Автор: Фермер.БГ

От 1 до 30 юли 2015 г. се очаква да започне раздаването на втората част от ваучерите на земеделските стопани, които участват в схемата за намален акциз на горивото за селскостопански нужди. Това уверение е получила Националната асоциация на зърнопроизводителите от Земеделското министерство, съобщи изпълнителният директор на НАЗ Наталия Тодорова.

Министерството планира от 1 до 15 юни да се отвори втори прозорец за подаване на окончателните декларации за изразходвано количество гориво, тъй като над 3000 земеделски производители, които са кандидатствали на първия етап, не са си подали окончателните декларации в установения срок през месец февруари.

За да не се стигне до възникването на 3000 проблемни казуса, при които МЗХ трябва да изиска ваучерите на земеделците от първия етат, от министерството са решили да се избегнат процедури по обжалване от страна на фермерите и са решили да отворят още веднъж прозореца за прием на окончателни декларации, обясни Тодорова.

Окончателната декларация има за цел да се изчисли реално какво количество гориво е изразходено през годината и съответства ли на прогнозното. „В случай, че съответства на прогнозното количество, земеделецът ще получи останалата част от ваучерите – 40%, ако е изразходено по-малко количество, се полагат по-малко ваучери и ако изразходваното гориво е повече, се полагат отново 40%“, обясни Тодорова.

Очаква се от 1 до 30 юли да се раздава втората част от ваучерите на земеделските стопани, които участват в схемата за намален акциз на горивото за селскостопански нужди.

„Надявам се, Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие” да е направил подходящия избор с назначаването на Атанас Добрев за изпълнителен директор на Фонда“. Това коментира в интервю за радио Фокус Ангел Вукодинов, зърнопроизводител и член на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

„Друг е въпросът дали не се забави въобще избирането на нов директор, ако е имало нужда от такъв, заради цирка, който се разиграваше няколко седмици. Ако от това нещо са потърпевши земеделските производители и цялата земеделска общественост, ако има риск да загубим европейски средства – нищо не оправдава такива действия“, коментира още той.

Според Вукодинов „тази рокада, ако е била необходима, е трябвало да стане много отдавна“. „Дано не е късно, в което се съмнявам, за адекватни действия по довършване на проектите, плащанията от първата програма за развитие на селските райони“, каза Вукодинов.  

От НАЗ очакват също ДФЗ като изпълнителна агенция, най-голямата банка, която борави с европейските и националните средства, да начертае политика в сектор земеделие и да приложи европейска политика в него.

До 31-ви юли България трябва да вземе редица важни решения по отношение, както на директните плащания, така и на Програма за развитие на селските райони в периода 2014-2020 г. Ако фондът като такъв не е дал правилния анализ, проблемите, които са възникнали в предходния период, видът на бенефициентите, тяхната банкируемост, секторите, които успешно или неуспешно са изпълнявали проекти, наистина се опасяваме, че през останалите дни до края на месеца, трудно ще се вземат обосновани решения и е твърде вероятно да бъдат само политически, без реалното мнение на експертите, както и на неправителствения сектор, категоричен е Вукодинов.

Българска асоциация „Биопродукти“ (БАБ) изпрати официални писмо по президента Росен Плевнелиев, с което биопризводителите настоява за незабавна намеса в конфликта между МЗХ и ДФЗ. Според БАБ случващото се между двете институции трябва да влезе за разглежзане в Съвета за национална сигурност и да бъдат взети спешни решения.

 „Обръщаме се към Вас с голямо притеснение от случващото се в Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) и срамните спектакли, които се разиграват между двете институции – Министерство на земеделието и храните и ДФ Земеделие. За съжаление към този момент България не може да си позволи загубата на време в подобни конфликти, тъй като сме пред прага на загуба на огромни средства от европейските фондове и в ситуация на сериозно забавяне на сроковете за одобрение и подписване на договори за стотици проекти.

 Последните събития доведоха ДФЗ до състояние, в което да няма легитимно ръководство и до невъзможност за взимането на каквито и да е решения. В момента тече процес на подписване на договори по много мерки, крайният срок

за които беше 30 юни 2014 г. Ръководството твърди, че тези договори са подготвени и подписани от изпълнителния директор с дата 30 юни, но ако това не е така, при евентуална смяна на ръководството, никой друг не би могъл да подпише тези договори със стара дата.

 Това ще доведе до практически фалит десетки земеделски производители и предприемачи, които вече са получили писмо за одобрение на проектите и ги изпълняват”, пишат в писмото си Плевнелиев биопроизводителите. Те заявяват категорично, че проблемът засяга десетки хиляди земеделски производители, общини и малки предприятия в селските райони, които очакват от фонда решения по наболели въпроси и работа по техни проекти.

