Само в рамките на два месеца (ноември и декември 2013 г.) действащото ръководство на ДФ „Земеделие” (ДФЗ) успя да изплати 380 мил. евро към българските общини и земеделци по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), се казва в доклада на Разплащателната агенция (РА) до членовете на УС на ДФЗ. За сравнение, до встъпването в длъжност на сегашното ръководство са били разплатени едва 90 млн. евро.

 След създадения извънреден „План за действие“, съгласуван със службите на ЕК, ДФЗ успя да изплатени всичките 470 млн.евро, които България е трябвало да преведе на земеделците и общините по ПРСР, съгласно предварително заложения бюджет от ЕК. Действията на ръководството на ДФЗ доведоха до това, 2013 г. да е първата финансова година от Програмата, в която няма генерирани никакви финансови загуби за страната и българското земеделие.

 Избегнати са загуби, характерни за минали периоди като пример за негативни резултати са загубата на средства от ЕЗФРСР по правилото n+2 в размер на 38 889 475,72 евро през 2011 г. и 51 099 532,78 евро отново по правилото n+2 през 2012 г. В резултат на усилията на администрацията и изградената добра комуникация с бенефициентите при спазване на европейските правила и регламенти, всички разплатени средства за 2013 г. в размер на 992 100 000 лв. са вече възстановени от ЕК.

 До 30 юни 2014 г. са подписани 1312 договора с местни инициативни групи /МИГ/ като са отказани, заради констатирани пропуски едва 191 договора, се казва още в доклада. Общият бюджет на ПРСР 2007 – 2013 г. възлиза на 3 млрд. 242 млн. евро, от които 2 млрд. 609 млн. евро от ЕС и 632 млн. евро от държавния бюджет, разпределени в 4-и приоритетни оси. Общо за целия период по програмата са осигурени 3 241 938 392 евро, от които 80,48% или 2 609 098 596 са средства от ЕЗФРСР. Без да се увеличава административната тежест върху земеделските производители е повишено нивото на мониторинг и отчетност. Подобрена е комуникацията с кандидатите за подпомагане, като се даде възможност за отстраняване на технически грешки, преди да се пристъпи към санкциониране на нередовните заявители.

 Мярка 112 придобила известност като „Млад фермер” е една от атрактивните мерки в ПРСР. От началото на програмата до началото на м. април са подадени 6 912 заявления за подпомагане по мярката, като са сключени 5 375 договора. Само за периода 1 април 2014 г.- 1 май 2014 г. са приети и обработени 2 678 заявления за подпомагане, като заявената субсидия е за 130 940 810 лева. Поради липсата на бюджет са сключени 409 договора, като стойността на договорената субсидия е за 10 000 000 евро.

 По мярка 121 са приети и обработени 937 заявления за подпомагане, като заявената субсидия е на стойност 247 487 284 лева. Сключени са 85 договора, като стойността на поетия договорен ангажимент е 88 402 160 лева (45 200 000 евро). За останалата сума ДФЗ очаква от началото на годината МЗХ да разпореди прехвърляне на средства от Гаранционния фонд (ГФ), което ще предотврати и автоматична загуба на средства поради неусвояване на средствата от ГФ.

 До края на м. юни 2014 г. по мярка 311 от ПРСР са приети и обработени 724 заявления, като заявената субсидия е на стойност 237 300 000 лева. Към момента се сключват 281 договора с бенефициенти, като поетия договорен ангажимент е за 89 966 800 лева (46 000 000 евро). По мярка 312 до края на предходния месец са приети и обработени 493 заявления, като стойността на заявената субсидия е в размер на 125 000 000 лева заявена субсидия. Одобрени са 193 проектни предложения, като в момента се сключват договори на стойност 49 872 900 лева (25 500 000 евро). По мярка 321 са подадени 290 заявления за подпомагане, като стойността на заявената субсидия е на стойност 847 000 000 лева. Договорени са 130 проекта, като стойността на договорената субсидия е 368 500 000 лева.

