Рапицата в района на Севлиево вече цъфна. Състоянието на маслодайната култура към момента е добро. В други региони на страната обаче част от есенните култури, включително и рапицата, са под вода и притесненията на земеделските стопани основно са свързани с преовлажняването на почвата. Фермерите очакват по-благоприятно и слънчево време, за да започнат третиране на есенните култури и сеитба на пролетниците. 

На проведеното вчера заседание на Консултативния съвет по зърното, от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) изнесоха оперативна информация относно старта на жътвата и приключването на засяването на пролетните култури. По оперативна информация, към 19 юни 2014 г. ечемикът се жъне в областите Благоевград,Бургас, Велико Търново, Враца, Ловеч, Плевен, Русе, Стара Загора, Сливен, Хасково и др.

 До момента са прибрани 141 130 дка с ечемик или 6,90% от реколтираните площи, при среден добив 395 кг/дка. Жътвата на пшеницата все още не е започнала повсеместно в страната, към 19 юни са отчетени 250 дка ожъната пшеница в района на Благоевград, информират от МЗХ.

 „По прогнозна експертна оценка на Областни дирекции „Земеделие” (по данни на проведеното пълно обследване на площите с пшеница и ечемик в края на м. май) се очаква реколта 2014 да достигне около 5 млн. тона пшеница и около 700-800 хил. тона ечемик. Предстои да бъдат обобщени данните от последното 10% обследване за очакваното производство“, се посочва в информацията на МЗХ.

 Справката показва, че вследствие честите и интензивни валежи, в някои области като Благоевград, Враца, Перник, Пловдив, Ловеч, София област, сеитбата на пролетните култури е била затруднена и стопаните не можаха да спазят оптималните срокове за сеитбата им. Подобна е ситуацията в общини Казанлък и Мъглиж, където предвидените площи за пролетни култури бяха оставени на угар.

 В останалите части на страната сеитбата на пролетниците приключи. На някои места се наблюдава пропадане на растенията от прекомерните валежи. Общото им състояние към момента се определя като сравнително добро, обобщават от МЗХ.

Валежите, които паднаха през последните дни, са много благоприятни за пролетните култури – царевица и слънчоглед. „Не можем да се ангажираме с прогноза, но агротехническото състояние на пролетните култури към момента е изключително добро“, заяви министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков.

 Наталия Тодорова, изп.-директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), коментира, че дъждовете са благодатни за пролетните култури, но само до известна степен. „Дъждове от порядъка на 240-270 л/кв.м за толкова кратки периоди от време не са благодатни за която и да е култура. Дори да изключим гъбните болести, там, където имаше наводнения на посевите в Североизточна България, колегите все още не могат да стигнат до масивите, за да се види каква е пълната картина. Това, което имаме като информация, е, че на места дори има извадени слънчогледи“, коментира Наталия Тодорова. Тя допълни, че очакванията на производителите са за редукция и при пролетните култури.

 Консултативният съвет по зърното трябва по правилник да се свиква 4 пъти в годината – преди и след сеитба, и преди и след жътва. Последното заседание е било проведено през юни 2013 г. Според членовете на Консултативния съвет по зърното това е сериозен проблем, защото актуалната информация за състоянието на посевите във всеки момент не е взета от земеделските производители.

 „Като национална асоциация на зърнопроизводителите, смятаме, че можем да предоставим експертни данни за състоянието на посевите в страната, благодарение на информацията, която получаваме от нашите 21 регионални организации“, каза Наталия Тодорова. Тя подчерта, че заседанията на Консултативния съвет по зърното са изключително важни, особено в ситуация, в която обществото е притеснено за реколтата като тази година. „Важно е да се провеждат редовно заседания на Консултативния съвет по зърното, за да има актуална и реална информация за състоянието на посевите и какви са прогнозите за зърнената реколта“, допълни Тодорова.

 От НАЗ подкрепиха изявлението на министър Греков, че зърнена криза тази година няма да има и количествата зърно, които се очаква да приберат производителите, ще стигнат и за задоволяване на вътрешното потребление, и за експорт. „Добивите ще бъдат намалени не само заради падналите градушки и проливни дъждове, а и заради масовото нападения на гъбни болести. Земеделските производители, обаче, направиха всичко необходимо, за да спасят качеството на реколтата от тези заболявания. На места са направени вече 4 третирания с фунгициди, но има и райони, в които ръждата е засегнала класовете“, допълни Тодорова. Тя заяви, че зърнопроизводителите ще прибират максимално бързо зърното от нивите, защото всеки следващ дъжд може вече да има пагубно влияние върху качеството на реколтата.

