Контролните пунктове на Българската агенция по безопасност на храните  (БАБХ) по  тържищата за земеделски стоки пустеят.

Не е ясно дали в ситуацията на предизборни промени или пък ваканционният летен сезон, са причина за липсата на държавни служители, които да оказват мониторинг и контрол, каквито са функциите им по закон.

Именно през лятото обаче, когато българските земеделски производители трябва да имат условия и държавна подкрепа за лоялна конкуренция, за да продадат стоката си на нормални пазарни цени, тържищата в цяла България са пълни с вносни зеленчуци, разтоварвани от тирове с македонски, турски, гръцки и полски регистрационни номера.

Проект на Закон за тютюна и тютюневите изделия е внесен в Народното събрание. Проектът ще бъде обсъждан на заседание на парламентарната Комисия по земеделие и храни през тази седмица. Действащият Закон за тютюна и тютюневите изделия е приет през 1993 г. и е претърпял близо 30 изменения. Поради многобройните и съществени изменения, които се предлагат, е предвидено издаване на нов закон, който да отмени сега действащия.

 Проектът предвижда създаване на Изпълнителна агенция по тютюна с контролни, регулаторни и информационни правомощия, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на земеделието и храните.

 Предвидено е и създаването на Регистър на тютюнопроизводителите, в който следва да бъдат вписани всички лица, произвеждащи суров тютюн. Задължение на тютюнопроизводителите е да подават до агенцията информация за вписване в регистъра относно ползваните от тях площи, върху които се отглежда тютюн, за произведените количества и за лицата, на които предават произведения тютюн.

 Въвежда се и задължение за предаване на тютюна само на лица, вписани в Регистър на лицата, изкупуващи суров тютюн. С цел осигуряване на ефективност на разпоредбите е предвидена и административно наказателна санкция за лицата, произвеждащи тютюн, без да са вписани в регистъра на тютюнопроизводителите. Друг регистър ще включва лицата, търгуващи на територията на страната с промишлено обработен тютюн. Целта, както и при другите нововъведени регистри, е да осигури проследимост на количествата промишлено обработен тютюн, който е основната суровина за производство на тютюневи изделия.

 Законопроектът предвижда условия и ред, при които юридическо лице може да придобие статут на Национална тютюнева камара. Целта на разпоредбите, регламентиращи камарата, е да се подпомогне създаването на организация, обединяваща основните категории участници в секторите „Тютюн“ и „Тютюневи изделия“. Такава организация би съдействала за създаването на условия за диалог между тези участници и би повишила въвеждането на добри практики и прозрачност на извършваните от лицата дейности.

В пленарната сесия на Народното събрание (НС) тази седмица ще бъде разгледан и подложен на първо гласуване проект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата. Най-съществената корекция в закона е закриването на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) като самостоятелна структура.

 Законовите промени предвиждат Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) да стане принципал на стоковите борси и тържищата. Предлага се за закриването на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, като функциите се поемат от министъра на икономиката и енергетиката.

 От МИЕ се аргументират, че именно в обхвата на компетенциите на министерството е издаване на лицензи, удостоверения за регистрация, разрешителни за внос и износ, провеждане на превантивен и последващ контрол върху изпълнението на задълженията на лицензополучателите, а също така прилагане на мерките на търговската политика, свързани с вноса и износа на агропродукция от и на територията на България.

 Още при представянето на проекта преди около 3 месеца агробизнесът изрази категорично несъгласие със закриването на ДКСБТ с аргумент за необходимостта за запазването на регулацията в бранша, която би следвало да се осъществява от независим държавен орган.

 В проекта за промени в Закона за стоковите борси и тържищата са предвидени и изменения на действащи разпоредби с цел засилване на контролните функции на организаторите на стокови тържища и на пазарите на производителите по отношение на качеството на продаваните агропродукти.

 Целта е осигуряване на възможност за проследяване във всеки един момент на реализацията на дадена агростока – от момента на постъпването й на тържището или пазара до закупуването й от краен потребител.

От началото на годината до момента екипи на НАП са извършили над 35 000 проверки на рискови агростоки. Запечатани са 6 500 превозни средства, като са наложени са обезпечения за близо 1 млн. лв, информират от приходната агенция. Звеното е проследило движението на близо 450 млн. килограма рискови стоки, сред които плодове и зеленчуци, месо, захар, брашно, сухо мляко.

 От средата на май инспекторите на НАП работят и по външните граници на страната съвместно с екипи на Агенция „Митници“ и Българската агенция за безопасност на храните. На фискален контрол вече са подложени и лекотоварни превозни средства. Още в първите дни на съвместните проверки е разкрита и пресечена практика за превозване с микробуси на средно 400 кг зеленчуци „за лична употреба“.

 С наближаването на периода, в който ще се изнася зърнената реколта, предстои и затягане на режима на движение на камиони, железопътни композиции и кораби, превозващи зърно, допълват от НАП. В последните месеци са предотвратени над 100 случая, в които празни камиони напускат територията на страната,а в последствие е декларирано, че с тях е изнесена различна селскостопанска или промишлена продукция, за което е поискано възстановяване на ДДС.

 До края на юни ще бъдат открити пунктове на пристанищата във Варна и Бургас, както и на ГКПП Калотина. Преките фискални ефекти от дейността в новите пунктове се очаква да достигнат 25 млн. лв. до края на 2014 година.