Като цяло торенето у нас се изразява с внасянето предимно на азотни торове. Ако се тори с фосфор и калий, то количествата са малки и не могат да компенсират износа им от почвата. Анализите показва, че всяка година се изнасят около 200-250 хил. тона калий, а се внасят количества, които покриват едва 4%. Това е изключително тревожен факт, който говори не само за необратим процес, т. е. извличат се хранителни вещества от почвата, а не се връщат, но и за едно неправилно отглеждане на културните растенията. Характерно за българското земеделие е да се прави небалансирано торене, като се тори предимно с азот, а се пренебрегват останалите макроелементи, а те също играят съществена роля за правилното протичане на физиологични и биохимични процеси в организма на растенията.

Безспорно торенето е сред най-важните агротехнически мерки при отглеждането на културите. Той е лимитиращ фактор, който определя качеството и количеството на растителната продукция.

Не може да получим нещо от нищо, разяснява доц. Николова. Както хората и животните трябва да се хранят балансирано, така е и при растенията. Нещото, което не е популярно и не се разбира достатъчно е, че растенията не могат да се хранят с органични вещества, а се хранят с минерали. Дори когато се внесат органични торове, те трябва да се минерализират, т.е. да освободят елемента в същата форма, в която го внасяме с минералните торове. Като цяло балансът на хранителните елементи е изключително нарушен и негативен, зле сме, особено с фосфора и калия, е заключението на специалистите.

С осигуряването на точното количество храна чрез правилното торене, културните растения се развиват оптимално – те са здрави и силни. По този начин те се справят не само по-лесно с неблагоприятните климатични условия, но и растителната защита е по-ефективна.

За да се спазват добрите практики, определянето на торови норми трябва да става посредством почвен анализ. Затова е необходимо и фермерите да се отнасят сериозно към въпроса с балансираното торене и до го правят по правилата, а не самоцелно. Важно е да се има предвид, че понякога торовите норми, които се дават в справочниците са въз основа на стари данни и не винаги са точни. Ето защо е препоръчително да се търсят нови решения и да се дават нови съвети за торене, съобразени със съвременните тенденции в земеделието.

Гласът на българските пчелари беше чут.

В научния доклад на Европейския орган за безопасност на храните, публикуван по-рано тази година и предизвикал предложението на комисията, е отбелязано, че неоникотиноидите излагат пчелите на „много остър риск“. А друго научно изследване сочи, че дори ниските дози неоникотиноиди се свързват с неврологични и други физиологични вреди, нарушени модели за събиране на храна и увреждане на имунната система на пчелите. Наскоро и Европейската агенция за контрол на околната среда публикува доклад, който предупреждава за последиците от бездействието по въпроса с тези пестициди.

Частични забрани на неоникотиноидите вече са наложени в Италия, Франция, Германия и Словения и те не са довели до значителни негативни последици върху земеделската продукция.

На заседанието в Брюксел в полза на забраната са гласували 15 от държавите членки (водени от Франция и Германия), докато против са били 12, сред които Великобритания и Унгария.

Въпреки че мнозинството от европейските държави гласуваха „за“ спасяването на пчелите съгласно комплексната система за гласуване, прилагана в ЕС, която отчита желанието на избирателите, гласовете в полза на забраната са 187, докато против са 125, при 33 въздържали се, което означава, че при липсата на квалифицирано мнозинство решението остава в ръцете на Европейската комисия.

Пчелите отговарят за над 80 % от опрашването на растенията от насекоми и са жизненоважни за глобалното производство на храни, припомнят международните наблюдатели.

Основните световни производители на пестициди като германския концерн Bayer и швейцарския Sygenta отхвърлят от години обвиненията, че техните химикали са причина за намаляващия брой на пчели, твърдейки, че данните са основани на грешно тълкуване на научните факти.

Това ще е първата континентална забрана за определени химикали въвеждана в цял свят. От „Грийнпийс“ приветстват резултата от гласуването, но напомнят, че това са само първите стъпки към възстановяването на пчелните популации.

