От пристанище Варна с пълен ход върви товаренето на зърно. От началото на тази година са изнесени 2,4 млн. тона зърно. Това е със 78% повече, от експортираното през същия период на 2012 година.

Обемът изнесено зърно за цялата текуща година може да достигне рекордните 3,8 млн. тона , което е два пъти повече от 2012 година. Сега на пристанището ежедневно се товарят 20-33 хил. тона зърно.

България изнася пшеница за страните от Средиземноморието, Евросъюза и Близкия Изток. Експортната цена на житото е 370-375 лева, а на царевицата – 270 лева за тон.

Декемврийските фючърси на черноморската пшеница на електронните търгове от началото на текущата седмица на Чикагската стокова борса(CME) се запазиха на ниво 303,9 долара/тон.

Сделки с черноморското жито в началото на седмицата не са фиксирани.
Мнението на експертите е, че е невъзможно да се активизират търговете на украинска пшеница на CME преди опростяването на откритите валутни сметки в чужбина.

Търговията с фючърси на черноморска пшеница на Чикагската борса започна на 6 юни 2012 година. Под черноморско жито в случая се има предвид зърното с произход от Украйна, Русия и Румъния.

Противоречиви факти и сигнали дава пазарът на земеделска земя през този стопански сезон. След като преживя своя пик в края на изминалата година, всъщност започва да се намества, връща се към реалността и все повече търси равновесните си цени.

За момента обаче логиката на икономическата конюнктура, а и някои реални цифри показват, че посоката е низходяща. Цените на зърното и маслодайния комплекс се сринаха с около 40%, като в същото време нарастват разходите за производство.

Ясно е, че това повлича всичко по агроверигата и сътветно падат и цените на нивите и рентите.

Цената на земята ще отиде там, където й е мястото и ще бъде постигнато равновесие между търсенето и предлагането, коментира Борислав Петков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи.

По негови наблюдения спадът е между 10 и 15% в различните райони на страната. Той посочва, че реалната цена за некомасираната земя в Южна България е между 300 и 400 лева.

Налице са първите признаци за задържане, намаляване на интереса и определен спад в много от регионите на Североизточна и Централна северна България, където тези цени бяха и най-високи. А според прогнозата на наблюдатели на този специфичен пазар, като проценти спадът ще се развие с около поне 40%, а други дори смятат, че ще станем свидетели на 60-65% намаление на средните цени на земя в страната, а низходият „тренд“ ще продължи поне 5-6 г.

ДИФЕРЕНЦИРАН ПАЗАР

Мнението на експертите за състоянието на пазара е, че той никога не е бил толкова диференциран, като ножицата в цените е максимално разтворена – от 350 лв./дка за някои райони в Южна България до 1400 лв./дка за по-големи парцели в Добричко – това е почти 4 пъти.

Най-обща характеристика на пазара на ниви са доста намалелите обеми, в сравнение с 2012 година и търсене предимно на свободни земеделски земи, обобщават участниците.

Величината на търсенето просто следва доходността от земята. Но все пак не трябва да се забравя и че тази доходност варира и всъщност трябва да се изчислява като средна стойност за 4-5 поредни стопански години.

КАК Е РАЗПРЕДЕЛЕНА ЗЕМЯТА У НАС

Според статистиката, все още процентът на земята, която е окрупнена от големи юридически лица е много малък – под 9%. Все още има и много земя, която е в дребните собственици. На този етап основният собственик на земята у нас е държавата с 2 800 000 декара, а общата площ на обработваемата земя в България е 24 млн. дка.

Ясно е, че над 10% от земята принадлежи на държавата. 80% от продаваната земя постъпва в ръцете на арендаторите – хората, които са пряко заинтересовани от обработката на земята и комасацията й – процес, който в някои държави от Европа продължава вече над 100 години (90% от покупките в периода 2009 -2012 г. са от земеделски производители). У нас роля при окрупняването на земята играят дружествата със специална инвестиционна цел, арендаторите и частните собственици – наследници и лица с високи доходи, които са решили да инвестират.

