България получи разписка с окончателния идентификационен номер на помощта от Европейската комисия съгласно Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 година относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1857/2006 на Комисията.

 Това вече позволява да се ползва преотстъпване на данък от земеделски стопани за 2014 г. Става въпрос за данъчните облекчения по чл.189б от Закона за корпоративното подоходно (преотстъпване на до 60 на сто от корпоративния данък) и по чл. 48, ал. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (преотстъпване на до 60 на сто от данъка върху годишната данъчна основа).

 Земеделските стопани, които вече са подали декларации, но искат да се възползват от облекченията, могат да подадат нова, коригираща декларация до изтичане на срока за подаване на годишните декларации за 2014 г.: 31 март – за юридическите лица; 30 април – за едноличните търговци.

 Тези, които не успеят да направят това в указания срок, могат да предявят искане за корекция във вече подадени данни в офиса на НАП по регистрация. Повече информация за деклариране и плащане на данъци и осигурителни вноски от земеделските стопани може да се получи на телефона за информация 0700 18 700 на цената на един разговор.

Фермери, чиито животни са под селекционен контрол, ще имат право на държавна помощ за племенни животни – овце, кози и говеда, съобщи  Симеон Караколев, член на работната група към МЗХ по прилагане на новата схема.

От държавната помощ ще могат да се възползват всички фермери, които спазват развъдната програма за съответната порода животни, както и развъдните асоциации. Животните трябва да са вписани в родословната книга и с тях да се извършва селекционно-племенна дейност.

Очаква се днес, 7 август, Европейската комисия (ЕК) да одобри Споразумението за партньорство на Република България с ЕК за програмния период 2014-2020 г.

 Споразумението за партньорство е националният стратегически документ, очертаващ рамката за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) в България през следващия програмен период.

 Това е документът, в който се определя стратегията на държавата-членка и нейните приоритети за изпълнение на Кохезионната политика на ЕС, Общата селскостопанска политика (ОСП) и Общата политика в областта на рибарството.

 Споразумението беше прието от правителството в края на юни. През есента се очаква и одобрение от Брюксел и за новите оперативни програми, което ще даде възможност страната ни да започне да използва предвидените за тях средства в новия евробюджет.

Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) е отнела достъпа на Изпълнителния директор на ДФЗ – Мирослав Николов и неговата заместничка – Виолета Александрова до класифицираните данни на бенефициентите и фермерите след разразилите се скандали между ДФЗ и МЗХ.

 Земеделски и бизнес организации вече предупредиха, че заради войната между земеделския министър Димитър Греков и шефа на фонда Мирослав Николов, България рискува загуба между 500млн. и 2 млрд. лв. В Европейската комисия също гледат с недоверие към страната заради случващото се в ДФЗ.

 На вчерашното заседание на УС на ДФЗ, първи оставка е хвърлил зам.министър Бюрхан Абазов, след което и останалите членове на фонда. Вместо придържане към предварително одобрения дневен ред, който е бил от 13 точки,  министър Димитър Греков поиска още в самото начало оставката на изпълнителния директор на фонда Мирослав Николов. Той отказал и тогава всички присъстващите членове на управителния съвет подали оставка като знак, че не желаят да работят с него, информираха и от Министерството на земеделието. Управителният съвет на фонда се състои от 11 членове. По право в него са земеделският министър и изпълнителният директор на фонда. Още четирима представители се назначават от земеделският министър, а останалите пет са зам.-министри на финансите, на икономиката, на околната среда, на труда и социалната политика и на регионалното министерство.

 Представители на Националната асоциация на животновъдите бяха пред сградата на МЗХ два часа преди началото на заседанието на УС на ДФЗ и искаха да участват в заседанието. След заседанието Бойко Синапов, председател на асоциацията, заяви, че „случващото се е цирк!“. Те очакваха, че на днешното заседание ще бъдат одобрени пари за имунопрофилактика на животните. След като това не се случи и заседанието приключи за минути, Синапов заяви , че животновъдите „се прибират по родните си места и започват подготовка за национален протест”.