Вече се приемат заявления за плащане по пчеларската програма

Кандидатите, които имат сключени договори за получаване на безвъзмездна финансова помощ по мерки А, B, C и D на Националната програма по пчеларство и вече са изпълнили инвестициите си, могат да подават заявления за плащане. Приемането на заявленията започна от 7 май и ще продължи до 31 август 2013 г., уточняват от Държавен фонд „Земеделие“.

Заявления по мярка А, Дейност III – „Популяризиране на българските пчелни продукти, в това число и произведени по биологичен начин“ се подават в Централното управление на Фонд „Земеделие“, отдел „Промоционални програми“.

По мерки B „Борба срещу вароатозата“, C „Мерки за подкрепа на извършването на физико-химичен анализ на пчелния мед“ и D „Подкрепа за подновяване на пчелните кошери в Общността“ документи се подават в отдел „Регионална разплащателна агенция – РА“ на областните дирекции на ДФЗ в следните градове:

-Областна дирекция София (за София-град, София-област и Перник);

-Областна дирекция Варна (за Варна, Добрич и Шумен);

-Областна дирекция Разград (за Разград, Русе и Силистра);

-Областна дирекция Велико Търново (за Велико Търново, Търговище и Габрово);

-Областна дирекция Монтана (за Монтана и Видин);

-Областна дирекция Плевен (за Плевен, Ловеч, Враца);

-Областна дирекция Благоевград (за Благоевград и Кюстендил);

-Областна дирекция Пловдив (за Пловдив и Пазарджик);

-Областна дирекция Хасково (за Хасково и Стара Загора);

-Областна дирекция Кърджали (за Кърджали и Смолян);

-Областна дирекция Ямбол (за Ямбол, Сливен и Бургас).

Необходимите документи по мярка А, Дейност III са публикувани на интернет страницата на ДФЗ в раздел „Селскостопански пазарни механизми“ – „Промоционални програми“ – „Промоционални проекти, подлежащи на подпомагане съгласно Националната програма по пчеларство за тригодишния период 2011-2013“. Документите по мерки B, C и D се намират в раздел „Селскостопански пазарни механизми“ – „Месо и пчеларство“ – „Националната програма по пчеларство за тригодишния период 2011-2013 г.“ – „Прием 2013“.

Списък на кандидатите, подписали договор с клауза в условия на наддоговориране, за които има осигурен финансов ресурс по мерки и сектори на Националната програма по пчеларство за тригодишния период 2011-2013 г., ще бъде публикуван и периодично обновяван на електронната страница на ДФ „Земеделие“.

Такива са: голямата концентрация, целогодишното оборно отглеждане, едностранчивото и непълноценно хранене, влошеният микроклимат в помещението, незадоволителната квалификация на изпълнителските кадри и грешките в проектирането, строителството и експлоатацията на животновъдните сгради. Това са комплексни причини, довели до несъответствие между условията на хранене и гледане от една страна и нуждите на организма и неговите продуктивни възможности от друга. И като резултат от тяхното стресово въздействие в организма на кравите се установява прекомерно функционално напрежение, проявяващо се с биохимични, клинични и морфологични изменения в различни органи и тъкани.

Понижи се естествената им устойчивост и имунобиологична реактивност и животните са предразположени към лесно и бързо заболяване. Широко разпространение във високопродуктивните стада получиха болестите на обмяната на веществата. Това са група от клинично или субклинично протичащи нарушения на отделни или няколко звена на обмяната, характерни за високопродуктивните животни и промишлените методи на тяхното отглеждане, хранене и експлоатация. Поради тези причини те се наричат още и факторни болести на високата продукция технопатии и т.н.

