Снимка: ДФЗ

Близо 600 хиляди лева са преведени на 229 собственици на едри и дребни прeживни животни. Парите са от допълнителен ресурс, отпуснат на животновъдите за подпомагане по схемите de minimis,  за които не достигна ресурс в края на юни.

Общо 311 са допустимите за схемата земеделски стопани. Крайният срок за сключване на договори и за изплащане на помощта е  14 август 2015 г.

След отпускането на допълнителните средства общият ресурс за едрите преживни животни по схемата de minimis става близо 20 575 000 лв., а за дребните достига 6 254 000 лв.

Схема за дребни земеделски стопани ще се прилага през 2015-а година. Субсидиите по тази мярка са залегнали като възможност в контекста на новата Обща селскостопанска политика (ОСП) на ЕС до 2020. Макар субсидирането на най-малките стопани да беше определено от някои браншови организации в земеделието у нас като „социална помощ“, то схемата така или иначе ще се реализира през 2015.

С цел повишаване на конкурентоспособността на малките земеделски стопанства и осигуряване на допълняемост на доходите до 10% от тавана за директни плащания се предвижда да бъдат отделени за подкрепа на дребните земеделски стопани плащания за едно стопанство от 1250 евро. Заявяването на участие в схемата е чрез подаване на заявление за подпомагане за 2015 г. и допълнителна заявка за участие в схемата, подадена в срок до 15 октомври 2015 г.

Земеделските стопани, които през 2015 г. са подали заявление по СЕПП и отговарят на минималните изисквания за получаване на директни плащания могат да изберат да участват в схемата за дребни земеделски стопани. Плащанията по схемата за дребни земеделски стопани заместват плащанията, отпускани по всички други схеми. Земеделските стопани, които желаят да участват в схемата за дребни земеделски стопани, подават общо заявление за подпомагане с директни плащания и заявление за участие по схемата за дребни земеделски стопани до дата, която се определя от държавите членки, но не по-късно от 15 октомври 2015 г. Датата, определена от държавите членки, не може да е по-ранна от последния ден за подаване на заявление по схемата за основно плащане или по схемата за единно плащане на площ. Заявяването на участие може се осъществи само през 2015 г. Ако земеделският стопанин вземе решение да напусне схемата, няма възможност за повторно връщане към подпомагането за дребни фермери. Индикативният брой на кандидатите по схемата за кампания 2015 е 48 729 – при минимален праг на стопанство от 1 ха и 116 045 – при минимален праг на стопанство от 0, 5 ха.

Схемата има риск да доведе до поява на лица, които без да са действителни и активни земеделски стопани, кандидатстват за подпомагане по схемата за дребни земеделски стопани. От друга страна би могло да се очаква да нараснат случаите на застъпвания, поради едновременно очертаване на площите при подаването на заявление за подпомагане и от собствениците с правно основание и от досегашните ползватели на арендувани земи, което ще доведе до увеличаване на риска от налагане на санкции за над-деклариране и нарастване на нивото на грешка в национален мащаб.

Европейската комисия възстанови на България над 860 млн. евро, съобщиха от Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). Средствата са по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), директните плащания и селскостопанските пазарни механизми.

Това са всички средства, платени от ДФЗ по ПРСР през последното тримесечие на 2013 г., както и средствата, платени до момента по директните плащания и селскостопанските пазарни механизми. Точният размер на възстановените субсидии е 863 137 996 евро. Последният транш от тях беше преведен на 11 юни 2014 г. и е в размер на 84 935 683 евро.

Предстои възстановяването на още 24 550 103 евро по програмата, платени в периода януари-март 2014 г. По план това трябва да се случи до края на юни 2014 г. Средствата за ПРСР идват по линия на Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).

ЕК възстанови на България и 578 580 352 евро, преведени от ДФЗ от 16 октомври до сега по линия на директните плащания и селскостопанските пазарни механизми. Те се финансират от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), посочват от Фонда.

По-добри добиви в сравнение с 2013 г. отчитат розопроизводители от Карловския регион. „ В някои карловски села производители споделят, че заради ниските температури през нощта розовият цвят не разцъфвал нацяло. Ако дъждовете продължат и нощните температури се задържат ниски, в селата в полите на Стара планина има опасност от гниене на пъпките“, заяви Милена Радева, председател на земеделската кооперация в Сопот, цитирана от БТА.