 До края на месец юни 2014 година по мярка 322 са приети 485 заявления за подпомагане, като стойността на заявената субсидия е 429 000 000 лева. Сключени са договори за 67 проектни предложения, като договорената субсидия е в размер на 55 700 000 лева. Отворен е прием на проекти по мерки 223 и 226 свързани със залесяване и опазване на горския ресурс на страната ни. Приемът на проектни предложения ще приключи на 1 август 2014 г. Мерките са отворени със следния бюджет съответно за мярка 223 – 5 000 000 евро, а за мярка 226 – 15 000 000 евро. В заключение, в периода 07.07.2013г. – 30.06.2014 г. са обработени 6792 постъпвали през годините проектни предложения за инвестиционни проекти.

Приемът на заявления за финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя” от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор приключва днес, 25 юни 2014 г. Бюджетът по мярката до края на финансовата 2014 г. е над 10,5 млн. евро.

 По нея се подпомагат три дейности – конверсията на сортовия състав на насажденията, преструктуриране на лозята и подобряване на техниките за управление на лозята. Финансова помощ могат да получат производителите, вписани в лозарския регистър, съгласно Закона за виното и спиртните напитки. Тя покрива до 75% от разходите на бенефициента за изпълнение на конкретни дейности.

 Важно условие за получаване на финансовата помощ е кандидатите да представят удостоверение за право на участие по мярката. То се издава от Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ). Финансовата помощ може да бъде изплатена авансово, в размер до 80% от договорираната финансова помощ, но при условие че изпълнението на дейностите е започнало.

 Авансово плащане може да бъде заявено до 6 месеца от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ, но не по-късно от 31 юли на съответната финансова година. Лозарите, получили финансиране по мярката, имат задължение да използват инвестицията по предназначение в срок до три години след изпълнение на инвестицията.

Сектори, на които през 2013 г. са давани национални доплащания, ще могат да се възползват от преходна национална помощ за периода 2015-2020. Това се посочва в схемата Преходна национална помощ, публикувана на интернет страницата на земеделското министерство.

Параметрите на преходната национална помощ са идентични на схемите за национални доплащания за: хектар земя; тютюн; крави с бозаещи телета; говеда и биволи; овце и кози, приложени в България през 2013 г.

Помощта ще се осъществява от националния бюджет и е в пряка връзка с възможностите му всяка година. Бюджетът по схемите е с постоянно намаляващ размер до 2020 г. При увеличение на заявителите и допустимите количества и животни, съответно ще бъде намалявана ставката.

Изискванията към земеделските стопани по преходната национална помощ следва да са идентични на изискванията по схемите за национални доплащания, прилагани през 2013 г., посочват от МЗХ.

По преходната национална помощ не могат да се актуализират референтните периоди при необвързаните схеми, което в бъдеще ще доведе до много съществено отдалечаване от референтния период.

За постигането на по-голяма яснота и прозрачност, ставките по отделните схеми от преходната национална помощ могат бъдат ежегодно определяни със заповед на Министъра на земеделието и храните.

Потенциални бенефициенти по схемите за преходна национална помощ са заявителите, които отговарят на условията за допустимост по схемите за национални доплащания от 2013 г. (предоставени от ДФ „Земеделие”-РА):

Схема за национални доплащания на площ – 69 522 земеделски стопани;
Схема за национални доплащания за тютюн – 41 706 земеделски стопани.
Схема за национални доплащания за крави с бозаещи телета – 4 110 земеделски стопани;
Схема за национални доплащания за говеда и/или биволи – 7 885 земеделски стопани;
Схема за национални доплащания за овце-майки и кози-майки – 6 671 земеделски стопани.

Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) излезе със своя позиция, в която настоява за увеличаване на националното съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020 от заложените в момента 18% на 35%. Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския Парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР определя помощта от ЕС за развитие на селските райони в България за периода 2014-2020г. в размер на 2.338 млрд. евро.

 Определеният общ бюджет в проект на Програма за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020) с включено национално съфинансиране от около 0.509 млрд. евро възлиза на 2.847 млрд. евро. Правейки сравнение с общия бюджет на ПРСР 2007-2013 от 3.242 млрд. евро (от които 2.609 млрд. евро от ЕС и 0.632 млрд. евро от държавния бюджет), се откроява намаление на подпомагането по ПРСР 2014-2020 както от ЕС (с около 270 млн. евро), така и от държавния бюджет ( с около 123 млн. евро).