Най-често срещаните болести, следствие на нарушение на обмяната на веществата при високопродуктивните крави, са кетозата, остеомалацията, родилната пареза, чернодробните дистрофии и хипо- и авитаминозите. Като най-общи характерни особености на метаболитните заболявания са:

– продължително време протичат скрито, безсимптомно, субклинично, което значително затруднява провеждането на ранна диагностика и навременната им профилактика;

– появяват се клинично в периоди на най-високо физиологично напрежение на организма (бременност, раждане, лактация);

С хронифицирането на едно отделно нарушение поради сложните и общи метаболитни взаимоотношения в организма постепенно в процеса се въвличат и други звена на метаболитната верига и настъпва общо нарушение на обмяната на веществата с различен по характер и степен прояви. Безсмислено е например да се разглежда кетозата само като нарушение на въглехидратната обмяна и извън връзката с белтъчнолипидната или като нарушение на стомашно-чревното храносмилане, без да се държи сметка за състоянието и равнището на водно-електролитната обмяна и т.н.

Основната и доминираща причина от горепосочената многофакторна етиология за появата и все по-голямото разпространение на болестите на обмяната на веществата се изразява в нарушаване на количествения баланс между степента на постъпване на някои основни хранителни вещества и тяхното излъчване от организма с продукцията.

Известно е, че една крава с дневен млеконадой от 20 литра за 300-дневна лактация отделя с млякото 750 кг жизненоважни хранителни вещества, в това число белтъчини – 198 кг, мазнини – 229кг, млечна захар – 282 кг, натриев хлорид – 26 кг, калций – 8,6 кг, и фосфор – 6,6 кг, за които изразходва около 4 200 000 килокалории, отговарящи на съдържащите се в 100 новородени телета – почти едно раждане на всеки 3 дни. Това са значими цифри, показващи ясно стойността на високопродуктивните крави и проблема за покриване на техните хранителни нужди. От дълги години обаче немалък процент от тези хранителни нужди за високопродуктивното и млечно говедовъдство остават непокрити. Поради тази причина на практика не се осъществява научно обосновано нормирано хранене съобразно физиологичното състояние и изискванията на организма на високопродуктивните крави.

В структурата на фуражните дажби за тези животни значителен дял заемат силажът и сенажът. Рязко е намалено количеството на сеното и на витаминно-минералните добавки и почти липсват в дажбата лесноусвоими въглехидратни фуражи (кръмно и захарно цвекло, меласа, фуражни тикви и др.).

Повсеместно се прилага силажо-сенажен-концентратен кисел тип на хранене през зимния период и само люцерна и концентриран фураж без достатъчно минерални добавки (особено фосфорни) през летния период. И двата типа хранене, анализирани от биологична и ветеринарномедицинска гледна точка, нарушават нормалното протичане на биохимичните процеси на храносмилането при кравите, съпровождано с дълбоко и комплексно нарушение на обмяната (метаболизма).

А не бива да се забравя при така изменената реактивност на животните, протичане на болестите на обмяната на веществата могат да се сравнят с една епизоотия и да предизвикат катастрофа в изпълнение на плана за млякото и приплодите.

Те съкращават срока за стопанското използване на кравите; намаляват млечната продуктивност с 15 до 30 процента при субклиничното им протичане и до 70 процента при явно болните животни; нарушават в голяма степен репродуктивния процес, завишават броя на умрелите и принудително закланите крави, а преболедувалите раждат нежизнени и слабоустойчиви към заболявания приплоди. Поради това тези заболявания са главният здравен проблем при високомлечните крави и понастоящем имат много по-голямо значение, отколкото заразните и паразитни болести при тях. Тъй като само здравите животни могат напълно да проявят своя генетичен потенциал на продуктивност, една от главните задачи на ветеринарномедицинските и зооинженерните специалисти е да предотвратяват нарушаването на обмяната на веществата в организма още в доклиничния стадий, а не да констатират появата им. Става дума за разкриването на субклинични форми на отделните метаболитни заболявания, и то на равнище стадо, а не на едно животно. Това може да се постигне чрез провеждане на системен профилактично-диагностичен (клиничен и лабораторен) контрол на репрезентативен брой крави от стадото в отделните ферми в различно физиологично състояние, който от своя страна като методичен елемент на диспансеризацията осигурява изясняването на стадната диагноза.