По думите на Мано Манов, производител на рози в Карловския регион, очакваните добиви са над 500 кг/дка. „Реколтата е много по-добра благодарение на топлата зима и дъждовната пролет, но за съжаление изкупната цена е много по-ниска – миналата година средно беше 3 лв./кг. В село Климент почти всяко семейство отглежда маслодайни рози върху нови масиви, създадени преди 4-5 години.

По време на кампанията хората в селото предават общо над 300 килограма цвят. Но ако допреди дни фирмите са изкупували розите по 2,90 лв. за килограм, само за 24 часа те са свалили драстично цените и са предложили цена от 2,20 лв.“, коментира Манов.

Веселин Ганчев, който има розоварна в Пловдив, признава, че изкупните цени са поне с 20 стотинки по-ниски от миналогодишните. По думите му рандеманът не е добър – за производството на 1 кг розово масло трябват около 3 500 кг розов цвят. Така себестойността става 3500 кг. по 2,80 лв. – 9800 лева само за цвят, или 5025 евро, изчислява Ганчев. В същото време клиентите на розоварните – фирми от САЩ, Япония, Германия и Франция, по думите му не са склонни да плащат миналогодишните цени за розово масло от 6500-7000 евро за килограм. Те настоявали нивата да паднат поне с 500-1000 евро надолу.

„Изправени сме пред опасността, ако произведем скъпоструваща продукция, да си я държим за нас или да продаваме на нулева печалба“, смята Ганчев. Той допълва, че производителите на розово масло трябва да се съобразяват и с конкурентите си от Турция. Тамошните розоварни се очаква да предложат масло под 6000 евро за килограм.

Докато преработвателите пресмятат цените на розовото масло, производителите у нас отново припомнят, че не получават субсидии за етерично-маслената култура. „Задължително трябва да бъде субсидирано производството и хората да знаят за какво работят и в какво влагат средствата си. Нормалната субсидия е 100 лв на декар.

Така производителите на маслодайни рози ще бъдат подпомогнати за препарати, работна ръка, окопаване“, категоричен е Манов. Субсидия трябва да има, защото в момента ни плащат като за пасище – по схемата за единно плащане на площ, и нито стотинка повече, допълва Милена Радева.

Животновъдите няма да получат исканите 70% субсидии за тази година. Максималният размер, на който те могат да се надяват е малко над 50 на сто. Това обяви пред bTV земеделският министър Димитър Греков, според когото вече били раздадени до 50% субсидии на 14 000 фермери.

Според министъра, предшественикът му Мирослав Найденов е допринесъл за проблема с липсата на пари в сектора, тъй като раздал предварително от средствата – до 60 лева на глава добитък, които били предназначени за тази година. Това е станало в началото на януари.

„Фуражите тогава бяха много високи, сега са ниски. Във всеки случай до края на ноември ще има разпределение на средства, останали във фонда. Около 40 млн. лева ще отидат приоритетно за млечния сектор. Но като цяло до 70% няма да стигнем, ще е над 50%“, посочи Греков.

По думите му „няма такъв премиер досега и финансов министър, които да се отнасят с такава отговорност към земеделското производство. Даже на мен вече ми е неудобно да се обръщам към тях, вместо ние да си решаваме тези въпроси. В понеделник имаме среща с финансовия министър в 14 ч. Така че – отворено е правителството към решаването на проблемите“.

Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/ представи на служебния министър на земеделието проф. Станков стратегия за зърнопроизводството, която той поема ангажимента да внесе за обсъждане на следващо заседание на агро-бизнес съвета към МЗХ.

На проведена среща представителите на УС на НАЗ заявиха своята готовност, както и възможности за кандидатстване с нови проекти по Програмата за развитие на селските райони, в случай, че в предвидените приеми за 2013 г. бъдат насочени средства и към инвестиции, свързани със зърнопроизводството.
Представителите на Националната асоциация на зърнопроизводителите тази година смятат, че кампанията по подаването на заявления за подпомагане по Системата за единно плащане на прлощ /СЕПП/ върви по-добре от всякога.

От фонд „Земеделие“ уверяват, че до края на април т.г. ще се извършат всички плащания по застъпените и наддекларирани площи за директните субсидии за 2012 година.