 В контекста на последните промени в ОСП, засилващи обвързването на земеделската политика с други политики на Общността (околна среда, регионално развитие, заетост, конкурентоспособност и др.) в проекта на новата ПРСР се отделят: 20% от публичните разходи за повишаване на конкурентоспособността и балансирано развитие на селското стопанство и хранителната промишленост; 45%- за ефективно управление и използване на природните ресурси и за опазване на екосистемите; 33% се насочват за социално-икономическото развитие на селските райони, за предотвратяване на обезлюдяването и високата безработица, за по-доброто качество на живот в селските общини.

 Широкият обхват на инвестиционните мерки от ПРСР 2014-2020 („Инвестиции в материални активи“ и „Развитие на стопанства и предприятия“) и ролята им по отношение приоритетите насочени към: повишаване на конкурентоспособността на всички видове селскостопански дейности, укрепването на жизнеспособността на стопанствата (производство и преработка), стартирането и развитието на неземеделски дейности/услуги в селските райони, насърчаване на заетостта/разкриване и запазване на работни места чрез подпомагане на инвестиции на стопанствата и предприятията, превръщат двете мерки в ключови за програмата и бъдещото развитие на сектора в новия програмен период.

 В допълнение, интересът на бенефициентите и усвояването на средствата от инвестиционните мерки по ПРСР 2007-2013 (мярка 121, 123, 311, 312) е най-висок именно при посочените мерки. “Предвид гореизложените обстоятелства, Асоциация на земеделските производители в България (АЗПБ) настоява за увеличаване на националното съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020 от заложените в момента 18% на 35%. Към момента държавата е заложила минимален размер на държавно подпомагане по различните мерки от новата ПРСР”, се посочва в позицията.

 От АЗПБ заявяват още: „Считаме, че настоящото предложение в условията на редуцирано европейско подпомагане и в период на криза е основната възможност за българското земеделие да реализира добавена стойност, да инвестира в материални активи, за да се модернизира и конкурира със старите страни членки. Ограниченият с около 20% спрямо предходния период бюджет на програмата очакваме да се отрази негативно на инвестициите в земеделието и предприемачеството в селските райони, а като цяло – изоставане в конкурентното развитие на всички сектори от родното земеделие, както и на селските региони”.

 АЗПБ подкрепя тезата, че земеделието и развитието му трябва да са приоритет за държавата и настоява да бъдат отпуснати допълнително средства за увеличаване процента на националното съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020 г.

Националното сдружение на малките семейни ферми и прерабователи (НСМСФП) отстоя успешно с около 8 млн. лв. по-висок бюджет за Тематичната програма за малки стопанства в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020)“. Това съобщи Магърдич Хулиян, председател на сдружението след заседанието на Тематичната група за разработване на  ПРСР 2014-2020.

Участниците в Тематичната група обсъдиха предварителната оценка на ПРСР 2014-2020 г. и представиха своите предложения за конкретни параметри на мерките в програмата.

При предходните дискусии Тематичната програма за малките стопанства е била представена с бюджет в размер на 82 174 000 лв., след вчерашното заседание сдружението защити бюджет от 89 925 000 лв. „Освен това млади фермери, които вече са имали реализирани проекти при предходната програма по мярка „Млад фермер“, в новата ПРСР няма да могат да кандидатстват по тематичната подпрограма, независимо, че имат икономически единици на СПО с малък обхват. Това също ще освободи определен ресурс за малки земеделски стопанства“, поясни Магърдич Хулиян. По думите му, парите никога не са достатъчно, но по-важното е постигнатият бюджет да бъде наистина усвоен от дребните фермери.

