Народното събрание ратифицира Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за укрепване на конкурентоспособността на селското стопанство.

 В документа има и част за изготвяне на проектостратегии за устойчиво управление в хидромелиоративния сектор и опазване от вредното въздействие на водите между Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и Международната банка за възстановяване и развитие.

 Споразумението цели получаването на подкрепа за разработването на работещ и жизнеспособен хидромелиоративен сектор (напояване, отводняване и защита на земеделските земи от вредното въздействие на водите) в България.

Само месец след обнародването на измененията и допълненията към Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), на 30 май в Народното събрание беше входирано ново допълнение на ЗСПЗЗ. То касае всички земеделски производители, които изпълняват договори по мярка „Агроекологични плащания“.

Фермери с агроекологични ангажименти споделиха, че от месеци настояват за законова промяна, която да им даде възможност да запазват земите, които обработват, поне за срока на договора по мярка Агроекология. С проекта за допълнение на ЗСППЗ проблемът ще бъде решен, надяват се земеделските производители.

Според проекта „земеделски земи, включени в масиви за ползване и одобрени за подпомагане по съответната мярка „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. или за периода 2014-2020 г., се разпределят на ползвателите – земеделски стопани, одобрени по мярката”.

Тези земи ще се разпределят без промяна на местоположението и географските им граници до изтичане на срока на поетия агроекологичен ангажимент по съответната мярка, при условие че ползвателите са регистрирали в общинската служба по земеделие правните си основания за участие в споразумение или разпределение за площи, по-големи или равни на площта, одобрена за подпомагане по мярката.

В проекта е записано още, че в тримесечен срок от влизането в сила на този закон, министърът на земеделието и храните, съответно областните управители, извършват проверка на всички сключени през последните 5 години договори за отдаване под наем или аренда на земеделски земи от държавния и общинския поземлен фонд, включително на мерите, пасищата и ливадите, за съответствието им с действащото законодателство.

Недовършените производства по чл. 37и – 37п до влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се довършват по стария ред. Търговско дружество по чл. 3, ал. 7, което притежава право на собственост върху земеделски земи, е длъжно да изпълни изискванията на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ДВ, бр. 38 от 2014 г.) в срок до 1 януари 2015 г.

За неизпълнение на това задължение ще се налага имуществена санкция в размер на 100 лв. на притежаван декар земеделска земя. Когато след налагането на имуществена санкция нарушението продължи за повече от три месеца, санкцията е в троен размер на първоначално наложената санкция.

Община Шумен ще продаде чрез търг близо 400 декара земеделски земи от общинския поземлен фонд в малките населени места. Най-много са площите в землището на Градище, като предложението за продажба на кмета Красимир Костов беше одобрено от правната комисия, информират от Община Шумен, цитирани от БНР.

Общински съветници са поискали данни от администрацията как са изразходвани и в какво са вложени средствата от досегашните продажби, тъй като според разпоредбите 20% от приходите трябва да се инвестират в самите села. Заместник-кметът Митко Киров отговори, че ще бъде предоставен договор с фирмата, която ремонтира селските улици.

Той уточни, че общината разполага с още 60 000 декара земя, а от началото на годината кметството е продало други 300 декара.

В работната програма на Народното събрание за тази седмица е предвидено заседание на Комисията по земеделие и храни. Заседанието е насрочено за 28 май, а в предварителния дневен ред е предвидено обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, внесен от МС на 13.03.2014 г.

Облекчаване на административната тежест при смяна на предназначението на земеделските земи и повече правомощия на комисията по земеделски земи предвиждат промените в Закона за опазване на земеделските земи. „Съгласно сега действащата нормативна уредба промяна на предназначението на земи се изисква за изграждането на обекти, които са с много малка площ или такива, които като цяло не засягат основните функции на земята.

Провеждането на процедури за промяна на предназначението на земите за изграждането на такива обекти излишно натоварва, както инвеститорите, така и администрацията, включително и с финансови разходи за прилагането им.

С измененията в Закона за опазване на земеделските земи ще се унифицира разграничението между високопродуктивните земеделски земи както при определяне на компетентността на Комисията за земеделските земи, така и при определяне на обектите, които могат да се изграждат върху високопродуктивни земеделски земи – законодателят използва разграничението от първа до четвърта категория и поливни.

В допълнителните разпоредби на Закона за опазване на земеделските земи се въвежда санкция за строителство върху земеделска земя без промяна на предназначението.

Противоречиви факти и сигнали дава пазарът на земеделска земя през този стопански сезон. След като преживя своя пик в края на изминалата година, всъщност започва да се намества, връща се към реалността и все повече търси равновесните си цени.

За момента обаче логиката на икономическата конюнктура, а и някои реални цифри показват, че посоката е низходяща. Цените на зърното и маслодайния комплекс се сринаха с около 40%, като в същото време нарастват разходите за производство.

Ясно е, че това повлича всичко по агроверигата и сътветно падат и цените на нивите и рентите.

Цената на земята ще отиде там, където й е мястото и ще бъде постигнато равновесие между търсенето и предлагането, коментира Борислав Петков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи.

По негови наблюдения спадът е между 10 и 15% в различните райони на страната. Той посочва, че реалната цена за некомасираната земя в Южна България е между 300 и 400 лева.

