Единият е в община Пазарджик и бенефициентът получи междинно плащане от ДФ „Земеделие“ в размер на 291 576 лв. Другото предложение е от област Монтана и му бяха изплатени авансово 488 357 лв.

Инвестицията ще се реализира на два етапа и трябва да бъде завършена до 21 януари 2014 г. С 144 271 лв. като първо междинно плащане бе подкрепен и проект за реконструкция на рибно стопанство за американска пъстърва в землището на с. Беден.

Инвестицията ще е на три етапа: строително-монтажни работи за ремонт на люпилня, разширение на рибовъдни басейни и доставка на машини и транспортни средства, необходими на стопанството. Общата стойност на договора е 2 273 220 лв., а крайният срок за изпълнение – 30 ноември 2013 г.

Изплатената субсидия по Мярка 2.1 покрива 60 на сто от инвестиционните разходи. Средствата се осигуряват от Европейския фонд за рибарство и държавния бюджет в съотношение 75:25.

Фонд „Земеделие“ изплати 42 655 лв. и на община Баните за започване на проект „Промоционална кампания, насочена към подобряване престижа на продуктите от риболов и аквакултура“ по Мярка 3.4. Междинно плащане от 30 381 лв. получи предложение за създаване на рибен ресторант и свързани екотуристически услуги в община Доспат в изпълнение на Местна стратегия за развитие на МИРГ „Високи Западни Родопи- Батак- Девин – Доспат“.

Предложението се реализира по мярка 4.1. Запазва се интересът на бенефициентите за финансова помощ за постоянно прекратяване на риболовни дейности. По мярка 1.1 бяха изплатени премии за нарязване на три риболовни кораби за скрап. Собствениците им получиха общо 167 953 лв.

Мярка 1.1 „Публична помощ за постоянно прекратяване на риболовни дейности“ има компенсаторен характер и се финансирана от Европейския фонд за рибарство (ЕФР). Безвъзмездната помощ е до 100 % от изчислените премии. От тях 85% са европейски средства и 15% – доплащане от държавния бюджет.

Като цяло торенето у нас се изразява с внасянето предимно на азотни торове. Ако се тори с фосфор и калий, то количествата са малки и не могат да компенсират износа им от почвата. Анализите показва, че всяка година се изнасят около 200-250 хил. тона калий, а се внасят количества, които покриват едва 4%. Това е изключително тревожен факт, който говори не само за необратим процес, т. е. извличат се хранителни вещества от почвата, а не се връщат, но и за едно неправилно отглеждане на културните растенията. Характерно за българското земеделие е да се прави небалансирано торене, като се тори предимно с азот, а се пренебрегват останалите макроелементи, а те също играят съществена роля за правилното протичане на физиологични и биохимични процеси в организма на растенията.

Безспорно торенето е сред най-важните агротехнически мерки при отглеждането на културите. Той е лимитиращ фактор, който определя качеството и количеството на растителната продукция.

Не може да получим нещо от нищо, разяснява доц. Николова. Както хората и животните трябва да се хранят балансирано, така е и при растенията. Нещото, което не е популярно и не се разбира достатъчно е, че растенията не могат да се хранят с органични вещества, а се хранят с минерали. Дори когато се внесат органични торове, те трябва да се минерализират, т.е. да освободят елемента в същата форма, в която го внасяме с минералните торове. Като цяло балансът на хранителните елементи е изключително нарушен и негативен, зле сме, особено с фосфора и калия, е заключението на специалистите.

С осигуряването на точното количество храна чрез правилното торене, културните растения се развиват оптимално – те са здрави и силни. По този начин те се справят не само по-лесно с неблагоприятните климатични условия, но и растителната защита е по-ефективна.

За да се спазват добрите практики, определянето на торови норми трябва да става посредством почвен анализ. Затова е необходимо и фермерите да се отнасят сериозно към въпроса с балансираното торене и до го правят по правилата, а не самоцелно. Важно е да се има предвид, че понякога торовите норми, които се дават в справочниците са въз основа на стари данни и не винаги са точни. Ето защо е препоръчително да се търсят нови решения и да се дават нови съвети за торене, съобразени със съвременните тенденции в земеделието.