Денят на биволовъда – Караманов ден, за пореден път извади на дневен ред нерешените проблеми в биволовъдството ни. Те не са от вчера и за разлика от другите животновъдни браншове не са свързани само с недостига на пари. Вече повече от десет години липсва свежа кръв за поддържане на породата Българска мура. Към момента добрата новина е, че количествата породиста сперма, с които разполагат селекционните центрове в Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството в София, генетичната банка в Сливен и Ямбол, са 1000 дози, не са малко. Биволовъдите могат да я поръчат в регионалните селекционни центрове по места и да заплодят изкуствено животните си. Лошата новина обаче е, че спермата е само от три линии бици и те са родствени. Поради тази причина при изкуственото осменяване се стига до т. нар. инбридинг (родствено съешаване) и поддържането на генетичната линия на породата Българска мура е застрашено. Сигналите вече са налице: все по-често се раждат бели малачета, което е симптом за израждане и разпадане на породата. Възможно е да се стигне и до изпадане на матката. И двата признака будят тревога сред специалистите и биволовъдите. Единственият начин да се опазят генетичните признаци на българското поголовие от биволи е разрешение от ЕС и внос на семенна течност от Индия, Китай или Бразилия.
Защо това не може да стане: първо, Европейският съюз няма споразумение за внос на семенен материал от гореизброените страни. В европейските държави-членки се отглежда Средиземноморският бивол и те разполагат с изобилие от сперма на породисти бици за поддържане на поголовието. Второ, евентуален внос от Индия, Китай или Бразилия би застрашил здравето на животните в Евросъюза, тъй като в тези страни има твърде много и опасни зарази и не разполагат с нужните здравни сертификати.
Има ли алтернатива
Има, разбира се, и засега поне решава проблема с родственото съешаване. За да се поддържа генетичната линия и за да се елиминира инбридингът, научихме, че Българската национална асоциация за развитие на биволовъдството е внесла три бичета от породата Средиземноморски бивол. Те са с много висока продуктивност и ще „спасят“ положението за известно време. Но ако се тръгне по този път за поддържане на Българска мура с бици от Средиземноморски бивол, има опасност от размиване на породните и генетични качества на нашата порода. Излиза, че това добро решение засега застрашава породата Българска мура за в бъдеще. Проблемът е сериозен и той се корени в ограничения ни брой животни, които не дават нужното генетично разнообразие. В момента у нас се отглеждат 9900 бивола. Според някои наши специалисти, тръгнем ли на кръстосване със Средиземноморски бивол, окончателно губим Българската мура.
Остава единствено държавната подкрепа
Тя трябва да се изрази в достатъчно обосноване искане, покрепено с нужните научни аргументи от най-добрите ни специалисти биволовъди, а ние разполагаме с такива, и да бъде разрешен вносът на сперма от Индия, Бразилия или Китай. Едва ли ще бъде лесно за българските представители да убедят Европейския парламент, но европейските политици би трябвало да се съобразят с конкретните нужди на българското биволовъдство. Основанието за едно такова решение би могло да стъпи на спецификата на породата Българска мура, на нейните високи племенни качества и най-вече на факта, че тя е плод на българска селекция. Българската мура успя да се наложила през годините в световното биволовъдство и търсенето на племенни животни от нея бе голямо, е становището на доц. д-р Марина Цанкова, председател на Асоциацията на биволовъдите в България.
Не по-различна е и
позицията на Христо Друмев,
председател на Националната развъдна асоциация на млеко- и месопроизводителите (НРАММП). Според него държавната помощ трябва да е не само в субсидирането, но и в купуване на елитни животни в биволовъдството, защото и малкото качествени животни, които се произвеждат у нас, в момента намират пазар извън страната – в Италия и Гърция. Само така може да се сложи край на изтичането на ценен генетичен материал. А що се отнася до това имат ли шанс българските биволски продукти да намерят пазар в страните от Европейския съюз, мнението му е категорично: при наличие на държавна помощ това е напълно възможно да стане въпреки все още разкъсаното ни биволовъдство. Биволските бутикови хранителни продуктите се търсят в цял свят, при това на много прилични цени.
Каква е оценката
на биволовъдите
Николай Димов, отглеждащ биволско стадо в с. Стамболийски: При сегашните условия биволите у нас все повече се превръщат в изчезващ вид. Причините за това са много – безхаберие и недалновидност в държавната политика. Не са за пренебрегване и чисто икономическите причини – липсват разплодници. А при изкупуването биволското мляко е приравнено с кравето. Но въпреки това в много отношения биволите са за предпочитане пред говедата. Те са много по-устойчиви на заразни и паразитни болести – по-рядко боледуват от туберкулоза и бруцелоза. А болестта луда крава не представлява никаква заплаха за тях. Не е за пренебрегване и фактът, че при биволиците маститът е почти непознат проблем. Биволите са по-непретенциозни животни в сравнение с кравите – хранят се с фураж с по-ниско качество.
Само износът може
да възстанови биволовъдството
твърди собственикът на 60 биволи от породата Българска мура Андон Станев. Според него оптималната биволовъдна семейна ферма у нас трябва да е от 20-30 животни. Можем да влезем с животновъдна продукция в Европа само при положение, че преминем изцяло на максимално естествено отглеждане на животните, споделя мнението си биволовъдът. По този начин млякото и месото стават екологично чисти и много търсени и от това можем само да спечелим.
Европейският съюз регистрира
бум в търсенето на
биволски продукти
Секторът се характеризира с много по-силен растеж, отколкото този на всички други млечни производства. В Европа биволи се отглеждат най-много в Италия, Румъния, държавите от бивша Югославия, България, Албания, Турция и Гърция. В изброените страни биволите се използват както за производството на мляко, така и за месо.
В Италия има най-много семейни ферми за биволи, като средните по големина наброяват до 50 животни. В страната броят на популацията наброява внушителната цифра около 250 000 животни. От биволско мляко италианците произвеждат общо 33 000 т сирене „Моцарела“ годишно, 16% от които се изнасят в чужбина, най-вече в Европейския съюз. Франция и Германия са основните вносители, а все по-голям интерес има от Япония и Русия. В производството на известната марка сирене в Италия са ангажирани около 20 000 души, а цялата индустрия реализира годишен търговски оборот от 315 млн. евро. За да се справят с непрекъснато растящото търсене на пазара, производството на „Моцарела“ нараства през годините.
В Румъния биволовъдството също е добре застъпено. Северните ни съседи отглеждат около 210 000 животни, от тях 97 000 женски, а годишната млечност е в границите на 900 до 1400 кг.
Редки породи дългокосмести кози и пръчове, расови коне и ловни породи кучета, участват в на изложение на поляните край симитлийското село Крупник. Дефилето на породистите животни се организира се за трети път през последните година и половина от Асоциацията за опазване и развъждане на местна дългокосместа коза. В полите на Малешевска планина, стопани от Крупник, Полена, Сушица и други планински села с голям мерак и много грижа отглеждат расовите животни.