От Сдружението са предложили още в мярката „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, сортове и линии, важни за селското стопанство и биоземеделието“ да бъдат включени като бенефициенти освен земеделските производители, също и научните институти на БАН и висшите учебни заведения. „Смятаме, че само по този начин ще може да се запази генетичния потенциал и да има успешна работа с генетичен материал за създаване на нови устойчиви сортове и за поддържане на биологичното разнообразие. Предложението беше прието“, допълни Хулиян.

 Той отчете като постижение приемането на още едно предложение на НСМСФП – консултантските услуги за малките стопанства поне до 2017 г. да се поемат от Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ).

Министерството на земеделието и храните (МЗХ) изготви проект на постановление, с което се иска одобряване от Министерски съвет (МС) на допълнителни разходи по бюджета на МЗХ за 2014 г.

 В проектодоклад на министъра на земеделието и храните Димитър Греков се мотивира искането на 1.4 млн. лв. за ремонт на сградата на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

 Според доклада разчетите са направени от трима независими експерти, а ремонтът ще позволи служителите на БАБХ да работят само в една сграда, с което, според министър Греков, ще се повиши качеството на дейноста на екипа на агенцията като цяло.

 Предложеният проект на постановление предвижда да бъдат отпуснати и 300 000 лв. на Селскостопанска академия (ССА), които са предвидени по централния бюджет за 2014 г. “Силно ограниченият бюджет на МЗХ и съответно на ССА, доведе до изключителни затруднения в дейностите по научно-приложни разработки в областта на планинското и полупланинското животновъдство.

 Предвидените средства ще спомогнат за възстановяване на научноизследователската и консултантско-внедрителската дейност по това направление”, се посочва в доклада.

 Проектът на Постановление и докладът от министъра на земеделието и храните са публикувани на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните.

Всички сигнали за провал на имунопрофилактичната програма, които подаваме към МЗХ, остават без отговор, заяви д-р Трифон Цветков, председател на Националния съвет на Българския ветеринарен съюз (БВС). Според ръководството на съюза от ситуацията, пред която са изправени ветеринарните лекари, потърпевши са и фермерите, и всички българи, тъй като в страната не върви нито идентификацията на животните, нито задължителните имунопрофилактични дейности.

 Ветеринарните лекари категорично заявиха, че няма да приемат проекта на Тарифа за определяне на цените, които се заплащат за изпълнение на мерките по ДПП и ПНЛБЖ за 2014 г., който беше публикуван за обществено обсъждане през миналата седмица. По думите им, според този проект тарифите са занижени в пъти, което прави невъзможна работата им.

„Създалата се ситуация води до интриги между нас и фермерските организации, което не е полезно за нито една от двете страни“, категорична е д-р Вяра Гришина, председател на Областната колегия на БВС в Пловдив. Като конкретен пример Гришина посочи вземането на кръвна проба от бивол, говедо или кон, оценена на 1 лев в проекта на Тарифа.

„В този 1 лев е включено абсолютно всичко за тази манипулация, което е абсурдно. Само игличката и епруветката за кръв, струват между 35 и 65 ст. В останалите стотинки влизат закупуването на предпазно облекло, уговарянето с фермера на мероприятието, транспорта до фермата, да извършим манипулациите на място, транспорт до съответната лаборатория, която отстои на разстояние между 50 и 250 км, тъй като в България има 5-10 лаборатории в зависимост от вида на изследването, което трябва са направи. Пак в тази цена влиза закупуването на 4 вида бланки, които трябва да попълним за всяка манипулация“, обясни д-р Гришина.

За сравнение, от БВС припомниха, че в Тарифата за 2013 г. цената на вземане на кръвна проба е била 4 лева. Ветеринарните лекари представиха нагледно пред журналисти инструментариума им за работа с цените, определени в проекта на Тарифа. Те бяха категорични, че няма да подпишат договори с клауза за коефициент на редукция на цената, определена от Тарифата. „Членовете на БВС ще приемат да изпълняват Държавната профилактична програма (ДПП) при финансови параметри, не по-ниски от тези на Тарифата за 2013 г.“, категоричен беше д-р Трифон Цветков.

