Автор: Фермер.БГ

България и още десет държави ще поискат подпомагане от Европейския съюз заради отпадането на млечните квоти. Това заяви в “Денят започва” по БНТ заместник-министърът на земеделието и храните Цветан Дмитиров. Той предупреди, че заради отпадането на квотите има сериозна опасност от фалити в млекопреработвателния бранш у нас.

“Има неблагоприятни тенденции, пазарни, които ги следим. Голяма част успяваме било то по административни, било то по финансови пътища да предотвратим, надяваме се да не допуснем криза”, заяви Цветан Димитров.МЗХ ще поиска помощ от ЕС за млечния сектор.

На заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Люксембург, което се провежда днес и утре, ще бъде обсъден и доклад на ЕК относно бъдещето на млечния сектор. Регламент 1308/2013 предвижда до 30 юни ЕК да представи пред ЕП и окончателен доклад относно развитието на пазарната ситуация в сектор Мляко и млечни продукти.

 Акцент в проектодоклада на ЕК са последиците за млекопроизводителите и за производството на мляко в необлагодетелстваните райони, както и потенциалните стимули за насърчаване на земеделските стопани да сключват споразумения за съвместно производство.

 На конференция „Секторът на млякото и млечните продукти в ЕС след 2015 г.“, проведена през есента на 2013 г., бяха разгледани новите предизвикателства пред сектор Мляко и беше обсъдена необходимостта от нови инструменти след премахването на квотната система през 2015 г.

 Дебатът продължава, изтъкват от ЕК. „Млечният пакет“ ще се прилага до 30 юни 2020 г. В него е разписано, че задълженията на операторите във веригата на доставки на мляко и млечни продукти се регламентират чрез сключване на договори. В доклада на ЕК се посочва, че за производителите и преработвателите договорите ще са полезен инструмент за планиране на обемите на производство след отмяната на квотната система.

 Съгласно чл. 148 държавите-членки могат да въведат изискване за задължителни писмени договори между фермери и преработватели, както и да задължат изкупвачите на мляко да предлагат на земеделските производители минимален срок на договорите. Договорите се сключват преди доставката и визират цена, количества, срок и цена на млякото. До момента 12 държави са въвели задължителни договори още преди влизането в сила на Млечния пакет.

 Сред тях е и България. С промени в Закона за прилагане на общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, за първи път у нас бяха въведени задължителни писмени договори между производители и изкупвачи за доставка на суровото мляко. В България (както и в Италия, Унгария, Хърватия, Кипър, Португалия и Румъния) е въведен шестмесечен минимален срок да договорите.

 В Испания договорите са със срок 1 г., а във Франция – 5 г. Във Великобритания между производителите и преработвателите е договорен доброволен кодекс на практиките, който предвижда сключване на договори с условия, сходни с тези на Млечния пакет. Те обхващат над 85% от производството на сурово мляко.

 В Белгия има кодекс на добрите практики, който е подписан от 98% от преработвателите и от трите най-важни организации на земеделски производители. В Германия пък за доставки, договорени чрез организации на производители, ползват типови договори, в които са конкретизирани качеството, цената и сроковете, в бъдеще – и количествата на произведеното мляко.

Mинистърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков ще участва в заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Люксембург, което ще се проведе днес и утре (16 и 17 юни 2014 г. ), съобщиха от Министерство на земеделието и храните.

По време на срещата ще се обсъди докладът на Комисията за организациите на производителите, оперативните фондове и програми в сектор „Плодове и зеленчуци”  и бъдещето на млечния сектор.

В рамките на заседанието министрите ще дискутират и въпроси, във връзка  с Общата селскостопанска политика и по-специално по отношение на директните плащания.

Животновъдите няма да получат исканите 70% субсидии за тази година. Максималният размер, на който те могат да се надяват е малко над 50 на сто. Това обяви пред bTV земеделският министър Димитър Греков, според когото вече били раздадени до 50% субсидии на 14 000 фермери.

Според министъра, предшественикът му Мирослав Найденов е допринесъл за проблема с липсата на пари в сектора, тъй като раздал предварително от средствата – до 60 лева на глава добитък, които били предназначени за тази година. Това е станало в началото на януари.

„Фуражите тогава бяха много високи, сега са ниски. Във всеки случай до края на ноември ще има разпределение на средства, останали във фонда. Около 40 млн. лева ще отидат приоритетно за млечния сектор. Но като цяло до 70% няма да стигнем, ще е над 50%“, посочи Греков.

По думите му „няма такъв премиер досега и финансов министър, които да се отнасят с такава отговорност към земеделското производство. Даже на мен вече ми е неудобно да се обръщам към тях, вместо ние да си решаваме тези въпроси. В понеделник имаме среща с финансовия министър в 14 ч. Така че – отворено е правителството към решаването на проблемите“.