 “Той е не по-малко застрашаващ сигурността на страната от банковата криза, тъй като ДФЗ оперира с огромен финансов ресурс, а от стабилността в развитието на сектора зависи продоволствената сигурност на страната и социалният мир в малките населени

места, където земеделието е основният поминък на хората.

 Призоваваме Ви да търсите спешно решение по въпроса, ако е необходимо чрез поставянето му и на вниманието на Съвета за национална сигурност и вземането на политическо решение за необходимите персонални промени, така че максимално бързо фондът и министерството да заработят в екип и да се вземат важните и нетърпящи отлагане решения”, заявяват от БАБ.

 ПИСМО ДО ПРЕЗИДЕНТА РОСЕН ПЛЕВНЕЛЕВ ОТ БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ „БИОПРОДУКТИ“

Правителството направи промени в Постановление 343 за реда за продължаване на дейността на взаимноспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани. Те улесняват достъпа до финансов ресурс на живеещите и работещите в селските райони и създават предпоставки за разширяване на кръга от лица, занимаващи се със селскостопанско производство.

 Предлага се увеличаване на обхвата на кредитираните дейности и структури от страна на взаимноспомагателните кредитни кооперации, като се дава възможност обект на кредитиране да са и дейности извън сферата на земеделие, развитие на селските райони, рибарство и аквакултури. Предвижда се още одитните ангажименти и финансово-контролни функции по отношение на дейността на кредитните кооперации да се извършват от единно контролно звено.

 В този смисъл се предлага прехвърляне на функциите на Одитния комитет към задълженията на Звеното за вътрешен одит в кооперативния съюз. Целта е да се намалят разходите за предоставяне на финансов ресурс от кредитните кооперации, като същевременно се гарантира надеждното извършване на контролните и одитни процедури.

 С промените ще се даде възможност на повече хора, живеещи и работещи в селските райони, да се възползват от финансовите услуги на кредитните кооперации. Процедурата ще бъде по-облекчена и ще се гарантира чрез извършване на надежден вътрешен одит от контролните органи на кредитната кооперация.

България е сред най-големите производители на биологичен пчелен мед в Европа, но заради ниската консумация у нас, биологичният мед най-често се изнася като суровина. Затова алармират от Сдружението за биологично пчеларство, което реализира промоционален проект „Силата на пчелния мед” по мярка А „Техническа помощ за пчелари и сдружение на пчелари” от Националната програма по пчеларство (НПП) за тригодишния период 2014-2016 г.

 Дни на пчелния мед ще се проведат в 6 града, инициативата продължава до 29 юли, а целта на браншовата пчеларска организация е бъдат насърчени българските потребители да купуват директно от фермите за мед, за да подпомогнат не само малките производители, но и популацията на пчелите, които все повече са застрашени от изчезване.

 Заради високите му качества, западните производители често изкупуват българския биомед. Използват го за подобрение на тяхната продукция или го продават, без да посочат произхода му, от което губят родните пчелари, категоричен е Петко Симеонов, председател на Сдружението за биологично пчеларство. По думите на основателя на сдружението Димо Димов през последните години интересът към биопродуктите расте и това е положителна тенденция.

 Български биологичен мед се продава в създадената мрежа от биомагазини, но цената на биомеда не се различава съществено от тази на конвенционалния мед. В рамките на инициативите по проекта пчеларите дискутират и обобщават проблемите на сектора. Висока смъртност на пчелни семейства, нарастващ брой кражби на кошери, увеличение на пръскане от страна на земеделските производители, климатични промени – това са част от проблемите, обобщават пчеларите.

По традиция в края на месец юни Кюстендил е домакин на Празник на черешата. Всяка година партньор на Община Кюстендил в организирането и провеждането на празника е Институтът по земеделие – Кюстендил, който представя разнообразието и новостите в черешопроизводството на Кюстендилския регион.

 През тази година Празникът на черешата се проведе на 27 и 28 юни. Беше организира изложба-базар на череши, а след официалното откриване екипът на Института по земеделие представи през земеделските производители перспективни сортове череши за страната и района.

 Междувременно от Областната дирекция по безопасност на храните в Кюстендил съобщиха, че до момента близо 2 300 декара, на които овощари оглжедта череши, са заявени за сертифициране. Подадени са 108 заявления от овощари за окачествяване на череши и са издадени 238 сертификати за качество за 289 тона продукция.