Агрометеорологичните условия през ноември ще се определят от температури около и над нормата и валежи – около и под климатичните норми за месеца.

През първите дни на месеца валежи не се очакват. До средата на първото десетдневие условията ще бъдат подходящи за сезонните полски дейности, най-важната от които е приключване сеитбата на пшеницата. Тази година сеитбата на голяма част от зимните житни култури бе проведена през октомври в агротехнически срок.

Прогнозираните валежи в средата и в края на първото десетдневие ще подобрят условията за протичане на началните фази от развитието на засетите зимни житни култури. През първата половина на месеца очакваните наднормени температури ще поддържат активна вегетацията на пшеницата и ечемика. До средата на месеца засетите през октомври зимни житни култури ще напреднат в развитието си, ще се увеличи делът на посевите встъпили във фаза братене.

Съществена промяна в агрометеорологичните условия, понижение на температурите и лабилизиране на времето, се очаква през втората половина на ноември. В края на второто и през третото десетдневие в част от полските райони средноденонощните температури бъдат близки до биологичния минимум, необходим за развитието на зимните житни култури. Условия за по-активна вегетация при пшеницата и ечемика ще има по Черноморието и в южните райони на страната.

В края на ноември в зависимост от сеитбените дати при пшеницата и ечемика ще се наблюдават фазите братене при засетите в агротехнически срок посеви; фаза трети лист – при част от посевите засети в края на октомври и началото на ноември. Фаза поникване ще се наблюдава предимно при късно засетите, след първото десетдневие на ноември посеви. През месеца прогнозираните стойности на минималните температури, на места до -5 градуса, са над критичните за намиращите се в начален етап от вегетацията си есенници

През ноември валежи със стопанско значение, които ще доведат до увеличение на почвените влагозапси в 50 и 100-см. слой, се очакват в края на второто и началото на третото десетдневие. Падналите валежи през първото и второто десетдневие на октомври доведоха до положителна промяна в нивата на есенните влагозапаси в 100-см почвен слой. Най-добри, над 85% от ППВ (пределната полска влагоемност), бяха влагозапасите измерени при пшеницата на места в Дунавската равнина и в част от Добруджанския район (агростанциите Капитановци, Образцов Чифлик, Търговище, Главиница, Добруджански институт). Най-ниски, под 60% от ППВ, бяха влагозапасите на места в крайните южни райони на страната (агростанциите Сандански, Любимец).

През ноември при овощните култури ще протича процес на закаляване, предшестващ периода на покой. През повечето дни от първата половина на месеца условията ще бъдат подходящи за провеждане на почвообработки, внасяне на минерални торове, за засаждане на нови овощни насаждения.

Сеитбата на пшеницата в цялата страна продължава с пълна пара.

На много места са засети по-голям процент от предвидените площи, на други, където сушата бе много голяма, фермерите изчакаха .

Очаква се сеитбата да приключи докъм края на месеца, а на отделни места – до началото на ноември.

По традиция повечето от зърнопроизводителите залагат на доказалите се в практиката български сортове пшеница, които при нашите условия дават по-добри резултати.

През последните години обаче се наблюдава интерес и към европейската селекция. Тях фермерите ги пробват на по-малки площи, за да видят как се представят, и най-вече да ги съпоставят с нашите сортове.

Безспорни фаворити остават сортовете Енола, Аглика, Кристи, Диамант, Тракийка, Лазур и други.

Прогнозира се площите с пшеница да се запазят на близки до миналогодишните нива, въпреки че на места фермерите се отказаха да сеят рапица, която ще заменят с пшеница и ечемик.

Засилен интерес се наблюдава към пивоварния ечемик в Северозападна България, коментират агроспециалисти.

Проблем за добивите може да се окаже недостатъчното торене в някои райони на страната. Това споделят дори фермери от Добруджа, където на места не е направено запасяващо торене с комбинирани торове. Масово е подхранвано с NPK торове, но не в оптимални дози. А някои фермери са предпочели само амониев нитрат, внесен със сеитбата. Други производители разчитат на последействието на комбинираните торове от миналата година. Има информация и за производители, които буквално са пропуснали предсеитбеното торене.

Затова съветът на специалистите по торене е да се направи предзимно подхранване на посевите с подходящи продукти.