УРАВНОВЕСЯВАНЕ

В момента пазарът на земеделска земя върви към своята равновесна точка след по-изявена динамика. Може да се каже, че в края на 2012 г. имаше известно изкуствено увеличение на цените на земята в някои региони, най-вече в Северна България. Сега се наблюдава успокояване на пазара след лека корекция на цените, което ги доведе до реалните им нива. Фактор за това е отливът на спекулантите.Екипът на ЕЛАНА Агрокредит например очаква, че цената на земеделската земя в дългосрочен план ще има плавен и устойчив ръст. Главният изпълнителен директор Камен Колчев пояснява: „Смятаме, че цената на земята и рентите ще растат в рамките около 5 – 10% годишно.“ Като цяло

ГОЛЕМИТЕ ФОНДОВЕ ЗА ЗЕМЯ ПОНИЖИХА ОФЕРТИТЕ „КУПУВА“

В края на месец септември предложенията за покупка на ниви от големите фондове, инвестиращи в земеделска земя като „Адванс Терафонд“, „Ставен“, „Риъл булленд“ и др. са на нива средно с 10% по-ниски от летните. Това е логично, поради понижените почти наполовина изкупни цени на реколта 2013г. и оттеглянето на много зърнопроизводители от този пазар. Фондовете купуват по-предпазливо и поради дългосрочните арендни договори, съпътстващи купуваните от тях ниви и несигурността за доходите от ренти в предстоящия период. Разбира се,

ОТ РЕШАВАЩО ЗНАЧЕНИЕ Е И РЕГИОНА

Във Видинско земя се купува между 500 и 550 лв./дка, в Монтанско около 600-630 лв./дка, а в Плевенско цените варират между 650 и 700 лв./дка. Още по-ниски са офертите на големите фондове за райони като Антоново, Ловеч, Луковит – между 480-520 лв./дка. Разбира се, в тези райони сделки се сключват и на по-високи цени – предимно за необременени с дългосрочни арендни договори ниви – от арендатори и други инвеститори. Запазва се тенденцията за по-високи оферти в Североизточна България – средно 670-720 лв./дка в Разградска област, 680-780 лв./дка в Русенска област, около 700 лв./дка в района на Свищов. Прави впечатление, че силно намаля броя на сделките в Силистра и Добричка област, където фондовете купуват по-рядко земя, а малкото продавачи все пак успяват да уговорят приемливи цени с местните земеделски производители.

ТРУДНА ГОДИНА

Има данни, че драстично паднаха и предложенията за покупка в общините Русе, Сливо поле, Тутракан и Главиница. Там само преди няколко месеца те бяха достигнали върхови нива от 1100/1200 лв./дка. Сега купувачи се намират трудно и то предимно за свободни ниви в диапазона между 900 и 1000лв/дка. А за тези, ангажирани с дългосрочен договор – около 800 лв./дка.

В останалите общини на Русенска област, в които се очертава спад в предстоящите ренти, цените на нивите също претърпяха регрес, макар и в по-малка степен – средно 700 лв./дка в момента.

Така че специалистите от бранша не очакват останалите купувачи – фондове и индивидуални инвеститори да проявят особена активност при тези падащи цени. В резултат на лошата икономическа конюнктура, прогнозите са за трудна година за всички участници в пазара на земеделска земя – търговци, производители и инвеститори.

През изминалия период, развитието на земеделските култури протичаше при близки до нормалните топлинни условия, като в края на второто априлско десетдневие, сутрешните минимални температури достигнаха в низините до -1оС, а на отделни места се образуваха слаби слани. Повреди по овощните култури не бяха констатирани. Последвалото постепенно затопляне подобри агрометеорологичните условия в полските райони.

През следващия период, времето ще се задържи топло и слънчево, на места с краткотрайни превалявания от дъжд. Прогнозираното повишение на максималните температури, до 27-29 градуса, и добрите почвени влагозапаси, ще ускорят вегетацията на есенните и пролетни култури. До края на април, при пшеницата и ечемика ще преобладава „вретенене“, преход от „вретенене“ към „изкласяване“, а в южните и на места в източните райони ще се наблюдава и фаза „изкласяване“. При ранните пролетници ще протича „листообразуване“, а при слънчогледа – поникване и начало на „листообразуване“. Спирането на валежите през периода, ще позволи на много места преодоляване на закъсненията при сеитбата на средноранни пролетници. В края на първото десетдневие на април, изтекоха агротехническите срокове за сеитбата на слънчоглед в страната. Високото съдържание на влага в горните почвени слоеве след значителните валежи затрудни на места и сеитбата на царевица за зърно.