 Според експертите най-често сертифицираните сортове череши са „Бигаро Моро”, „Бигаро Бюрла”, „Ван”, „Бинг”, „Козерска”, „Стела”, „Стефания”, „Сънбърст”, „Ламберт” и „Дроганова жълта”. Земеделските производители, получили сертификати, могат да участват в Схемата за специфично подпомагане на производителите на плодове и зеленчуци (СППЗ). По тази схема за кампания 2013 подпомагане получиха над 1 500 фермери от цялата страна.

Жътвата в много райони на страната започна, а земеделските производители правят необходимото с бързи темпове да приберат реколтата, за да не се влошава качеството на зърното.

 В област Силистра няма масово унищожени от дъждовете житни посеви, показва проверка на Областната дирекция по земеделие. Огледите в над 50 000 декара с пшеница и над 7 000 дка с ечемик показват, че повече от 65 на сто от житните посеви са в много добро състояние, съобщава БНР. Вследствие на обилните валежи през май и юни се наблюдава от 3 до 5% вторично заплевяване и полягане на посевите в ниските места. Има и насаждения, унищожени напълно от обилните валежи и градушките, но според експертите те не са много.

 Зърнопроизводителите в Ловешка област отчитат по-добри добиви от ечемика тази година, въпреки проливните дъждове през последните два месеца. Жътвата в областта закъснява, като до този момент са прибрани малко над 20% от реколтата. С 10% са по-високи добивите от ечемик тази година в ловешко при ожънатите досега площи.

 Жътвата в област Монтана ще закъснее с поне два седмици заради юнските дъждове. Прогнозата е на експерти от областната дирекция „Земеделие“. Напълно унищожени от пороите са 50 дка пшеница, 60 дка ечемик, около 2000 дка слънчоглед и общо 800 дка царевица за зърно и за фураж. Загубена е реколтата от 2% от засетите площи. В равнинната част на региона има полегнали пшеница и ечемик, което ще затрудни прибирането им.

 Дъждовете забавиха жътвата с десетина дни и в Хасковско. Засега са ожънати само 7 хиляди от засетите с ечемик 64 хиляди декара. Жътвата на пшеница не е започнала. От Областната дирекция „Земеделие“ в Хасково съобщиха, че реколтата е в добро състояние, но ако кампанията не започне, има опасност от болести по зърното.

 Близо 40 на сто от засетите с ечемик площи в Ямболско са пожънати през последните дни. Средният добив е висок, качеството на зърното също е добро. Над 420 кг е средният добив от декар, отчитат от Областната дирекция Земеделие в Ямбол. С ечемик са пожънати над 65 000 от общо засети 151 000 декара.

 Въпреки че още не са готови лабораторните анализи, според зърнопроизводителите ечемикът е с високи качествени показатели. След няколко седмично отлагане започна и прибирането на рапицата. С маслодайна рапица в областта са засети близо 142 000 декара, като до момента са реколтирани около 2 500 декара, като средният добив е 235 кг/дка. През тези седмица се очаква да започне и масовата жътва на пшеницата.

Валежите, които паднаха през последните дни, са много благоприятни за пролетните култури – царевица и слънчоглед. „Не можем да се ангажираме с прогноза, но агротехническото състояние на пролетните култури към момента е изключително добро“, заяви министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков.

 Наталия Тодорова, изп.-директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), коментира, че дъждовете са благодатни за пролетните култури, но само до известна степен. „Дъждове от порядъка на 240-270 л/кв.м за толкова кратки периоди от време не са благодатни за която и да е култура. Дори да изключим гъбните болести, там, където имаше наводнения на посевите в Североизточна България, колегите все още не могат да стигнат до масивите, за да се види каква е пълната картина. Това, което имаме като информация, е, че на места дори има извадени слънчогледи“, коментира Наталия Тодорова. Тя допълни, че очакванията на производителите са за редукция и при пролетните култури.

 Консултативният съвет по зърното трябва по правилник да се свиква 4 пъти в годината – преди и след сеитба, и преди и след жътва. Последното заседание е било проведено през юни 2013 г. Според членовете на Консултативния съвет по зърното това е сериозен проблем, защото актуалната информация за състоянието на посевите във всеки момент не е взета от земеделските производители.

 „Като национална асоциация на зърнопроизводителите, смятаме, че можем да предоставим експертни данни за състоянието на посевите в страната, благодарение на информацията, която получаваме от нашите 21 регионални организации“, каза Наталия Тодорова. Тя подчерта, че заседанията на Консултативния съвет по зърното са изключително важни, особено в ситуация, в която обществото е притеснено за реколтата като тази година. „Важно е да се провеждат редовно заседания на Консултативния съвет по зърното, за да има актуална и реална информация за състоянието на посевите и какви са прогнозите за зърнената реколта“, допълни Тодорова.