То няма да компенсира напълно пропуска на основно торене, но все пак е по-добър вариант. Още повече че при листното подхранване хранителните вещества се усвояват лесно от младите растения, които бързо ще напреднат в развитието си и ще могат да достигнат оптималната фаза за зимуване.

Каква е картината в страна, научихме от агроспециалистите от фирма „Екофол“, които ни предоставиха наблюденията си.

Регион Добрич, Генерал Тошево, Шабла, Каварна

Обработките са направени навреме, на повечето места веднага след прибиране на слънчогледа.

Времето за сеитба се оказва много продължително, тъй като първите сеитби започнаха още в края на септември, след което имаше добри валежи.

На някои места, отново заради дъжда, се образува почвена кора и се наложи предсеитбено да се направи още едно култивиране.

Общо засетите полета до средата на октомври са около половината от предвидените.

В най-ранните се наблюдава фаза 1-2-ри лист, но повечето посеви сега поникват. Предстои да бъдат засети още площи.

Късната сеитба ще е предпоставка за по-късно развитие.

Това налага да се предприеме предзимно пръскане с лактифрост, за да се осигури успешно презимуване.

Регион Силистра, Главиница, Тутракан

Поради късната жътва на слънчогледа в някои райони, обработките закъсняха, там и сеитбите ще са по-късни. При навреме засетите полета, благодарение на влагата и топлите дни, пшеницата е във фаза 1-2-и лист, но има и доста голям процент все още непоникнала – главно на местата с по-лоша обработка и късно засяване.

Регион Попово, Търговище, Шумен към Варна

Като цяло обработките са добри, но се закъсня със сеитбата. Причина за това са продължилите около седмица валежи – от края на септември до началото на октомври.

Така че масовите сеитби стартираха през втората десетдневна на октомври.

Към този момент са засети около 50% от площите. Поникване и развитие на 1-2 лист има при най-рано засетите посеви. Значителна част от октомврийските сеитби все още не са поникнали.

Регион Разград, Исперих, Русе

На повечето площи обработките на почвата са добри. Сеитбата започна в първата десетдневна на октомври. Има по-ранни полета пшеница и ечемик, при които се наблюдава фаза 1-2-и лист. При повечето полета растенията сега поникват. Значителен е и процентът на непоникналите посеви.

Производителите, които сами извършват обеззаразяването и все още имат да сеят, прилагат заедно с фунгицида и растежен стимулатор.

Регион Стражица, Велико Търново, Бяла, Свищов

Сеитбите на пшеница и ечемик започнаха след 20-и септември. Продължилата суша допълнително усложни кампанията. Подготовката на площите не беше качествена, но сеитбата започна.

Фермерите казват: нека семето да е в земята, пък когато падне дъжд – ще поникне. Валежите паднаха и последва повишение на температурите с 8-10 градуса, което създаде условия за поникване. При най-ранните сеитби се наблюдава развитие на 1-2 лист.

До края на октомври посевите ще достигнат трети лист. Трябва да се третират с лактифрост, тъй като хубавото време за братене ще бъде ограничено.

Ако посевите останат да зимуват в ранна фаза, има голяма опасност от изтегляне и измръзване.

Вече започнаха и ранните есенни слани, което допълнително ще забави развитието на есенниците.

Регион Плевен, Ловеч, Севлиево

Обработките до момента са добре направени, а има и площи, които все още се обработват.

Падналите валежи в края на септември създадоха предпоставки за добра подготовка.

Едва около 10-20% от площите бяха засети в края на септември, масовите сеитби са през октомври.

В най-рано засетите полета вече има фенофази 1-2-и лист на пшеницата и ечемика.

Все още има и непоникнали посеви – главно от последните сеитби.

Регион Плевен, Кнежа, Бяла Слатина

Сеитбата започна активно в края на септември и началото на октомври. Падналите валежи в първата седмица на месеца забавиха мероприятието. Развитие на 2-3 лист при пшеницата и ечемика се наблюдава при най-рано засетите полета – тези от края на септември.

Вече има нападение от житни мухи – предстои извеждане на химическа борба, съчетана с внасяне на лактифрост за стимулиране на братене и подобряване действието на инсектицида. Октомврийските сеитби сега поникват – наблюдава се равномерно и дружно поникване. На част от площите сеитбата предстои.