Само в рамките на два месеца (ноември и декември 2013 г.) действащото ръководство на ДФ „Земеделие” (ДФЗ) успя да изплати 380 мил. евро към българските общини и земеделци по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), се казва в доклада на Разплащателната агенция (РА) до членовете на УС на ДФЗ. За сравнение, до встъпването в длъжност на сегашното ръководство са били разплатени едва 90 млн. евро.

 След създадения извънреден „План за действие“, съгласуван със службите на ЕК, ДФЗ успя да изплатени всичките 470 млн.евро, които България е трябвало да преведе на земеделците и общините по ПРСР, съгласно предварително заложения бюджет от ЕК. Действията на ръководството на ДФЗ доведоха до това, 2013 г. да е първата финансова година от Програмата, в която няма генерирани никакви финансови загуби за страната и българското земеделие.

 Избегнати са загуби, характерни за минали периоди като пример за негативни резултати са загубата на средства от ЕЗФРСР по правилото n+2 в размер на 38 889 475,72 евро през 2011 г. и 51 099 532,78 евро отново по правилото n+2 през 2012 г. В резултат на усилията на администрацията и изградената добра комуникация с бенефициентите при спазване на европейските правила и регламенти, всички разплатени средства за 2013 г. в размер на 992 100 000 лв. са вече възстановени от ЕК.

 До 30 юни 2014 г. са подписани 1312 договора с местни инициативни групи /МИГ/ като са отказани, заради констатирани пропуски едва 191 договора, се казва още в доклада. Общият бюджет на ПРСР 2007 – 2013 г. възлиза на 3 млрд. 242 млн. евро, от които 2 млрд. 609 млн. евро от ЕС и 632 млн. евро от държавния бюджет, разпределени в 4-и приоритетни оси. Общо за целия период по програмата са осигурени 3 241 938 392 евро, от които 80,48% или 2 609 098 596 са средства от ЕЗФРСР. Без да се увеличава административната тежест върху земеделските производители е повишено нивото на мониторинг и отчетност. Подобрена е комуникацията с кандидатите за подпомагане, като се даде възможност за отстраняване на технически грешки, преди да се пристъпи към санкциониране на нередовните заявители.

 Мярка 112 придобила известност като „Млад фермер” е една от атрактивните мерки в ПРСР. От началото на програмата до началото на м. април са подадени 6 912 заявления за подпомагане по мярката, като са сключени 5 375 договора. Само за периода 1 април 2014 г.- 1 май 2014 г. са приети и обработени 2 678 заявления за подпомагане, като заявената субсидия е за 130 940 810 лева. Поради липсата на бюджет са сключени 409 договора, като стойността на договорената субсидия е за 10 000 000 евро.

 По мярка 121 са приети и обработени 937 заявления за подпомагане, като заявената субсидия е на стойност 247 487 284 лева. Сключени са 85 договора, като стойността на поетия договорен ангажимент е 88 402 160 лева (45 200 000 евро). За останалата сума ДФЗ очаква от началото на годината МЗХ да разпореди прехвърляне на средства от Гаранционния фонд (ГФ), което ще предотврати и автоматична загуба на средства поради неусвояване на средствата от ГФ.

 До края на м. юни 2014 г. по мярка 311 от ПРСР са приети и обработени 724 заявления, като заявената субсидия е на стойност 237 300 000 лева. Към момента се сключват 281 договора с бенефициенти, като поетия договорен ангажимент е за 89 966 800 лева (46 000 000 евро). По мярка 312 до края на предходния месец са приети и обработени 493 заявления, като стойността на заявената субсидия е в размер на 125 000 000 лева заявена субсидия. Одобрени са 193 проектни предложения, като в момента се сключват договори на стойност 49 872 900 лева (25 500 000 евро). По мярка 321 са подадени 290 заявления за подпомагане, като стойността на заявената субсидия е на стойност 847 000 000 лева. Договорени са 130 проекта, като стойността на договорената субсидия е 368 500 000 лева.

