Автор: Фермер.БГ

Наредбите за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по седем от мерките от ПРСР 2007-2013 г. са променени и обнародвани в брой 24 на Държавен вестник в последния ден на месец март 2015 година.

 Най-важните изменения касаят срока за изпълнение на одобрените проекти, както и срока, в който възложителите по Закона за обществените поръчки (ЗОП) следва да публикуват решенията за откриване на процедурите за възлагане на обществена поръчка.

 Изменени и допълнени са наредбите за условията и реда по мерки:

 ► 122 „Подобряване икономическата стойност на горите“

► 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“

► 223 „Първоначално залесяване на неземеделски земи“

► 226 „Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности“

► 313 „Насърчаване на туристическите дейности“

► 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони“

► 322 „Обновяване и развитие на населените места“

Разпоредбите се изменят както следва:

Промените за мерки 313, 321 и 322 предвиждат одобрените проекти се изпълняват в срок до 15 септември 2015 г. За проекти, по които са били сключени договори за отпускане на финансова помощ въз основа на представен работен проект, крайният срок за публикуване на решението за откриване на процедурите за възлагане на обществена поръчка за избор на изпълнител е до 24 април 2015 г. За проекти, по които са били сключени договори за отпускане на финансова помощ въз основа на представен идеен или технически проект, крайният срок за публикуване на решението за откриване на процедурите за възлагане на обществена поръчка за избор на изпълнител е до 30 април 2015 г.
По мерки 223 и 226 новото е, че заявката за окончателно плащане трябва да бъде подадена не по-късно от 15 октомври 2015 г. Крайният срок за публикуване на решението за откриване на процедурите за възлагане на обществена поръчка за избор на изпълнител е до 24 април 2015 г., независимо дали договорите за безвъзмездна финансова помощ (БФП) са сключени въз основа на идеен, технически или работен проект

 Измененията в наредбата за мярка 122 предвиждат заявката за окончателно плащане се подава не по-късно от 15 септември 2015 г. Крайният срок за публикуване на решението за процедури по обществена поръчка за изпълнител е до 24 април 2015 г., независимо дали договорите за БФП са сключени въз основа на идеен, технически или работен проект.

 Важно за бенефициерите е, че за мерки 122, 223, 226 и 313 с измененията се въвеждат разпоредби относно възстановяването на натрупани лихви върху изплатени авансови плащания. За тези мерки се въвеждат и разпоредби във връзка с възстановяването на разликата между изплатеното авансово плащане след сключване на договор за БФП и допустимия размер на аванса след провеждане на процедурите по ЗОП и одобряване на окончателната стойност на субсидията за дадена дейност.

Разликата следва да се възстанови в срок от 10 дни от сключване на допълнителното споразумение към договора за отпускане на финансова помощ. Припомняме, че за мерки 321 и 322 аналогични разпоредби са в сила от 25.07.2014.

Правителството прие Тарифа за определяне на цените, които се заплащат за изпълнението на мерките по държавна профилактична програма и програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните за 2014 г., съобщават от правителствения пресцентър.

 Разплащанията към ветеринарните лекари ще се извършат от Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) след представяне на отчетни документи за проведени мероприятия, заверени от съответната областна дирекция по безопасност на храните.

 Обемът на мерките по държавната профилактична програма и програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и срокът им се определят с национален годишен профилактичен план, утвърден от изпълнителния директор на БАХБ.

В публикувания днес доклад на Европейската сметна палата (ЕСП) се посочва, че нуждата от специфична инвестиционна мярка за лозаро-винарския сектор не е доказана, защото вече съществува такава мярка за подпомагане в рамките на политиката на ЕС за развитие на селските райони.

 В доклада се поставя също така въпросът за ролята на безвъзмездната финансова помощ от ЕС за популяризиране на вината, тъй като често субсидиите са използвани по-скоро за затвърждаване на позицията на съществуващи пазари, отколкото за спечелване на нови или за възвръщане на стари пазари.

 „Едновременното съществуване на сходни инвестиционни мерки по две различни схеми е източник на усложнения, които в някои държави членки са довели до забавяния в изпълнението или до прекомерно стеснен обхват на допустимите инвестиции“ заяви Ян Киншт, член на ЕСП, отговарящ за изготвянето на доклада.

 „Освен това, ако наличието на финансово участие от ЕС насърчава някои предприятия да намалят пропорционално собствените си средства за мерки за популяризиране, помощта се превръща на практика в частично субсидиране на оперативните разходи на тези предприятия. Това не е ефикасно използване на обществени средства“.

