Растенията са готови за засаждане на постоянно място, когато образуват 4-5 същински листа – около месец след поникването. Имайте предвид, че ако използвате по-възрастен разсад, растенията се прихващат по-трудно, а освен това се получават по-некачествени глави. Препоръчително е зимните салати и […]
-
SOS за породата Българска мура
Денят на биволовъда – Караманов ден, за пореден път извади на дневен ред нерешените проблеми в биволовъдството ни. Те не са от вчера и за разлика от другите животновъдни браншове не са свързани само с недостига на пари. Вече повече от десет години липсва свежа кръв за поддържане на породата Българска мура. Към момента добрата […]
-
Oчаквайте скоро
Очаквайте скоро, новини от блога на Zemedelec.net
-
До края на април ще платят субсидиите за застъпени площи
Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/ представи на служебния министър на земеделието проф. Станков стратегия за зърнопроизводството, която той поема ангажимента да внесе за обсъждане на следващо заседание на агро-бизнес съвета към МЗХ. На проведена среща представителите на УС на НАЗ заявиха своята готовност, както и възможности за кандидатстване с нови проекти по Програмата за развитие на селските райони, […]