 До края на месец юни 2014 година по мярка 322 са приети 485 заявления за подпомагане, като стойността на заявената субсидия е 429 000 000 лева. Сключени са договори за 67 проектни предложения, като договорената субсидия е в размер на 55 700 000 лева. Отворен е прием на проекти по мерки 223 и 226 свързани със залесяване и опазване на горския ресурс на страната ни. Приемът на проектни предложения ще приключи на 1 август 2014 г. Мерките са отворени със следния бюджет съответно за мярка 223 – 5 000 000 евро, а за мярка 226 – 15 000 000 евро. В заключение, в периода 07.07.2013г. – 30.06.2014 г. са обработени 6792 постъпвали през годините проектни предложения за инвестиционни проекти.

Министърът на земеделието Димитър Греков за пореден път вчера заяви, че към ръководството на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) има много оплаквания. „Оставките им ще поискам може би още в четвъртък“, заяви Греков. Това може да се случи, обаче, ако свиканото от министъра заседание на УС на ДФЗ събере кворум. Според Греков е напълно възможно заседанието да не се проведе, заради поредно неявяване на представители на министерства и ведомства.

 Реакцията на ръководството на ДФЗ по повод исканите оставки не закъсня. „Не виждам основание към момента да подам оставка. Ние сме първото ръководство, което разплати всички пари. Аз съм си изпълнил ангажиментите”, това заяви днес в предаването „Преди всички“ по БНР Мирослав Николов, изпълнителен директор на ДФЗ.

 Николов заяви още: „Искрено се надявам да не е политическа битка за овладяване на фонда, защото това е едно от най-ресурсните ведомства. Ние имаме годишен бюджет от над 2 млрд. лв. – може да прецените какъв е наистина залогът. Неприятно съм изненадан, че през последните месеци се води истинска целенасочена кампания за дискредитиране на ръководството. Досега тя беше безадресна, хвърляха се някакви обвинения в публичното пространство без конкретен адресат, но от вчера вече това е самият земеделски министър.

 За мен са странни напъните за смяна на ръководството на ДФЗ точно седмици преди оставката на правителството, в момент, в който държавата е поставила под карта около 2,5 млрд. лв., които са залог за следващи авансови плащания. Може би в този момент ставаме политически неудобни. Може би се цели да се сложат послушни хора, хора, които да осигуряват финансиране на определени политически кръгове, да не бъдат експерти начело на ДФЗ“, заяви Николов.

 Николов бе категоричен, че работят много добре със Светия синод на Българската православна църква. Според него се създава изкуствено напрежение. Търсят се начини и канали, за да бъде по един или друг начин дискредитирано ръководството, смята той. “Винаги ще има недоволни. Единственото конкретно, което съм чул като недоволство и оплакване, беше за проект на самия министър – той изрази пред мен, че се бавят плащанията на негова фирма. Предполагам, че е проект на неговото семейство или род, защото фирмата е „Греком“ и работи в сферата на лозаро-винарския бизнес.

 Министърът ми каза в разговор, че според него има забавяния и той или неговият представител трябва да получи парите по проекта. Проектът е одобрен. Той имаше допълнителни земи, имаше допълнителни документи, които трябваше да бъдат изискани, за да получи допълнителните пари”, заявява Николов пред БНР.

 Николов подчерта, че през 2012-а са одобрявани проекти за скъпи коли. В момента те са редуцирани до 47 хил. лв. По думите му няма одобрен проект по ПРСР, по който ще бъде закупено луксозно превозно средство. Под риск са голяма част от парите, още от октомври 2012-а – октомври 2013-а. Те вече са платени, но заради липсата на сертифициращ орган ЕК поиска допълнителни проверки и контроли.

Фондът извършва всички тези необходими проверки. Ние все още не можем да удостоверим тези неща пред ЕК, коментира Николов. Той обаче е скептично настроен, че ще бъде спазен срокът, който е в края на юли.

