Драстичен спад в количеството на гроздето за преработка очаква лозаро-винарския бранш. По данни на ИАЛВ през миналата година лозаро-винарските предприятия са прибрали за преработка 250 000 т грозде.

 „Не съм оптимист за тази година, защото ситуацията продължава да се влошава. За тази година и най-смелите прогнози показват, че количеството прибрано грозде няма да е над 170-180 хиляди тона. Това е драстичен спад“, заяви Красимир Коев, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ).

 От миналата година, когато реколтата от грозде беше много добра, има останали количества вино. Причината е основно в трудностите при реализацията на виното на руските и украинските пазари. 50% от българското вино традиционно се изнася в Русия и Украйна.

 „През миналата година количеството и качеството на реколтата от грозде бяха отлични, което беше добра предпоставка за производството на висококачествени вина. За съжаление, голяма част от това вино наистина не можа да се реализира, заради кризата в Русия и Украйна.

 Така че вината от миналата година донякъде ще компенсират липсата на грозде през тази година, но отлежаването също е свързано с разходи за винопроизводителите“, коментира Красимир Коев. По думите му сериозна инвазия на световните пазари на вино има от страна на Испания.

 Прогнозите за тази година са за много добри добиви от грозде в страните от Южна Европа, което ще създаде отново проблем на българските винопроизводители по отношение на пазарите.

 Очакванията са за ръст в реализацията на българско вино на азиатските пазари и по-конкретно в Китай. За 2013 г. сме реализирали близо 1.5 млн. л вино на китайския пазар, а само за първите шест месеца на 2014 г. имахме вече приблизително 2 млн. л, реализирани на този пазар.

 Надяваме се, че до края на годината ще стигнем до износ на 4 млн. л вино за Китай“, заяви Коев. Той допълни, че увеличеният износ на вино към азиатските пазари, обаче, не може да компенсира износа за Русия, който е бил осъществяван в предходни години.

Жътвата все още не е приключила, но цените, които се предлагат на производителите на ечемик и пшеница са притеснителни. Това каза Николай Киров, председател на Съюза на зърнопроизводителите в Бургас, цитиран от радио „Фокус“. Киров допълни, че оптимист по отношение на добивите въпреки дъждовната пролет, но тепърва ще се очаква да се види какво е качеството на зърното.

 Именно заради дъждовете тази година се е наложило производителите да имат повече разходи. „Не съм оптимист относно цената, защото тя е твърде ниска и трудно производителите ще си хванат себестойността на продукцията. Тази година вложихме много усилия при пръскането с фунгициди поради честите валежи и заболяванията на растенията и от там ни се повишиха разходите драстично”, каза Киров.

 Той допълни, че в момента предлаганата на зърнопроизводителите цена за изкупуване от полето на място е неприемлива. Предлаганите цени са 27-28 стотинки на килограм пшеница и около 26 стотинки за ечемика. ”При тези добиви е под себестойността на продукцията”, допълни Киров. Той каза че се очаква част от производителите в Бургас да приключат жътвата около 25 юли, а до края на месеца при хубаво време без дъждове жътвата да е приключила навсякъде в региона.

България е сред най-големите производители на биологичен пчелен мед в Европа, но заради ниската консумация у нас, биологичният мед най-често се изнася като суровина. Затова алармират от Сдружението за биологично пчеларство, което реализира промоционален проект „Силата на пчелния мед” по мярка А „Техническа помощ за пчелари и сдружение на пчелари” от Националната програма по пчеларство (НПП) за тригодишния период 2014-2016 г.

 Дни на пчелния мед ще се проведат в 6 града, инициативата продължава до 29 юли, а целта на браншовата пчеларска организация е бъдат насърчени българските потребители да купуват директно от фермите за мед, за да подпомогнат не само малките производители, но и популацията на пчелите, които все повече са застрашени от изчезване.

 Заради високите му качества, западните производители често изкупуват българския биомед. Използват го за подобрение на тяхната продукция или го продават, без да посочат произхода му, от което губят родните пчелари, категоричен е Петко Симеонов, председател на Сдружението за биологично пчеларство. По думите на основателя на сдружението Димо Димов през последните години интересът към биопродуктите расте и това е положителна тенденция.

 Български биологичен мед се продава в създадената мрежа от биомагазини, но цената на биомеда не се различава съществено от тази на конвенционалния мед. В рамките на инициативите по проекта пчеларите дискутират и обобщават проблемите на сектора. Висока смъртност на пчелни семейства, нарастващ брой кражби на кошери, увеличение на пръскане от страна на земеделските производители, климатични промени – това са част от проблемите, обобщават пчеларите.