Налице са първите признаци за задържане, намаляване на интереса и определен спад в много от регионите на Североизточна и Централна северна България, където тези цени бяха и най-високи. А според прогнозата на наблюдатели на този специфичен пазар, като проценти спадът ще се развие с около поне 40%, а други дори смятат, че ще станем свидетели на 60-65% намаление на средните цени на земя в страната, а низходият „тренд“ ще продължи поне 5-6 г.

ДИФЕРЕНЦИРАН ПАЗАР

Мнението на експертите за състоянието на пазара е, че той никога не е бил толкова диференциран, като ножицата в цените е максимално разтворена – от 350 лв./дка за някои райони в Южна България до 1400 лв./дка за по-големи парцели в Добричко – това е почти 4 пъти.

Най-обща характеристика на пазара на ниви са доста намалелите обеми, в сравнение с 2012 година и търсене предимно на свободни земеделски земи, обобщават участниците.

Величината на търсенето просто следва доходността от земята. Но все пак не трябва да се забравя и че тази доходност варира и всъщност трябва да се изчислява като средна стойност за 4-5 поредни стопански години.

КАК Е РАЗПРЕДЕЛЕНА ЗЕМЯТА У НАС

Според статистиката, все още процентът на земята, която е окрупнена от големи юридически лица е много малък – под 9%. Все още има и много земя, която е в дребните собственици. На този етап основният собственик на земята у нас е държавата с 2 800 000 декара, а общата площ на обработваемата земя в България е 24 млн. дка.

Ясно е, че над 10% от земята принадлежи на държавата. 80% от продаваната земя постъпва в ръцете на арендаторите – хората, които са пряко заинтересовани от обработката на земята и комасацията й – процес, който в някои държави от Европа продължава вече над 100 години (90% от покупките в периода 2009 -2012 г. са от земеделски производители). У нас роля при окрупняването на земята играят дружествата със специална инвестиционна цел, арендаторите и частните собственици – наследници и лица с високи доходи, които са решили да инвестират.

УРАВНОВЕСЯВАНЕ

В момента пазарът на земеделска земя върви към своята равновесна точка след по-изявена динамика. Може да се каже, че в края на 2012 г. имаше известно изкуствено увеличение на цените на земята в някои региони, най-вече в Северна България. Сега се наблюдава успокояване на пазара след лека корекция на цените, което ги доведе до реалните им нива. Фактор за това е отливът на спекулантите.Екипът на ЕЛАНА Агрокредит например очаква, че цената на земеделската земя в дългосрочен план ще има плавен и устойчив ръст. Главният изпълнителен директор Камен Колчев пояснява: „Смятаме, че цената на земята и рентите ще растат в рамките около 5 – 10% годишно.“ Като цяло

ГОЛЕМИТЕ ФОНДОВЕ ЗА ЗЕМЯ ПОНИЖИХА ОФЕРТИТЕ „КУПУВА“

В края на месец септември предложенията за покупка на ниви от големите фондове, инвестиращи в земеделска земя като „Адванс Терафонд“, „Ставен“, „Риъл булленд“ и др. са на нива средно с 10% по-ниски от летните. Това е логично, поради понижените почти наполовина изкупни цени на реколта 2013г. и оттеглянето на много зърнопроизводители от този пазар. Фондовете купуват по-предпазливо и поради дългосрочните арендни договори, съпътстващи купуваните от тях ниви и несигурността за доходите от ренти в предстоящия период. Разбира се,

ОТ РЕШАВАЩО ЗНАЧЕНИЕ Е И РЕГИОНА

Във Видинско земя се купува между 500 и 550 лв./дка, в Монтанско около 600-630 лв./дка, а в Плевенско цените варират между 650 и 700 лв./дка. Още по-ниски са офертите на големите фондове за райони като Антоново, Ловеч, Луковит – между 480-520 лв./дка. Разбира се, в тези райони сделки се сключват и на по-високи цени – предимно за необременени с дългосрочни арендни договори ниви – от арендатори и други инвеститори. Запазва се тенденцията за по-високи оферти в Североизточна България – средно 670-720 лв./дка в Разградска област, 680-780 лв./дка в Русенска област, около 700 лв./дка в района на Свищов. Прави впечатление, че силно намаля броя на сделките в Силистра и Добричка област, където фондовете купуват по-рядко земя, а малкото продавачи все пак успяват да уговорят приемливи цени с местните земеделски производители.

ТРУДНА ГОДИНА

Има данни, че драстично паднаха и предложенията за покупка в общините Русе, Сливо поле, Тутракан и Главиница. Там само преди няколко месеца те бяха достигнали върхови нива от 1100/1200 лв./дка. Сега купувачи се намират трудно и то предимно за свободни ниви в диапазона между 900 и 1000лв/дка. А за тези, ангажирани с дългосрочен договор – около 800 лв./дка.

В останалите общини на Русенска област, в които се очертава спад в предстоящите ренти, цените на нивите също претърпяха регрес, макар и в по-малка степен – средно 700 лв./дка в момента.

Така че специалистите от бранша не очакват останалите купувачи – фондове и индивидуални инвеститори да проявят особена активност при тези падащи цени. В резултат на лошата икономическа конюнктура, прогнозите са за трудна година за всички участници в пазара на земеделска земя – търговци, производители и инвеститори.