През 2013 г. в България е добит 10 065 тона пчелен мед. Производството му се увеличава с 9,6% в сравнение с 2012 г. Това се посочва в данни от агростатистиката на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за пчеларството в България през 2013 г., предаде „Инвестор.бг“. Броят на пчелните семейства нараства с 2,4% спрямо предходната година и достига 541 564 броя.

Броят на стопанствата с пчелни семейства към 1 май 2013 г. е 17 185. По различни причини са загинали близо 54 000 пчелни семейства. Стопанствата с пчелни семейства намаляват от 2011 г. насам и в момента са малко над 17 000. Според проучването средният добив на мед от едно пчелно семейство миналата година е достигнал 21,13 кг.

Най-високи са резултатите в Северен централен район, където средният добив е 25,6 кг. Най-ниски са добивите в Югозападния район с 14,1 кг. Реализираните количества пчелен мед от 1 май 2012 г. до 1 май 2013 г. са с 13,3% повече в сравнение с предходния период. Продадени са близо 8 800 тoна.

Цените са се увеличили с почти 3 на сто при директните продажби на краен потребител, като се отчита средна цена от 5,96 лв./кг. Цените за промишлеността са се повишили с 8,1%. Близо два пъти са се увеличили стопанствата, които практикуват подвижното пчеларство и броят им е достигнал 1 039. В мобилните ферми има близо 70 000 пчелни семейства.

Сеитбата на пшеницата в цялата страна продължава с пълна пара.

На много места са засети по-голям процент от предвидените площи, на други, където сушата бе много голяма, фермерите изчакаха .

Очаква се сеитбата да приключи докъм края на месеца, а на отделни места – до началото на ноември.

По традиция повечето от зърнопроизводителите залагат на доказалите се в практиката български сортове пшеница, които при нашите условия дават по-добри резултати.

През последните години обаче се наблюдава интерес и към европейската селекция. Тях фермерите ги пробват на по-малки площи, за да видят как се представят, и най-вече да ги съпоставят с нашите сортове.

Безспорни фаворити остават сортовете Енола, Аглика, Кристи, Диамант, Тракийка, Лазур и други.

Прогнозира се площите с пшеница да се запазят на близки до миналогодишните нива, въпреки че на места фермерите се отказаха да сеят рапица, която ще заменят с пшеница и ечемик.

Засилен интерес се наблюдава към пивоварния ечемик в Северозападна България, коментират агроспециалисти.

Проблем за добивите може да се окаже недостатъчното торене в някои райони на страната. Това споделят дори фермери от Добруджа, където на места не е направено запасяващо торене с комбинирани торове. Масово е подхранвано с NPK торове, но не в оптимални дози. А някои фермери са предпочели само амониев нитрат, внесен със сеитбата. Други производители разчитат на последействието на комбинираните торове от миналата година. Има информация и за производители, които буквално са пропуснали предсеитбеното торене.

Затова съветът на специалистите по торене е да се направи предзимно подхранване на посевите с подходящи продукти.

То няма да компенсира напълно пропуска на основно торене, но все пак е по-добър вариант. Още повече че при листното подхранване хранителните вещества се усвояват лесно от младите растения, които бързо ще напреднат в развитието си и ще могат да достигнат оптималната фаза за зимуване.

Каква е картината в страна, научихме от агроспециалистите от фирма „Екофол“, които ни предоставиха наблюденията си.

Регион Добрич, Генерал Тошево, Шабла, Каварна

Обработките са направени навреме, на повечето места веднага след прибиране на слънчогледа.

Времето за сеитба се оказва много продължително, тъй като първите сеитби започнаха още в края на септември, след което имаше добри валежи.

На някои места, отново заради дъжда, се образува почвена кора и се наложи предсеитбено да се направи още едно култивиране.

Общо засетите полета до средата на октомври са около половината от предвидените.

В най-ранните се наблюдава фаза 1-2-ри лист, но повечето посеви сега поникват. Предстои да бъдат засети още площи.

Късната сеитба ще е предпоставка за по-късно развитие.

Това налага да се предприеме предзимно пръскане с лактифрост, за да се осигури успешно презимуване.

Регион Силистра, Главиница, Тутракан

Поради късната жътва на слънчогледа в някои райони, обработките закъсняха, там и сеитбите ще са по-късни. При навреме засетите полета, благодарение на влагата и топлите дни, пшеницата е във фаза 1-2-и лист, но има и доста голям процент все още непоникнала – главно на местата с по-лоша обработка и късно засяване.

Регион Попово, Търговище, Шумен към Варна

Като цяло обработките са добри, но се закъсня със сеитбата. Причина за това са продължилите около седмица валежи – от края на септември до началото на октомври.

Така че масовите сеитби стартираха през втората десетдневна на октомври.

Към този момент са засети около 50% от площите. Поникване и развитие на 1-2 лист има при най-рано засетите посеви. Значителна част от октомврийските сеитби все още не са поникнали.

Регион Разград, Исперих, Русе

На повечето площи обработките на почвата са добри. Сеитбата започна в първата десетдневна на октомври. Има по-ранни полета пшеница и ечемик, при които се наблюдава фаза 1-2-и лист. При повечето полета растенията сега поникват. Значителен е и процентът на непоникналите посеви.

Производителите, които сами извършват обеззаразяването и все още имат да сеят, прилагат заедно с фунгицида и растежен стимулатор.

Регион Стражица, Велико Търново, Бяла, Свищов

Сеитбите на пшеница и ечемик започнаха след 20-и септември. Продължилата суша допълнително усложни кампанията. Подготовката на площите не беше качествена, но сеитбата започна.