Той обясни какво следва, ако не спазим срока: “Ние поставяме под риск над 1,2 млрд. евро от предходната финансова година и ако до края на тази година не бъде избрана и фирмата, която да одитира и да бъде сертифициращ орган, разплащателна агенция, всички пари, които до момента са платени, и тази година. Сумата може да стигне няколко милиарда”.

Близо 20 браншови аграрни организации внесоха в Министерството на земеделието и храните (МЗХ) официална позиция относно прилагането на директните плащания през новия програмен период. “Приключи първият период от прилагането на ОСП в България. През този период, с бързи темпове се преструктурира и концентрира българското селскостопанско производство, но се разви основно монокултурно земеделие за сметка на отрасли с по-висока добавена стойност, каквито са животновъдството, зеленчукопроизвоството и овощарството.

 Прилагането на схемата за единно плащане на площ и националните доплащания доведоха до това, че 89% от земеделските стопани получиха около 17% от средствата, тоест, основната част от финансовата подкрепа е отишла в малък брой стопанства, които са достатъчно силни и стабилни на пазара”, е записано в позицията.

 Браншовите организации изразяват обществена позиция във връзка с прилагането на новата ОСП и новите правила, в регламент 1307. “Призоваваме министъра на земеделието и храните да заяви пред ЕК желание за въвеждане на тавани за директните плащания на земеделските стопани в България”, пише още във внесената в МЗХ позиция.

 От браншовите организации считат, „че само с изразяване на ясна позиция на Република България в ЕК, по отношение на горния праг на директните плащания, би могло да има по-справедливо разпределение на средствата за земеделие у нас. По този начин ще се окаже необходимата помощ и подкрепа на хиляди земеделски стопани, които не се занимават със зърнопроизводство, а отглеждат животни, зеленчуци, овощни дървета”.

Министерски съвет спешно трябва да приеме за 2014 г. Тарифата от 2013 г. за изпълнение на мерките по Държавната профилактична програма, както и да се гарантира финансовото ѝ обезпечение в размер на 15 млн. лв. За това настояват от Българския ветеринарен съюз (БВС) в писмо до президента, министър-председателя, председателя на НС и земеделския министър.

Ветеринарните лекари алармират, че опасността от тежки икономически загуби за страната заради провалената Държавна профилактична програма е реална. Постоянно се установяват огнища на Туберкулоза в страната, а в следствие на природните бедствия има реална опасност от възникване на Антракс в стационарните огнища. Тази ситуация може да доведе до тежки и непредвидими икономически последици за българското животновъдство – финансови загуби, ограничителни мерки от ЕК, посочват от БВС.

Според браншовата организация предложеният от БАБХ проект на тарифа за определяне на цените за изпълнението на мерките по ДПП и програмите за надзор и ликвидиране на болестите по животните за 2014 г., е абсолютно неприемлив.

Ветеринарният съюз обяви и дата за национален протест на 9 юли пред Министерски съвет „в последен опит да бъде обърнато внимание на сериозните проблеми“, се посочва в писмото.


Писмо на БВС до институциите за тежката епизоотична обстановка и ДПП 2014

Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба 32 от 2006 г. за окачествяване, съхраняване и предлагане на пазара на месо и черен дроб от домашни птици е публикуван на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

 В мотивите за нормативната промяна е записано: „Причина за приемането на нормативния акт е постигане пълно съответствие с правото на ЕС при окачествяване, съхраняване и предлагане на пазара на месо и черен дроб от домашни птици. Необходимостта от актуализирането на Наредбата е в резултат и на проведени срещи в МЗХ по инициатива на Асоциация на месопреработвателите в България, с цел прецизиране на разпоредби, касаещи предлагането на пазара на заготовки и готови продукти от птиче месо“.

 Припомняме, че от миналата година ЕК има забележки към последната редакция на Наредба 32 от 20 ноември 2012 г., с която се въведе ограничение на водното съдържание в пилешкото месо. „Целите, които се поставят с предложените промени в Наредбата, са отпадане на разпоредбите, касаещи ограниченията за употребата на хранителни добавки (овлажнители и хидроколоиди), общо съдържание на вода, използването на агенти за задържане на вода и производството на изделия или продукти от птиче месо, чрез инжектиране и центрофугиране на месото“, пише в проектодоклада на зам.-министър Явор Гечев.

