В Западна Европа третирането на животните с антибиотици в качеството им на растежен фактор е отменяно постепенно. От 1969 до 1986 г. съветите на здравните организации по отношение на прилагането на тези медикаменти имат чисто препоръчителен характер и в някои държави са били игнорирани чак до появата на нормативни документи, забраняващи прилагането на антибиотици с цел стимулиране наддаването на животните.В страните от Европейския съюз забраната за използване на всички видове антибиотици като растежни стимулатори датира от 2006 г., но някои държави започват борба с вредните практики по-рано.
Първата европейска държава, която още през 1971 г. забранява използването като растежни стимулатори, прилагащи се при човека медикаменти, е Великобритания.
В Швеция забраната на всички антибиотични стимулатори е въведена още през 1986 г. Фермерите от един от районите на страната още през 1980 г. предлагат модел на алтернативно селско стопанство без използване на антибиотични растежни фактори и със запазване на обема на получаваната от тях продукция. Така на бял свят се появява шведският вестготски модел.
Дания е първата държава от страните членки на Европейския съюз, която се отказва от прилагането на авопарцин в свиневъдството. Това се случва през 1996 г., като при това отказването има доброволен характер. А през 2000 г. също доброволно местните фермери се отказват и от другите антибиотични растежни стимулатори. По-късно Датският институт за изследване в областта на храните и ветеринарията провежда мащабен анализ на животновъдните показатели в периода преди и след отмяната на антибиотичните стимулатори в страната. Резултатът от изследването показва увеличаване на производството на месо и липса на промяна в смъртността на добитъка. Запазването на числеността и продуктивността на животните били на предишното равнище благодарение на високите стандарти при отглеждането, харненето и опазването на хигиената в животновъдните ферми.
По-късно – през 1997 г. Световната здравна организация официално потвърждава препоръките от 1969 г. да не се внасят във фуража същите антибиотици, които се прилагат в хуманната медицина.
Официалната забрана за използване на авопрацин в страните членки на Европейския съюз е въведена от 1998 г., а от 1999 г. в групата на забранените на територията на ЕС медикаменти влизат вирджиниамицин, карбадокс, олаквиндокс, спирамицин, тилозин и цинкбацитрацин.
През периода 2004-2005 г. повечето поризводители на фуражи в Европа започват да търсят замяна на антибиотичните растежни стимулатори в състава на произвежданите от тях комбинирани фуражи. В резултат на това са разработени нови концепции на хранене на животните, изключващи използването на антибиотици. Така в Германия още през 2004 г. на практика не остават предприятия, които да влагат антибиотици, тъй като прилаганите нови концепции са по-икономични от по-рано прилаганите.
Останалите четири вида растежни антибиотици – авиламицин, монензин, салиномицин и флавомицин, са разрешенви за използване до 1 януари 2006 г. Именно тогава в страните членки на Европейския съюз започва да действа закон, който ги забранява. По този начин от 2006 г. в Евросъюза действа пълна забрана за прилагане на антибиотични растежни стимулатори.
За съжаление тези медикаменти все още се употребяват в някои държави. Така например Съединените американски щати, както преди, остават най-големият производител и потребител на антибиотици, прилагани в животновъдството. Като фуражни добавки американските животновъди ги използват в дажбите на 80 процента от отглежданите птици, хранят с тях 75 процента от американските прасета и млечни крави и 60 процента от месодайните животни.
Също така не бърза да се откажат от тях и в Канада, държавите от Южна Америка и Африка. В азиатските държави, както и в Русия, Украйна и Беларус, въпреки периодично възникващите дебати за вредата от антибиотиците промяна няма.
В европейските животновъдни ферми отдавна се прилагат фитобиотици – натурални фуражни добавки от растителен произход, оказващи положителен ефект върху храносмилането и здравословното състояние на отглежданите животни.
Все повече специалисти призовават към 2015 г. Брюксел да намали обема на използваните във фермите антибиотици с 50 процента, тъй като селскостопанските животни потребяват половината от произведените в света антибиотици.
България получи разписка с окончателния идентификационен номер на помощта от Европейската комисия съгласно Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 година относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1857/2006 на Комисията.
