По въпросите, които са отправили към МЗХГ желаещите да кандидатстват по Подмярка 4.1.2. „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“, става ясно, че ПРСР действително не е добре рекламирана! Защо обаче все още не е, след като се похарчиха 4 милиона за целта, остава мистерия.

Като за финал – 4 млн. лева „гълта“ рекламна кампания за ПРСР 2014-2020

С този материал искаме безвъзмездно да подпомогнем колегите, които закъсняват с рекламирането, като дадем поне малко информация на хората.

Подмярка 4.1.2. „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“ е насочена към смекчаване трудностите на малките стопанства и към повишаване конкурентоспособността им.

Малките стопанства в България се характеризират с опит и традиции в производство на продукти с високо качество, традиционни за българското земеделие и търсени от българските потребители. Същевременно се отличават и с по-ниска производителност, по-високи разходи, по-ниска конкурентоспособност и с намалени възможности за реакция на промените в пазарна среда или да се възползват от възникващите пазарни възможности. Малките стопанства често работят с физическо и морално остаряло оборудване, имат ниска степен на механизация на производството, липсваща или лошо поддържана напоителна инфраструктура, недостатъчен оборотен капитал, ниска кредитоспособност, неподходяща специализация в производства, които имат намаляващ пазар или конкуренция от производители с по-ниски разходи, неефективен мащаб на производството.

Подкрепата е насочена към инвестиции, свързани с:
• Инвестиции за модернизация или увеличаване на физическия капитал с оглед намаляване на преките разходи за производство, повишаване на производителността на труда и качеството или разширяване на производството;
• Инвестиции за подобряване на пред-пазарната подготовка или съхранение на продукцията (като оборудване за оборудване за почистване, сортиране, пакетиране на продукцията и сгради за специализирано съхранение и обработка, осигуряване на вентилация, изолация и охлаждане);
• Инвестиции за създаване и/или презасаждане на трайни насаждения, десертни лозя, медоносни дървесни видове за производство на мед и бързорастящи храсти и дървесни видове за производство на биоенергия;
• Инвестиции за реконструкция и строителство на сгради за отглеждане на добитък;
• Инвестиции за намаляване на потреблението на енергия;
• Инвестиции за производство на биоенергия за нуждите на земеделските стопанства;
• Инвестиции в машини, оборудване и съоръжения за опазване на околната среда, включително за съхранение на оборска тор;
• Инвестиции за постигане съответствие с нововъведени стандарти на Общността приложими за съответните стопанства.

УСЛОВИЯ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ 

Допустими кандидати (допълнена):

• За безвъзмездна финансова помощ могат да кандидатстват земеделски стопани:

а) физически лица;
б) еднолични търговци (ЕТ) или юридически лица, регистрирани по Търговския закон;
в) кооперации, регистрирани по Закона за кооперациите.

• За безвъзмездна финансова помощ за колективни инвестиции могат да кандидатстват признати групи производители и признати организации на производители, само за сектора, за който са признати и за продуктите, за които са признати.

• Към датата на подаване на проектното предложение кандидатите по т.1 трябва да:

а) са регистрирани като земеделски стопани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (ДВ, бр. 10 от 1999 г.), наричана по-нататък „Наредба № 3 от 1999 г.“;
б) са получили от земеделска дейност най-малко 33 на сто от общите си приходи/доходи за предходната календарна година;
в) имат икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем (СПО) в границите между левовата равностойност на 6000 евро и 7999 евро включително и над 50 на сто от СПО на стопанството е от секторите „Животновъдство“, „Плодове и зеленчуци“ и/или „Етеричномаслени и лекарствени култури“, съгласно продуктите, посочени в Приложение № 3;
г) са собственици и/или ползватели на цялата налична в земеделското стопанство земя, включително сгради, помещения и оранжерии, използвани за производствена дейност на селскостопански култури;
д) са собственици и/или ползватели на животновъдните обекти, сгради и помещения, използвани за животновъдната дейност, в случай че развиват такава;
е) са микропредприятия или малки предприятия по смисъла на чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за малките и средните предприятия.
…
Четете още УСЛОВИЯ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ 