 Одиторите на ЕС установиха липсата достатъчна и актуална информация, която да покаже преките резултати от прилагането на мерките. При инвестиционната мярка въздействието не може лесно да бъде отделено от това на инвестициите за развитие на селските райони.

 В случая на дейностите за популяризиране, въпреки че в абсолютна стойност износът на вино към трети страни се е увеличил значително, по време на одита беше установено, че вината от ЕС-27 са загубили част от пазарния си дял в основни трети страни, към които са били насочени дейности за популяризиране, както и че се е увеличил износът на вина от ЕС, които не са допустими за подпомагане.

 Държавите членки са изразходвали 522 млн. евро от фондове на ЕС за мярката за популяризиране в периода 2009— 2013 г. По отношение на периода 2014—2018 г. се наблюдава съществено увеличение на средствата, разпределени на държавите членки за тази мярка (1,16 млрд. евро за ЕС-27).

 Като се имат предвид трудностите, пред които са изправени държавите членки при усвояване на бюджета за периода 2009—2013 г., първоначално е заделен за дейности за популяризиране, съществува риск бюджетът за периода 2014—2018 г. да е прекалено завишен и така да изложи на риск прилагането на принципите на добро финансово управление, категорични са от ЕСП.

Очаква се през следващата седмица да се проведе заседание на Консултативния съвет по зърното, заявиха от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

 По предварителна информация заседание се очаква да има на 24 юни, вторник. Консултативният съвет по зърното е органът, който би трябвало да обобщи тежката ситуация в аграрния сектор в страната и да предприеме адекватни мерки за справяне с проблемите, категорични са зърнопроизводителите.

 Последното събиране на Консултативния съвет по зърното е било преди повече от 1 година.

Националното сдружение на малките семейни ферми и прерабователи (НСМСФП) отстоя успешно с около 8 млн. лв. по-висок бюджет за Тематичната програма за малки стопанства в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020)“. Това съобщи Магърдич Хулиян, председател на сдружението след заседанието на Тематичната група за разработване на  ПРСР 2014-2020.

Участниците в Тематичната група обсъдиха предварителната оценка на ПРСР 2014-2020 г. и представиха своите предложения за конкретни параметри на мерките в програмата.

При предходните дискусии Тематичната програма за малките стопанства е била представена с бюджет в размер на 82 174 000 лв., след вчерашното заседание сдружението защити бюджет от 89 925 000 лв. „Освен това млади фермери, които вече са имали реализирани проекти при предходната програма по мярка „Млад фермер“, в новата ПРСР няма да могат да кандидатстват по тематичната подпрограма, независимо, че имат икономически единици на СПО с малък обхват. Това също ще освободи определен ресурс за малки земеделски стопанства“, поясни Магърдич Хулиян. По думите му, парите никога не са достатъчно, но по-важното е постигнатият бюджет да бъде наистина усвоен от дребните фермери.

От Сдружението са предложили още в мярката „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, сортове и линии, важни за селското стопанство и биоземеделието“ да бъдат включени като бенефициенти освен земеделските производители, също и научните институти на БАН и висшите учебни заведения. „Смятаме, че само по този начин ще може да се запази генетичния потенциал и да има успешна работа с генетичен материал за създаване на нови устойчиви сортове и за поддържане на биологичното разнообразие. Предложението беше прието“, допълни Хулиян.

 Той отчете като постижение приемането на още едно предложение на НСМСФП – консултантските услуги за малките стопанства поне до 2017 г. да се поемат от Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ).

Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) изпрати писмо до институциите по повод ваучерите за намален акциз. „НАЗ изказва силното си възмущение от невъзможността за използване на ваучерите за гориво и от неефективността на разработения механизъм за преотстъпен акциз.

 Това бе заявено в писмото на НАЗ, адресирано до Председателя на Парламентарната комисия по земеделие и храни проф. Бъчварова, зам.-министъра на земеделието Бюрхан Абазов и зам.-министъра на финансите Людмила Петкова.

 Независимо от множеството сигнали, изпратени от НАЗ и земеделски производители към МЗХ и МФ, повече от десет дни след старта на кампанията по издаване на ваучерите, все още нито един земеделски производител не е успял да си закупи гориво с ваучер.

 Доставчиците на горива и бензиностанциите отказват да приемат ваучерите за гориво, поради недостатъчната яснота в процедурата или поради икономическата неефективност на схемата. На този етап ваучерите за гориво са ялова държавна помощ, популистки предоставена предизборно на земеделците“, заявяват в писмото си от НАЗ.

 От асоциацията настояват компетентните органи спешно да вземат необходимите мерки за справяне с проблема, тъй като земеделските производители са в усилена кампания по извършване на интензивни агротехнически мероприятия и ежедневно се нуждаят от горива.