Автор: Фермер.БГ

Наредбите за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по седем от мерките от ПРСР 2007-2013 г. са променени и обнародвани в брой 24 на Държавен вестник в последния ден на месец март 2015 година.

 Най-важните изменения касаят срока за изпълнение на одобрените проекти, както и срока, в който възложителите по Закона за обществените поръчки (ЗОП) следва да публикуват решенията за откриване на процедурите за възлагане на обществена поръчка.

 Изменени и допълнени са наредбите за условията и реда по мерки:

 ► 122 „Подобряване икономическата стойност на горите“

► 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“

► 223 „Първоначално залесяване на неземеделски земи“

► 226 „Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности“

► 313 „Насърчаване на туристическите дейности“

► 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони“

► 322 „Обновяване и развитие на населените места“

Разпоредбите се изменят както следва:

Промените за мерки 313, 321 и 322 предвиждат одобрените проекти се изпълняват в срок до 15 септември 2015 г. За проекти, по които са били сключени договори за отпускане на финансова помощ въз основа на представен работен проект, крайният срок за публикуване на решението за откриване на процедурите за възлагане на обществена поръчка за избор на изпълнител е до 24 април 2015 г. За проекти, по които са били сключени договори за отпускане на финансова помощ въз основа на представен идеен или технически проект, крайният срок за публикуване на решението за откриване на процедурите за възлагане на обществена поръчка за избор на изпълнител е до 30 април 2015 г.
По мерки 223 и 226 новото е, че заявката за окончателно плащане трябва да бъде подадена не по-късно от 15 октомври 2015 г. Крайният срок за публикуване на решението за откриване на процедурите за възлагане на обществена поръчка за избор на изпълнител е до 24 април 2015 г., независимо дали договорите за безвъзмездна финансова помощ (БФП) са сключени въз основа на идеен, технически или работен проект

 Измененията в наредбата за мярка 122 предвиждат заявката за окончателно плащане се подава не по-късно от 15 септември 2015 г. Крайният срок за публикуване на решението за процедури по обществена поръчка за изпълнител е до 24 април 2015 г., независимо дали договорите за БФП са сключени въз основа на идеен, технически или работен проект.

 Важно за бенефициерите е, че за мерки 122, 223, 226 и 313 с измененията се въвеждат разпоредби относно възстановяването на натрупани лихви върху изплатени авансови плащания. За тези мерки се въвеждат и разпоредби във връзка с възстановяването на разликата между изплатеното авансово плащане след сключване на договор за БФП и допустимия размер на аванса след провеждане на процедурите по ЗОП и одобряване на окончателната стойност на субсидията за дадена дейност.

Разликата следва да се възстанови в срок от 10 дни от сключване на допълнителното споразумение към договора за отпускане на финансова помощ. Припомняме, че за мерки 321 и 322 аналогични разпоредби са в сила от 25.07.2014.

Асоциация на българските села (АБС) кани утре 10-и февруари фермери от региона на Сандански на среща-дискусия за последните изменения на новата Програма за развитие на селските райони до 2020-а година.Срещата ще се проведе в сградата на Община Сандански от 10 часа. 

Акцент на срещата ще бъдат последните изменения в мярка 4.1 – Инвестиции в материални активи; мярката по Тематичната под-програма 4.1.2, която касае по-малките земеделци, както и последните новости по мярка 6.1 Млад фермер и 6.4 за инвестиции в неземеделски дейности.

Както вече стана ясно, една от новостите по отношение на мярка Млад фермер е, че ЕООД няма да могат да бъдат допустими бенефициенти, както беше предложено в първоначалния вариант на ПРСР. Все пак голямата част от критериите, представени до момента се запазват, като вече са ясни и по-детайлни възможности по новата ПРСР.

ПРОГРАМА:

09:30 – Посрещане и регистрация на гостите
10:00 – Откриване на Национална информационна кампания „Българското село – бъдещето е в наши ръце“
10:10 – Презентация на Асоциация на българските села – дейност, подпомагане и инвестиционни профили на селата
10:30 – Презентация – Възможностите за българските села по Програма за Развитие на Селските Райони (ПРСР) 2014-2020
– Земеделие и животновъдство
– Селски туризъм
– Инфраструктура в населените села
– Услуги за населението в селата
– Други
11:30 – Дискусия

ВХОД СВОБОДЕН!