Д-р Петър Дойчев, зам.-председател на БВС, поясни, че през януари 2014 г. са получили информация за предвидени 42 млн. лв. за имунопрофилактичната програма. „Само преди няколко дни отново поискахме разяснения по Тарифата, но вместо това ни беше заявено, че средствата вече са намалени с 10 млн. лв., тоест са 32 млн. лв. Това е бюджетът, определен за труд на ветеринарните лекари, поддръжка на лабораториите, осигуряването на 40% от ушните идентификатори, както и закупуването на ваксини, необходими за извършването на необходимите мероприятия.

 От тези 32 млн. лв. сумата, която беше заделена за Тарифата, беше в размер на 12.8 млн. лв., но с тази редукция вече е 9 млн. лв.“, обясни д-р Дойчев. По информация на БВС за 2013 г. бюджетът по ДПП е бил 56 млн. лв., от които ветеринарните лекари са усвоили 10.4 млн. лв. За какво е изразходвана останалата част от предвидения бюджет не е ясно, категорични са от БВС.

Приемът на заявления за финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя” от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор ще продължи от 5 до 25 юни 2014 г., обявиха от Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). Бюджетът по мярката до края на финансовата 2014 г. е над 10,5 млн. евро.

 По нея се подпомагат три дейности – конверсията на сортовия състав на насажденията, преструктуриране на лозята и подобряване на техниките за управление на лозята. Финансова помощ могат да получат производителите, вписани в лозарския регистър, съгласно Закона за виното и спиртните напитки. Тя покрива до 75% от разходите на бенефициента за изпълнение на конкретни дейности.

 Заявленията за финансова помощ се подават в Централно управление на ДФ „Земеделие“, гр. София, ул. „Гусла” № 3, с предварително записване. То се осъществява на посочените на официалната страница на ДФ „Земеделие” телефони за отдел „Вино”. Образецът на заявлението е публикуван на www.dfz.bg в раздел „Селскостопански пазарни механизми”/ Вино.

 Важно условие за получаване на финансовата помощ е кандидатите да представят удостоверение за право на участие по мярката. То се издава от Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ).

Експертна група от Дирекция Развитие на селските райони към Министерството на земеделието и храните работи по промените в Наредбата за младите фермери и предстоящия прием по мярката, който зам.-министър Явор Гечев обяви, че ще започне през месец юни. Това съобщиха от МЗХ в отговор на Фермер.БГ имало ли е в понеделник заседание на работна група по обявените промени в Наредбата и кога се очаква тя да бъде публикувана за обществено обсъждане.

Хиляди млади фермери очакват да излязат критериите, на които трябва да отговарят проектите им. В същото време 2 400 проекта на млади фермери, подадени през 2013 г., останаха без финансиране заради недостиг на средства. Ще се наложи преработка на проектите, защото има промени, които трябва да бъдат отразени в тях – икономическите единици са променени, други са и сроковете за кандидатстване, има разлики и в документите, които се подават, тъй като някои са с кратък срок на валидност. Ще трябва да бъдат коригирани старите проекти, посочи Явор Гечев.

Ася Василева Атина от нашия спец. пратеник

Атанасиос Цафтарис, министър на земеделието на Гърция, пред вестник „Български фермер“

– Господин Цафтарис, от 1 януари 2014 г. Гърция поема председателството на ЕС. Какви ще бъдат приоритетите на гръцкото председателство в земеделието? Има ли вероятност продължаващите спорове между държавите от ЕС и Европейския парламент да забавят приемането на бюджета на Общността за следващите 7 години и по този начин да се забавят или загубят парите за следващия програмен период за фермерите?

– Много се радвам, че имам възможността да дам интервю за български вестник. Имам много добри връзки с хората в България. Както и аз, вашият министър на земеделието също е професор, човек на науката, ние имаме много добро сътрудничество, което продължаваме вече на политическо ниво.