Допустими разходи:
• Изграждане, придобиване и подобряване на недвижимо имущество, включително чрез лизинг;
• Закупуване на нови машини, съоръжения и оборудване, включително компютърен софтуер до пазарната стойност на активите, включително чрез лизинг;
• Закупуване на недискови (палцови) бавно подвижни косачки, закупуване и поставяне на електропастири за управление на пашата, закупуване на балировачки, закупуване на соп (сеносъбирачка), закупуване на дробилки (прикачен инвентар, който директно дроби малки храсти и ги компостира и оставя върху пасището), закупуване и поставяне на кошери в ливади и овощни градини, закупуване на преносими сушилни и др;
• Общи разходи свързани със съответния проект за предпроектни проучвания, такси, хонорари за архитекти, инженери и консултантски услуги;
• Закупуване на ноу-хау, патенти права и лицензи, търговски марки и процеси необходими за изготвяне и изпълнение на проекта.

Приоритети:
• Стопанства от сектор животновъдство
• Стопанства от сектор плодове и зеленчуци
• Стопанства с биологично производство
• Стопанства, разположени в планински и необлагодетелствани райони,
• Инвестиции в енергийна ефективност и иновации.

Дейности, допустими за финансиране (допълнена):
Допустими дейности:
• По подмярка 4.1.2. „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“ се подпомагат проекти, които водят до подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство чрез:

а) модернизиране или увеличаване на наличните производствени материални и/или нематериални активи или
б) подобряване на предпазарната подготовка или съхранение на продукцията, или
в) създаване и/или презасаждане на трайни насаждения, десертни лозя, медоносни дървесни видове за производство на мед, или
г) повишаване на енергийната ефективност в земеделските стопанства, или
д) производство на биоенергия за нуждите на земеделските стопанства, или
е) инвестиции в машини, оборудване и съоръжения за опазване на околната среда, или
ж) инвестиции за постигане съответствие с нововъведени стандарти на Общността, приложими за съответните стопанства, или
з) изграждане, реконструкция/рехабилитация на съоръжения и оборудване, включително кладенци и съоръжения за съхранение на вода за напояване, включващи изграждането на нови и подобряване на съществуващи мрежи в стопанствата.

• Безвъзмездна финансова помощ се предоставя на земеделски стопани за инвестиции в техните стопанства, пряко свързани с една или няколко от дейностите по първично селскостопанско производство и съхранение само на собствени земеделски продукти, както и подготовка на продукцията за продажба. Земеделските продукти могат да бъдат само продукти, включени в Приложение № 3.

• Безвъзмездна финансова помощ се предоставя на групи и организации на производители  за инвестиции пряко свързани с една или няколко от дейностите по първично селскостопанско производство, съхранение и  подготовка на продукцията на своите членове.

Процент на съфинансиране (редактирано):

Безвъзмездната финансовата помощ е в размер до 60 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи.

• Размерът на безвъзмездната финансовата помощ се увеличава с 10 на сто в следните случаи:
а) за проекти, представени от млади земеделски стопани;
б) за колективни инвестиции;
в) за проекти, които се изпълняват в обхвата на райони с природни и други специфични ограничения райони. Проектите трябва да се изпълняват на територията на населено място, чието землище попада в необлагодетелстван район съгласно Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват,(ДВ, бр. 20 от 2008 г.), и най-малко 75 на сто от общата земеделска площ се намира в необлагодетелстван район;
г) за проекти с дейности, подпомагани по линия на ЕПИ за селскостопанска производителност;
д) за разходи за иновации, опазване и възстановяване на околната среда, включително биологично производство, икономия на ресурси и адаптация към климатичните промени.

• Размерът на безвъзмездната финансовата помощ се увеличава с 15 на сто за инвестиции изцяло свързани с изпълнявани от кандидата ангажименти по мярка 10 „Агроекология и климат“ или мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г.

• Максималният размер на финансовата помощ за проект, отговарящ на повече от едно от условията по т. 2 и/или 3, е не повече от 80 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи.

• Максималният интензитет на безвъзмездната финансова помощ за проект за колективни инвестиции и интегрирани проекти, представен от един кандидат/бенефициент, отговарящ на повече от едно от условията е не повече от 90 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи.

• Когато на кандидата е предоставена безвъзмездна финансова помощ в размер над 60 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи, той се задължава да поддържа съответствие с условията, при които е получил помощта в по-големия размер, за период от три години от датата на получаване на окончателно плащане. С изключение на условието по т. 2, буква „а“, в случаите на навършването на максимално допустимата възраст.

• Разликата между пълния размер на допустимите за финансово подпомагане разходи и размера на безвъзмездната финансова помощ се осигурява от кандидата, като участието на кандидата може да бъде само в парична форма.

Минималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение е 1250 евро.
Максималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение е 25 000 евро (48 895 лв.), а за проекти представляващи колективни инвестиции 70 000 евро.
Максималното комбинирано подпомагане за проекти за колективни инвестиции и интегрирани проекти е не повече от 90% от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи.

Източник: Съвети в земеделието, ДФ Земеделие

Таблица за размер на стопанството /СПО/

ИНСТРУКЦИЯ ЗА ПОПЪЛВАНЕ НА ТАБЛИЦАТА ЗА ИЗЧИСЛЕНИЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАЗМЕР НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНСТВА

Документи за кандидатстване и информация

УСЛОВИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОДОБРЕНИ ПРОЕКТИ

Асоциация на българските села (АБС) кани утре 10-и февруари фермери от региона на Сандански на среща-дискусия за последните изменения на новата Програма за развитие на селските райони до 2020-а година.Срещата ще се проведе в сградата на Община Сандански от 10 часа. 

Акцент на срещата ще бъдат последните изменения в мярка 4.1 – Инвестиции в материални активи; мярката по Тематичната под-програма 4.1.2, която касае по-малките земеделци, както и последните новости по мярка 6.1 Млад фермер и 6.4 за инвестиции в неземеделски дейности.

Както вече стана ясно, една от новостите по отношение на мярка Млад фермер е, че ЕООД няма да могат да бъдат допустими бенефициенти, както беше предложено в първоначалния вариант на ПРСР. Все пак голямата част от критериите, представени до момента се запазват, като вече са ясни и по-детайлни възможности по новата ПРСР.

ПРОГРАМА:

09:30 – Посрещане и регистрация на гостите
10:00 – Откриване на Национална информационна кампания „Българското село – бъдещето е в наши ръце“
10:10 – Презентация на Асоциация на българските села – дейност, подпомагане и инвестиционни профили на селата
10:30 – Презентация – Възможностите за българските села по Програма за Развитие на Селските Райони (ПРСР) 2014-2020
– Земеделие и животновъдство
– Селски туризъм
– Инфраструктура в населените села
– Услуги за населението в селата
– Други
11:30 – Дискусия

ВХОД СВОБОДЕН!

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ : 0877 33 77 33 ; 0877 699 117

Националната кампания „Българското село – Бъдещето е в наши ръце!“ е с генералната подкрепа на
Тайтън Машинъри България АД

В публикувания днес доклад на Европейската сметна палата (ЕСП) се посочва, че нуждата от специфична инвестиционна мярка за лозаро-винарския сектор не е доказана, защото вече съществува такава мярка за подпомагане в рамките на политиката на ЕС за развитие на селските райони.

 В доклада се поставя също така въпросът за ролята на безвъзмездната финансова помощ от ЕС за популяризиране на вината, тъй като често субсидиите са използвани по-скоро за затвърждаване на позицията на съществуващи пазари, отколкото за спечелване на нови или за възвръщане на стари пазари.

 „Едновременното съществуване на сходни инвестиционни мерки по две различни схеми е източник на усложнения, които в някои държави членки са довели до забавяния в изпълнението или до прекомерно стеснен обхват на допустимите инвестиции“ заяви Ян Киншт, член на ЕСП, отговарящ за изготвянето на доклада.

 „Освен това, ако наличието на финансово участие от ЕС насърчава някои предприятия да намалят пропорционално собствените си средства за мерки за популяризиране, помощта се превръща на практика в частично субсидиране на оперативните разходи на тези предприятия. Това не е ефикасно използване на обществени средства“.

 Одиторите на ЕС установиха липсата достатъчна и актуална информация, която да покаже преките резултати от прилагането на мерките. При инвестиционната мярка въздействието не може лесно да бъде отделено от това на инвестициите за развитие на селските райони.

 В случая на дейностите за популяризиране, въпреки че в абсолютна стойност износът на вино към трети страни се е увеличил значително, по време на одита беше установено, че вината от ЕС-27 са загубили част от пазарния си дял в основни трети страни, към които са били насочени дейности за популяризиране, както и че се е увеличил износът на вина от ЕС, които не са допустими за подпомагане.

 Държавите членки са изразходвали 522 млн. евро от фондове на ЕС за мярката за популяризиране в периода 2009— 2013 г. По отношение на периода 2014—2018 г. се наблюдава съществено увеличение на средствата, разпределени на държавите членки за тази мярка (1,16 млрд. евро за ЕС-27).

