Автор: Фермер.БГ

България и още десет държави ще поискат подпомагане от Европейския съюз заради отпадането на млечните квоти. Това заяви в “Денят започва” по БНТ заместник-министърът на земеделието и храните Цветан Дмитиров. Той предупреди, че заради отпадането на квотите има сериозна опасност от фалити в млекопреработвателния бранш у нас.

“Има неблагоприятни тенденции, пазарни, които ги следим. Голяма част успяваме било то по административни, било то по финансови пътища да предотвратим, надяваме се да не допуснем криза”, заяви Цветан Димитров.МЗХ ще поиска помощ от ЕС за млечния сектор.

Схема за дребни земеделски стопани ще се прилага през 2015-а година. Субсидиите по тази мярка са залегнали като възможност в контекста на новата Обща селскостопанска политика (ОСП) на ЕС до 2020. Макар субсидирането на най-малките стопани да беше определено от някои браншови организации в земеделието у нас като „социална помощ“, то схемата така или иначе ще се реализира през 2015.

С цел повишаване на конкурентоспособността на малките земеделски стопанства и осигуряване на допълняемост на доходите до 10% от тавана за директни плащания се предвижда да бъдат отделени за подкрепа на дребните земеделски стопани плащания за едно стопанство от 1250 евро. Заявяването на участие в схемата е чрез подаване на заявление за подпомагане за 2015 г. и допълнителна заявка за участие в схемата, подадена в срок до 15 октомври 2015 г.

Земеделските стопани, които през 2015 г. са подали заявление по СЕПП и отговарят на минималните изисквания за получаване на директни плащания могат да изберат да участват в схемата за дребни земеделски стопани. Плащанията по схемата за дребни земеделски стопани заместват плащанията, отпускани по всички други схеми. Земеделските стопани, които желаят да участват в схемата за дребни земеделски стопани, подават общо заявление за подпомагане с директни плащания и заявление за участие по схемата за дребни земеделски стопани до дата, която се определя от държавите членки, но не по-късно от 15 октомври 2015 г. Датата, определена от държавите членки, не може да е по-ранна от последния ден за подаване на заявление по схемата за основно плащане или по схемата за единно плащане на площ. Заявяването на участие може се осъществи само през 2015 г. Ако земеделският стопанин вземе решение да напусне схемата, няма възможност за повторно връщане към подпомагането за дребни фермери. Индикативният брой на кандидатите по схемата за кампания 2015 е 48 729 – при минимален праг на стопанство от 1 ха и 116 045 – при минимален праг на стопанство от 0, 5 ха.

Схемата има риск да доведе до поява на лица, които без да са действителни и активни земеделски стопани, кандидатстват за подпомагане по схемата за дребни земеделски стопани. От друга страна би могло да се очаква да нараснат случаите на застъпвания, поради едновременно очертаване на площите при подаването на заявление за подпомагане и от собствениците с правно основание и от досегашните ползватели на арендувани земи, което ще доведе до увеличаване на риска от налагане на санкции за над-деклариране и нарастване на нивото на грешка в национален мащаб.

Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) излезе със своя позиция, в която настоява за увеличаване на националното съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020 от заложените в момента 18% на 35%. Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския Парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР определя помощта от ЕС за развитие на селските райони в България за периода 2014-2020г. в размер на 2.338 млрд. евро.

 Определеният общ бюджет в проект на Програма за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020) с включено национално съфинансиране от около 0.509 млрд. евро възлиза на 2.847 млрд. евро. Правейки сравнение с общия бюджет на ПРСР 2007-2013 от 3.242 млрд. евро (от които 2.609 млрд. евро от ЕС и 0.632 млрд. евро от държавния бюджет), се откроява намаление на подпомагането по ПРСР 2014-2020 както от ЕС (с около 270 млн. евро), така и от държавния бюджет ( с около 123 млн. евро).

 В контекста на последните промени в ОСП, засилващи обвързването на земеделската политика с други политики на Общността (околна среда, регионално развитие, заетост, конкурентоспособност и др.) в проекта на новата ПРСР се отделят: 20% от публичните разходи за повишаване на конкурентоспособността и балансирано развитие на селското стопанство и хранителната промишленост; 45%- за ефективно управление и използване на природните ресурси и за опазване на екосистемите; 33% се насочват за социално-икономическото развитие на селските райони, за предотвратяване на обезлюдяването и високата безработица, за по-доброто качество на живот в селските общини.

 Широкият обхват на инвестиционните мерки от ПРСР 2014-2020 („Инвестиции в материални активи“ и „Развитие на стопанства и предприятия“) и ролята им по отношение приоритетите насочени към: повишаване на конкурентоспособността на всички видове селскостопански дейности, укрепването на жизнеспособността на стопанствата (производство и преработка), стартирането и развитието на неземеделски дейности/услуги в селските райони, насърчаване на заетостта/разкриване и запазване на работни места чрез подпомагане на инвестиции на стопанствата и предприятията, превръщат двете мерки в ключови за програмата и бъдещото развитие на сектора в новия програмен период.

