Съвместната българо-румънска земеделска работна група ще заседава в Община Сливо поле днес. Ще бъде обсъдена темата: „Ветеринарномедицински изисквания за ферми, произвеждащи сурово краве мляко, хигиена на производство, съхранение и транспортиране на сурово краве мляко и млечни продукти”.

 Български и румънски фермери и представители на заинтересованите институции ще обменят опит, добри практики и мнения. Ще бъде посетена фермата към ППК „Надежда”, с. Ряхово, Община Сливо поле.

 Заседанието се организира от Областна администрация Русе, Окръжен съвет Гюргево, Асоциация Еврорегион „Данубиус“ и Трансграничен Бизнесцентър „Данубиус“.

Като крачка към малките земеделски стопанства в страната определи министър Димитър Греков Наредба 26 за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход. По думите му Наредбата е своеобразна отправна точка, която насочва към българския автентичен вкус и българската природа.

 „От много време работим по Наредба 26 и съм доволен, че тя е факт, защото Наредбата позволява животновъдите да имат възможност да реализират продукцията си е само в населеното място, където е фермата, а и в други области“, коментира министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков.

 Министърът коментира твърдението на малки фермери, че не могат да отговорят на изискванията на Наредба 26, тъй като, според тях, изискванията в нея са силно завишени по отношение на най-дребните фермери. „Изискванията на Наредба 26 са изключително опростени и няма накъде повече да бъде улеснявана и опростявана. Ако тръгнем в такава посока, ще нарушим други закони, свързани с качеството на храната, например.

 Не бива да правим компромиси с качеството на продуктите, които предлагаме на хората. Няма как да се опростява повече Наредба 26. Всеки фермер, който произвежда и държи на качеството на продукцията си, трябва да отговори на тези минимални изисквания“, коментира Греков. Той допълни, че в Наредба 26 са визирани и част от изискванията, които регламентират дейността на планинските ферми.

 Министърът посочи, че добър вариант за планинските ферми са мобилните мандри, чрез които малките планински ферми ще могат да предложат на потребителите автентични млечни продукти от съответния регион. Министър Греков допълни, че предстои да се регламентира обозначението на продуктите, произведени в планински райони, така че да отговаря на европейските регламенти за обозначаване на произход.

На заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Люксембург, което се провежда днес и утре, ще бъде обсъден и доклад на ЕК относно бъдещето на млечния сектор. Регламент 1308/2013 предвижда до 30 юни ЕК да представи пред ЕП и окончателен доклад относно развитието на пазарната ситуация в сектор Мляко и млечни продукти.

 Акцент в проектодоклада на ЕК са последиците за млекопроизводителите и за производството на мляко в необлагодетелстваните райони, както и потенциалните стимули за насърчаване на земеделските стопани да сключват споразумения за съвместно производство.

 На конференция „Секторът на млякото и млечните продукти в ЕС след 2015 г.“, проведена през есента на 2013 г., бяха разгледани новите предизвикателства пред сектор Мляко и беше обсъдена необходимостта от нови инструменти след премахването на квотната система през 2015 г.

 Дебатът продължава, изтъкват от ЕК. „Млечният пакет“ ще се прилага до 30 юни 2020 г. В него е разписано, че задълженията на операторите във веригата на доставки на мляко и млечни продукти се регламентират чрез сключване на договори. В доклада на ЕК се посочва, че за производителите и преработвателите договорите ще са полезен инструмент за планиране на обемите на производство след отмяната на квотната система.

 Съгласно чл. 148 държавите-членки могат да въведат изискване за задължителни писмени договори между фермери и преработватели, както и да задължат изкупвачите на мляко да предлагат на земеделските производители минимален срок на договорите. Договорите се сключват преди доставката и визират цена, количества, срок и цена на млякото. До момента 12 държави са въвели задължителни договори още преди влизането в сила на Млечния пакет.

 Сред тях е и България. С промени в Закона за прилагане на общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, за първи път у нас бяха въведени задължителни писмени договори между производители и изкупвачи за доставка на суровото мляко. В България (както и в Италия, Унгария, Хърватия, Кипър, Португалия и Румъния) е въведен шестмесечен минимален срок да договорите.

 В Испания договорите са със срок 1 г., а във Франция – 5 г. Във Великобритания между производителите и преработвателите е договорен доброволен кодекс на практиките, който предвижда сключване на договори с условия, сходни с тези на Млечния пакет. Те обхващат над 85% от производството на сурово мляко.

 В Белгия има кодекс на добрите практики, който е подписан от 98% от преработвателите и от трите най-важни организации на земеделски производители. В Германия пък за доставки, договорени чрез организации на производители, ползват типови договори, в които са конкретизирани качеството, цената и сроковете, в бъдеще – и количествата на произведеното мляко.

Дългочаканата Наредба за изменение и допълнение на Наредба 26 от 2010 г. за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход вече е факт. Текстовете са публикувани в Държавен вестник, бр. 46 от 3 юни 2014 г.

 Както се очакваше в Наредбата са завишени количествата сурово овче, козе или биволско мляко, които могат да бъдат доставяни директно. С промените за директни продажби се допуска 60% (досега бяха 35%) от месечния млеконадой от ферми за производство на овче, козе или биволско мляко с до 50 животни в период на лактация.

 Според промените 50% (досега бяха 30%) от месечния млеконадой за ферми с брой животни между 50 и 100 в период на лактация също може да се преработва директно. За фермите с над 100 животни процентите са завишени от 20 на 40%. Фермерите, които се регистрират по Наредба 26, ще могат да продават произведената в стопанството им продукция не само на територията на областта, в която е фермата, а и в още една съседна административна област.

 Промените в Наредба 26 въвеждат, дефинират и узаконяват понятията „временен обект за търговия на дребно на млечни продукти“ и „мобилна хладилна витрина“, както и се разписват изискванията към технологичните инсталации за производство или млекоматите, от които фермерите ще продават сурово мляко.

 Пълният текст на Наредба 26 можете да намерите на http://dv.parliament.bg/DVWeb/index.faces

„Радвам се, че контактите в областта на земеделието между България и Пакистан зачестиха. Министерството на земеделието и храните ще продължи да работи в посока за ускоряване на отношенията между двете страни, за да може сътрудничеството да прерасне в срещи между реалния бизнес и реалната търговия”. Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните Бюрхан Абазов на среща в МЗХ с посланика на Пакистан Н. Пр. Мухаммад Джамшаид Ифтихар и парламентарния секретар по отбраната на Пакистан г-н Чаудри Икбал.

Зам.-министър Абазов заяви, че предстои подготовка на проекти на двустранни документи за сътрудничество между Аграрния университет в Пловдив и Аграрния университет в пакистанския град Файсалабад, както и между Селскостопанската академия и Пакистанския съвет за земеделски изследвания, които бяха обсъдени по-рано този месец на среща на министър Димитър Греков с посланика на Пакистан Н. Пр. Мухаммад Джамшаид Ифтихар.

Очаква се проектите на текстовете да бъдат предложени от българска страна. „Едни от основните експортни пера на България са слънчогледът, млечните и розови продукти, които представляват интерес за пакистанската страна. На днешната среща поставяме база за по-нататъшни разговори по отношение на износа на тези продукти”, подчерта зам.-министър Абазов.

От своя страна, парламентарният секретар по отбраната на Пакистан г-н Чаудри Икбал подчерта, че интерес представлява българският опит по отношение на производството и преработката на млечни продукти и семена, както и биологичното производство. Той заяви категоричен интерес за износ от страна ни на слънчогледови семена и олио, боровинки, къпини и череши.