През топлите и сухи дни до края на настоящата седмица, ще се провеждат активно сезонните полски работи: извършване на растителнозащитни мероприятия в овощните градини, механизирани почвообработки на полето, торене, третиране с хербициди на увеличената плевелна растителност, и на места, сеитби на фасул памук, фъстъци, дини и пъпеши. Ще продължат наблюденията и грижите и за оранжерийните култури.

Зърненият пазар /и като цяло агропазарът/ става все по-непредсказуем и своенравен. Доказателство за това са и движенията на цените от началото на тази година досега.

Обичайно е в този период да се наблюдава ръст в котировките на зърнените култури. Но сега трендът е с посока надолу. Трудната предвидимост на цените поставя фермерите в неизгодната позиция да не могат да планират бизнеса си. Производителите, които запазиха част от реколтата си, изчаквайки по-добри цени, губят надежда, че те ще бъдат достигнати.

Въпреки тези изненади, или точно заради тях, в агробизнеса все по-нужна става своевременната информация за състоянието на пазара и прогнозите за ценовите движения. А и цените у нас определено вече се влият от международните тенденции.

Общата картина, която се очертава засега се определя от прогнозите за увеличено производство в света и най-вече във всички страни от Черноморския регион /там се очакват, около 15-20% по-високи добиви, в сравнение с 2012г./. Вследствие на това ТЕНДЕНЦИЯТА Е ЗА СВРЪХПРОИЗВОДСТВО и може да се очаква, че цените на царевицата и пшеницата ще падат.

Има увеличение и в размера на засятите площи с тези култури в Европейския съюз. А в Южна Америка се очертава реколта от друга основна култура – слънчогледа.

Ако тези прогнози се сбъднат, предлагането би покрило повишеното търсене в цял свят и особено в Азия, а ценовите нива едва ли биха се различавали съществено от тези при кампания 2012г. Разбира се, с уговорката, че този пазар зависи от твърде много и различни фактори и винаги може да се очакват изненади.

Влияние върху пазара ще окаже и намаленият внос на жито от страна на Турция. За текущия сезон Турция ще внесе 3,7 млн. тона пшеница, което е с 0,1 млн. тона по-малко от сезон 2011/2012г.

А за следващия сезон обемът на внесената пшеница може да падне до 3,3 млн. тона.

По данни на търговски източници през март съседката ни е закупила 250 хил. тона руско жито от нова реколта.

ПРОГНОЗАТА НА ФАО също потвърждава тенденциите за спад в цената.

Световното производство на пшеница през 2013 г. трябва да нарасне с 4% – до 690 млн. тона. Това ще е втората най-голяма реколта след прибраните през 2011 г. 700 млн. тона.

Прогнозата на ФАО за производството на зърно е леко преразгледана в посока на неговото повишение – с около 3 млн. тона. Това е с 2% по-ниско от рекордните показатели през 2011 г.

Световното производство на зърно през 2013 г може да се възстанови ако времето е благоприятно, гласи последното изследване на ФАО „Търсене и предлагане на зърно“.

Прогнозите за производството на всички видове пшеница, като цяло са благоприятни.

СВЕТОВНАТА БАНКА също очаква голяма реколта от зърно тази година в Европа, черноморските страни /с изключение на южните региони на Русия/, Китай и Индия.

ФАКТОРИ, ПОДКРЕПЯЩИ ЦЕНИТЕ

Но в същото време в Южна Америка отново се очаква сушаво лято а проблемен може и да е и сезона в Аржентина, ЮАР и Австралия, където може да се очаква срив в доставките през близките месеци. Повишен е натискът върху цените от Китай и други големи вносители като Мексико, Индонезия, Южна Корея и Турция.

Освен това световните запаси са намаляли за половин година с 3%, а на пшеницата – с 9%, на фуражните култури – с 6%. Глобалните показатели за съотношението на запасите към потреблението са намалени с 22%.

Независимо от това, че цените на зърното от октомври миналата година са паднали с 5% / в това число на пшеницата търгувана на стоковите борси – с 11% ,а на царевицата – с 6%, ако направим сравнение с аналогичния период на 2012 г., зърното, както и преди има 9% върху цената си /за пшеницата плюс 15%, а за царевицата – плюс 8%/

При това за страните от Източна Европа за изминалата година резкият скок в цените на житото е 17% за Беларус (46% за година), с 10% в Молдова (43% за година) и с 9% в Украйна.