 В допълнение, интересът на бенефициентите и усвояването на средствата от инвестиционните мерки по ПРСР 2007-2013 (мярка 121, 123, 311, 312) е най-висок именно при посочените мерки. “Предвид гореизложените обстоятелства, Асоциация на земеделските производители в България (АЗПБ) настоява за увеличаване на националното съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020 от заложените в момента 18% на 35%. Към момента държавата е заложила минимален размер на държавно подпомагане по различните мерки от новата ПРСР”, се посочва в позицията.

 От АЗПБ заявяват още: „Считаме, че настоящото предложение в условията на редуцирано европейско подпомагане и в период на криза е основната възможност за българското земеделие да реализира добавена стойност, да инвестира в материални активи, за да се модернизира и конкурира със старите страни членки. Ограниченият с около 20% спрямо предходния период бюджет на програмата очакваме да се отрази негативно на инвестициите в земеделието и предприемачеството в селските райони, а като цяло – изоставане в конкурентното развитие на всички сектори от родното земеделие, както и на селските региони”.

 АЗПБ подкрепя тезата, че земеделието и развитието му трябва да са приоритет за държавата и настоява да бъдат отпуснати допълнително средства за увеличаване процента на националното съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020 г.

Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба 32 от 2006 г. за окачествяване, съхраняване и предлагане на пазара на месо и черен дроб от домашни птици е публикуван на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

 В мотивите за нормативната промяна е записано: „Причина за приемането на нормативния акт е постигане пълно съответствие с правото на ЕС при окачествяване, съхраняване и предлагане на пазара на месо и черен дроб от домашни птици. Необходимостта от актуализирането на Наредбата е в резултат и на проведени срещи в МЗХ по инициатива на Асоциация на месопреработвателите в България, с цел прецизиране на разпоредби, касаещи предлагането на пазара на заготовки и готови продукти от птиче месо“.

 Припомняме, че от миналата година ЕК има забележки към последната редакция на Наредба 32 от 20 ноември 2012 г., с която се въведе ограничение на водното съдържание в пилешкото месо. „Целите, които се поставят с предложените промени в Наредбата, са отпадане на разпоредбите, касаещи ограниченията за употребата на хранителни добавки (овлажнители и хидроколоиди), общо съдържание на вода, използването на агенти за задържане на вода и производството на изделия или продукти от птиче месо, чрез инжектиране и центрофугиране на месото“, пише в проектодоклада на зам.-министър Явор Гечев.

 Според МЗХ промените в Наредба 32 ще създадат по-добра среда за търговията с птиче месо. В доклада се посочва още, че с проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба 32 от 2006 г. за окачествяване, съхраняване и предлагане на пазара на месо и черен дроб от домашни птици се цели цялостно синхронизиране с правото на ЕС.

Mинистърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков ще участва в заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Люксембург, което ще се проведе днес и утре (16 и 17 юни 2014 г. ), съобщиха от Министерство на земеделието и храните.

По време на срещата ще се обсъди докладът на Комисията за организациите на производителите, оперативните фондове и програми в сектор „Плодове и зеленчуци”  и бъдещето на млечния сектор.

В рамките на заседанието министрите ще дискутират и въпроси, във връзка  с Общата селскостопанска политика и по-специално по отношение на директните плащания.

Министърът на земеделието и храните Димитър Греков внася днес в Министерски съвет проект на Постановление за изменение и допълнение на Наредба за реда за плащане на вноската при превишаване на Националната млечна квота от 2008 г. Правителството трябва да разгледа проекта и да реши.

 Предложеният проект е във връзка с отмяната на изискването одобрените изкупвачи на краве мляко да учредяват и ежегодно да подновяват банкова гаранция в полза на Държавен фонд „Земеделие”, съгласно последното изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС. Министър Димитър Греков предлага промените, за да осигури правилното администриране и прилагане на системата от квоти за краве мляко в България.

 Облекчават се правилата за авансово удържане на вноската от производителите на краве мляко чрез одобрените изкупвачи, като се въвежда изискване за събиране на авансова вноска от производителите, надвишили индивидуалните си млечни квоти само тогава, когато националната млечна квота за доставки е изпълнена на 90%. По този начин се избягва ненужно удържане на авансова вноска от производителите чрез изкупвачите.

 Променя се и редът за събиране на дължимата от изкупвачите вноска без покритието на учредена в полза на Държавен фонд „Земеделие” банкова гаранция. Удължава се и крайният срок за внасяне на дължимата вноска от 31 август на 1 октомври след приключване на съответния квотен период.

 С предложените изменения се намалява тежестта върху операторите в сектора на кравето мляко – производители на мляко и изкупвачи и се осигурява плавен преход до приключването на системата от млечни квоти през 2015 г.

Започна изплащането на националните доплащания, обвързани с производство, за овце-майки и кози-майки. На 6 240 животновъди ще бъдат изплатени 14 551 986, 85 лв. Това съобщиха от министерството на земеделието и храните.

Субсидиите по тази схема са по 41 лв. на животно, а подпомагането ще се изплати на два транша – 18.50 лв. сега, и 22.50 лв. в началото на 2014 г.

През декември т. г. стопаните ще получат и 41 млн. лева по схемите за специфично подпомагане за млечни крави, овце-майки и кози-майки със средства от Европейския съюз.