 От НАЗ подкрепиха изявлението на министър Греков, че зърнена криза тази година няма да има и количествата зърно, които се очаква да приберат производителите, ще стигнат и за задоволяване на вътрешното потребление, и за експорт. „Добивите ще бъдат намалени не само заради падналите градушки и проливни дъждове, а и заради масовото нападения на гъбни болести. Земеделските производители, обаче, направиха всичко необходимо, за да спасят качеството на реколтата от тези заболявания. На места са направени вече 4 третирания с фунгициди, но има и райони, в които ръждата е засегнала класовете“, допълни Тодорова. Тя заяви, че зърнопроизводителите ще прибират максимално бързо зърното от нивите, защото всеки следващ дъжд може вече да има пагубно влияние върху качеството на реколтата.

Засегнатите от наводненията земеделски площи са над 357 хиляди декара. Нараснал е и процентът на пропадналите изцяло площи – около 59 хиляди декара са унищожени на 100%.

 Годишният добив на пшеница ще спадне с 18 до 25%. Това каза министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков в предаването „Тази сутрин” на бТВ. Греков обясни, че в някои райони около 80-85% от реколтата на пшеницата е полегнала, но това не означава, че добивите са унищожени.

 „Да, означава, че добивите ще бъдат по-ниски, че ще се вложат повече разходи, че периодът на прибиране на реколтата ще продължи по-дълго време. Всичко това ще окаже влияние и върху качеството, но не означава, че трябва да се отрази и върху цената на хляба, не означава, че нашата пшеница, която ще се добие през това лято, ще е с лошо качество.

 Бих призовал тези, които купуват пшеница за нуждите на хлебопроизводството, да подберат и да вземат тази пшеница, която е хубава, а не да бъде изнесена навън“, каза министър Греков.

 Земеделският министър обясни по какъв ред засегнатите от бедствието земеделски производители могат да се обърнат за помощ за компенсиране на унищожена на 100% реколта. Общинските земеделски служби правят оглед на посевите, констатират какъв е процентът на загуба и при 100% пропадане на реколтата те изготвят констативни протоколи, които се анализират от Агенцията по зърното.

 За пропадналите на 100% площи се дават до 80% от направените разходи за декар. След констатиране на пълните загуби до 1 септември и при наличие на средства ще бъдат подпомогнати земеделските производители“, допълни Греков.

Засегнати от поройните дъждове в област Велико Търново са 5 827 дка. Най-много пострадали площи – 2 500 дка, има в Лясковска община, следвана от Горнооряховска – 2 220 дка и Търновска – 1 107 дка. Това информират от Областната дирекция „Земеделие“ – Велико Търново.

 Експертите поясняват, че масивите със зърнени култури са залети от пороите, но все още не е ясно какъв процент от залетите масиви са пропаднали. След пороя е станало ясно, че 80 кошери във Великотърновско са отнесени от водата, над 300 са удавените прасета.

 От Областната дирекция „Земеделие“ информират още, че жътвата на ечемика в региона е започнала, но в най-наводнените комбайните не могат да влязат в нивите.

 От земеделската служба призовават земеделските производители, чиито масиви са пострадали, да подадат своевременно заявление по реда си за изплащане на обезщетение, за да бъдат планирани огледи и съставени констативни протоколи за щетите.

Малките земеделски производители бяха акцент в проведеното в Кнежа аграрно изложение. В рамките на изложението беше презентирана дейността на Местна инициативна група (МИГ) в град Кнежа. Изпълнителният директор Иван Христов подчерта, че в новата стратегия ще бъде поставен акцент върху младите фермери.

 В трите панаирни дни пред земеделски производители и гости на Кнежа беше демонстрирана земеделска техника, както и работата на Професионалната гимназия по земеделие „Стефан Цанов“, където от тази година има нова професионална паралелка по бубарство.

 „От 1962 г. Институтът по царевица е единственият научен център в България, който отговаря за Националната координационна програма за царевицата“, заяви д-р Наталия Петровска, гл. асистент в Института по царевицата в Кнежа. Тя представи на зрителите историята и дейността на Института и припомни, че тази година се навършват 90 години от създаването му.

 Гостите на изложението се запознаха със стъпките, които се предприемат при кандидатстване за кредит и изготвяне на бизнес план, представени от Иван Христов. По време на заключителния ден земеделските производители имаха възможност да научат повече за успешно реализираните проекти в Кнежа и какво предстои да се прави през новия програмен период на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020.