 Като се имат предвид трудностите, пред които са изправени държавите членки при усвояване на бюджета за периода 2009—2013 г., първоначално е заделен за дейности за популяризиране, съществува риск бюджетът за периода 2014—2018 г. да е прекалено завишен и така да изложи на риск прилагането на принципите на добро финансово управление, категорични са от ЕСП.

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) започва от днес, 30 юни, прием на документи за плащане по Националната програма по пчеларство (НПП) . В срок до 31 август 2014 г. пчеларите, изпълнили инвестициите си по мерка Б – „Борба срещу вароатозата”, мярка В – „Мерки за подкрепа на извършването на физико-химичен анализ на пчелния мед” и мярка Г – „Мерки за подкрепа на подновяване на пчелните кошери в Европейския съюз” от Пчеларската програма за тригодишния период 2014-2016, ще могат да подават заявления за плащане.

 Образци на заявленията и описание на важните моменти при кандидатстването за плащане по програмата са публикувани на официалния сайт на ДФ „Земеделие” – www.dfz.bg в раздел „Селскостопански пазарни механизми”/ Месо и пчеларство/ Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2014-2016 / Прием 2014-ВАЖНО”. Документите ще се приемат в областните дирекции на ДФЗ в цялата страна.

 ДФЗ ще изплаща финансовата помощ до 45 дни от получаването на заявленията. Важно условие е кандидатите да изпълняват инвестициите си, съгласно сключените договори с ДФЗ. При необходимост от промяна, пчеларите трябва да подадат молба за анекс до 31 юли 2014 г. Крайният срок за всички плащания по НПП е 15 октомври 2014 г.

 От ДФЗ уточняват, че пчеларите, вписани като резерви по мярка Г и са подписали договори по НПП 2014-2016 под условие, могат да следят електронната страница на ДФ „Земеделие”. В раздел „Селскостопански пазарни механизми”/ Месо и пчеларство/ Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2014-2016 / Прием 2014-ВАЖНО” ще бъде публикувана и обновявана информация за кандидатите, за които има осигурен финансов ресурс.

 Този ресурс се осигурява, ако други пчелари се откажат от инвестициите си. Тогава средствата се връщат обратно в бюджета на НПП 2014-2016 и се преразпределят към кандидатите, които са подписали договори под условие.

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) започва да приема документи за плащане по Националната програма по пчеларство (НПП) . От 30 юни до 31 август 2014 г. пчеларите, изпълнили инвестициите си по мерки Б „Борба срещу вароатозата”, В „Мерки за подкрепа на извършването на физико-химичен анализ на пчелния мед” и Г „Мерки за подкрепа на подновяване на пчелните кошери в Европейския съюз” от Пчеларската програма за тригодишния период 2014-2016, ще могат да подават заявления за плащане.

Образци на заявленията  и описание на важните моменти при кандидатстването за плащане по програмата са публикувани на официалния сайт на ДФ „Земеделие” – www.dfz.bg в раздел „Селскостопански пазарни механизми”/ Месо и пчеларство/ Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2014-2016 / Прием 2014-ВАЖНО”. Документите ще се приемат в областните дирекции на фонда:
Областна дирекция София (за София-град, София-област и Перник);
Областна дирекция Варна (за Варна, Добрич и Шумен);
Областна дирекция Разград (за Разград, Русе и Силистра);
Областна дирекция Велико Търново (за Велико Търново, Търговище и Габрово);
Областна дирекция Монтана (за Монтана и Видин);
Областна дирекция Плевен (за Плевен, Ловеч, Враца);
Областна дирекция Благоевград (за Благоевград и Кюстендил);
Областна дирекция Пловдив (за Пловдив и Пазарджик);
Областна дирекция Хасково (за Хасково и Стара Загора);
Областна дирекция Кърджали (за Кърджали и Смолян);
Областна дирекция Ямбол (за Ямбол, Сливен и Бургас).

ДФЗ ще изплаща финансовата помощ до 45 дни от получаването на заявленията. Важно условие е кандидатите да изпълняват инвестициите си, съгласно сключените договори с ДФЗ. При необходимост от промяна, пчеларите трябва да подадат молба за анекс до 31 юли 2014 г. Крайният срок за всички плащания по НПП е 15 октомври 2014 г., уточняват от ДФЗ.