Регион Враца, Монтана, Видин, Лом

Обработките закъсняха, забави се и сеитбата. През септември бе прекалено сухо за качествени почвообработки. Земеделските производители плануваха масовите сеитби да почнат от началото на октомври, но времето не позволи да се приберат навреме пролетниците.

Падналите валежи улесниха обработките и спомогнаха за поникване на културите. В най-рано засетите полета при ечемика и пшеница се наблюдава развитие на 2-3-и лист, масовото състояние е поникване – 1-ви лист.

Поради продължителните октомврийски валежи има вероятност част от сеитбата да се изтегли след оптималния срок. Това при всички случаи ще наложи предзимно стимулиране на младите растения с лактифрост за по-добро презимуване.

Регион София, Дупница, Пазарджик, Раковски

Обработките бяха направени навреме, въпреки сушата в последните месеци. Полетата след слънчоглед и царевица се обработиха лесно, в сравнение с тези, оставени за повторки. Сеитбата продължава, процентът на засетите полета се увеличава ежедневно.

В районите на София и Дупница има развитие на 1-2 лист при първите сеитби. В Пазарджик и Пловдив все още няма поникване. Първите дъждове започнаха в средата на октомври и до края на месеца се очаква развитие на посевите.

Регион Пловдив, Стара Загора, Сливен, Бургас

В ход е масовата сеитба. Като се има предвид продължителната суша и състоянието на почвата, обработките са направени сравнително добре – предимно двукратно дисковане или продълбочаване. По-напред в развитието са посевите в районите на Карнобат и Бургас – там има развитие на 1-ви до 3-и лист, полетата зеленеят. В района на централна Южна България засушаването бе по-дълго, валежите започнаха в средата на октомври. Топлото време, което се очаква до края на месеца ще създаде благоприятни условия за покълнване и поникване на последните засети посеви.

Регион Ямбол, Елхово, Карнобат

Обработките са направени добре, но сеитбата започна късно и процентът на засети площи все още е малък. Все още няма масово поникване, въпреки че 2/3 от площите са засети. Количеството на валежите през септември бе крайно недостатъчно за поникване. Дъждовете от средата на октомври, съчетани с подходящи температури, ще създадат благоприятни условия за бързо развитие на пшеницата и ечемика.

Регион Свиленград, Харманли, Хасково

Голяма част от производителите успяха да приберат навреме предшествениците и да подготвят площите за сеитба въпреки сушата, която накара някои от стопанствата да отложат сеитбата.

Това не се случи навреме и сеитбите започнаха в условия на суша. Част от ранните посеви са във фаза 1-2-и лист, като поради шарената влага на места има неравномерно поникване.

Значителен е процентът на непоникналите посеви – основна причина за това е липсата на влага. Дългоочакваните валежи през втората десетдневна на октомври създадоха условия за поникване на късно засетите полета с пшеница и ечемик.

През изминалия период, развитието на земеделските култури протичаше при близки до нормалните топлинни условия, като в края на второто априлско десетдневие, сутрешните минимални температури достигнаха в низините до -1оС, а на отделни места се образуваха слаби слани. Повреди по овощните култури не бяха констатирани. Последвалото постепенно затопляне подобри агрометеорологичните условия в полските райони.

През следващия период, времето ще се задържи топло и слънчево, на места с краткотрайни превалявания от дъжд. Прогнозираното повишение на максималните температури, до 27-29 градуса, и добрите почвени влагозапаси, ще ускорят вегетацията на есенните и пролетни култури. До края на април, при пшеницата и ечемика ще преобладава „вретенене“, преход от „вретенене“ към „изкласяване“, а в южните и на места в източните райони ще се наблюдава и фаза „изкласяване“. При ранните пролетници ще протича „листообразуване“, а при слънчогледа – поникване и начало на „листообразуване“. Спирането на валежите през периода, ще позволи на много места преодоляване на закъсненията при сеитбата на средноранни пролетници. В края на първото десетдневие на април, изтекоха агротехническите срокове за сеитбата на слънчоглед в страната. Високото съдържание на влага в горните почвени слоеве след значителните валежи затрудни на места и сеитбата на царевица за зърно.

През топлите и сухи дни до края на настоящата седмица, ще се провеждат активно сезонните полски работи: извършване на растителнозащитни мероприятия в овощните градини, механизирани почвообработки на полето, торене, третиране с хербициди на увеличената плевелна растителност, и на места, сеитби на фасул памук, фъстъци, дини и пъпеши. Ще продължат наблюденията и грижите и за оранжерийните култури.