Почти една трета от всички посевни площи на планетата, заети с ориз и пшеница нямат ръст в добивите за последните 50 години. Това показват данните на изследователите от Университета по околната среда в Минесота (lonE) и университета Мак- Гил (McGill University).
И това е въпреки увеличаващото се население, нарастващото търсене и усъвършенстващите се технологии.
Пшеницата и оризът са базови за пълноценното изхранване на човечеството, като доставят около половината от необходимите за живот калории. Но постиженията в тяхното отглеждане са много по-малко от тези при производството на техническите и фуражните култури, като соята и царевицата. Икономическата конюнктура през последните години помага за разширяването на техните посеви, за сметка на тези от пшеницата и ориза. Но това не е най-притеснителното.
Резултатите от изследванията на американски учени представят световната картина на динамиката на добивите от пшеница и ориз от 1901 г. до 2008 г. Тя показва, че от 24 дo 30% от посевите не показват ръст в добивите в продължение на почти половин столетие. Даже има известно понижение.
Във връзка с това учените предполагат, че на този фон бъдещото наблягаме на производството на суровини за фуражи и биогорива, вместо на такива за изхранване на хората /пшеница и ориз/ може скоро да повлияе за повишаването на цените и да задълбочи продоволствения дефицит на планетата.