Асоциация на българските села (АБС) кани утре 10-и февруари фермери от региона на Сандански на среща-дискусия за последните изменения на новата Програма за развитие на селските райони до 2020-а година.Срещата ще се проведе в сградата на Община Сандански от 10 часа. 

Акцент на срещата ще бъдат последните изменения в мярка 4.1 – Инвестиции в материални активи; мярката по Тематичната под-програма 4.1.2, която касае по-малките земеделци, както и последните новости по мярка 6.1 Млад фермер и 6.4 за инвестиции в неземеделски дейности.

Както вече стана ясно, една от новостите по отношение на мярка Млад фермер е, че ЕООД няма да могат да бъдат допустими бенефициенти, както беше предложено в първоначалния вариант на ПРСР. Все пак голямата част от критериите, представени до момента се запазват, като вече са ясни и по-детайлни възможности по новата ПРСР.

ПРОГРАМА:

09:30 – Посрещане и регистрация на гостите
10:00 – Откриване на Национална информационна кампания „Българското село – бъдещето е в наши ръце“
10:10 – Презентация на Асоциация на българските села – дейност, подпомагане и инвестиционни профили на селата
10:30 – Презентация – Възможностите за българските села по Програма за Развитие на Селските Райони (ПРСР) 2014-2020
– Земеделие и животновъдство
– Селски туризъм
– Инфраструктура в населените села
– Услуги за населението в селата
– Други
11:30 – Дискусия

ВХОД СВОБОДЕН!

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ : 0877 33 77 33 ; 0877 699 117

Националната кампания „Българското село – Бъдещето е в наши ръце!“ е с генералната подкрепа на
Тайтън Машинъри България АД

„Надявам се, Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие” да е направил подходящия избор с назначаването на Атанас Добрев за изпълнителен директор на Фонда“. Това коментира в интервю за радио Фокус Ангел Вукодинов, зърнопроизводител и член на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

„Друг е въпросът дали не се забави въобще избирането на нов директор, ако е имало нужда от такъв, заради цирка, който се разиграваше няколко седмици. Ако от това нещо са потърпевши земеделските производители и цялата земеделска общественост, ако има риск да загубим европейски средства – нищо не оправдава такива действия“, коментира още той.

Според Вукодинов „тази рокада, ако е била необходима, е трябвало да стане много отдавна“. „Дано не е късно, в което се съмнявам, за адекватни действия по довършване на проектите, плащанията от първата програма за развитие на селските райони“, каза Вукодинов.  

От НАЗ очакват също ДФЗ като изпълнителна агенция, най-голямата банка, която борави с европейските и националните средства, да начертае политика в сектор земеделие и да приложи европейска политика в него.

До 31-ви юли България трябва да вземе редица важни решения по отношение, както на директните плащания, така и на Програма за развитие на селските райони в периода 2014-2020 г. Ако фондът като такъв не е дал правилния анализ, проблемите, които са възникнали в предходния период, видът на бенефициентите, тяхната банкируемост, секторите, които успешно или неуспешно са изпълнявали проекти, наистина се опасяваме, че през останалите дни до края на месеца, трудно ще се вземат обосновани решения и е твърде вероятно да бъдат само политически, без реалното мнение на експертите, както и на неправителствения сектор, категоричен е Вукодинов.

Само в рамките на два месеца (ноември и декември 2013 г.) действащото ръководство на ДФ „Земеделие” (ДФЗ) успя да изплати 380 мил. евро към българските общини и земеделци по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), се казва в доклада на Разплащателната агенция (РА) до членовете на УС на ДФЗ. За сравнение, до встъпването в длъжност на сегашното ръководство са били разплатени едва 90 млн. евро.

 След създадения извънреден „План за действие“, съгласуван със службите на ЕК, ДФЗ успя да изплатени всичките 470 млн.евро, които България е трябвало да преведе на земеделците и общините по ПРСР, съгласно предварително заложения бюджет от ЕК. Действията на ръководството на ДФЗ доведоха до това, 2013 г. да е първата финансова година от Програмата, в която няма генерирани никакви финансови загуби за страната и българското земеделие.

 Избегнати са загуби, характерни за минали периоди като пример за негативни резултати са загубата на средства от ЕЗФРСР по правилото n+2 в размер на 38 889 475,72 евро през 2011 г. и 51 099 532,78 евро отново по правилото n+2 през 2012 г. В резултат на усилията на администрацията и изградената добра комуникация с бенефициентите при спазване на европейските правила и регламенти, всички разплатени средства за 2013 г. в размер на 992 100 000 лв. са вече възстановени от ЕК.

 До 30 юни 2014 г. са подписани 1312 договора с местни инициативни групи /МИГ/ като са отказани, заради констатирани пропуски едва 191 договора, се казва още в доклада. Общият бюджет на ПРСР 2007 – 2013 г. възлиза на 3 млрд. 242 млн. евро, от които 2 млрд. 609 млн. евро от ЕС и 632 млн. евро от държавния бюджет, разпределени в 4-и приоритетни оси. Общо за целия период по програмата са осигурени 3 241 938 392 евро, от които 80,48% или 2 609 098 596 са средства от ЕЗФРСР. Без да се увеличава административната тежест върху земеделските производители е повишено нивото на мониторинг и отчетност. Подобрена е комуникацията с кандидатите за подпомагане, като се даде възможност за отстраняване на технически грешки, преди да се пристъпи към санкциониране на нередовните заявители.