 Според МЗХ промените в Наредба 32 ще създадат по-добра среда за търговията с птиче месо. В доклада се посочва още, че с проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба 32 от 2006 г. за окачествяване, съхраняване и предлагане на пазара на месо и черен дроб от домашни птици се цели цялостно синхронизиране с правото на ЕС.

На заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Люксембург, което се провежда днес и утре, ще бъде обсъден и доклад на ЕК относно бъдещето на млечния сектор. Регламент 1308/2013 предвижда до 30 юни ЕК да представи пред ЕП и окончателен доклад относно развитието на пазарната ситуация в сектор Мляко и млечни продукти.

 Акцент в проектодоклада на ЕК са последиците за млекопроизводителите и за производството на мляко в необлагодетелстваните райони, както и потенциалните стимули за насърчаване на земеделските стопани да сключват споразумения за съвместно производство.

 На конференция „Секторът на млякото и млечните продукти в ЕС след 2015 г.“, проведена през есента на 2013 г., бяха разгледани новите предизвикателства пред сектор Мляко и беше обсъдена необходимостта от нови инструменти след премахването на квотната система през 2015 г.

 Дебатът продължава, изтъкват от ЕК. „Млечният пакет“ ще се прилага до 30 юни 2020 г. В него е разписано, че задълженията на операторите във веригата на доставки на мляко и млечни продукти се регламентират чрез сключване на договори. В доклада на ЕК се посочва, че за производителите и преработвателите договорите ще са полезен инструмент за планиране на обемите на производство след отмяната на квотната система.

 Съгласно чл. 148 държавите-членки могат да въведат изискване за задължителни писмени договори между фермери и преработватели, както и да задължат изкупвачите на мляко да предлагат на земеделските производители минимален срок на договорите. Договорите се сключват преди доставката и визират цена, количества, срок и цена на млякото. До момента 12 държави са въвели задължителни договори още преди влизането в сила на Млечния пакет.

 Сред тях е и България. С промени в Закона за прилагане на общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, за първи път у нас бяха въведени задължителни писмени договори между производители и изкупвачи за доставка на суровото мляко. В България (както и в Италия, Унгария, Хърватия, Кипър, Португалия и Румъния) е въведен шестмесечен минимален срок да договорите.

 В Испания договорите са със срок 1 г., а във Франция – 5 г. Във Великобритания между производителите и преработвателите е договорен доброволен кодекс на практиките, който предвижда сключване на договори с условия, сходни с тези на Млечния пакет. Те обхващат над 85% от производството на сурово мляко.

 В Белгия има кодекс на добрите практики, който е подписан от 98% от преработвателите и от трите най-важни организации на земеделски производители. В Германия пък за доставки, договорени чрез организации на производители, ползват типови договори, в които са конкретизирани качеството, цената и сроковете, в бъдеще – и количествата на произведеното мляко.

Европейската комисия възстанови на България над 860 млн. евро, съобщиха от Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). Средствата са по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), директните плащания и селскостопанските пазарни механизми.

Това са всички средства, платени от ДФЗ по ПРСР през последното тримесечие на 2013 г., както и средствата, платени до момента по директните плащания и селскостопанските пазарни механизми. Точният размер на възстановените субсидии е 863 137 996 евро. Последният транш от тях беше преведен на 11 юни 2014 г. и е в размер на 84 935 683 евро.

Предстои възстановяването на още 24 550 103 евро по програмата, платени в периода януари-март 2014 г. По план това трябва да се случи до края на юни 2014 г. Средствата за ПРСР идват по линия на Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).

ЕК възстанови на България и 578 580 352 евро, преведени от ДФЗ от 16 октомври до сега по линия на директните плащания и селскостопанските пазарни механизми. Те се финансират от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), посочват от Фонда.