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ : 0877 33 77 33 ; 0877 699 117

Националната кампания „Българското село – Бъдещето е в наши ръце!“ е с генералната подкрепа на
Тайтън Машинъри България АД

„Надявам се, Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие” да е направил подходящия избор с назначаването на Атанас Добрев за изпълнителен директор на Фонда“. Това коментира в интервю за радио Фокус Ангел Вукодинов, зърнопроизводител и член на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

„Друг е въпросът дали не се забави въобще избирането на нов директор, ако е имало нужда от такъв, заради цирка, който се разиграваше няколко седмици. Ако от това нещо са потърпевши земеделските производители и цялата земеделска общественост, ако има риск да загубим европейски средства – нищо не оправдава такива действия“, коментира още той.

Според Вукодинов „тази рокада, ако е била необходима, е трябвало да стане много отдавна“. „Дано не е късно, в което се съмнявам, за адекватни действия по довършване на проектите, плащанията от първата програма за развитие на селските райони“, каза Вукодинов.  

От НАЗ очакват също ДФЗ като изпълнителна агенция, най-голямата банка, която борави с европейските и националните средства, да начертае политика в сектор земеделие и да приложи европейска политика в него.

До 31-ви юли България трябва да вземе редица важни решения по отношение, както на директните плащания, така и на Програма за развитие на селските райони в периода 2014-2020 г. Ако фондът като такъв не е дал правилния анализ, проблемите, които са възникнали в предходния период, видът на бенефициентите, тяхната банкируемост, секторите, които успешно или неуспешно са изпълнявали проекти, наистина се опасяваме, че през останалите дни до края на месеца, трудно ще се вземат обосновани решения и е твърде вероятно да бъдат само политически, без реалното мнение на експертите, както и на неправителствения сектор, категоричен е Вукодинов.

Да оказвам натиск не е част от моя стил на работа. Не съм го правил и няма да работя по този начин и за в бъдеще. Това е позицията на министъра на земеделието Димитър Греков по повод изказванията на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) Мирослав Николов.

 Министър Греков е категоричен, че единственото, което е изисквал от настоящия ръководител на Фонда е коректност, бързина и работа в интерес на земеделските стопани. „Настоявал съм да се изплащат евросубсидиите на много фирми и земеделски производители, чийто плащания недопустимо са били забавяни.

 Пред кабинета ми непрекъснато има опашка от хора, на които са били отлагани плащанията, без да им се дава логично обяснение защо. Хората идват при мен и ми доверяват тревогите си. Няма как да стоя и да не правя нищо, когато българските земеделци не получават парите си“, заявява министър Греков. Той е категоричен, че това е основната причина за обтегнатите отношения между МЗХ и ДФЗ.

 Според министър Греков проблемът между двете структури изобщо не е заради една или друга фирма, община или дори заради проблемите между ДФЗ и Българската православна църква. „Всички тези въпроси действително седят. Забавянията, в това число и на общините, са толкова много, че направо са недопустими. Тупкането на топката от страна на Фонда продължава, а аз искам те просто да си свършат работата за всички изрядни бенефициенти“, категоричен е Димитър Греков.

 По отношение на фирмата “Греком“ министърът обясни, че действително е имал малък дял от нея преди да приеме министерския пост, но предвид новите си отговорности се е отказал от него. „Почти няма човек, който да не може да бъде укорен за едно или друго, но в конкретния случай не става дума за Димитър Греков или Мирослав Николов.

 Става дума за две държавни институции, призвани да работят в полза на българските земеделци. Призовавам отново ръководството на ДФЗ да извърши всичко необходимо по стотиците забавени проекти, за да може хората и общините да си получат парите“, казва още министър Димитър Греков.

Приемът на заявления за финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя” от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор приключва днес, 25 юни 2014 г. Бюджетът по мярката до края на финансовата 2014 г. е над 10,5 млн. евро.

 По нея се подпомагат три дейности – конверсията на сортовия състав на насажденията, преструктуриране на лозята и подобряване на техниките за управление на лозята. Финансова помощ могат да получат производителите, вписани в лозарския регистър, съгласно Закона за виното и спиртните напитки. Тя покрива до 75% от разходите на бенефициента за изпълнение на конкретни дейности.