Фермерите казват: нека семето да е в земята, пък когато падне дъжд – ще поникне. Валежите паднаха и последва повишение на температурите с 8-10 градуса, което създаде условия за поникване. При най-ранните сеитби се наблюдава развитие на 1-2 лист.

До края на октомври посевите ще достигнат трети лист. Трябва да се третират с лактифрост, тъй като хубавото време за братене ще бъде ограничено.

Ако посевите останат да зимуват в ранна фаза, има голяма опасност от изтегляне и измръзване.

Вече започнаха и ранните есенни слани, което допълнително ще забави развитието на есенниците.

Регион Плевен, Ловеч, Севлиево

Обработките до момента са добре направени, а има и площи, които все още се обработват.

Падналите валежи в края на септември създадоха предпоставки за добра подготовка.

Едва около 10-20% от площите бяха засети в края на септември, масовите сеитби са през октомври.

В най-рано засетите полета вече има фенофази 1-2-и лист на пшеницата и ечемика.

Все още има и непоникнали посеви – главно от последните сеитби.

Регион Плевен, Кнежа, Бяла Слатина

Сеитбата започна активно в края на септември и началото на октомври. Падналите валежи в първата седмица на месеца забавиха мероприятието. Развитие на 2-3 лист при пшеницата и ечемика се наблюдава при най-рано засетите полета – тези от края на септември.

Вече има нападение от житни мухи – предстои извеждане на химическа борба, съчетана с внасяне на лактифрост за стимулиране на братене и подобряване действието на инсектицида. Октомврийските сеитби сега поникват – наблюдава се равномерно и дружно поникване. На част от площите сеитбата предстои.

Регион Враца, Монтана, Видин, Лом

Обработките закъсняха, забави се и сеитбата. През септември бе прекалено сухо за качествени почвообработки. Земеделските производители плануваха масовите сеитби да почнат от началото на октомври, но времето не позволи да се приберат навреме пролетниците.

Падналите валежи улесниха обработките и спомогнаха за поникване на културите. В най-рано засетите полета при ечемика и пшеница се наблюдава развитие на 2-3-и лист, масовото състояние е поникване – 1-ви лист.

Поради продължителните октомврийски валежи има вероятност част от сеитбата да се изтегли след оптималния срок. Това при всички случаи ще наложи предзимно стимулиране на младите растения с лактифрост за по-добро презимуване.

Регион София, Дупница, Пазарджик, Раковски

Обработките бяха направени навреме, въпреки сушата в последните месеци. Полетата след слънчоглед и царевица се обработиха лесно, в сравнение с тези, оставени за повторки. Сеитбата продължава, процентът на засетите полета се увеличава ежедневно.

В районите на София и Дупница има развитие на 1-2 лист при първите сеитби. В Пазарджик и Пловдив все още няма поникване. Първите дъждове започнаха в средата на октомври и до края на месеца се очаква развитие на посевите.

Регион Пловдив, Стара Загора, Сливен, Бургас

В ход е масовата сеитба. Като се има предвид продължителната суша и състоянието на почвата, обработките са направени сравнително добре – предимно двукратно дисковане или продълбочаване. По-напред в развитието са посевите в районите на Карнобат и Бургас – там има развитие на 1-ви до 3-и лист, полетата зеленеят. В района на централна Южна България засушаването бе по-дълго, валежите започнаха в средата на октомври. Топлото време, което се очаква до края на месеца ще създаде благоприятни условия за покълнване и поникване на последните засети посеви.

Регион Ямбол, Елхово, Карнобат

Обработките са направени добре, но сеитбата започна късно и процентът на засети площи все още е малък. Все още няма масово поникване, въпреки че 2/3 от площите са засети. Количеството на валежите през септември бе крайно недостатъчно за поникване. Дъждовете от средата на октомври, съчетани с подходящи температури, ще създадат благоприятни условия за бързо развитие на пшеницата и ечемика.

Регион Свиленград, Харманли, Хасково

Голяма част от производителите успяха да приберат навреме предшествениците и да подготвят площите за сеитба въпреки сушата, която накара някои от стопанствата да отложат сеитбата.

Това не се случи навреме и сеитбите започнаха в условия на суша. Част от ранните посеви са във фаза 1-2-и лист, като поради шарената влага на места има неравномерно поникване.

Значителен е процентът на непоникналите посеви – основна причина за това е липсата на влага. Дългоочакваните валежи през втората десетдневна на октомври създадоха условия за поникване на късно засетите полета с пшеница и ечемик.

Фермерите могат да разнообразят видовете, които отглеждат със сорго. От няколко години у нас отново се заговори за културата, която в миналото е заемала доста площи.
Соргото е сравнително лесна за отглеждане култура, която не изисква поливане, а освен това е по-устойчива на високи температури, сравнена с царевицата например. За соргото се изискват много по-малко вложения, а независимо от условията, добиви са много по-устойчиви, което гарантира едно сигурно производство.
У нас се предлагат разнообразни хибриди сорго, които са съобразени с нашите условия. Добре е преди да се решите да засеете сорго обаче, да се консултират със съответните специалисти, за да може да приложите правилна агротехника, която е от решаващо значение за получаване на добри добиви.
Така например много важна е обработката, тъй като семената на соргото са много малки. Внимание трябва да се обърне и на балансираното торене – точно кога и с какви продукти, за да се постигне наистина ефектът, който се търси.
За радост на фермерите растителната защита е сравнително лесна, тъй като културата не се напада от много вредители. Проблем създават плевелите, но има разработени подходящи схеми за борба. А в по време на вегетацията, може да се наложи пръскане срещу листните въшки.