Като крачка към малките земеделски стопанства в страната определи министър Димитър Греков Наредба 26 за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход. По думите му Наредбата е своеобразна отправна точка, която насочва към българския автентичен вкус и българската природа.

 „От много време работим по Наредба 26 и съм доволен, че тя е факт, защото Наредбата позволява животновъдите да имат възможност да реализират продукцията си е само в населеното място, където е фермата, а и в други области“, коментира министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков.

 Министърът коментира твърдението на малки фермери, че не могат да отговорят на изискванията на Наредба 26, тъй като, според тях, изискванията в нея са силно завишени по отношение на най-дребните фермери. „Изискванията на Наредба 26 са изключително опростени и няма накъде повече да бъде улеснявана и опростявана. Ако тръгнем в такава посока, ще нарушим други закони, свързани с качеството на храната, например.

 Не бива да правим компромиси с качеството на продуктите, които предлагаме на хората. Няма как да се опростява повече Наредба 26. Всеки фермер, който произвежда и държи на качеството на продукцията си, трябва да отговори на тези минимални изисквания“, коментира Греков. Той допълни, че в Наредба 26 са визирани и част от изискванията, които регламентират дейността на планинските ферми.

 Министърът посочи, че добър вариант за планинските ферми са мобилните мандри, чрез които малките планински ферми ще могат да предложат на потребителите автентични млечни продукти от съответния регион. Министър Греков допълни, че предстои да се регламентира обозначението на продуктите, произведени в планински райони, така че да отговаря на европейските регламенти за обозначаване на произход.

Жътвата в много райони на страната започна, а земеделските производители правят необходимото с бързи темпове да приберат реколтата, за да не се влошава качеството на зърното.

 В област Силистра няма масово унищожени от дъждовете житни посеви, показва проверка на Областната дирекция по земеделие. Огледите в над 50 000 декара с пшеница и над 7 000 дка с ечемик показват, че повече от 65 на сто от житните посеви са в много добро състояние, съобщава БНР. Вследствие на обилните валежи през май и юни се наблюдава от 3 до 5% вторично заплевяване и полягане на посевите в ниските места. Има и насаждения, унищожени напълно от обилните валежи и градушките, но според експертите те не са много.

 Зърнопроизводителите в Ловешка област отчитат по-добри добиви от ечемика тази година, въпреки проливните дъждове през последните два месеца. Жътвата в областта закъснява, като до този момент са прибрани малко над 20% от реколтата. С 10% са по-високи добивите от ечемик тази година в ловешко при ожънатите досега площи.

 Жътвата в област Монтана ще закъснее с поне два седмици заради юнските дъждове. Прогнозата е на експерти от областната дирекция „Земеделие“. Напълно унищожени от пороите са 50 дка пшеница, 60 дка ечемик, около 2000 дка слънчоглед и общо 800 дка царевица за зърно и за фураж. Загубена е реколтата от 2% от засетите площи. В равнинната част на региона има полегнали пшеница и ечемик, което ще затрудни прибирането им.

 Дъждовете забавиха жътвата с десетина дни и в Хасковско. Засега са ожънати само 7 хиляди от засетите с ечемик 64 хиляди декара. Жътвата на пшеница не е започнала. От Областната дирекция „Земеделие“ в Хасково съобщиха, че реколтата е в добро състояние, но ако кампанията не започне, има опасност от болести по зърното.

 Близо 40 на сто от засетите с ечемик площи в Ямболско са пожънати през последните дни. Средният добив е висок, качеството на зърното също е добро. Над 420 кг е средният добив от декар, отчитат от Областната дирекция Земеделие в Ямбол. С ечемик са пожънати над 65 000 от общо засети 151 000 декара.

 Въпреки че още не са готови лабораторните анализи, според зърнопроизводителите ечемикът е с високи качествени показатели. След няколко седмично отлагане започна и прибирането на рапицата. С маслодайна рапица в областта са засети близо 142 000 декара, като до момента са реколтирани около 2 500 декара, като средният добив е 235 кг/дка. През тези седмица се очаква да започне и масовата жътва на пшеницата.

Производители очакват труден пазар на плодовете, заради влошено качество след дъждовете и градушките. До 70% е пострадалата реколта от череши в различните населени места в Сливенско.

 Това заяви Коста Петров, производител и председател на сдружение „Българска праскова”, цитиран от радио Фокус. Според Петров цената на пострадалите плодове се очаква да падне до 50 стотинки за килограм. Петров заяви, че през тази година добивите ще са по-ниски. Дъждът причинява напукване на плода, обясни производителят.

 Той допълни, че очаква проблеми заради градушките не само при черешата, но и при прасковите и сливите, тъй като една част от плодовете ще бъдат наранени и с влошено качество, което ще доведе до проблеми с реализацията на продукцията на пазара.