Приемът по мерки Б, В и Г на пчеларската програма продължи от 8 до 21 януари 2014 г. От подадените 1833 заявления за подпомагане ДФ „Земеделие” одобри 1720. 970 от тях са за нови пчелни кошери и увеличаване броя на пчелните семейства, а останалите 750 – за анализ на пчелния мед и за борба срещу вароатозата.

Пчеларите, които са вписани като резерви по мярка Г и са подписали договори по НПП 2014-2016 под условие, могат да следят електронната страница на ДФ „Земеделие”. В раздел „Селскостопански пазарни механизми”/ Месо и пчеларство/ Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2014-2016 / Прием 2014-ВАЖНО” ще бъде публикувана и обновявана информация за кандидатите, за които има осигурен финансов ресурс. Този ресурс се осигурява, ако други пчелари се откажат от инвестициите си. Тогава средствата се връщат обратно в бюджета на НПП 2014-2016 и се преразпределят към кандидатите, които са подписали договори под условие.

„Предстоящото участие на България в ЕКСПО Милано 2015 ще предостави още една значителна възможност за стимулиране на интереса на италиански предприемачи за инвестиции в България”. Това каза министърът на земеделието и храните и национален Генерален комисар на българското участие в изложението проф. Димитър Греков, който присъства на приема по случай Националния празник на Италия.

 Министър Греков и посланикът на Италия Н. Пр. Марко Контичели обсъдиха напредъка по организацията на изложението. „На този световен форум страната ни ще представи уникалното историческо наследство, съчетано с развитието на новите технологии. Ще се стремим да подчертаем изключителните природни дадености, съхранени през хилядолетията, които са създали условия за богат растителен и животински генофонд.

 Водещата концепция на българското представяне е здравата връзка между традициите на миналото и иновациите на бъдещето”, посочи министърът. Той допълни, че място в българската експозиция ще се отдели и на българската селскостопанска наука, която ще представи своите научноизследователски разработки и проучвания.

В периода 23-24 юни 2014 г. в Джакарта, Република Индонезия, ще се проведе петата сесия на Смесената комисия за икономическо сътрудничество между правителствата на Република България и Република Индонезия. Председател на българската част на Смесената комисия е Бюрхан Абазов, зам.-министър на земеделието и храните.

 В състава на официалната делегация е включен заместник-министърът на икономиката и енергетиката Красин Димитров, както и представители на други министерства. В рамките на визитата се предвижда провеждане на бизнес форум с двустранни срещи между представители на българските и индонезийските делови среди, по време на които ще бъде представен икономическият потенциал на страната ни, възможностите за развитие на търговско-икономическите връзки, бизнес климатът и условията за инвестиции в България, възможностите за успешна реализация на проекти между двете държави, както и ще бъдат осъществени преки бизнес контакти.

 МЗХ кани представители на българския бизнес да вземат участие в състава на бизнес делегацията, придружаваща официалната за визитата в Джакарта, Република Индонезия. Програмата на посещението е в процес на съгласуване с индонезийската страна и ще бъде предоставена допълнително на регистрираните участници. МЗХ организира провеждането на бизнес форума и двустранните срещи. Желаещите да участват в бизнес делегацията следва да изпратят попълнена приложената Регистрационна форма в срок до 06.06.2014 г. (петък).

 Допълнителна информация може да бъде получена от:

г-жа Евгения Якимова, тел: 02 985 11 245, e-mail: [email protected]

г-жа Константина Калайджиева, тел.: 02 985 11 361, e-mail: [email protected]

Областният управител на Плевенска област Илиян Йончев прие делегация от бизнесмени от Силиври, членове на Дружеството на деловите среди в турския град. Те бяха придружени от основателя на фирма Сартен България Юсуф Саръбекир, информират от областната администрация в Плевен.

 „Сартен“ произвежда в Плевен метални и пластмасови опаковки, които се ползват основно от преработватели на първична селскостопанска продукция. Областният управител запозна гостите с потенциала на областта и с възможностите за инвестиции. Той акцентира на инструментите на Интегрираните териториални инвестиции, които са насочени към подпомагане на предприемачеството в сферите на икономиката и аграрното производство.

 Участниците от турска страна подчертаха, че проведената среща е само първа стъпка към бъдещи контакти от взаимен интерес. Те заявиха готовност за партньорски отношения с местни браншови и бизнес организации.