Противоречиви факти и сигнали дава пазарът на земеделска земя през този стопански сезон. След като преживя своя пик в края на изминалата година, всъщност започва да се намества, връща се към реалността и все повече търси равновесните си цени.
За момента обаче логиката на икономическата конюнктура, а и някои реални цифри показват, че посоката е низходяща. Цените на зърното и маслодайния комплекс се сринаха с около 40%, като в същото време нарастват разходите за производство.
Ясно е, че това повлича всичко по агроверигата и сътветно падат и цените на нивите и рентите.
Цената на земята ще отиде там, където й е мястото и ще бъде постигнато равновесие между търсенето и предлагането, коментира Борислав Петков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи.
По негови наблюдения спадът е между 10 и 15% в различните райони на страната. Той посочва, че реалната цена за некомасираната земя в Южна България е между 300 и 400 лева.
Налице са първите признаци за задържане, намаляване на интереса и определен спад в много от регионите на Североизточна и Централна северна България, където тези цени бяха и най-високи. А според прогнозата на наблюдатели на този специфичен пазар, като проценти спадът ще се развие с около поне 40%, а други дори смятат, че ще станем свидетели на 60-65% намаление на средните цени на земя в страната, а низходият „тренд“ ще продължи поне 5-6 г.
ДИФЕРЕНЦИРАН ПАЗАР
Мнението на експертите за състоянието на пазара е, че той никога не е бил толкова диференциран, като ножицата в цените е максимално разтворена – от 350 лв./дка за някои райони в Южна България до 1400 лв./дка за по-големи парцели в Добричко – това е почти 4 пъти.
Най-обща характеристика на пазара на ниви са доста намалелите обеми, в сравнение с 2012 година и търсене предимно на свободни земеделски земи, обобщават участниците.
Величината на търсенето просто следва доходността от земята. Но все пак не трябва да се забравя и че тази доходност варира и всъщност трябва да се изчислява като средна стойност за 4-5 поредни стопански години.
КАК Е РАЗПРЕДЕЛЕНА ЗЕМЯТА У НАС
Според статистиката, все още процентът на земята, която е окрупнена от големи юридически лица е много малък – под 9%. Все още има и много земя, която е в дребните собственици. На този етап основният собственик на земята у нас е държавата с 2 800 000 декара, а общата площ на обработваемата земя в България е 24 млн. дка.
Ясно е, че над 10% от земята принадлежи на държавата. 80% от продаваната земя постъпва в ръцете на арендаторите – хората, които са пряко заинтересовани от обработката на земята и комасацията й – процес, който в някои държави от Европа продължава вече над 100 години (90% от покупките в периода 2009 -2012 г. са от земеделски производители). У нас роля при окрупняването на земята играят дружествата със специална инвестиционна цел, арендаторите и частните собственици – наследници и лица с високи доходи, които са решили да инвестират.
УРАВНОВЕСЯВАНЕ
В момента пазарът на земеделска земя върви към своята равновесна точка след по-изявена динамика. Може да се каже, че в края на 2012 г. имаше известно изкуствено увеличение на цените на земята в някои региони, най-вече в Северна България. Сега се наблюдава успокояване на пазара след лека корекция на цените, което ги доведе до реалните им нива. Фактор за това е отливът на спекулантите.Екипът на ЕЛАНА Агрокредит например очаква, че цената на земеделската земя в дългосрочен план ще има плавен и устойчив ръст. Главният изпълнителен директор Камен Колчев пояснява: „Смятаме, че цената на земята и рентите ще растат в рамките около 5 – 10% годишно.“ Като цяло
ГОЛЕМИТЕ ФОНДОВЕ ЗА ЗЕМЯ ПОНИЖИХА ОФЕРТИТЕ „КУПУВА“
В края на месец септември предложенията за покупка на ниви от големите фондове, инвестиращи в земеделска земя като „Адванс Терафонд“, „Ставен“, „Риъл булленд“ и др. са на нива средно с 10% по-ниски от летните. Това е логично, поради понижените почти наполовина изкупни цени на реколта 2013г. и оттеглянето на много зърнопроизводители от този пазар. Фондовете купуват по-предпазливо и поради дългосрочните арендни договори, съпътстващи купуваните от тях ниви и несигурността за доходите от ренти в предстоящия период. Разбира се,
ОТ РЕШАВАЩО ЗНАЧЕНИЕ Е И РЕГИОНА
Във Видинско земя се купува между 500 и 550 лв./дка, в Монтанско около 600-630 лв./дка, а в Плевенско цените варират между 650 и 700 лв./дка. Още по-ниски са офертите на големите фондове за райони като Антоново, Ловеч, Луковит – между 480-520 лв./дка. Разбира се, в тези райони сделки се сключват и на по-високи цени – предимно за необременени с дългосрочни арендни договори ниви – от арендатори и други инвеститори. Запазва се тенденцията за по-високи оферти в Североизточна България – средно 670-720 лв./дка в Разградска област, 680-780 лв./дка в Русенска област, около 700 лв./дка в района на Свищов. Прави впечатление, че силно намаля броя на сделките в Силистра и Добричка област, където фондовете купуват по-рядко земя, а малкото продавачи все пак успяват да уговорят приемливи цени с местните земеделски производители.
ТРУДНА ГОДИНА
Има данни, че драстично паднаха и предложенията за покупка в общините Русе, Сливо поле, Тутракан и Главиница. Там само преди няколко месеца те бяха достигнали върхови нива от 1100/1200 лв./дка. Сега купувачи се намират трудно и то предимно за свободни ниви в диапазона между 900 и 1000лв/дка. А за тези, ангажирани с дългосрочен договор – около 800 лв./дка.
В останалите общини на Русенска област, в които се очертава спад в предстоящите ренти, цените на нивите също претърпяха регрес, макар и в по-малка степен – средно 700 лв./дка в момента.
Така че специалистите от бранша не очакват останалите купувачи – фондове и индивидуални инвеститори да проявят особена активност при тези падащи цени. В резултат на лошата икономическа конюнктура, прогнозите са за трудна година за всички участници в пазара на земеделска земя – търговци, производители и инвеститори.