 Мярка 112 придобила известност като „Млад фермер” е една от атрактивните мерки в ПРСР. От началото на програмата до началото на м. април са подадени 6 912 заявления за подпомагане по мярката, като са сключени 5 375 договора. Само за периода 1 април 2014 г.- 1 май 2014 г. са приети и обработени 2 678 заявления за подпомагане, като заявената субсидия е за 130 940 810 лева. Поради липсата на бюджет са сключени 409 договора, като стойността на договорената субсидия е за 10 000 000 евро.

 По мярка 121 са приети и обработени 937 заявления за подпомагане, като заявената субсидия е на стойност 247 487 284 лева. Сключени са 85 договора, като стойността на поетия договорен ангажимент е 88 402 160 лева (45 200 000 евро). За останалата сума ДФЗ очаква от началото на годината МЗХ да разпореди прехвърляне на средства от Гаранционния фонд (ГФ), което ще предотврати и автоматична загуба на средства поради неусвояване на средствата от ГФ.

 До края на м. юни 2014 г. по мярка 311 от ПРСР са приети и обработени 724 заявления, като заявената субсидия е на стойност 237 300 000 лева. Към момента се сключват 281 договора с бенефициенти, като поетия договорен ангажимент е за 89 966 800 лева (46 000 000 евро). По мярка 312 до края на предходния месец са приети и обработени 493 заявления, като стойността на заявената субсидия е в размер на 125 000 000 лева заявена субсидия. Одобрени са 193 проектни предложения, като в момента се сключват договори на стойност 49 872 900 лева (25 500 000 евро). По мярка 321 са подадени 290 заявления за подпомагане, като стойността на заявената субсидия е на стойност 847 000 000 лева. Договорени са 130 проекта, като стойността на договорената субсидия е 368 500 000 лева.

 До края на месец юни 2014 година по мярка 322 са приети 485 заявления за подпомагане, като стойността на заявената субсидия е 429 000 000 лева. Сключени са договори за 67 проектни предложения, като договорената субсидия е в размер на 55 700 000 лева. Отворен е прием на проекти по мерки 223 и 226 свързани със залесяване и опазване на горския ресурс на страната ни. Приемът на проектни предложения ще приключи на 1 август 2014 г. Мерките са отворени със следния бюджет съответно за мярка 223 – 5 000 000 евро, а за мярка 226 – 15 000 000 евро. В заключение, в периода 07.07.2013г. – 30.06.2014 г. са обработени 6792 постъпвали през годините проектни предложения за инвестиционни проекти.

Третото заседание на Работната група по прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП) 2015-2020 г., е насрочено за 7 юли от 15 ч. в Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

 Предвид кратките срокове, в които трябва да бъдат обсъдени отделните теми по ОСП 2015-2020 г. и тяхното приложение в България в новия програмен период, беше взето решение заседания на Работната група да се провеждат всяка седмица.

 Три са темите, по които според предварително обявения дневен ред ще дискутират участниците в работната група: определяне на периода на изчисляване на дяловете на отделните култури във връзка със задължението за диверсификация; определяне на минималните прагове за плащанията; определяне на понятието „активен фермер”.

 Междувременно, в края на миналата седмица браншови организации заявиха в официални позиции до медиите, че „все още няма яснота и взети национални решения по прилагането на схемите от директните плащания и „зелените изисквания“ за новия период 2015-2020, което поставя под въпрос ПРСР“. Крайният срок за вземане на национални решения относно ПРСР 2014-2020 г. е 31 юли.

За днес, 7 юли, е насрочено за пореден път заседание на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“ (УС на ДФЗ). Министър Димитър Греков обяви в петък, че иска пълен отчет от ръководството на фонда.

 В разгорялата се през уикенда полемика относно исканите оставки на Мирослав Николов и Виолета Александрова и взаимните сигнали до Прокуратурата от страна на МЗХ и ДФЗ, Николов обяви, че днес отчетът на ДФЗ за изпълнението на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) ще бъде публикуван на сайта на ДФЗ.

Европейската комисия възстанови на България над 860 млн. евро, съобщиха от Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). Средствата са по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), директните плащания и селскостопанските пазарни механизми.

Това са всички средства, платени от ДФЗ по ПРСР през последното тримесечие на 2013 г., както и средствата, платени до момента по директните плащания и селскостопанските пазарни механизми. Точният размер на възстановените субсидии е 863 137 996 евро. Последният транш от тях беше преведен на 11 юни 2014 г. и е в размер на 84 935 683 евро.

Предстои възстановяването на още 24 550 103 евро по програмата, платени в периода януари-март 2014 г. По план това трябва да се случи до края на юни 2014 г. Средствата за ПРСР идват по линия на Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).

ЕК възстанови на България и 578 580 352 евро, преведени от ДФЗ от 16 октомври до сега по линия на директните плащания и селскостопанските пазарни механизми. Те се финансират от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), посочват от Фонда.