Моментът е много критичен за Общата селскостопанска политика в Европа. Изтича предишният програмен период и се намираме в началото на новия седемгодишен период. Вече имаме политическо споразумение за новата европейска ОСП. Имаме и бюджет. Това е много важно решение. Има няколко неща, които искам да подчертая във връзка с това политическо споразумение. На първо място това са индикациите, че земеделието ще продължи да бъде подкрепяно. Много хора вярват, че идва краят на ерата на подкрепата за земеделието, че парите за този отрасъл ще бъдат значително намалени. Това не е истина. Новият бюджет показва, че Европа ще продължи да подкрепя земеделието. И това е много важно не само за нас в Гърция, но и за всички южни страни, между които и България. Земеделието е важен сектор за икономиката и на двете страни. Особено за Гърция, където безработицата е много висока, този сектор осигурява много работни места.

Сега трябва да завършим регулаторната рамка на четирите стълба на ОСП. И това ще бъде една от задачите ми по време на гръцкото президентство на ЕС. Това е следващата стъпка. Има четири различни Регламента на ОСП, както и Общата политика по рибарство. Тези регламенти са обект на преговори и достигане на съгласие между трите европейски органа – Съветът на министрите, Европейския парламент и Европейската комисия. Триалогът беше завършен. Има съгласие между двата органа и се надяваме, че всички тези документи ще бъдат преведени на различните европейски езици и подписани в началото на следващата година под мое председателство. Надяваме се, че всичко ще приключи през настоящия триалог. Една от причините да работим толкова усилено, за да приключим тази огромна работа през първия семестър на 2014 година, е, че в края на шесмесечието ще има европейски избори за нов Европейски парламент, нов Комитет по земеделието, нов еврокомисар. И ако не можем да приключим подписването на законодателните рамки преди това да се случи, тогава забавянето ще бъде много по-дълго. Ще трябва да чакаме формирането на новия Европарламент, да се излъчи новата Комисия по земеделие, всички тези хора да се информират и да „влязат в час“, както се казва. Това е най-голямото предизвикателство на нашето председателство на ЕС и предизвикателство пред ОСП. Трябва да успеем, за да може новата ОСП да влезе в сила от 1 януари 2015 г.

Знаете, че новата ОСП трябваше да заработи от 1 януари 2014 г. Но това е невъзможно. И това, което правим през последните няколко месеца, е да решим какво ще се случи през 2014 година.

Ще се получи нещо като дупка в сандвич между старата ОСП и новата, реформирана ОСП. Ще има правила, които ще важат само през 2014 година. Най-вероятно, след като новите регламенти не са налични, ще работим с настоящата рамка. Така че настоящата ОСП ще бъде продължена и през 2014 г. Но с новият бюджет. Това е много важно за българските фермери, защото в новия бюджет за тях са предвидени малко повече пари. Това ще бъдат моите приоритети. Пак искам да уверя фермерите, че няма да се получи дупка и те да останат без никаква подкрепа.

Новата ОСП се стреми да премахне различията между страните членки. Тя е кохезионна политика, политика, която ще приключи времето на големите разлики, които съществуваха досега. Някои страни, които досега получаваха много от бюджета, ще получават по-малко, а други, в частност новите членки, като България, ще разполагат с по-голям бюджет. Така че новата ОСП ще е по-щедра към новите членове на ЕС и по-лоша за старите. Да, новата ОСП ще се забави, но фермерите не бива да се безпокоят, защото подпомагането им ще продължи. Що се отнася до българските фермери, и през 2014 година те ще продължат да бъдат подпомагани по сега съществуващите правила, но с новия бюджет.

– Бихте ли казали няколко думи за сътрудничеството между България и Гърция в областта на земеделието.

– Както казах, много добре познавам хората, отговорни за земеделието в България. Преди известно време подписахме Меморандум за сътрудничество между Гърция и България в земеделието, когато правителствата на двете страни се срещнаха в Атина. В момента работим по правилата на този меморандум. Сътрудничеството ни не е само по отношение на размяна на информация за системата на производство на земеделски продукти, транспортирането и търговията им. Помните, че имахме проблеми с вноса на стоки с произход от трети страни, представени като български или гръцки.

Обменяме информация и по отношение на научните изследвания и технологиите, в частност по отношение на проблема с посрещането на климатичните предизвикателства. Този проблем ще окаже огромно влияние върху производството на земеделски стоки. Българската страна ни помоли, след като ние имаме разработени политики, отнасящи се към качеството на продукцията, да ги споделим с тях.