 Важно условие за получаване на финансовата помощ е кандидатите да представят удостоверение за право на участие по мярката. То се издава от Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ). Финансовата помощ може да бъде изплатена авансово, в размер до 80% от договорираната финансова помощ, но при условие че изпълнението на дейностите е започнало.

 Авансово плащане може да бъде заявено до 6 месеца от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ, но не по-късно от 31 юли на съответната финансова година. Лозарите, получили финансиране по мярката, имат задължение да използват инвестицията по предназначение в срок до три години след изпълнение на инвестицията.

Националното сдружение на малките семейни ферми и прерабователи (НСМСФП) отстоя успешно с около 8 млн. лв. по-висок бюджет за Тематичната програма за малки стопанства в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020)“. Това съобщи Магърдич Хулиян, председател на сдружението след заседанието на Тематичната група за разработване на  ПРСР 2014-2020.

Участниците в Тематичната група обсъдиха предварителната оценка на ПРСР 2014-2020 г. и представиха своите предложения за конкретни параметри на мерките в програмата.

При предходните дискусии Тематичната програма за малките стопанства е била представена с бюджет в размер на 82 174 000 лв., след вчерашното заседание сдружението защити бюджет от 89 925 000 лв. „Освен това млади фермери, които вече са имали реализирани проекти при предходната програма по мярка „Млад фермер“, в новата ПРСР няма да могат да кандидатстват по тематичната подпрограма, независимо, че имат икономически единици на СПО с малък обхват. Това също ще освободи определен ресурс за малки земеделски стопанства“, поясни Магърдич Хулиян. По думите му, парите никога не са достатъчно, но по-важното е постигнатият бюджет да бъде наистина усвоен от дребните фермери.

От Сдружението са предложили още в мярката „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, сортове и линии, важни за селското стопанство и биоземеделието“ да бъдат включени като бенефициенти освен земеделските производители, също и научните институти на БАН и висшите учебни заведения. „Смятаме, че само по този начин ще може да се запази генетичния потенциал и да има успешна работа с генетичен материал за създаване на нови устойчиви сортове и за поддържане на биологичното разнообразие. Предложението беше прието“, допълни Хулиян.

 Той отчете като постижение приемането на още едно предложение на НСМСФП – консултантските услуги за малките стопанства поне до 2017 г. да се поемат от Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ).

Приемът на заявления за финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя” от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор ще продължи от 5 до 25 юни 2014 г., обявиха от Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). Бюджетът по мярката до края на финансовата 2014 г. е над 10,5 млн. евро.

 По нея се подпомагат три дейности – конверсията на сортовия състав на насажденията, преструктуриране на лозята и подобряване на техниките за управление на лозята. Финансова помощ могат да получат производителите, вписани в лозарския регистър, съгласно Закона за виното и спиртните напитки. Тя покрива до 75% от разходите на бенефициента за изпълнение на конкретни дейности.

 Заявленията за финансова помощ се подават в Централно управление на ДФ „Земеделие“, гр. София, ул. „Гусла” № 3, с предварително записване. То се осъществява на посочените на официалната страница на ДФ „Земеделие” телефони за отдел „Вино”. Образецът на заявлението е публикуван на www.dfz.bg в раздел „Селскостопански пазарни механизми”/ Вино.

 Важно условие за получаване на финансовата помощ е кандидатите да представят удостоверение за право на участие по мярката. То се издава от Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ).

Държавен фонд „Земеделие“ изплати 5 865 000 лева по 976 заявления на пчелари. Това прави 90% усвояемост на бюджета за 2013 г., което е най-високият процент, реализиран досега по програмата. Така националната програма по пчеларство за 2011 – 2013 (НПП) успешно приключи третата година от прилагането си, съобщиха от пресцентъра на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ).

През 2012 г. усвояемостта беше 82%, а плащанията – 5 367 783 лева. Добрите резултати се дължат на традиционно силния интерес от страна на пчеларите, възможността за отпускане на кредити на одобрените бенефициенти по мерките за борба срещу вароатозата и за подновяване на пчелни кошери, както и допуснатото наддоговаряне на финансовата помощ.