Появиха се и притеснения за зърнената реколта и в САЩ и в Европа, поради закъснялата и доста студена на някои места пролет. Това определено ще даде поддръжка на цените. Сега експортните цени на европейското зърно остават устойчиви и съществено по-високи от преди година. През изминалата седмица например френската пшеница в Руан струваше $334/т , което е с $45/т по-висока цена от миналогодишната.

ВЕРИЖНАТА РЕАКЦИЯ

Но поне засега прогнозите за цените на земеделската продукция през стопанската 2013г. са по-скоро песимистични – трендът сочи надолу.

Очакваният ръст на реколтата у нас и в Черноморския регион на фона на повишаващата се себестойност при отглеждането на зърното /расте цената на торовете, средствата за растителна защита, енергоносителите и др./ и спадът в котировките на световните борси ще намали рентабилността на производството. А това логично би трябвало да се отрази и върху рентите…

„Успоредно с увеличението на цените на земеделската продукция, а понякога и изпреварващо, се увеличават и цените на машините, на горивата, на торовете и пестицидите. Така увеличени, те изпреварват цените на това, което ние продаваме. Например, ако допреди няколко години цената на литър дизелово гориво беше около 60-70 стотинки, сега е 2,60-2,70 лв.“, коментира Ангел Вукодинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

У НАС ХЛЕБНАТА ПШЕНИЦА от началото на годината до края на март е поевтиняла с 20% до 400 лв. за тон без ДДС, отчетоха от Софийската стокова борса /ССБ/.

За последните три месеца цената на пшеницата пада с 5% в Русия, с 12% в Унгария и с 13% в Украйна.

Зимата беше мека и създаде добри условия за пшеницата. Очакванията на експертите от Министерството на земеделието са реколтата да бъде 4,430 млн. тона. Прогнозата преди месец беше за реколта от малко под четири милиона тона зърно, тоест тя е завишена с повече от десет процента, съобщи Васил Симов, изпълнителен директор на ССБ.

Добра реколта ще има в целия Черноморски регион – експортният потенциал на Русия, Украйна и Казахстан достига общо до 23,5 млн. тона зърно.

ЦЕНАТА НА ЦАРЕВИЦАТА в България пада с 10-15% на тримесечна база – от около 400 лева до 340 – 360 лева за тон без ДДС. Но световното производство на царевица намалява до 854,1 млн. т тази година при 872 млн. т през 2012 г.

Добивите на царевица в САЩ, лидер в производството на тази култура, се очаква да бъдат най-ниски през последните 10-12 години, съобщи Симов. В ЕС през 2013 г. се очаква реколта от царевица в порядъка на 54,7 млн. тона при 66 млн. тона през 2012 г. На годишна база царевицата поевтинява в САЩ с 1% – до 301 долара за тон, в Унгария с 13% – до 360 долара за тон и във Франция с 3% – до 307 долара за тон.

Цената на МАСЛОДАЙНИЯТ СЛЪНЧОГЛЕД в България пада с 18 процента от 1000-1100 лв. за тон без ДДС през март 2012 г.- до 800 – 810 лева за тон сега показват данните на ССБ. Реколтата на слънчоглед в света се очаква да бъде 36,2 млн. т – от тях 7 млн. т в ЕС, докато в Украйна са 9,2 млн. тона.

Засега няма предварителни данни за реколтата от слънчоглед в България, посочват от стоковата борса. Цената на ДИЗЕЛОВОТО ГОРИВО търгувано на Софийската стокова борса, падна за три месеца с два процента до 2 150 лева за тон. За същия период бензинът поевтиня на ССБ с два процента до 2 125 лева за тон без ДДС.

НЕПРЕДСКАЗУЕМОСТ

И все пак като цяло, това което се случва на агропазара през последните месеци отново показа,че той зависи от много фактори и влияния – дори е трудно да се каже кой точно ще е определящ за дадения момент. Например наскоро отново житото в Чикаго премина знаковата граница от 7 долара за бушел… На фона на това съвсем точни прогнози са невъзможни. Има само ориентири.