Първата европейска държава, която още през 1971 г. забранява използването като растежни стимулатори, прилагащи се при човека медикаменти, е Великобритания.

В Швеция забраната на всички антибиотични стимулатори е въведена още през 1986 г. Фермерите от един от районите на страната още през 1980 г. предлагат модел на алтернативно селско стопанство без използване на антибиотични растежни фактори и със запазване на обема на получаваната от тях продукция. Така на бял свят се появява шведският вестготски модел.

Дания е първата държава от страните членки на Европейския съюз, която се отказва от прилагането на авопарцин в свиневъдството. Това се случва през 1996 г., като при това отказването има доброволен характер. А през 2000 г. също доброволно местните фермери се отказват и от другите антибиотични растежни стимулатори. По-късно Датският институт за изследване в областта на храните и ветеринарията провежда мащабен анализ на животновъдните показатели в периода преди и след отмяната на антибиотичните стимулатори в страната. Резултатът от изследването показва увеличаване на производството на месо и липса на промяна в смъртността на добитъка. Запазването на числеността и продуктивността на животните били на предишното равнище благодарение на високите стандарти при отглеждането, харненето и опазването на хигиената в животновъдните ферми.

По-късно – през 1997 г. Световната здравна организация официално потвърждава препоръките от 1969 г. да не се внасят във фуража същите антибиотици, които се прилагат в хуманната медицина.

Официалната забрана за използване на авопрацин в страните членки на Европейския съюз е въведена от 1998 г., а от 1999 г. в групата на забранените на територията на ЕС медикаменти влизат вирджиниамицин, карбадокс, олаквиндокс, спирамицин, тилозин и цинкбацитрацин.

През периода 2004-2005 г. повечето поризводители на фуражи в Европа започват да търсят замяна на антибиотичните растежни стимулатори в състава на произвежданите от тях комбинирани фуражи. В резултат на това са разработени нови концепции на хранене на животните, изключващи използването на антибиотици. Така в Германия още през 2004 г. на практика не остават предприятия, които да влагат антибиотици, тъй като прилаганите нови концепции са по-икономични от по-рано прилаганите.

Останалите четири вида растежни антибиотици – авиламицин, монензин, салиномицин и флавомицин, са разрешенви за използване до 1 януари 2006 г. Именно тогава в страните членки на Европейския съюз започва да действа закон, който ги забранява. По този начин от 2006 г. в Евросъюза действа пълна забрана за прилагане на антибиотични растежни стимулатори.

За съжаление тези медикаменти все още се употребяват в някои държави. Така например Съединените американски щати, както преди, остават най-големият производител и потребител на антибиотици, прилагани в животновъдството. Като фуражни добавки американските животновъди ги използват в дажбите на 80 процента от отглежданите птици, хранят с тях 75 процента от американските прасета и млечни крави и 60 процента от месодайните животни.

Също така не бърза да се откажат от тях и в Канада, държавите от Южна Америка и Африка. В азиатските държави, както и в Русия, Украйна и Беларус, въпреки периодично възникващите дебати за вредата от антибиотиците промяна няма.

В европейските животновъдни ферми отдавна се прилагат фитобиотици – натурални фуражни добавки от растителен произход, оказващи положителен ефект върху храносмилането и здравословното състояние на отглежданите животни.

Все повече специалисти призовават към 2015 г. Брюксел да намали обема на използваните във фермите антибиотици с 50 процента, тъй като селскостопанските животни потребяват половината от произведените в света антибиотици.

Мулчът не е проблем и за луковичните. Стига да е по-лек (дървесни стърготини, вместо кори от дърво), те успяват да пробият.

Съществува мулч с органичен и неорганичен характер.

ОРГАНИЧНИЯТ МУЛЧ ИМА НЯКОЛКО ПРЕДИМСТВА:

помага на почвата да задържа влага

повишава количеството на хранителните вещества в почвата

потиска развитието на плевелите

осигурява храна на червеите и на другите животни

Като органичен мулч се използват сфагнов торф, слама, дървесни стърготини, борови кори, окосена трева.