Ние, в Гърция, сме на мнение, че не можем да бъдем конкурентни на световните пазари с продукция на ниски цени. Не можем повече да намалим парите за заплати на работниците или парите, които са необходими за производството на продуктите, така че решихме нашият приоритет да са качествените продукти. Искаме да наложим местните продукти, продуктите с определен произход, географска идентификация, биологичните продукти. Предстои въвеждането на още три нови стандарта в ЕС за такива продукти – традиционни продукти, продукти от планински райони, продукти от малки острови. След като решихме, че това са нашите стратегически приоритети, разработихме технология за сертифицирането им, така че потребителите да са сигурни в проследяемостта им, след като плащат малко по-висока цена за тях. Обсъдихме тази технология с моя български колега, след като в България също ще залагат именно на тези приоритети в земеделието. В България също има много добри продукти в различните сектори.

Работим и по отношение на трансграничното сътрудничество. Особено що се отнася до запазването на биоразнообразието, което е много голямо в този район. По отношение мениджмънта на водите, което е много важно, споделяме доста водни източници. В това отношение имаме много добро сътрудничество.

– Какво ще кажете на българските фермери?

– Искам да им кажа, че има бъдеще в европейското земеделие. Има бъдеще в българското земеделие. България е сред основните земеделски производители в Европа, българските продукти са с високо качество. И фермерите трябва да работят именно в посока на производството на качествени продукти. И тогава те трябва да знаят, че бъдещето е добро за българското земеделие. Парите, които ще продължават да идват от Европейския съюз, са много добър инструмент, който фермерите могат да използват за развитието именно на качественото производство.

– А гръцките фермери? Да очакваме ли отново стачки тази година?

– По отношение на нашите фермери, ние като държава се опитваме да сме толкова коректни, колкото това е възможно. Опитваме се да контролираме всяко евро, което даваме в земеделието, така че то да е от реална полза. Също така се стараем фермерите да получават своите субсидии точно във времето, когато са им необходими. Например, ние подпомагаме с определени суми фермерите в отдалечените райони, тъй като там те имат специфични нужди. Фермер от отдалечен остров ще похарчи много повече пари да си достави необходимите фуражи за животните. Така че ние помагаме на тези производители, тъй като не желаем те да напуснат отдалечените острови. Конкретно с примера с доставката на храната за животните поемаме половината от разходите по транспорта. Същото се отнася и за фермерите от планинските райони. За тези производители отпускаме 50 на сто от полагащите им се субсидии по-рано – още през юли, защото точно тогава фермерите събират и заготвят храната за животните. А сега през октомври им изплащаме и останалите 50 на сто.

Що се отнася до полагащите се европейски субсидии за различните култури, които за Гърция са над 2 милиарда евро на година, европравилата са такива, че ние трябва да ги платим до края на 2014 година. Обикновено ги изплащаме през декември. Но от миналата година ЕС позволява да дадем 50 процента предварително плащане. Фермерите ще получат първите 50 процента от субсудиите си още в края на октомври тази година. Така че се надявам тази година да нямаме проблеми с фермерското недоволство. Ние продължаваме да се интересуваме от нуждите на нашите фермери и техните проблеми и се опитваме да им помогнем в тези тежки времена. Но и те не бива да забравят, че икономическото положение е тежко.

Държавен фонд „Земеделие“ изплати 5 865 000 лева по 976 заявления на пчелари. Това прави 90% усвояемост на бюджета за 2013 г., което е най-високият процент, реализиран досега по програмата. Така националната програма по пчеларство за 2011 – 2013 (НПП) успешно приключи третата година от прилагането си, съобщиха от пресцентъра на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ).

През 2012 г. усвояемостта беше 82%, а плащанията – 5 367 783 лева. Добрите резултати се дължат на традиционно силния интерес от страна на пчеларите, възможността за отпускане на кредити на одобрените бенефициенти по мерките за борба срещу вароатозата и за подновяване на пчелни кошери, както и допуснатото наддоговаряне на финансовата помощ.